Живот в Япония

  • 98 255
  • 245
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 224
Първа тема

Това е новата тема за живота в Япония, обичаи, култура, новини и прочее информация, която не касае пътувания и туризъм.  В туристическия подфорум има тема за Япония, която засяга всичко относно пътешествията до там.
Пожелавам си в новата тема да се включат и други живеещи в Япония  Praynig

  bouquet

Отговарям на rd за тайфуна - при нас не беше страшно. Изми ми прозорците  Grinning - тайфуна е все едно си прекарал къщата през автомивка. Но не бива шега с него, разбира се.

# 1
  • Мнения: 2 144
Хей здравейте!  smile3525

Не мога да повярвам, че намирам тази тема - долкото знам броят на Българите в цялата страна е не повече от 300-400...

Аз живея и работя в Токио от началото на годината. Живях тук и през 2012, но само за няколко месеца. Шокът е огромен през първите няколко месеца, но после някак си свикваш Simple Smile

Имам проблем предимно с намирането на качествени услуги, като лекар, зъболекар, фризьор, козметик и пр. Стремя се да се насочвам към чужденци за всички от гореизброените, но не винаги ми се получава.

Аз все още не съм мама, но от съвсем скоро опитваме за детенце. Сега намерих една клиника за женско здраве с родилно и неонатологично отделение близо до Хиро-о (Аику хоспитал), позната ли ви е?

Бихте ли могли да дадете малко повече инфо за себе си - къде живеете, от колко време, къде раждахте?

Страшно ми е интересно и ще очаквам с нетърпение отговори!  Hug

# 2
  • Мнения: 1 224
Wow! Още не изрекла желанието си и то взе, че се сбъдна  Hug
Тази тема я има от 4 години във форума и все съм си сам юнак на коня, даже вече си мислех, че никой живеещ няма да се престраши да пише.

Аз, за разлика от вас съм ветеран - от 15 години живея на различни места. Раждала съм в Сендай, Нагоя и Нара  Mr. Green  В Токио още не съм раждала  Mr. Green
Аз нямам проблем с нито едно от изброените - качеството им е перфектно. Разбира се по-различно, но в момента в който свикнеш, че "различно" не значи "лошо" и нещата си идват по местата. За сега иамм само проблем с фризьора и той е, че сегашната ми фризьорка е перфектна в боядисването, но не е много добра в подстригването. Имам една друга позната фризьорка, която подстригва много добре, но хич я няма в боите, а аз съм с нестандартен цвят и косъм (по тукашните стандарти). Дилема...

Българи има не малко, може би около 1000-1500, но постоянно живеещите наистина са малко. Много се радвам, че се намери сродна душа! Пожелавам ви скоро да видите две чертички. Съпругът ти българин ли е? Не се шашкай от различията в медицинския подход и отглеждането на дете - довери се на местните. Едно че за много неща са прави, но и когато си в Рим...и т.н. Моят скромен опит показва, че доверието между пациент и лекар е по-важно от самата методология и технически подробности.  Peace

Успех!

# 3
  • Мнения: 6
Благодаря за темата, Самурайка.  Hug  bouquet Записвам се да чета чудесните ти разкази за Япония.
Да те попитам за кленовите двърчета и техните прекрасни цветове през есента. Септември или октомври започват и горе-долу до кой месец продължават? Празнуват ли есента, както Ханами-цъфналата сакура през пролетта? Или Ханами е по-големия празник при тях?

# 4
  • Мнения: 2 144
Ехаааа, че хубаво - цели три дечица, че и родени на различни места! Да са ви живи и здрави.

И аз съм поживяла на доста места през последните 5 години, но, признавам си, Япония е най-голямото ми предизвикателство  Laughing Laughing Laughing Мисля, че само един гайжин може да разбере друг гайжин  Crazy

Моят приятел (все още не сме женени, но планираме в скоро време и това да осъществим) е италианец, а твоят?

Относно лекарите - напълно си права, че е въпрос на доверие. Аз като цяло след 2012 имах проблем с доверието в японците... Просто ми се разбиха на пух и прах стереотипите, че са високотехнологична и интелигентна нация. Сега гледам по-трезво на нещата - има кадърни и некадърни, както навсякъде другаде по света.

Вече ми се наложи да използвам хирург през националното им осигуряване и останах доволна (ставаше въпрос за орална операция) и мисля че това беше повратната точка да започна да се замислям да си намеря японски гинеколог. Имам записан час за другата седмица в болницата, която споменах в предишния си пост и влагам много много надежди там  Praynig Praynig Praynig

Имам малко проблеми с яйчниците - поликистоза на левия и често образуване на кисти в десния, но уж си имам овулация... Ще видим  Tired

Стана много дълго май, но все пак да питам, вие къде живеете в Япония? Ако последно си раждала в Нара (уникално място между другото!!!) предполагам, че не сте в Токио...

# 5
  • в света на неограничените измерения
  • Мнения: 254
Благодаря Самурайка за  новата тема.  bouquet
Сигурна съм, че и тази ще се изпълни бързо с много нови разкази и впечетления от тази магнетична страна.

Аз, като посещавала Япония, черпя ново инфо от темата за бъдещото ни второ посещение.

# 6
  • Мнения: 1 224
Blue_Moon И цъфтежа на вишните и есенните листа не са точно празник. На пролет хората излизат в паркове и градини със сакури за да им се порадват. Често приятели и колеги си правят пикник под дърветата, има най-различни лафки на по-известните места (малко като панаир - лакомства, стрелбище, лотария, игри за децата). Това е. През есента се ходи в планините или красиви градини за да се усети есенната атмосфера. Няма точни дати - наразличните места различно цъфтят дърветата или се обагрят листата. И "празнуване" не е точния глагол.

SnowcheЯвно си минала през трудното на адаптацията - от "велики" до "ужасни" за да се спреш на "като навсякъде". Честито, вече ще ти е по-лесно. Grinning Само внимавай, че се свиква. Аз след десет години в Япония не можах да свикна с Франция и се върнах пак тук след две години. Обратен културен шок - и това го имало. Crazy Не, не живеем в Токио. Токио много ми харесва, но за забавление и не повече от 3 дни. Българин е мъжът ми.
Много вълнуващи неща ти предстоят, успех във всичко!
П.С. Пази си всички бележки и сметки от болницата, има национална и местна програма за подпомагане на репродуктивното здраве и ти възстановяват част от средствата. Кандидатства се в края на годината, ще те насочат в кметството / фукуши сента/.

# 7
  • Мнения: 53
Здравейте, текста по-долу е част от новините по ТВ днес. Браво на такива българи, които прославят България, независимо дали са жени или мъже!

Румяна Ценкова покори научните среди в Япония
Новини 12 октомври 2014, 09:09 

Българка покори върховете на научните среди в Япония. Румяна Ценкова е единствената жена-професор с инженерна специалност в страната на изгряващото слънце.

Любовта към науката отвежда Румяна в един от Императорските университети в страната на изгряващото слънце. За 6 месеца научава основите на трудния език. Следват няколко дисертации. Малко преди да се върне у нас получава предложение за постоянна работа в университета в Кобе. От 2006-та Ценкова е професор и помага на японските жени да се развиват в научните среди.
 "Университетите в Япония се ръководят от мъже и може би затова жените по-трудно успяват да се развиват в научните среди. Нещата не стават бързо, а с много подготовки и на малки стъпки. Не усещам дискриминация. Вярно е, че не ме питат за всичко, но като кажа нещо на катедрен съвет – слушат ме," обяснява Румяна.
Професор Ценкова изследва влиянието на невидимата светлина върху лечението на животни. Засега няма намерение да се връща у нас. "Няма значение къде съм, няма значение. Аз винаги ще бъда българка и няма значение дали ще съм в България или ще съм в Япония или в Америка. На всеки човек му е дадено нещо и трябва да си го намери. Аз мисля, че съм си го намерила моето."
Ценкова се старае да запази добрия имидж на родните учени в Япония. На другия край на света най-много й липсват приятелите и красотата на родината. /ТВ7 /

Последна редакция: нд, 12 окт 2014, 15:19 от rd

# 8
  • Мнения: 1 040
Любимата ми тема с ново име.
Благодарим на Самурайка.

# 9
  • Англия
  • Мнения: 1 015
  bouquet

# 10
  • The QC to be!!!
  • Мнения: 5 345
  bouquet

# 11
  • Мнения: 2 271
Не исках да спамя новата тема само със запис, но сега имам шанс да е включа с новина, която предполагам ще е интересна за почитателите на Япония в София - изложба на керамика и калиграфия в НХГ:

http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2014/11/06/2413616_iaponskite … ata/?ref=substory

# 12
  • Мнения: 53
Samuraika, как сте? Къде сте? Надявам се, че сте добре.

# 13
  • Мнения: 14
Здравейте,така се радвам че има такава приятна и полезна тема!!!  Страшно ненадейно и неочаквано за мен след седмица ще пътувам по работа за няколко дни до Токио и безумно много се вълнувам,четох страшно много и в главата ми е каша но искам да попитам нещо,което ми се стори важно а сега немога да го намеря къде съм го чела....та въпроса ми е, някъде четох че трябва да си набавя " преубразовател " или както там се казва за ток,тъй като японците са на 110 вата а не на 220....или не съм разбрала или помагайте за какво става дума ?
Чудех се дали не е като в Англия или друго се има превид ако изобщо е вярно.
Благодаря предварително !

# 14
  • Мнения: 1 224
Golden N за какъв уред ти трябва? Компютрите си имат автоматични трансформатори и ще ти трябва само накрайник за ел. контакта. Да, в Япония тока е на 110 волта. Но не виждам какви ел. уреди би ти се наложило да ползваш за няколко дена  newsm78 Все пак ако наистина имаш нужда е по-разумно да си купиш трансформатор в Токио - на летището или на Акихабара ще намериш. А накрайник за контактите ще ти заемат в хотела ако помолиш на рецепцията.

rd Благодаря, добре съм   bouquet Заета майка на три хлапета в три различни възрастови групи - веселба безкрайна! Любувам се на есента - не толкова на листата, колкото на гурме лакомствата, което не ми помага да сваля проклетите килца след бременността...Надявам се на лятната жега да ги стопи  Crazy

# 15
  • Мнения: 53
Samuraika, добре че се върнахте в сайта. Без Вас не е същото. Успехи с децата!

# 16
  • Мнения: 14
Самурайка, благодаря много...да на мен ми трябва да мога да си заредя телефона и компа Simple Smile) и апарата ако му падне батерията но това за хотела е страхотна идея ако не се справя или замотам 100% ще ги замоля.

# 17
  • Мнения: 2 144
Вдъхновена от темата за сватбените пинизи, реших да споделя преживяванията си от първата си (и, надявам се, последна) японска сватба, на която присъствах.

И колко иронично, в крайна сметка ние се оказахме сгафилите пинизчии.

Аз и мъжът ми (европеец, но не българин) бяхме поканени в лъскав ресторант в най-скъпарската част на Токио, точно в 12:00. Още преди сватбата се оказа, че сме ДЛЪЖНИ  #Crazy да дадем пари, при това сумата варира в зависимост от статута, а той се явява шеф на булката  Money . Такааа, олекнахме с баснословна сума, която общо не прави сумата, която съм давала на близки приятели и роднини на техните сватби през последните 3 години!

Та – в ресторанта.

12:00 ни раздадоха по една чаша без(алкохолни) коктейли.

12:15 водещата ни инструктира да си седнем по местата. Дотук си помислих – добреее, няма бутаници, няма роднини да обясняват на гостите къде да седнат – културно, бързо и ефективно. Малко след това обаче започнахме леееко да се озадачаваме от събитието.

12:30 – влизат булката и младоженеца, всички ставаме, те вървят заедно до края на ресторанта, след което застават на нещо като пиедестал, разменят си халките за пред фотографа и отиват да си седнат на тяхната маса (сами, двамата  Stop ).

12:35 – сервират първото предястие с шампанско.

12:45 – момиче от перонала връчва чаша на моя мъж и казва, че е време за речта му (той беше предупреден, да не си помислите друго  Peace )

13:00 – сервират второ предястие с бяло вино  smile3521

13:10 – следва втора реч от близък приятел на младоженеца

13:30 – сервират основното ястие с червено вино

13:40 – водещата ни инструктира да се изправим – време е з клетвите на младото семейство.

13:50 – следват снимките с младоженците – всички можем да отидем един по един или група по група до тяхната маса за снимки

14:15 – водещата казва да оставим снимките тъй като е време за рязане на сватбената торта!  newsm78

14:40 – следва реч от младото семейство към техните родители, докато на нас ни сервират от сватбената торта, а младоженците, заедно с родителите, са на пиедестала и развълнувано благодарят, а родителите подсмърчат  smile3502

14:55 – водещата ни благодари за това, че сме уважили младите и ни казва да си тръгваме!  newsm50

Общо време в ресторанта 2 часа и 58 минути.

Такааа, това в ресторанта – няма музика, няма танци, всичко е по час, по ред и не се позволяват никакви своеволия. Обаче предстои афтърпарти, на което също сме поканени, та ние си мислим, че явно сватбеният купон ще е там. Е не точно:

17:30 – пристигаме в заведението. Оказва се, че трябва да си платим куверт – 6000 японски йени на човек, което е приблизително 80 лв, но пък после сме били на пълна косумация... ooooh!

18:00 – пристигат младоженците (булката с друга булчинска рокля), а гостите вече се наливат на корем със скъпо френско шампанско, защото в ресторанта можеше да се консумира само каквото ти сервират. Музика, танци обаче – йок!

19:00 – всички пием и ядем на корем от бюфета и вече даже не ни дреме, че не може да се тазнцува, защото сме пияни. Не се чувстваме като на сватба, ама пък шампанското е хубаво  newsm24

19:15 – носят нова торта и някой обявява на микрофона, че пак ще се реже.

19:30 – сервират ни тортата

19:40 – обяваяват игра за младоженците – колко се познават (знаете я – сядат с гръб един към друг и отговарят на едни и същи въпроси)

19:55 – казват ни, че партито свърши и ако може да си тръгнем до 10 минути.
Общо време на афтърпартито, което при това сами си платихме – 2 часа и 37 минути.

Тъкмо реших, че всичко с тая сватба е приключило и след няколко седмици ми звъни мъжът ми от офиса и ме пита:

 Sick Sick Sick
 „Помниш ли онова списание, което беше в пакета за гости на сватбата?“
Аз – „Да, рекламното списание с различни заведения и продукти“
Той – „Същото. Какво направи с него?“
Аз – „Ами изхвърлих го , какво да го направя?“
Той – „Оказа се, че това било японска традиция – да ни връщат част от подарените пари под формата на подарък. Ние сме можели да си изберем каквото искаме от това списание и да си го поръчаме безплатно!!!!“  newsm09

Та така – в крайна сметка ние бяхме сгафилите и се наложи да се извинявам на булката, която беше вече откачила от притеснение, че сме изхвърлили подаръка им, че просто е нямало как да знаем за това, тъй като не сме били на японска сватба преди...

В заключение – ако ви се случи да ходите на сватба в япония, НИКОГА не изхвърляйте каквото и да било без да сте сигурни в предназначението му  newsm03

# 18
  • Мнения: 1 224
Едно елементарно търсене в Гугъл дава богата информация за японските сватби и традиции.
http://expatsguide.jp/8331

Пише си и за гошуги - пликчетата с пари които се дават- как и по колко, и за хикидемоно - подаръците за гостите и какви видове биват те. И за каталозите с подаръци си пише - много полезен начин да подариш на някого нещо което би му вършило работа. 

# 19
  • Мнения: 2 144
Така е, самурайка, затова казвам, че ние бяхме сгафилите, защото имаше начин да се информираме, но не го направихме  Embarassed

Иначе аз разпитвах в офиса месеци наред какво се очаква да подарим и как протича сватбата, но никой не спомена за подаръците и най-вече за каталога. Е, поне за парите ни казаха, та там не се изложихме   Rolling Eyes

И все пак, за цялата офанзива и най-вече за средствата, хвърлени от младоженците, пък и от гостите, ми се видя доста постна тая сватба. Може би защото беше в западен стил. Но доколкото разбрах, японският стил били още по-скъпи...

# 20
  • Мнения: 1 224


И все пак, за цялата офанзива и най-вече за средствата, хвърлени от младоженците, пък и от гостите, ми се видя доста постна тая сватба.

Оооо като безсмислено пилеене на пари - да, определено. Даже тази, на която сте били е направо "скромна" в сравнение с това, което е било по време на бъбъл-а. Аз съм била на сватба, в която се сменяха 3 тоалета (кимоно, бяла рокля, коктейлна рокля), имаше церемониално палене на свещи, каскада от шампанско и т.н. И пак за 2 часа цялата суетня. Стойността на това мъчение за младоженци беше колкото солидна вноска за къща.  ooooh!
Но японците обичат церемонни, колкото по-тежки и строги - толкоз по-добре. Но в последните години сватбите се разчупиха много, вече хората не държат на тежкия ритуал или е само за много близък кръг роднини (колкото да не се тюхкат бабите). Кризата учи  Laughing
Жалко за каталога с подаръци, защото сигурно е бил с хубави неща - като за шеф  Simple Smile
Нали имат обичая и да се отблагодаряват за подаръка с друг подарък - т.нар. "окаеши" - аз покрай бебето се изприщих - получихме много хубави (и скъпи) подаръци и трябваше да връщам "благодаря за подаръка" подаръчета на стойност около една трета на подареното ми... Rolling Eyes Чудех се и аз за каталозите, но в крайна сметка купихме по един комплект красиви хавлиени кърпи и аз направих меденки с изписано името на бебето. Много се харесаха.  baby_neutral

# 21
  • Мнения: 2 144
Ахааа, добре е да знам, ако имаме дете и ни подарят нещо, че трябва да благодарим с подарък от наша страна  Laughing Laughing Laughing

Иначе за каталога, забравих да спомена, че цялата история има щастлив край - булката намери начин да блокират стария и ни дадоха нов. Избрах си комлект чинии - 5 бр. малки и 1 бр. голяма + щипки за 'захващане' - мисля да ги ползвам да сервиране на десерт, защото за салата ми се виждат малки чинииките. Много са хубави и марката е японска, но нямат представителство в чужбина, та е нещо, което само тук можем да намерим. Страхотен спомен Simple Smile

Доста ми беше трудно да избера, да си призная... Всички неща бяха страшно изискани и красиви. 

# 22
  • Мнения: 1 296
Здравейте.
Може ли някой да ми преведе на японски как се изписва името Александър.
Не успях да се ориентирам от информацията в нета. Благодаря предварително.

# 23
  • Мнения: 1 224
tzarina アレクサンダー  чете се Арекусандаа.

Snowchе радвам се за хубавата развръзка! Peace

# 24
  • Мнения: 1 296
samuraika, благодаря за отговора. Хубав ден пожелавам  Hug

# 25
  • In my tropical dream
  • Мнения: 250
Много интересно ми беше да прочета за японските сватби.
Да попитам, каква част от тази статия за Япония и мюсюлманите е вярна? http://www.hristiqni.com/novini/1832-zashto-v-yaponiya-nyama-pro … m-s-myusyulmanite
Защото доста се популяризира в България и ми е интересно, за обща култура, да знам има ли нещо вярно?

# 26
  • Мнения: 2 144
Много интересно ми беше да прочета за японските сватби.
Да попитам, каква част от тази статия за Япония и мюсюлманите е вярна? http://www.hristiqni.com/novini/1832-zashto-v-yaponiya-nyama-pro … m-s-myusyulmanite
Защото доста се популяризира в България и ми е интересно, за обща култура, да знам има ли нещо вярно?

Хм, много интересно  Thinking Малко преувеличена и доста расистка ми се струва тази статия. Аз лично бих се усъмнила сериозно в достоверността ѝ.

Иначе по мои наблюдения, истина е, че не се виждат много жени със забрадки (защото обективно погледнато само така можеш да разпознаеш на улицата мюсюлманин от немюсюлманин). Обаче аз съм виждала тук-там.

Иначе за една точка мога КАТЕГОРИЧНО да кажа, че не е вярно - аз живея точно то посолството на ОАЕ в Роппонги  Naughty

Сега погледах и в интернет за джамии и пише, че има около 80 в цялата страна. Вярно не са много, но пък ги има, което противоречи на тезата на "статията". Ето за справка: http://www.masjid.jp/list.html

# 27
  • In my tropical dream
  • Мнения: 250
Ясно, абсолютни глупости, както и подозирах.

# 28
# 29
  • Мнения: 1 224
Пълни глупости, разбира се. Не е възможно да се дискриминира спрямо религия, никъде по света, а и не е това решението. Но в България явно Япония е нещо като друга планета. Simple Smile

# 30
  • The QC to be!!!
  • Мнения: 5 345
…. Не е възможно да се дискриминира спрямо религия, никъде по света, ...
Сори, но така написано е само "идеал", а не и реалност. Разбира се, че има дискриминация на основа религия неофициално къде ли не, а в повечето ислямски държави си е и официално. Като отидат за работа една жена със забрадка и една без, да не си мислите, че ще наемат тази със забрадката? Питайте ги тяб дали няма дискриминация към тях в западните държави! И съответно християните в мюсулманските държави - като в много от тях биват даже задължавани да си покриват главите, телата и т.н.

Относно драсканицата коментирана на предната страница - на интернета всякакви индивиди могат да публикуват какво ли не, вкл, и глупостите написани в нея.

# 31
  • Мнения: 1 224
Ама разбира се, че дискриминацията е реална и навсякъде, бидева много видове и форми. Имах предвид, че не е възможно да има в СВОБОДНИЯ СВЯТ закони, които да забраняват или дискриминират по религиозен признак. Поне не и без да писнат поне сто организации. Прочети статията и ми кажи откриваш ли поне една точка, която да прилича на възможна?
Мен ме потресе факта, че не е в бъзики лийкс, а в Християнски свят. Confused

Поправям се - навсякъде по света, това не е възможно - арабския е забранен със закон, корана е забранен, притежаването му също, разпространяването на исляма се преследва от закона WTF ??? И ИДИЛ нямат такива закони Shocked

Последна редакция: пн, 12 яну 2015, 12:27 от samuraika

# 32
  • The QC to be!!!
  • Мнения: 5 345
Самурайка, законите са закони защото са написани. Но в действителност хипократи са всички.  Wink Дискриминарт си за всичко и без лимит. Както и написах, тези драсканици дето ги обсъжахте на предната страница са глупости.  Peace

# 33
  • Мнения: 1
Здравейте! Тази тема силно ме вълнува, тъй като от скоро ми "влезе" мухата да живея в Япония (Все още съм много малка, но предпочитам от ранко са съм уведомена така да се каже).
Та въпросът ми е: как стоят нещата по въпроса с гражданството. Като ше живея там няма-да съм турист и ми трябва гражданство, как се получава и какво става с българското ми такова? Също така какво може да работи едно 24-25-годишно момиче със завършена японистика (такива са ми плановете, но дали ще се получи не е ясно)? Не нещо,което го влече, а какво е добре платено и може да се работи чужденец без опит и квалификация? Имам доста въпроси, ще ги задавам малко по малко. Четох и предишната тема, която е от преди четири години и всъщност така стигнах дотук. Благодарение на Самурайка и другите сами научих доста работи за това съм ви изключително благодарна, че сте се наели да просвещавате такива като мен. Поздрави Simple Smile

# 34
  • Мнения: 1 224
inor Хубави планове имаш, но всяко нещо по реда си - порасни, кандидатствай, нека те приемат, завърши японистика и тогава ще ти се изяснят и наместят много неща. И тогава ще отговаряме и по-конкретно.  Grinning
На въпроса ти - в Япония няма двойно гражданство и ще трябва да се откажеш от българското за да вземеш японско такова. Кофтио обаче е , че не го дават (гражданството) на всеки, на който му се живее там. Даже и на родените там не го дават.

# 35
  • Мнения: 2 051
Здравейте Самурайка! Вчера попаднах на първата тема и...прочетох всички страници, без да мога да спра. Беше ми безкрайно интересно, още повече като е поднесено толкова истински, изчерпателно, търпеливо към всякакви въпроси:) Искам да благодаря за досега си с тази непозната страна и да пожелая здраве и успех на голямото ви семейство!

# 36
  • Мнения: 1 224
Благодаря   bouquet

# 37
  • Мнения: 781
Самурайка, законите са закони защото са написани. Но в действителност хипократи са всички.  Wink Дискриминарт си за всичко и без лимит. Както и написах, тези драсканици дето ги обсъжахте на предната страница са глупости.  Peace

е, не може всички да са хипократи. някои са аристотели  Mr. Green

въпреки че статията е силно преувеличена,Япония действително е единствената страна, в която няма мюсюлмански проблем и това е по простата причина, че японската култура не приема и не търпи паразити. мюсюлманите не се интегрират никъде; поправка - те отказват да се интегрират и започват да тероризират местното население с безбожни претенции. в Япония това няма как да стане. без да знаят езика сносно как ще си приложат експанзионният модел на отваряне на халал ресторант/дюнерджийница със средства от емирствата за 'параван' докато взимат социални.

как ще настояват за задължителни часове за изучаване на корана в държавните училища и забраняване на преподаването на други философски принципи/религии? как ще излизат да хвърлят публични метани под претекста, че джамията не ги побира докато блокират движението? редовият японец ще пометне ако стане свидетел дори на 1% от репертоара им.

та така с проблема за 'дискриминацията на мюсюлманите в Япония'. живи да ги ожалиш. въй, въй, въй

честита ви нова тема, все с хубави неща да я пълните  Peace

# 38
  • Мнения: 1 265
"babunka" + 100  smile3501 smile3525 smile3525

Ако можеше така да бъде и в Европа-та ???

# 39
  • Мнения: 781
"babunka" + 100  smile3501 smile3525 smile3525

Ако можеше така да бъде и в Европа-та ???

не може, Европа-та ще я закриваме до няколко години  Wink

и понеже темата е за Япония - ето един цитат от раговор между американски и Японски политици по време на визита. мисля, че илюстрира прекрасно японското смирение и светоглед. статията, към която поствам линк също е много красноречива - само японците могат да се възстановят като нация и като човеци от такава трагедия и да продължат без гняв, обида и омерзение и най-важното - без да опяват всекидневно на света как е допуснал такова престъпление срещу тях и как во веки веков всички са длъжни да им дават преференциално отношение и милионни грантове ей така. който етнос се разпознае в описанието - too bad  Mr. Green

Цитат
When William Hague,
The Foreign Secretary,
Visited Japan. He said to the Mayor
Of Hiroshima, “Everywhere else we’ve been in Japan, the streets
Have been higgledy-piggledy.
Yet here in Hiroshima. Your streets are laid out
In a well-organized grid.
How did you achieve that?Quietly, the Japanese Mayor
Informed the MP, “We had some help.
From the Americans.”

http://blogs.wsj.com/japanrealtime/2011/11/11/no-need-to-apologi … ader-tells-obama/

# 40
  • Мнения: 857
Отдавна, твъъърде отдавна не съм влизала в тази тема.
Прочетох това, което съм пропуснала и момичета   bouquet.

# 41
  • Мнения: 40
Здравейте и от мен момичета! От една седмица чета сериозно предишната тема. Вече съм до 80 стр. Simple Smile Много се радвам на разказите ви! Пренасяте ме в друг свят, да знаете, всички сте прекрасни, както страната, която обсъждате! Надявам се и аз някой ден да я посетя на живо, за мен ще бъде сбъдната мечта. А засега само виртуално, благодарение на вас  Hug
Лека вечер от мен!

# 42
  • Мнения: 14
Здравейте на всички, все не ми остава време да благодаря на Самурайка за бързите отговори и помоща да разбера важни неща за Япония, Самурайка хиляди благодарности от теб и твоите постове бях със стои идеи по подготвена от колкото щях да съм иначе имайки предвид,че сигурно държа рекорда по бързо организиране и заминаване от датата на разбиране  Joy 14 дни  Shocked #Crazy
Самурайка благодаря ти   bouquet  bouquet  bouquet
Въпреки,че бях по работа и двата пъти ( декември 2014 ) успях да видя доста неща от Токио и Татеяма,Чиба.
Пристрастих се, искам пак  Blush
Ето и малко снимки от мен.
Прекрасен храм зад хотела

Токио от птичи поглед :





Разбира се Хачико









Асакуса


Тихия океан с поглед от Татеяма



Невероятна красота,незнам коя снимка да сложа



Любимите ми Хонди в мини размер Simple Smile))



# 43
  • Мнения: 1 224
Golden N моля, моля, няма защо  Hug
Много хубави снимки!
Само да кажа, че смениха статуята на Хачико и сега вече са двамата със стопанина си.
В туристическия подфорум има тема за Япония с много полезняа информация за пътувания.
Другия път непременно посети Кансай - региона на Киото-Нара-Осака-Кобе  Peace

# 44
  • The QC to be!!!
  • Мнения: 5 345
Самурайка мерси!    bouquet  А какво направиха със старата статуя? Защо я смениха?

# 45
  • Мнения: 14
Golden N моля, моля, няма защо  Hug
Много хубави снимки!
Само да кажа, че смениха статуята на Хачико и сега вече са двамата със стопанина си.
В туристическия подфорум има тема за Япония с много полезняа информация за пътувания.
Другия път непременно посети Кансай - региона на Киото-Нара-Осака-Кобе  Peace

Непременно,само да ми се отдаде шанс motor
Статуята си е там, тази със стопанина е нова мисля,че е поставена в университета където човека е преподавал.

# 46
  • The QC to be!!!
  • Мнения: 5 345
Много интересно: http://rt.com/news/255873-japan-hotel-cry-women/

# 47
  • Пловдив
  • Мнения: 465
Извинявайте за нахлуването в темата ви, но имам нужда от малко помощ. Искам да си пазарувам неща ото Японските сайтове от типа на амазон и yahoo, но не мога да се регистрирам и не мога да намеря превозвач от Япония до България. Можете ли да ми помогнете с информация?

# 48
  • Мнения: 2 144
За съжаление, аз обикновено пазарувам от западни сайтове... Може би самурайка може да помогне.
Кой сайт използваш? В Ракутен няма ли опция за доставка извън Япония? Това е най-големият японски онлайн шопинг сайт  Thinking

# 49
  • Мнения: 1 224
Представа няма как бих могла да помогна  newsm78 Много неща не се доставят навън, уви.

# 50
  • Пловдив
  • Мнения: 465
Snowche ще го разгледам този сайт. Нали вече има бая превозвачи от чужбина и затова питах дали няма и от Япония?

# 51
  • Мнения: 2 144
Превозвачи със сигурност има, но доколкото разбирам на теб ти трябва онлайн поръчка+доставка, така ли е? В такъв случай не трябва ли от самия сайт да осигурят доставката? А защо не можеш да се регистрираш?

Добавям - ето линк към Ракутен http://global.rakuten.com/en/help/ - пише, че има международни услуги.

Последна редакция: пт, 26 юни 2015, 09:13 от Snowche

# 52
  • Пловдив
  • Мнения: 465
Проблема ми е, че в японския амазон ми иска на японски да напиша картинката за сигурност. Днеска се порових в ракутен. Благодаря ти, че ми каза за него. Намерих и един друг сайт /JAUSE/

# 53
  • Мнения: 2 144
Дааам, не ме учудва това с картинката  Laughing

# 54
  • Мнения: 317
Планирам емиграция догодина и страните, които съм си набелязал са САЩ и Япония. Живял съм в САЩ известно време и нещата са ми ясни там, но за Япония знам много малко неща. Не знам език (нямам идея дали ще се оправя с много добрият ми английски) и най-вероятно няма да признаят образованието ми, но все пак бих се пробвал. Четох доста мнения на чужденци, които живеят в Япония, но не успях да открия информация за самото начало там - битието от пристигнаето на летището до започването на първата работа. Ще ми е интерсено, ако някой може да сподели такава информация "от кухнята".

# 55
  • Мнения: 2 144
Как така планираш емиграция без да си наясно къде, как и какво ще правиш? Работна виза имаш ли? След изтичане на 3-месечния безвизов престой, ще трябва да излезеш от страната, за да ти се поднови евентуално за още 3. Ако искаш да смениш статута, т.е. да кандидатстваш за работна виза, пак трябва да е извън Япония. Само с много добър английски можеш евентуално да даваш частни уроци, което правят стотици хиляди чужденци с по-добър английски от твоя (американци, австралийци...). Освен това културната и езиковата бариера са нещо, което не може да се обясни. Много хора не издържат, въпреки че имат работа и сигурност тук. Япония не е като Щатите... Моят съвет е да проучиш добре културата преди да похарчиш хиляди за емиграция тук. И може би да кандидатстваш за виза предварително, докато си още в България.

# 56
  • Мнения: 1 224
Планирам емиграция догодина и страните, които съм си набелязал са САЩ и Япония. Живял съм в САЩ известно време и нещата са ми ясни там, но за Япония знам много малко неща. Не знам език (нямам идея дали ще се оправя с много добрият ми английски) и най-вероятно няма да признаят образованието ми, но все пак бих се пробвал. Четох доста мнения на чужденци, които живеят в Япония, но не успях да открия информация за самото начало там - битието от пристигнаето на летището до започването на първата работа. Ще ми е интерсено, ако някой може да сподели такава информация "от кухнята".
Япония не е емигрантска страна. Няма информация за това от летището до първата работа просто, защото такова нещо няма. Или идваш с вече уредена работа, или от летището си в хотела, тур. забележителности и - обратно на летището. Толкоз. Ако се опиташ да работиш без да имаш право на това, или да просрочиш престоя си - черен печат и депортация. Има и наказания, за тези които ползват труд на нелегални, затова и всички обяви за работа имат изискване за влидна работна виза.
Моят съвет - пробвай САЩ.

# 57
  • Мнения: 2 144
Самурайка,

днес бях на основен преглед в 20 г.с. и сега до края на седмицата трябва да се регистрирам в болницата, където искам да раждам, че вече даже било късно. Та да те питам няколко неща, ако имаш време да отговориш.

Бях на едно събиране на бъдещи майки в Токио и разбрах, че било практика на децата да се дава подсладена вода в родилното, както и да карат майката да дохранва с АМ. Даже едната жена каза, че с второто дете акушерката влязла в стаята и казала, че няма да я изпишат, ако не започне да дава АМ. Можеш ли да разкажеш малко повече за твоят поглед върху тези неща и изобщо за раждането и престоят в болницата? Аз ще раждам в Аику, това е една от най-реномираните АГ болници в Япония и съм убедена, че лекарите ще са на ниво, но може би някои културни различия ще са трудно преодолими.

# 58
  • Мнения: 1 224
Не са давали подсладена вода нито на едно от трите ми деца. Сега като се замиля - май имаше значение дали кърмиш или си на адаптирано мляко и за некърмените бебета имаше някаква подсладена вода в началото, ама не помня - моите са кърмени. За майките с операция дават на бебетата подсладена вода докато майката закърми (първите 24 часа) за да избегнат адаптето. Но ако майката е в по-тежко състояние дават адаптирано мляко. Съобразяват се с желанията на майката общо-взето. Окуражават кърмене на поискване, теглиш преди и след кърмене и следиш наддаването. Винаги има лек спад в килограмите и после трябва да почне да натдава бебето, иначе ако върви само надолу или няма да те изпишат (ще те задържат поне още ден) или ще дават добавка.
Можеш да си поговориш с водещата акушерка в твоята болница каки са им практиките и да си питаш нещата, които те интересуват.
Иначе хорър истории можеш да събереш много, особенно ако говориш с майки чужденки, но всеки си пречупва нещата през неговата си култура, имай го предвид. Една бразилка много се тръшкаше, че я карали да кърми през час в родилното, вместо да й дават адапте, друга американка вдигаше гири, че й давали да дохранва, а тя искала да кърми...угодия няма...

# 59
  • Мнения: 2 144
Да, американки, британки и австралийки са тези дето все се възмущават  Mr. Green Аз дотук, това което чух по разкази, много наподобява нашата система, но разбира се с много различно отношение към родилката. За кърменето казаха, че много окуражавали и помагали първите дни в болницата, та за това може би се различават от България донякъде. Както и да е, ще разкажа, живот и здраве, като ми мине раждането. Благодаря за отговора  bouquet

# 60
  • Мнения: 1 224
Ами като цяло моите впечатления от медицината въобще са, че японците по-бавно променят практиките си и са по-традиционни, което ги прави да изглеждат по-изостанали от някои американски течения, но в същото време им спестява много грешки и залитания. Щото при американците са все някакви крайности - прост пример - добавки, витамини, минерали тинтири-минтири преди 20 години, а сега - уууу, долу тъпченето със синтетични витамини, те не се усвояват, не са полезни и т.н. А "традиционните" японци си съветват балансирано хранене и преди 20 години и сега. Та аз съм малко скептична към крайните мнения на модерните англосаксонски мами по принцип. А и наистина можеш да си намериш каквото раждане искаш - от раждане с делфини в морето, естествено раждане в тъмна стая с татами до супермодерно и медикаментозно в голяма болница. Избираш си ти.
И за упойките ще се оплакват. Тук не са фенове на спиналната. А и аз бих те посъветвала да не бързаш и да не настояваш за нея. От една страна тук лекарствата и дозите са съобразени за японки, сиреч поне под 1/2 от необходимото за теб. От друга - не са популярни и самите доктори са по-умели във воденето на естествено раждане, отколкото такова с епидурал. Акушерките също са много добри и имат много техники (масаж, разходки), които да облегчават натурално. Така че остави епидурала като краен вариант.

# 61
  • Мнения: 2 144
Ооо, аз също съм много скептична към англо-американските методики и похвати. Та там бремеността я следи акушерка и раждането си го води пак акушерка. Могат да си раждат и вкъщи. Айде няма нужда  Stop Аз изобщо не искам да настоявам за упойка. Засега си мисля да опитам напълно нормално, макар че ММ ми казва да помисля добре. Ще видим, има време. Но определено се чувствам обгрижвана и в сигурни ръце. Дано да не ме излъже интуицията  Praynig Радвам се също така, че позволяват партньора да присъства по време на раждането (освен при секцио).

# 62
  • Мнения: 857
И двете раждания съм имала - няма нищо по-естествено от естественото раждане. Разбира се не е имало усложнения и проблеми.
Колкото до присъствие на бащата - не съм привърженик. Мога да изтърпя 100 чужди човека, но не и близки в подобен момент.
Накрая самото раждане не е нещо страшно, после започва веселбата Simple Smile /малко оспамих извинете/.

# 63
  • Мнения: 10
Здравейте! Когато бях бременна в Япония, много се зарадвах на темата на samuraika за Япония, затова сега реших да се включа да успокоя Snowche Simple Smile Аз родих в Токио, само че в JR Shinjuku Hospital, и бях толкова доволна от всичко, че не ми се тръгваше от болницата, исках там да си живеем с бебето  Laughing Когато разбрах, че в тази болница изобщо не предлагат епидурална упойка, за малко да се откажа и да пробвам в Аиику, но добре, че докато се наканя, дойде време да раждам Simple Smile Наистина, от всичко, което прочетох, чух и видях сама, японските лекари и акушерки са изключително опитни в подпомагането на естествено раждане. На моето раждане присъстваха през цялото време 2 акушерки (лекарят се появи, когато бебето вече излизаше), които много ми помагаха, придържаха ме, съветваха ме и всичко мина много бързо и гладко.
Бях помолила да не дават на бебето адаптирано, защото исках да кърмя, и се съобразиха с това. Подсладена вода също не са му давали и не съм виждала да дават (всички бебета бяха в една стая, където всяка майка можеше да ходи по всяко време и да кърми). Много беше хубаво, че стаята за кърмене беше обща и винаги имаше акушерки, които показваха на всяка жена поотделно как да кърми и които можеше да питаш за всичко. Изобщо много насърчаваха кърменето.

# 64
  • Мнения: 2 144
Акаруи, много благодаря, че се включи  bouquet Днес бях в Аиику да се регистрирам и макар че там предлагат епидурална, са изброили рисковете за майката и бебето. Още ми е рано да взимам крайно решение, но засега ми се иска, ако ще е нормално раждане, да опитам без упойка. Единственото, което донякъде ме притеснява е езиковата бариера. Много чужденки раждат там, но персоналът говори много, много малко английски... Вчера говорих с една бъдеща майка, която е ангажирала акушерка от болницата, срещу допълнително заплащане, да присъства, асистира при раждането, както и да комуникира с другите акушерки и съответния доктор, който ще е на смяна, когато раждам. Разкажете малко повече, ако не говорите японски, как се справихте с този проблем. Въпросът е и към самурайка  Hug

# 65
  • Мнения: 10
Аз говоря японски, но въпреки това се притеснявах дали от болката ще бъда в час и ще разбирам какво ми говорят, затова държах и мъжът ми да присъства (в крайна сметка обаче, като започна самото раждане, предпочетох да съм сама:). Обаче притесненията ми бяха напразни, понеже болката съвсем не беше толкова ужасна, колкото си представях, а пък и всички ми говореха много мило, спокойно и бавно и възможно най-просто, така че нямаше никакъв проблем. То и не са кой знае какви разговори, но за твое спокойствие, може и да е добра идея това с акушерката с английски. В моята болница също никой не говореше английски, но не са ми предлагали такъв вариант. В Аиику, доколкото зная, раждат повече чужденки, та съм сигурна, че всичко ще бъде наред  Hug

# 66
  • Мнения: 1 224
И аз така, раждах с мъжа ми първия път -  японския ми беше слаб, беше ме страх дали ще се рабера и т.н. Затова и избрах голяма университетска болница, което отчитам като грешка. Както и да е. Мъжът ми присъства и на трите раждания, което си е чисто личен избор и на двамата. Пътрвия път се наложи да го изгонят отвън и това му се видяха най-дългите 10 минути в живота. После сам държеше да присъства. Явно, както и жените, мъжете си мислят, че става въпрос за ужасни болки и нечовешки мъки и като виждат как протичат нещата това ги успокоява. Поне моят мъж сам настояваше, аз след първия път имах смелост и опит и можех и сама  Grinning
За епидурала - наистина първият път страхът е най-големия ти враг, така че говори с лекаря си да го имате като опция - т.е. да знаеш, че ако нещата станат непоносими има вариант. А то докато се чудиш това ли са най-големите болки и можеш ли да издържиш или не и ще си родила. Grinning
Разговорите са елементарни - седни, легни, напъни, отпусни. Предполагам че и акушерките ще пускат някоя и друга английска дума, ти ще ползваш 2-3 японски и готово. Но ако ще ти е по-спокойно, ангажирай жена. Само да ти кажа, че няма да искаш прекалено много хора да ти се мотат наоколо, а и като тръгнат нещата всичко се разбира и няма време за този казал, тоси превел, другия казал, онзи пак превел...Но всичко опира до твоето спокойствие - това е най-варното за едно добро раждане. Природата е направила така, че жените да раждат, когато се чувстват сигурни и спокойни, нищо не възпрепятства раждането така, както стреса.

Относно вечно оплакващите се американки - при тях имат 3 прегледа на видеозон от техник (не лекар), раждането е само с една акушерка дето идва последните 10 минути, след като се изправиш на крака ти дават бебето и отприпквай си по живо по здраво и ти връчват сметка от поне 10 бона. И смъртността им е доста по-висока отколкото в Япония. Така че ще ги чуеш да се оплакват, оплюват, тръшкат....но не си отиват в Америка да раждат Rolling Eyes

# 67
  • Мнения: 10
Да, и аз мисля, че при раждане спокойствието е най-важно.  Много съм благодарна, че родих в японска болница, защото наистина се погрижиха да съм спокойна през цялото време и за раждането си си спомням винаги само с най-хубави чувства Simple Smile Тази една седмица там си бях като на почивка направо Simple Smile

# 68
  • Мнения: 2 144
ММ приема като свой дълг да е до мен и да ме подкрепи в този момент, особено, ако ще раждам без упойка. И аз съм напълно съгласна с това и се радвам, че мисленето му е такова. Кара ме да го обичам още повече. Но той не е българин, може би има значение...
Иначе няма как да говоря с доктора, защото ще раждам при който се падне на смяна... Дори не знам дали той/тя ще говори английски. Аз като цяло съм спокойна. През април ме оперираха и лежах в японска болница, ами чувствах се като на хотел  Mr. Green Няма как да се обясни грижата и всеотдайността към пациента, чистотата, уважението към личното пространство и достойнството... Това мисля съществува само в тази извънземна страна  Peace

Акаруи, а ти сега в Япония ли си? Не става много ясно от постовете.

Последна редакция: нд, 18 окт 2015, 10:26 от Snowche

# 69
  • Мнения: 10
Ами то и ние мислехме мъжът ми да е с мен през цялото време, но аз не можех да се съсредоточа, понеже се притеснявах и за него, така че ги помолих с майка ми да излязат. Хубавото в японските болници е, че залата за раждане си е само за теб през цялото време и който поискаш може да стои с теб.
За съжаление, вече не съм в Япония Sad Иначе три години живяхме в Токио, а преди това бях учила 1 година в Осака. Мнооого ми липсва  Sad

# 70
  • Мнения: 2 144
Ами в Аиику може само един човек Sad Съпругът или майка ти, но не и двамата, изрично е посочено в упътването за хоспитализация. Обаче в същото време се чудех, докато траят контракциите и все още мога да се разхождам, дали няма да позволят и втори човек  Thinking
Самурайка като каза 2-3 думи на японски и две-три на английски, сетих, че като ме будили от упойката след операцията (ММ ми разказва) ме питали сестрите как се чувствам и аз съм казала "Чотто пейнфул"  Laughing

# 71
  • Мнения: 10
Хаха, аз пък като ми взеха бебето да спи (понеже родих вечерта), му казах "оясуми, бейби"  hahaha Мъжът ми и майка ми много ми се смяха Simple Smile И на мен ми бяха казали, че на самото раждане може да присъства само един човек, ама имам чувството, че щяха да оставят и майка ми, ако не бях им казала и на двамата да излязат. По време на контракциите те си бяха с мен, в залата си имаше диванче и столове. След като родих, почти веднага ги извикаха (след около час де, понеже имах кръвоизлив и ме шиха) и ни дадоха бебчето за около половин-един час да му се порадваме, даже пробвах да го накърмя Simple Smile То и без това майка ми беше много по-шашната от мен, не мисля, че щеше да понесе да присъства и по време на самото раждане Simple Smile
В нашата болница имаше всеки месец дни на отворените врати, в които, ако се запишеш, можеше да разгледаш родилното отделение и да питаш всичко, което те интересува. И в Аиику трябва да има, така че си попитай и за майка ти. Или пък разпитай някоя акушерка, когато ходиш на преглед.

# 72
  • Мнения: 10
Snowche, може би го знаеш, но исках да ти препоръчам H&M за дрехи за бременни - аз си бях взела оттам 2 чифта дънки, много удобни. Преди 3 години тази линия я имаше само в няколко техни магазина, като най-близкият до Токио беше в ЛаЛапорт Йокохама (в този блог пише за него, как да се стигне, както и други интересни неща за отглеждане на бебе в Токио: http://www.tokyourbanbaby.com/2012/05/hm-modern-maternity-fashio … -photo-shoot.html ).
Малко преди раждането пък ще ти дадат сигурно от болницата едно списъче с някои неща за теб и бебето, тях можеш да намериш всичките в някой от магазините на Akachan Honpo (ето пак от същия блог списък на много магазини за бебешки стоки: http://www.tokyourbanbaby.com/about-me/resources/fashion/list-of … by-clothing-shops ). На нас най-близо ни беше този в Готанда и беше доста голям и добре зареден. Преди да родя не знаех за този магазин и повечето неща от списъка (като например "следродилни" гащи и едни тензухени кърпички за бебето  Crazy ) ги взех в последния момент от конбинито в болницата (понеже само там открих такива неща), но в магазина естествено има мнооого по-голям избор.

# 73
  • The QC to be!!!
  • Мнения: 5 345
...Относно вечно оплакващите се американки - при тях имат 3 прегледа на видеозон от техник (не лекар), раждането е само с една акушерка дето идва последните 10 минути, след като се изправиш на крака ти дават бебето и отприпквай си по живо по здраво и ти връчват сметка от поне 10 бона. И смъртността им е доста по-висока отколкото в Япония. Така че ще ги чуеш да се оплакват, оплюват, тръшкат....но не си отиват в Америка да раждат Rolling Eyes
Тези се оплакват защото може би очакват 5* хотел, което за тях може и да е нормално, има много частни болници предлагащи ги тези екстри, с джакузи в частна стая от поне 30 кв.м., огромни ТВ на стената с н програми, интерент на това тв., безжична клавиатура с мишка, леглото има поне 3-4 позиции с краката на горе, долу, гръб на горе или по надолу, да ти е по твърд или по мек матрака, с разгъваеми легла за таткото или други решаващи да спят при очакващата или вече родилата мама, раждането е в същата стая, освен ако не е секцио, поръчка на храна като в ресторант по всяко време почти до към полунощи и сутрин от 6 на там, и т.н. И това не си го измислям, а работех точно в такава болница и поне 3 от колежките ми родиха точно така. ... колкото до коментара за техници, то вече няма техници в щатите, има технолози (разликата е в обучението и това дали им е разрешено да диагностицират снимките които правят), които са дипломирани, държат се бордови изпити, имат си собствен мал практис иншурънс, имат ценза да правят интерпретацията на снимките които те самите снимат на ултразвук или на техни колеги, точно както радиолозите. Познавам поне една дузина такива и със 100% сигурност твърдя, че измежду тях поне 3/4 са в пъти по добри от ОБ лекарите и радиолозите. Имам позната технолог дето от бърза помощ и звъняха да даде диагноза въз основа на снимките, че радиолога или ОБ-то били заети и нямат време да прочетат снимките. Понеже на тях не им се плаща на парче като правят прегледите не те претупват защото другата чака отвън и от броя на прегледите не им зависят заплатите, а то качеството на снимките. Та ако с коментара по горе се има в предвид, че снимки направени от технолози са по ниско качество или не добре направени, мога да дам лично бол примери от личен опит.  Peace Технолозите имат време да си говорят с пациентите, да им обърнат специално знимание, да запомнят повечето си пациенти по име, и да им знаят историята до 9то колято. Все неща за които лекарите нито имат време, нито желание. А това са все неща които впечатляват пациента и имат много голямо значние. Пак казва, пиша от собствен опит, живяла в щатите и работила в радиологията доста години.  Peace

Ако една бременност протича нормално, без усложнения, какъв е смисъла да се прави УЗ на всеки 4-5 седмици?

# 74
  • Мнения: 2 144
Baby, в Япония държавните болници изглеждат и са оборудвани така, както описваш. Да не говорим за частните

Акаруи, точно вчера ходих до Н&М по този повод, но в Омотесандо и ми казаха, че трябва да отида в Шинджуку... Дали случайно помниш/знаеш кой изход на гарата е най-близък, че то там е като малък град  Mr. Green За Акачан Хонпо - решили сме да ходим към края на декември, и на нас този в Готанда ни е най-близо.

# 75
  • Мнения: 1 224

Иначе няма как да говоря с доктора, защото ще раждам при който се падне на смяна...

Точно с доктора трябва да говориш, който те преглежда и с акушерката. Имаш си талон, в който се отбелязват всичко свързано със състоянието ти през бременността и бележки относно всичко, което сте обсъждали с персонала и екипа, който се случи на смяна се води по тои талон. Питаш си за политиките на болницата, за първо кърмене, за вода...за каквото искаш и казваш ТИ как би предпочела. За упойката е много важно, защото лекарят е длъжен да ти обясни и рисковете и ще обсъдите политиката на болницата и твоите желания и той ще отбележи, че си информирана и какво е твоето желание и водещия екип ще е спокоен и ще знае, че не трябва да ти се обяснява от 0.
Също и на ориентацията в болницата (ще имаш задължително 3 "урока" по-нататък - за хранене, за дишане и начин на протичане на раждането и ориентация в болницата. Те са по желание, но са силно препоръчителни) ще можеш да питаш и да се информираш допълнително.

Baby* Жалко, че лекарите нямат време да обръщат внимание на пациентите си, а се налага да го правят техници. Добре, че поне има кой да го прави.  Peace

Baby, в Япония държавните болници изглеждат и са оборудвани така, както описваш. Да не говорим за частните

...и са безплатни (почти).

За комплекта за раждане питай в болницата - много частни си го имат окомплектован и го продават на място. Иначе в Нишимацуя е най-евтино (имай предвид, че тия неща изобщо не трябва да са качествени или стилни, обуват се еднократно, да не кажа, че половината си остават неизползвани). Дрехите за бременни са мъка, особенно ако си като мен 174 висока, ама е за кратко поне. Пак в Нишимацуя има често намаления (че тия пущини не стига че са грозни, ами са и скъпи).
AEON моловете също имат добра селекция от бебешки и майчински стоки и ако станеш мембър ти дават специални намаления. Имат и хубави стаи за бебета - две съботи в месеца има сестри, които правят безплатни консултации.

# 76
  • Мнения: 2 144
Аз не се следя в болницата, ходя в частен кабинет. Така ще е до 35-та седмица, когато ще ме прегледат за първи път в болницата. Може би тогава трябва да говоря с тях... Тъкмо да имам време да взема крайно решение. А този Нишиматцуя онлайн ли е? От Н&М си взех лятото страхотни неща за бременни, не са грозни изобщо  Naughty Даже като ме видят тук ми казват, ме приличам на модел за бременни  Laughing Но си ги купих от Италия лятото, а сега ми се иска още няколко неща да си взема...

# 77
  • Мнения: 10
Snowche, явно и вие се движите по нашите маршрути Simple Smile Аз също бях ходила на Омотесандо и ме насочиха към Шинджуку, но там имаше само бебешки и детски, явно не ме бяха разбрали. Ти ако искаш, си провери, но на сайта на НМ също не пише да има НМ Мама там (http://www.hm.com/jp/store-locator#store=JP0304 - като натиснеш върху черното квадратче ти показва кои линии ги има в магазина). Иначе най-близкият изход мисля, че беше западният на JR Shinjuku (nishiguchi), а ако пътуваш с метро, още по-лесно е да слезеш на Shinjuku Sanchome). Адресът е 〒160-0022 東京都新宿区新宿3-5-4.
За Нишимацуя не знам, не съм виждала такъв, АЕОН мол също няма в центъра, трябва доста далеч да се ходи, доколкото си спомням. Вярно е, че някои неща ("майчински" гащи, сутиени и нощници за кърмене) в японските магазини са доста грознички, но за сметка на това скъпи  Simple Smile
На вас ви е още рано, но да ви рекламирам и нашата количка - Airbuggy (https://www.airbuggy.com/products/ ). Скъпи са, но за мен това е най-успешната ни бебешка покупка! Особено ако си по-слабичка като мен и не можеш да ползваш слинг или кенгуру (японките много използват).
А много неща си бяхме взели и от Икеа (там бебешките мебели са доста по-евтини от японските, но да знаеш, че размерите малко се различават, така че ако си вземете легло, ще трябва и матрак). В този сайт пък има много неща използвани: http://tokyo.craigslist.jp/search/baa

# 78
  • Мнения: 1 224
Нишимацуя е вереига от магазини за детски стоки - това е най-масовия и най-евтин магазин, синоним е на обикновенни, но здрави неща.
http://www.24028.jp/

# 79
  • Мнения: 2 144
Ех, явно и в Шинджуку няма да има...
Иначе определено сме решили да вземем и количка и кенгуру. Твоята много ми хареса, а и цената е двойно по-ниска от японската Априка, но пише, че е за +3 месеца  newsm78 Вие още от началото ли бяхте с нея? А гумите как се помпат? Става ли с помпата за колелото?
Този Нишимацуя не съм го виждала или не мога да го прочета, ако е канджи. Ще разпитам за него. Благодаря ви, момичета  bouquet Толкова е хубаво да поговориш с български мами, които разбират предизвикателствата на Япония  Hug

# 80
  • Мнения: 10
Добре изглеждат Нишимацуя, но наистина нямат магазини в централните райони на Токио. Най-близкият, като гледам на сайта им, май е в Одаиба. Иначе гледам, че може и онлайн да се купува. Аз за детски дрешки съм много доволна и от Uniqlo, много са качествени.
А за количката, на нас ни бяха подарили една използвана Combi за новородено, много беше неудобна, но я ползвахме около 2 месеца (нашето бебе е зимно и не съм я извеждала много в началото). После си взехме Еърбъгито и си я ползваме оттогава (вече 3 години почти). В магазина, като разбраха, че бебето ни е на 2 месеца, даже не искаха да ни я продадат, но ние излъгахме, че няма да я ползваме, докато не стане на 3  Crazy  Аз бих си я ползвала и за новородено, ако имаме второ, защото в легнало положение е почти напълно изправен гърба, ако се подложи и някаква пеленка, според мен няма проблем (в магазина им се продават и подложки за лятото, и чувалчета за зимата, много са хубави). С количката си има и помпа, и покривало за дъжд. Голяма реклама стана, но просто наистина съм страшно доволна, защото количката е лека, стабилна и много маневрена, лесно се качва и слиза по тротоари, стълби и т.н., покривчето за слънце доста напред се спуска и за японското лято е идеално, багажникът събира много неща, много лесно се сгъва и се ползва без проблем и зимата, и лятото.
Иначе първо си бях харесала Априка Солариа, но на живо ми се видя много нестабилна.
Ако се притеснявате, може в началото да си ползвате кенгуру, пък после количката, но вие ще си прецените, като ги разгледате всички модели на живо.

# 81
  • Мнения: 1
Здравейте! Вкючвам се със закъснение в този сайт, но все пак много се радвам, че  откривам и други БГ мами в тази страна. Живея в Шизуока от 12 години и съм с 2 деца-мама ветеран, както се казва. Мога да бъда в полза със съвети и, разбира се, ще се радвам да си разширя кръга от приятелства. Grinning 
 

# 82
  • Мнения: 1 224
Йееее, Фуджи сан, здравей!
Привет от Кансай. Аз съм с 3 - малко по-ветеран  Grinning Моите са на 13-7-1,5, съответно две момчета и момиченце.  Предстои ми сагата с гимназиалното кандидатстване и отсега ми призлява (макар да има още 2 години), ако можеш да помагаш със съвети - супер!

И аз съм винаги готова за нови приятелства, ако ви се доходи насам - заповядайте!

# 83
  • Мнения: 2 144
Здравей, Сакана. Моето бебе още се готви, но тези дни трябва да излиза  Mr. Green Ние сме в Токио и се оправям добре. Тук има доста голяма международна общност с мами и помагат с всичко - от съвети, през консултации, та дори и с преводи.

# 84
  • Мнения: 2 144
Да се похваля и тук. Преди точно месец се роди нашето "японче" София. Беше дълго и тежко раждане - 38 часа, от които 27 активна родова дейност, но екипът в болница Аику беше прекрасен! Кърмим се успешно пак благодарение на тяхната подкрепа и насърчение. Благодаря на господ, че бях бременна и родих в тази страна!  Heart Eyes

# 85
  • The QC to be!!!
  • Мнения: 5 345
Добре дошла на София! Да е здрава, да яде много, спи много, а на мама и семейството бързо нагаждане на режима!

# 86
  • Мнения: 1 224
Да се похваля и тук. Преди точно месец се роди нашето "японче" София. Беше дълго и тежко раждане - 38 часа, от които 27 активна родова дейност, но екипът в болница Аику беше прекрасен! Кърмим се успешно пак благодарение на тяхната подкрепа и насърчение. Благодаря на господ, че бях бременна и родих в тази страна!  Heart Eyes

Честито! Много да ви радва малката София!  Heart Eyes И аз си имам една София Много спокойствие и време за почивка желая на мама.

# 87
  • Мнения: 857
Честито! Да е жива и здрава София!
Аз ви чета, макар че до Япония не се очертава да ходя в този ми живот, но така се чувствам "космополитно". И някой като заразказва нещо за Япония и аз си отбелязвам наум, че всъщност вече го знам, защото съм го прочела тук  Hug.

# 88
  • Мнения: 1 069
Здравейте на всички,

От една седмица чета предишната тема, бях решила да не се разписвам преди да изчета всичко, но не се сдържам да попитам:

Всички добре ли сте след голямото земетресение от 14.04?

Snowche, да ви е жива и здрава малката София - много да ви слуша и да ви радва!

# 89
  • Мнения: 3 656
На всички вас, българите в Япония, ви завиждам благородно! Ех, как ми се искаше да бях на ваше място, но Бог е решил, че трябва да съм в България!
На Япония гледам, като на нещо извънземно и мнооого недостижимо! Сякаш  не сте на Земята, ами да речем на Марс!  Wink
Радвайте се, вие сте Богопомазани, хиляди хора ви завиждаме, но и радваме!
Прегръдки от България!  :hug
Моля, ви! Пишете ни, дали знаят за България и с какво ни знаят?

# 90
  • Мнения: 2 144
Нели, благодаря  Hug Ние сме в Токио, но самурайка са по-близо до епицентъра... Дано да са добре.

Коки, хехе ами да ти кажа не си много далеч от истината - Япония е толкова различна, че и аз дето вече повече от две години живея тук имам чувството, че съм на Марс  Crazy Истината е, че не всичко е цветя и рози. Много тежки моменти съм имала тук, емоционално (според мен) е невъзможно да се интегрираш. Аз нямам и не мога да имам приятели японци. Имам предвид истински приятели, както ние го разбираме. Но имам много такива от източна и Южна Европа. Но има и страшно много позитиви. Неща, които ще ми липсват винаги и навсякъде, където и да отида да живея.

# 91
  • Мнения: 3 656
Snowche, много ти благодаря! Вложих малко от прословутия ни български хумор!
Това, че има къстче от България на всякъде по Света, може само да ме радва!
Пожелавам ви, да си изкарвате много добре на Марс  Laughing Wink, а и да ни информирате как сте, как е там, новости и открития! А, ние, какво ние, остава  да ви "следим" виртуално!
 Hug

# 92
  • The QC to be!!!
  • Мнения: 5 345
Току що говорих с прителка в Япония, тя е от Кумамото, но не живее там, но роднините и са там. За сега всички са добре, но преди малко пак ги е разтърсило по силно и от вчера. Дано хората да са добре. Не само роднините на приятелката ми.  Praynig Praynig Praynig Praynig Praynig Praynig Praynig Praynig Praynig

# 93
  • The QC to be!!!
  • Мнения: 5 345
Току що говорих с приятекла в Япония, тя е от Кумамото, но не живее там, но роднините и са там. За сега всички са добре, но преди малко пак ги е разтърсило по силно и от вчера. Дано хората да са добре. Не само роднините на приятелката ми.  Praynig Praynig Praynig Praynig Praynig Praynig Praynig Praynig Praynig

# 94
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 10 770
Надявам се всички са добре Hug
Самурайка Hug

# 95
  • Мнения: 1 224
Здравейте,
всичко е ОК на другите острови, само на Кюшу ги клати. Земетресението е силно, но плитко. Сега и дъждове им се изсипват като изведро.

# 96
  • Мнения: 1 069
 Hug радвам се! Отивам да си чета другата тема  Hug

# 97
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 10 770
Радвам се, че писа, дано скоро спре всичко! Hug

# 98
  • The QC to be!!!
  • Мнения: 5 345
samuraika радвам се, че сте добре.  Hug Тока ми каза моя позната е също голям проблем.

# 99
  • Мнения: 10
Здравейте, пише ви още една БГ мама от Токио. Надявам се всички сте добре. Ще се радвам, ако някой ми пише!

# 100
  • Мнения: 2 144
Pb 10, здравей!!! Къде живееш в Токио? Аз съм в Ропонги. Разкажи нещо за себе си. От кога си тук? ТМ японец ли е? Колко са големи децата ти?

Аз съм вече три цели години тук, започнах четвърта. Имам бебе на 10 месеца и много чуждестранни майки приятелки. С японци почти нямам отношения, ако си отдавна тук - ще ме разбереш  Laughing

# 101
  • Мнения: 10
Здравей, Snowche! Благодаря ти много за отговора! Аз съм от почти 16 години в Япония, а в Токио живея в Шинджуку. Съпругът ми е японец, но те разбирам много добре - и аз нямам приятелки/приятели японци. Първите 10 години бях в Каназава, където работех за PhD и там имаше други българи и беше добре. Тук, в Токио обаче, не познавам други българи и нямам приятели Sad Иначе си имам дъщеричка, Емма, на годинка и два месеца. Сега времето ми е изпълнено с грижи за нея. Радвам се, че най-после намерих този форум, че да се запозная и с други майки българки!

# 102
  • Мнения: 2 144
Ехеее, те децата ни са на една възраст! Трябва да се срещнем някой път. Къде в Шинджуку си?

А ти на хойкуен ще я пускаш ли? Аз засега ще си я гледам и вероятно към края на годината ще я пусна в международна ясла. А ти работиш ли тук? Толкова дълго в Япония, как ти се отразява?

# 103
  • Мнения: 10
Да са ни живи и здрави децата! До раждането работих в Университета Keio изследователска работа (иначе съм завършила медицина), а сега си гледам детето. Къде има международна ясла? И на мен ми се иска да отиде в международна градина. На ясла още не ми се иска да я давам, иска ми се още да я погледам Simple Smile
А за дългия престой - в началото времето мина неусетно, всичко беше ново, различно, а и работата ми запълваше целите дни. По-късно, когато дойдох в Токио и вече нямаше и други Българи около мен взе да ми тежи, въпреки че времето пак ли летеше покрай работата Simple Smile В Шинджуку живея в източната част, в Уакаматсу-чо. Ще се радвам да се срещнем, когато има възможност!

# 104
  • Мнения: 2 144
Ами те са много и са разпръснати из града. Вероятно в Минато ку са най-много, но и в шинджуку трябва да има. Просто ще им говорят на английски, вместо на японски. Моят мъж е италианец и ние не смятаме дъщеря ни да учи японски. Но при вас е различно.

Каква ви е програмата? Колко дрямки има Емма? Софи все още спи по 2 пъти на ден и ми е трудно да ходя на далеч, но като цяло можем да излезем в Омотесандо или Шибуя. Вие ходите ли в детските центрове? Аз съм толкова щастлива, че съм тук и ги има тези прекрасни места, където мога да я заведа през зимата да си изследва на воля.

А къде е това място с българи? Аз не познавам нито един българин. Сега една моя бивша съученичка се омъжи за японец и живеят в Киото, но това е откъм познанства. А покрай вас няма ли чужденки? Имам една приятелка шотландка, живее във вашата част, може да ви запозная, ако искаш. Нейното бебе е колкото моето.

Последна редакция: сб, 28 яну 2017, 02:27 от Snowche

# 105
  • Мнения: 10
 Този уикенд ще сменяме телефона ми и не знам, дали ще остане свободно време. А Емка спи един път дневно, обикновено в ранния следобед. В детски център още не съм я водила, но и дотам ще стигнем.

А мястото, където бяхме събрани българи, е Каназава (в префектура Ишикава). Бяхме изпратени на работа от Университета, в който сме завършили и си бяхме цяла компания. Сега обаче всеки си е поел по своя път и само аз останах в Япония...

Не познавам и други чужденки, така че ще ми е приятно да се запозная с още една майка, живееща наоколо.

# 106
  • Мнения: 10
Здравей, Snowche! Извинявам се, че не ми остана време миналия уикенд. Надявам се,че сте добре. Имате ли време да се срещнем тази неделя?

# 107
  • Мнения: 2 144
Pb10, тази и другата седмица моите свекъри са тук. А и по принцип уикендите е малко трудно, защото ММ е вкъщи все имаме нещо за вършене. Ти през седмицата можеш ли? И да са тук свекърите, не е проблем. Ти на коя линия метрото или на JR си? Къде ще ти е удобно да се срещнем между нас и вас? Аз съм на Намбоку, но са ми удобни също Гинза и Омотесандо. И на двете места знам бейби френдли заведения Simple Smile

# 108
  • Мнения: 10
Много ми се иска да се видим, но през седмицата ми е трудно да се придвижвам с малката. През уикендите ми е по-удобно и мислех да се срещнем в Ропонги Хилс, ако разбира се, на теб ти е удобно. Дано да намерим само подходящо време.

# 109
  • Мнения: 2 144
Ропонги Хилс ми е перфектно, на 10 мин пеша е от нас. Ще ти пратя лично съобщение довечера като седна на компютъра.

# 110
  • Мнения: 1 846
Здравейте, а снимки от приказна Япония че ми стана интересна темата ви? Heart Eyes Peace

# 111
  • Мнения: 10
Здравей, Snowche! Не съм получила лично съобщение досега.

# 112
  • Мнения: 1
Здравейте момичета, аз съм отскоро в Токио и съвсем нов потребител в bg-mamma. Моето дете е много голямо и е отдавна самостоятелен мъж. Живее в България, а ние с мъжа ми сме от няколко месеца тук, защото еднствено тук той си намери работа. С мъка напуснахме Европа. Всичко тук ни е странно. С удоволствие научавам от вашата тема много неща за Япония. Свободна съм и с удоволствие бех се срещнала с мамите от Токио. Имам толкова много въпроси. Не говоря японски и надали скоро ще го науча.

# 113
  • Мнения: 2 144
Здравей, Бретонка и добре дошла в Токио  bouquet Адаптацията е трудна за абсолютно всички, не само за теб и не само за българите. Но след време ще започнеш да се чувстваш много добре тук.

В коя част на Токио си? Много ми е странно, че тук е намерил работа ТМ, защото не е никак лесно. Ако не е тайна би ли споделила с какво се занимава?

С пб10 ще се виждаме (надявам се скоро), може да дойдеш и ти.  Hug

# 114
  • Мнения: 2 144
Бретонка, не ми отговоряш, дано да си си намерила дружки и да не ти е толкова скучно.

Момичета, тази година времето ще е хубаво за Сакурата. На нашата улица вишните всеки момент ще пукнат като пуканки. Кажете какво правите през сезона?  Аз много обичам пикници, но винаги е толкова пренаселено по парковете в този период и не ми е приятно. А и ми липсват истински пикници - с огън или грил, с прясна храна, а не с пластмасовите бенто бокс  Tired

# 115
  • Мнения: 10
Здравейте, момичета! Наистина в Токио вишната започва да цъфти от края на март и сигурно и тази година ще е така. Докато работех, сме излизали на споменатите "пикници" да гледаме сакурата, но и аз не съм им фенка. Ако искате, можем да излезем на кафе, когато е хубаво времето.

Бретонка, здравей и добре дошла в Токио! Ще се радвам, ако мога с нещо да ти помогна. Надявам се, вече сте посвикнали със странностите тук Simple Smile

# 116
  • Мнения: 4
Здравейте,
Поздравления за чудесната, информативна и изчерпателна тема!
Предстои ми заминаване за Япония в края на годината по работа за две години, но трябва много бързо дз реша ще взема ли децата (8 и 14 години) или не, за да се подсигури подходящо жилище. Каква е възможността за обучение на големия ми син, който сега е 8 клас, там, дали ще мога да си го позволя финансово...
Много ще съм благодарна на информация по въпроса, доста ми е притеснено, а и трябва да дам бърз отговор ...

# 117
  • Мнения: 2 144
Здравей, Катрин, малко ми е трудно да ти отговоря, защото моето дете е още много малко. Но предполагам, че ще искаш частно училище (където се преподава на английски). В такъв случай е най-добре таксите да се поемат от фирмата, защото тези училища са много скъпи. Това важи и за малкото ти дете. А в японско училище мисля, че няма как да го приемат без да говори японски. Иначе има и училища към големите посолства - френско, руско, американско и т.н. , но не съм наясно с таксите там. Ако те интересува някое по-конкретно можеш да пишеш имейл с въпрос към точното посолство.

Като цяло да ти кажа, според мен, един тийн би се депресирал доста тук, особено идвайки от България. Вероятно тукашните тийнове са повече с акъла на малкото ти дете  Laughing

А ще имаш ли възможност да се прибираш през тези две години? Това е доста дълъг период без децата  Sick

# 118
  • Мнения: 4
Здравей, Snowche, и благодаря за отговора.
Ще бъда в университет, от който ще получавам определена стипендия, независимо дали ще съм сама или с (част от) семейството. За посолствата-трябва да разбера в такъв случай възможен ли е този вариант и кои държави имат представителства. Пропуснах да пиша, че ще пребивавам в Кобе.
За пътуването до България- предполагам, че зависи от мен с колко средства и време разполагам.
А какви ориентировъчно биха били битовите сметки за двама или трима души, зависят ли от района, в който живееш, медицинските услуги (ако си осигурен или не си), спортни занимания, храна? Знам, че всичко е относително, но все пак, за едно средно статистическо семество...
Благодаря още веднъж и ще се радвам да споделиш каквото се сетиш по тези битови въпроси.

# 119
  • Мнения: 2 144
Ами не знам какъв е стандартът ви на живот в България, но тези училища към посолствата са също скъпи. Ще потърся днес и ще ти изпратя линкове. А и Кобе не е много близо до Токио. Да ти кажа, колкото повече споделяш, толкова повече смятам, че децата няма да се чувстват добре тук. Животът е много скъп, поне в Токио. Спортни занимания може да се намерят да сносни цени, има и детски клубове, където може да се ходи безплатно, както и държавни на ниски цени, но децата ти не говорят японски, как ще общуват там? Жилищата са малки и студени, тези които ще можете да си позволите вероятно не са в хубави сгради. Храната горе-долу е добре като цени, ако ядете японско, но ако искате да си приготвяте интернационална, включително и българска, кухня, това ще ви излезе по-скъпо. Може би ще искате да пътувате да разгледате, но това също не е никак евтино, особено до основните дестинации - Киото, Нара, Осака, Миажима, Токио. Нека да сподели bp10, защото тя е по-запозната с работата и заплащането в университет, но това е моето лично мнение. Ако беше сама, щеше да ти е по-лесно и би бил един много хубав опит, но пък да си оставиш децата за две години  Tired Билети до България - по-малко от 500€ на човек няма да намериш и това е много евтино. Аз купувам около 700€ отиване и връщане за член от семейството ми и това го считам за евтино.

Като цяло дано не те обезкуража, но това е личното ми мнение. Нека да сподели някой, който живее по-скромно от мен, защото ние сме в много скъп район, може би самият живот поне да е по-евтин на други места. Но това не решава проблема с училищата и пътуванията.

Допълвам се: Би ли споделила какво ще ти е заплащането? А иначе здравните осигуровки на децата няма да са скъпи, това поне е уредено. Те ще плащат малък процент от твоята.

Последна редакция: пн, 10 апр 2017, 02:19 от Snowche

# 120
  • Мнения: 4
Стипендията ми ще е около 360 000 йени.

# 121
  • Мнения: 2 144
Сумата е добра, предполагам, че в Кобе животът няма да е толкова скъп. Със сигурност за квартира, храна и здравни ще се оправите тримата. Особено, ако си намерите японски тип жилище, те са малки, но компактни. Спи се на специални постелки на земята, а през деня помещението се ползва за обща стая. Ще разуча малко за училищата в града и пак ще ти пиша.

# 122
  • Мнения: 10
Здравей, catherintherye! Поздравления за стипендията! Тя е вид награда и е трудно да бъде получена, дори и от самите японци. Относно квартирата, добре да проверите за общежитие. Обикновено към университетите има общежития, които са много добри и евтини. Трябва да се свържеш с администрацията на университета (не с твоя шеф или секретарката му), за да кандидатстваш за общежитие. Администрацията може да те посъветва и за училищата в Кобе (международни частни или държавни). Успех!

# 123
  • Мнения: 4
Здравей, pb10, много благодаря за отговора.
Всъщност, точно затова ми беше необходима бърза информация, за си направя сметката колко голямо жилище ще ми трябва. Тъй като общежитието към университета разполага с единични, двойни и семейни такива, а последните са само 1-2, и не ми се искаше излишно да заемам голям апартамент сама или с едно дете, а в същото време да има друго семейство, което да има по-голяма нужда от него. В крайна сметка, днес получих съобщение, че са ми резервирали семейното общежитие (то е оптимално за 3ма).
Сега остава въпроса с училищата и начина на придвижване из града...  newsm78

Отново много благодаря за информацията. Не съм активна по форумите и не знам дали поста ми не е вече спам, така че, ако модератора прецени, може да го съкрати или изтрие.

Поздрави bouquet

# 124
  • Мнения: 10
Много се радвам, че са резервирали семеен апартамент в общежитието! Обикновено има много кандидати и е много трудно да се вреди човек за общежитие. Аз съм живяла първите ми години в общежитие и съм много доволна от условията, а за семейство е още по-добре - могат да се спестят пари за други неща.
За придвижването из града ще решите там на място, все ще има удобен транспорт.
Поздрави! Simple Smile

# 125
  • Мнения: 2
Здравейте. Незная дали ще прочетете поста, но въпреки това реших да Ви пиша. Ако все още се намирате в Япония бих искала да Ви попитам как е с намирането на работа там. Дали бих могла да си намеря работа. Нямам близки или познати които биха могли да ми помогнат. Предварително благодаря за информацията.

# 126
  • Мнения: 3
Здравейте, пише ви бъдеща мама на която и предстои местене в Токио. Имам много въпроси. Съпругът ми е японец и сме подали документи за виза за дългосрочен престой, след като дойда в Япония ще ми трябват ли други документи? Трябва ли да се отиде до Българското посолство? А детето когато се роди - как стои въпроса със него? Какви документи ще му трябват? Трябва ли до България да се пътува??

Последна редакция: пн, 11 сеп 2017, 16:24 от gigolina

# 127
  • Мнения: 2 144
Здравейте, Цветелина. За да си намерите работа в Япония трябва да дойдете тук с работна виза (тоест да са ви наели вече) или да дойдете и някоя фирма да ви спонсорира за виза. Вторият вариант е много труден, да не кажа невъзможен. Но има и такива случаи. Абсолютно задължително е да говорите перфектен английски и по възможност японски.

Гиголина, честито за бебето! Кога се очаква събитието? Аз живея в Токио и с радост бих се срещнала с теб, когато дойдете Simple Smile

По въпросите ти - след като получиш всички документи за съпружеска виза, ще трябва да отидеш в японското посолство в България (или където се намирате с мъжа ти), за да ти издадат визата. При пристигането ти тук, трябва да отидеш с паспорта си в общината по местоживеене, където ще ти издадат резиденс кард. Няма да имаш никакво ходене до Бг посолството.

За детето - при рабдането ще му издадат акт за раждане, който ще получиш пак от местната община. Имаш две възможности - да дадеш на детето само японско гражданство или да му дадеш и българско гражданство. При втория вариант въпросният акт за раждане трябва да се вземе, да се занесе във външно министерство на Япония за апостил, след това да се занесе в бг посолството за превод и легализация, а после (с пълномощно) някой в България трябва да го занесе в твоята община по адресна регистрация и да го регистрира. Имай предвид, че ако избереш да дадеш на детето си бг гражданство, всеки път, когато напускашБългария с него и без бащата, ще трябва да представяш нотариално заверен документ, че бащата ти позволява да излезеш.

Заради тези и други причини, аз реших да не дам на този етап бг гражданство на моето дете, но моят мъж е италианец, тоест гражданин на ЕС, което е съвсем различно от твоето.

Ако имаш някакви други въпроси, с радост ще отговоря ☺

# 128
  • Мнения: 3
Много благодаря за отговора. Скоро ще съм в Токио и ще се свържа с теб.

# 129
  • Мнения: 504
Здравейте. Интересува ме как стои въпросът с висшето образование в Япония. По-конкретно бакалавърска степен в IT сектора. Всяка информация ще ми е от полза - качество на образование, възможност за стипендия, реализация не само в Япония, а и по света. Как се кандидатства? Вярно ли е, че там почти не се почива? Благодаря предварително за отговорите.

# 130
  • Мнения: 2 144
Реализация в ИТ сектора има в цял свят. Япония, обаче, е направо жадна за такива специалисти. Почти всички индийци идващи тук са в този сектор. Образованието им няма да го коментирам, за мен са много изостанали, но аз все пак не съм учила тук. За работата - вярно е, че почти не почиват.

# 131
  • The QC to be!!!
  • Мнения: 5 345
Скрит текст:
Реализация в ИТ сектора има в цял свят. Япония, обаче, е направо жадна за такива специалисти. Почти всички индийци идващи тук са в този сектор.
Образованието им няма да го коментирам, за мен са много изостанали, но аз все пак не съм учила тук.
Скрит текст:
За работата - вярно е, че почти не почиват.
Моля, дай примери за това?

# 132
  • Мнения: 504
Изостанали в образованието? Имате предвид, че българското образование е по-добро?

# 133
  • Мнения: 2 144
Примери няма как да ви дам конкретни, но съм виждала хора, току-що излезли от университета, които не знаят нищо и не могат нищо. Като цяло това се знае в Япония, че стажантите трябва да ги учиш на всичко. Аз лично имам само един пример с IT в офиса, който не знаеше какво е кукис. Еми, извинете... Учители по английски, които не могат да говорят английски си е направо норма.
Освен това е всеобщо известен факт, че в Япония е изключително трудно за бизнеса да намери кадри - пак заради липса на компетенции.

Ако искате да възхвалявате Япония, добре, но нека да е за други неща, бъдете реалисти.

Аз съм завършила висшето си образование в западна Европа и сравнявам с там, а не с България.

# 134
  • The QC to be!!!
  • Мнения: 5 345
 #Crazy тези примери са вярно много стряскащи! Дай сега и унитата където са завършили тези младежи, та поне да се знае къде да не ходи да учи човек. То обща култура се знае какво са кукиис... За англ. няма да коментирам. Но то с англ. не е само в Яп. така. Имам много примери от германия - една мадама където работих я поздравявам в офиса на англ., нито дума не зацепва. Поздравих я на немски, отговори. Питам я на немски, англ. знаеш ли, отговаря ми на немски, че явно го знае достатъчно за работата която върши.  Crazy Е тя почти нищо кой знае какво не върши тогава щом 1 изречение на англ. не може да обели. После питам колеги, тази не знае или не иска да отговори на англ. като я поздравих, те казаха, че трудно разбирала говорим англ.  Crazy Имам един тон подобни примери, за съжаление.

# 135
  • Мнения: 2 144
Ами не им знам университетите, но и няма особено значение. Тук почти никой не говори добър английски (говорим за допустим, не добър). Домашната ми прислужница (филипинка) говори по-добър английски от топ мениджъри във фирмата на мъжа ми.

За учителите по английски, че не могат да говорят дори не е тайна - то си се знае. Те могат само да четат (наум естествено) и пишат.

Изобщо в тази държава се нагледах на толкова абсурди и нелепости, толкова некомпетентност и да си го кажа честно - глупост, колкото не съм вярвала, че може да се събере на едно място. Моето мнение за японците е, че живеят с 1/3 мозък. Има и изключения, разбира се, има прекрасни специалисти, но те са много малко и са много скъпо платени, в която и да е сфера.

За мен, за бременностите ми и ражданията ми (предстои ми второ раждане догодина), за лекари за децата ми, за детски градини и детегледачки - избираме само най-скъпите и реномирани места. И като кажа скъпо, тук това е в цифри, които в Европа не могат да се достигнат дори. Но предпочитам така, отколкото да разчитам на средно-статистически японци....

# 136
  • Мнения: 10
Здравейте момичета,
Някой от вас да е или да е работил (фул тайм) като АНГЛИЙСКИ УЧИТЕЛ в Япония?

Ако има моля пишете, предлагат ми договор и имам доста въпроси и нужда от съвет.
Благодаря!

# 137
  • The QC to be!!!
  • Мнения: 5 345
Имаше май някой тук писал, че точно това е работил, но не помня кой беше  newsm78

# 138
  • Мнения: 2 144
Не съм го работила, но масово чужденците тук с това се препитават. Какво те интересува? Ако мига ще отговоря. В кой град и какъв тип организация ще те наеме?

# 139
  • Мнения: 1
Здравейте! Имам желание да живея и работя в Япония,по-конкретно в Токио. Въпросите ми са следните:
1.Лесно ли мога да си намеря работа със средно-специално образование в областта на Енергетиката?
2.Нужна ли е ВИЗА?
3.Колко пари ще са ми нужни за начало (Билет,квартира,храна и т.н.)?
4.Мога ли там да уча Японски?
5.Има ли българско общество в Токио?
За сега само за това се сещам,но по-нататък ще допълня.
Благодаря Ви предварително ! Simple Smile

# 140
  • Мнения: 2 144
Как така решавате, че ви се живее и работи тук? Ставате сутрин и си казвате, че Токио е мястото? Проучвате ли нещо предварително?

По въпросите ти:

1. Според мен е невъзможно да си намериш работа в тази област със средно образование, особено ако не говориш език (японски) и нямаш опит.

2. Виза трябва и тя се издава от работодателя. Трябва първо да те наемат и тогава да идваш. Сега можеш да дойдеш само за 3 месеца (без виза), но не можеш да работиш. И не си представяй, че някой ще те наеме без виза, това не е страната на неограничените възможности.
3. Пари трябват доста. Само най-евтините билети ти стъпват на около 600-700€. Квартира нещо много евтино (голямо колкото Килер) в краен квартал ще е няколко стотин евро. Обаче за да ти дадат квартира ще ти трябват гаранти - или фирма, в която работиш или местни японци. Трябва да имаш и временно жителство, тоест без точка 2 не можеш да си наемеш квартира. Храната и транспортът са много скъпи. Не мога да ти говоря в точни цифри, защото всичко зависи от района, в който живееш.
4. Японски можеш да учиш тук, разбира се...
5. Българско общество не знам какво значи. Има българи. Не много. Не се събираме на хапка и пийкс, защото дори разстоянията в един и същи град са огромни. Понякога ми гостуват приятелки за 2-3 дена. Иначе няма смисъл да идват. Отнема 4 часа да дойдат и да се приберат от централно Токио, където живея.

Не на последно място те съветвам да разучил културата. Япония не е за всеки. 5 години съм тук, стандартът ми на живот е доста по-висок от на средно статистическия японец, нищо не ми липсва и въпреки това има дни, в които ми е трудно да издържа психически. Японците НЕ ги харесвам, приятелства с тях не създавам, общуването ми с тях е сведено до минимум. И пак едвам се издържа. Културата е много различна от европейската и като цяло западната и всички западняци имат подобни чувства и мисли.

# 141
  • Мнения: 3 301
Snowche, не се засягай, но ми е много чудно как някой който генерално не харесва японци, Япония, начин на живот там и пр седи с години там! Още повече, че видях, че си учила в Европа и мъжа ти е италианец или казано не сте вързани да седите на живот и смърт там.
Не знам дали знаеш какво кадри излизат от българските университети, след като нямаш досег с тях, но мога да ти кажа, че са положението е много по-зле от това което описваш.

# 142
  • Мнения: 2 144
Alexslav, не се засягам на въпроса ти. Отговорът е сложен, но ще се опитам да ти обясня. Ние сме експатриати - изпратени сме тук от фирмата на съпруга ми за определен период от време. Надяваме се скоро да си тръгваме. Естествено, можеш да кажеш, че не сме вързани Simple Smile По принцип, когато дойдеох тук, дойдох с една прекрасна позитивна нагласа за едно магично място пълно с много любезни хора. Донякъде е така. Така е само на повърхността. Истината се усеща и разбира само, ако си живял тук години наред.

Има страшно много неща, които харесвам в Япония! Тук са родени и двете ми деца и няма място на света, което да бих предпочела да бъда бременна и да родя пред Япония. Чистотата, храната, възможностите (макар че това, което имаме ние за повечето японци е немислимо и недостъпно), нощният живот на Токио (макар че с две малки деца вече не се възползваме често от него). Тук имам толкова много приятели, че ми е трудно да поддържам контактите, защото в седмицата има само 7 дена, ако ме разбираш....

Сега, конкретно за японците, явно ти не си живял тук, затова ти е такъв коментарът. Няма как да ти го обясня - отношенията между хората се случват на много невербално ниво, впечатленията, усещанията, връзките отнемат време да се изградят. Но много бързо ще разбереш, че с японци (и като цяло източни азиатци) не можеш да имаш истински приятелски отношения по смисъла, който ние влагаме в тях.

Колкото до университетите и кадрите - наясно съм какви кадри има (аз съм завършила бакалавър в СУ) и мога да те убедя, че тук положението е много, много, много по-страшно. Българите като цяло може и да са мързеливи и да не им се учи, но сме умни, хитри, напасваме се към различни условия. Японците - точно обратно - работливи са, но нямат потенциал, как да кажа - глуповати са, не могат да вземат сами решения, липсва им елементарна способност за адаптация в нови и непознати сфери и нямат никаква гъвкавост. Нещо страшно и ужасно е да работиш с тях. А пък да търсиш работници - господ да ти е на помощ... Знам, че тези неща ти звучат като да съм някаква ревла и лигла, която не може да работи с хора, но при положение, че работата и животът са ме срещнали с хора от цял свят и съм успяла да създам трайни приятелства с всякакви националности, а с японци - просто отказвам, трябва да ти говори много. 

# 143
  • Мнения: 2 271
Snowce, ще е хубаво, ако възродиш темата. Виждам, че не ти е на сърце Япония, но за мен е екзотичо място. Мога да си съставя представа единствено по прочетеното, а мненията са толкова противоречиви, че все още не мога, въпреки че съм изчела всички стари теми.

# 144
  • The QC to be!!!
  • Мнения: 5 345
Като за посещение, да я види и да се разходи там човек е прекрасно! Но, това което Snowche пише и аз го усетих.

# 145
  • Мнения: 2 144
Япония ми е на сърце и то много, японците са ми проблема 😂😂😂 Звучи нелепо, нали? Сега сериозно - има много хубави неща тук. Най-обичам да карам колело по време на сакурата, когато топъл вятър разпръсква нежните розови цветчета и се чувствам като героиня в романтичен филм.

Ще взема наистина да възродя темата и за да не оставям грешни впечатления, ще се старая да пиша нещо, което обичам и контрастът - нещо, с което никога няма свикна.

Ето ви нещо негативно: парите за “ключ” и регистрационните такси в Япония. На практика, когато наемаш жилище или се записваш на нещо, било то спорт, езиков курс, детска градина или ясла за детето и всякакви други абонаменти, каквито ви дойдат наум, дължите една регистрационна сума (ако е за наем за жилище се наричат пари за ключ). Това и в други страни го има и е обикновено административна такса. Да, обаче тук размерът е доста сериозен. За наем е от 1 до 3 наема (като отделно дължите и депозит, който ще ви се върне при напускане). Значи, ако намерите жилище за 100€ ще трябва да платите 300€ депозит, 100€ първи наем и 300€ подарък за собственика, за да ви даде ключа, общо 700€ първоначално. Само дето цифрите са с по още една нула отзад.

За да запиша детето си на ясла от 9 до 2 - забележете това се води пълен учебен ден в Япония, ако работиш и искаш да го взимаш по-късно доплащаш на час или си наемаш детегледачка, плащаш - 2500€ регистрация, 2500€ годишна такса (каквото и да значи това) и 2500€ месечна такса. Обядът не е включен - ти трябва да го приготвяш и носиш. Общо 7500€ за добре дошъл в яслата. Тези суми не са измислени - толкова струва частната ясла до нас. Това много ме дразни - да си принуден да плащаш за едно голямо нищо... Да трябва да правиш “подаръци” на хазяи и всякакви други все едно си банкомат и минават да си дръпнат от теб...

# 146
  • Мнения: 3 301
Кое колко струва, особено на частна ясла за мен няма никакви значение. И х2 да е от това което пишеш и има ли кандидати всичко е наред. Явно и вие може да си го позволите, както и други хора.

Иначе за приятелствата с японци вероятно са трудни, но ти на какъв език общуваш с тях? За 5 год ме съмнява да знаеш добре японски.
Ясно е, че единици знаят добре английски, та ми стан чудно..
В Европа където са доста по-различни хората, ако не им говориш родния език също няма да намериш приятели, за повече от една бира.
Същото и е в България, да не би много хора да имат приятели чужденци, с които комуникират на чужд език?

А това, че са прости няма да го коментирам, просто имат съвсем различно виждане за почти всичко, но това не ги прави тъпи и заблудени.
 Няма и как да е друго, след като са на едно от първите места в света по иновации, производство и технологии в най-различни отрасли. Ако бяха много прости, щяха да са като Китай, да работят за чужди фирми и страни.

Толкова са заблудени, че чужди фирми ходят да се учат от тях, като моята. Работя в немска фирма, производител в сектора на индустрия с няколко милиарда оборот на година и двуцифрени числа растеж. Та от 2 години имаме най-различни събрания и чудеса и се опитват да копират методите на организация и производство от заводите в Тойота, като редовно ходят хора да гледат и да се учат. Не знам дали можеш да си представиш, как немска фирма ходи да гледа от японска и им е топ приоритет да стане като тях.
Сега купихме   техника за няколко милиона пак от смотаните Панасоник, като до сега винаги са купували Сименс и пр продукти, явно има защо.

# 147
  • Мнения: 2 051
Alexslav, ако не ти харесва какво пише Snowche, не си задължен да четеш...
От години чета темата - тя и Самурайка са едни от най-интересно и подробно пишещите, благодарение на тях се запознаваме с Япония.

# 148
  • Мнения: 2 271
Това е интересен куриоз - Япония има силна икономика(е, да кажем, че се дължи на САЩ и парите наляти след WW2), но и промишлеността й е силна. Как се случва това на фона на масовата "затъпялост"? Може би е набрана инерция, а може би висшите ръководства са получили образование в чужбина?

# 149
  • The QC to be!!!
  • Мнения: 5 345
Кое колко струва, особено на частна ясла за мен няма никакви значение.
Скрит текст:
И х2 да е от това което пишеш и има ли кандидати всичко е наред. Явно и вие може да си го позволите, както и други хора.

Иначе за приятелствата с японци вероятно са трудни, но ти на какъв език общуваш с тях? За 5 год ме съмнява да знаеш добре японски.
Ясно е, че единици знаят добре английски, та ми стан чудно..
В Европа където са доста по-различни хората, ако не им говориш родния език също няма да намериш приятели, за повече от една бира.
Същото и е в България, да не би много хора да имат приятели чужденци, с които комуникират на чужд език?

А това, че са прости няма да го коментирам, просто имат съвсем различно виждане за почти всичко, но това не ги прави тъпи и заблудени.
 Няма и как да е друго, след като са на едно от първите места в света по иновации, производство и технологии в най-различни отрасли. Ако бяха много прости, щяха да са като Китай, да работят за чужди фирми и страни.

Толкова са заблудени, че чужди фирми ходят да се учат от тях, като моята. Работя в немска фирма, производител в сектора на индустрия с няколко милиарда оборот на година и двуцифрени числа растеж. Та от 2 години имаме най-различни събрания и чудеса и се опитват да копират методите на организация и производство от заводите в Тойота, като редовно ходят хора да гледат и да се учат. Не знам дали можеш да си представиш, как немска фирма ходи да гледа от японска и им е топ приоритет да стане като тях.
Сега купихме   техника за няколко милиона пак от смотаните Панасоник, като до сега винаги са купували Сименс и пр продукти, явно има защо.
А ако искаш да живееш, не би ли имало значение? Например, ако ядеш хляб, и един хляб е 12-13$, това може би няма да ти навали бюджета, но като го сравниш бюджета ти за всичко, може да се окаже, че хич не си си представил нещата както са.

Нещо за което писахме преди - вземи под внимание, че почти не се работи само 8 часа на ден, а по скоро 10+, и на това сложи пътя сутрин и вечер. Това са важни неща, според мен.
Скрит текст:
Кое колко струва, особено на частна ясла за мен няма никакви значение. И х2 да е от това което пишеш и има ли кандидати всичко е наред. Явно и вие може да си го позволите, както и други хора.

Иначе за приятелствата с японци вероятно са трудни, но ти на какъв език общуваш с тях?
За 5 год ме съмнява да знаеш добре японски.
Ясно е, че единици знаят добре английски, та ми стан чудно..
Скрит текст:
В Европа където са доста по-различни хората, ако не им говориш родния език също няма да намериш приятели, за повече от една бира.
Същото и е в България, да не би много хора да имат приятели чужденци, с които комуникират на чужд език?

А това, че са прости няма да го коментирам, просто имат съвсем различно виждане за почти всичко, но това не ги прави тъпи и заблудени.
 Няма и как да е друго, след като са на едно от първите места в света по иновации, производство и технологии в най-различни отрасли. Ако бяха много прости, щяха да са като Китай, да работят за чужди фирми и страни.

Толкова са заблудени, че чужди фирми ходят да се учат от тях, като моята. Работя в немска фирма, производител в сектора на индустрия с няколко милиарда оборот на година и двуцифрени числа растеж. Та от 2 години имаме най-различни събрания и чудеса и се опитват да копират методите на организация и производство от заводите в Тойота, като редовно ходят хора да гледат и да се учат. Не знам дали можеш да си представиш, как немска фирма ходи да гледа от японска и им е топ приоритет да стане като тях.
Сега купихме   техника за няколко милиона пак от смотаните Панасоник, като до сега винаги са купували Сименс и пр продукти, явно има защо.

Нито едно от тези твърдения не е вярно. Първо, японския се учи ако иска човек и за 1 година (имам познати британци които го научиха точно за 1 година ходене на училище!

Доста от японците работещи в международни компании знаят англ. на някакво ниво, и даже да и не са перфектни в говора, писмено са ок, и разбират всичко почти. Пиша от личен опит, не само с работила с тях през жицата, имах възможност да работя с колегите ми в Токио в офиса, и се срещахме с техни познати след работа и уйкенда които умираха от желание да си комуникират на англ. за да го подобрят, или за да не го забравят.  Peace

Скрит текст:
Кое колко струва, особено на частна ясла за мен няма никакви значение. И х2 да е от това което пишеш и има ли кандидати всичко е наред. Явно и вие може да си го позволите, както и други хора.

Иначе за приятелствата с японци вероятно са трудни, но ти на какъв език общуваш с тях? За 5 год ме съмнява да знаеш добре японски.
Ясно е, че единици знаят добре английски, та ми стан чудно..
В Европа където са доста по-различни хората, ако не им говориш родния език също няма да намериш приятели, за повече от една бира.
Същото и е в България, да не би много хора да имат приятели чужденци, с които комуникират на чужд език?

А това, че са прости няма да го коментирам, просто имат съвсем различно виждане за почти всичко, но това не ги прави тъпи и заблудени.
 Няма и как да е друго, след като са на едно от първите места в света по иновации, производство и технологии в най-различни отрасли. Ако бяха много прости, щяха да са като Китай, да работят за чужди фирми и страни.
Толкова са заблудени, че чужди фирми ходят да се учат от тях, като моята.
Скрит текст:
Работя в немска фирма, производител в сектора на индустрия с няколко милиарда оборот на година и двуцифрени числа растеж. Та от 2 години имаме най-различни събрания и чудеса и се опитват да копират методите на организация и производство от заводите в Тойота, като редовно ходят хора да гледат и да се учат. Не знам дали можеш да си представиш, как немска фирма ходи да гледа от японска и им е топ приоритет да стане като тях.
Сега купихме   техника за няколко милиона пак от смотаните Панасоник, като до сега винаги са купували Сименс и пр продукти, явно има защо.

заблудени?  newsm78

# 150
  • Мнения: 2 144
Кое колко струва, особено на частна ясла за мен няма никакви значение. И х2 да е от това което пишеш и има ли кандидати всичко е наред. Явно и вие може да си го позволите, както и други хора.

Ами за теб и за мен може и да няма значение, но за едно японско семейство, което не може да си изпрати детето в държавна ясла, защото са препълнени, или пък иска детето им да учи английски - има значение. Всъщност това е и една от основните причини за ниска заетост на жените на пазара на труда.

Иначе за приятелствата с японци вероятно са трудни, но ти на какъв език общуваш с тях? За 5 год ме съмнява да знаеш добре японски.
Ясно е, че единици знаят добре английски, та ми стан чудно..
В Европа където са доста по-различни хората, ако не им говориш родния език също няма да намериш приятели, за повече от една бира.
Същото и е в България, да не би много хора да имат приятели чужденци, с които комуникират на чужд език?

Аз японски говоря малко - колкото да се разбирам и оправям в ежедневието. Но говоря английски и съм живяла в други държави, омъжена съм за чужденец и съм създала трайни приятелства с хора без да говоря на майчиния им език... Освен това, проблемът за приятелството далеч не е езиковата бариера, защото има достатъчно японци, които говорят перфектен английски.

А това, че са прости няма да го коментирам, просто имат съвсем различно виждане за почти всичко, но това не ги прави тъпи и заблудени.
 Няма и как да е друго, след като са на едно от първите места в света по иновации, производство и технологии в най-различни отрасли. Ако бяха много прости, щяха да са като Китай, да работят за чужди фирми и страни.

Толкова са заблудени, че чужди фирми ходят да се учат от тях, като моята. Работя в немска фирма, производител в сектора на индустрия с няколко милиарда оборот на година и двуцифрени числа растеж. Та от 2 години имаме най-различни събрания и чудеса и се опитват да копират методите на организация и производство от заводите в Тойота, като редовно ходят хора да гледат и да се учат. Не знам дали можеш да си представиш, как немска фирма ходи да гледа от японска и им е топ приоритет да стане като тях.
Сега купихме   техника за няколко милиона пак от смотаните Панасоник, като до сега винаги са купували Сименс и пр продукти, явно има защо.

На последните два абзаца ще ти отговоря заедно. Причините да са на първите места по иновации са няколко.

1. Прецизността и дисциплината - японците са майстори на това да следват инструкции. Те на практика само така могат да работят. Ако им направиш план стъпка по стъпка, който да изпълняват в ежедневието си - проблем няма да имаш. Обаче за съжаление ти като работодател няма как да предвидиш абсолютно всички малки и големи предизвикателства, с които ще се сблъскат твоите работници в ежедневието. А японците няма никога сами да решат проблем - или ще го игнорират, докато нарасне или ще идват да ти пилят на главата. В Европа му се вика микромениджмънт - мениджърът решава всички проблеми

2. Компаниите, които споменаваш са едни от най-големите и реномирани японски производители. Нормално е те да привличат най-добрите кадри. Обаче Япония не е само Тойота и Панасоник. Ако работиш в международна, но не толкова голяма компания ще видиш бая зар да наемеш добри кадри, а пък ако си в малка и бедна фирма - шансът ти клони към нула. Всъюност тези факти са си известни - ако прегледаш международните статистики за пазара на труда ще видиш, че Япония е на първо място по трудност на намиране на добри кадри. Това не си го измилям аз, а го признават всички. Затова и в момента почти всички Ай Ти специалисти са индийци.

3. Бройка, бройка, бройка - това е отговорът защо успяват. Пак ако погледнеш международните доклади ще видиш, че Япония е на на по-след-но място по производителност на труда от целия развит свят. Да го кажем иначе - един германец работи, колкото за 10 японци. Еми десет глави заедно, даже и да нямат голям потенциал, обаче с прецизни инструкции и достатъчно средства, все ще успеят да се справят, нали?

4. Колкото до икономиката - ами и за това има официални статистики и външният дълг на Япония е най-висок в целия развит свят. Всъщност от години го знаят това японците и се опитват да си повишат производителността на работниците, но не им се получава. Защо ли, питам се аз, като са толкова невероятно умни, както ти си мислиш...



И за да завърша, бих искала да ти пожелая да дойдеш и да поживееш тук. После обаче искам да ми пишеш (може и на лични) и да ми кажеш любимото ми изречение: Беше права Wink

# 151
  • Мнения: 3 301
Alexslav, ако не ти харесва какво пише Snowche, не си задължен да четеш...
От години чета темата - тя и Самурайка са едни от най-интересно и подробно пишещите, благодарение на тях се запознаваме с Япония.


А ти не е задължително да се обаждаш ни в клин, ни в ръкав.
Нито някой обиждам, нито нищо, даже Snowche ми отговаря на въпросите за което и благодаря.

# 152
  • Мнения: 3 301
Има много истини, но колкото и да са зле обикновените работници, все някой им пише тези стъпки и инструкции, нали така. И тези някои са пак японци ми се струва, а не идват от космоса или от други хора-нации.
Навсякъде в производството е така, има си стъпки, инструкции и всичко се пише супер подробно като за идиоти. Аз пиша даже такива стъпки и планове за работниците, както ти казах в голяма немска  фирма, оперираща в България.
В България е така, както и в Западна Европа, работника е последното стъпало и не знае и не може почти нищо, трудно се оправя и с подробните стъпки, точно както си го описала и ти. Не знам защо си мислиш, че е по-различно.
Имам дългогодишен опит и в друга страна от ЕС, та и там е същото положението.

Последна редакция: пт, 06 юли 2018, 09:53 от Alexslav

# 153
  • Мнения: 2 051
Alexslav, ако не ти харесва какво пише Snowche, не си задължен да четеш...
От години чета темата - тя и Самурайка са едни от най-интересно и подробно пишещите, благодарение на тях се запознаваме с Япония.


А ти не е задължително да се обаждаш ни в клин, ни в ръкав.
Нито някой обиждам, нито нищо, даже Snowche ми отговаря на въпросите за което и благодаря.
Snowche отговаря, защото е възпитана и защото много хора я питат.
Като страничен човек, написаното от теб не ми прозвуча ОК, може и да съм била пристрастна Simple Smile
С японци не съм работила, нямам и контакти и не ги познавам като служители. Когато работех в Сидни за американска компания имах подчинени китайци, но при тях проблема е, че са прекалено инициативни и даващи решения.

# 154
  • Мнения: 3 656
И аз съм от четящите тук! Страхотни сте българки (японки)!
Ясно е, че аз в този живот никога няма да видя Япония с очите си, ноо, затова пък сте вие, да ни разказвате!
Благодаря, бъдете здрави!

# 155
  • Мнения: 2 144
Bubkab, благодаря ти Simple Smile Аз всъщност не се обиждам на Алекслав Simple Smile

Алекслав, има разбира се и много умни хора - малцина, но ги има. Но масата са под обикновеното ниво на масата в Европа. Нека така да се изразя. Пак казвам - това е мое мнение Simple Smile

# 156
  • Мнения: 3 301
Кое колко струва, особено на частна ясла за мен няма никакви значение. И х2 да е от това което пишеш и има ли кандидати всичко е наред. Явно и вие може да си го позволите, както и други хора.

Ами за теб и за мен може и да няма значение, но за едно японско семейство, което не може да си изпрати детето в държавна ясла, защото са препълнени, или пък иска детето им да учи английски - има значение. Всъщност това е и една от основните причини за ниска заетост на жените на пазара на труда.

Иначе за приятелствата с японци вероятно са трудни, но ти на какъв език общуваш с тях? За 5 год ме съмнява да знаеш добре японски.
Ясно е, че единици знаят добре английски, та ми стан чудно..
В Европа където са доста по-различни хората, ако не им говориш родния език също няма да намериш приятели, за повече от една бира.
Същото и е в България, да не би много хора да имат приятели чужденци, с които комуникират на чужд език?

Аз японски говоря малко - колкото да се разбирам и оправям в ежедневието. Но говоря английски и съм живяла в други държави, омъжена съм за чужденец и съм създала трайни приятелства с хора без да говоря на майчиния им език... Освен това, проблемът за приятелството далеч не е езиковата бариера, защото има достатъчно японци, които говорят перфектен английски.

А това, че са прости няма да го коментирам, просто имат съвсем различно виждане за почти всичко, но това не ги прави тъпи и заблудени.
 Няма и как да е друго, след като са на едно от първите места в света по иновации, производство и технологии в най-различни отрасли. Ако бяха много прости, щяха да са като Китай, да работят за чужди фирми и страни.

Толкова са заблудени, че чужди фирми ходят да се учат от тях, като моята. Работя в немска фирма, производител в сектора на индустрия с няколко милиарда оборот на година и двуцифрени числа растеж. Та от 2 години имаме най-различни събрания и чудеса и се опитват да копират методите на организация и производство от заводите в Тойота, като редовно ходят хора да гледат и да се учат. Не знам дали можеш да си представиш, как немска фирма ходи да гледа от японска и им е топ приоритет да стане като тях.
Сега купихме   техника за няколко милиона пак от смотаните Панасоник, като до сега винаги са купували Сименс и пр продукти, явно има защо.

На последните два абзаца ще ти отговоря заедно. Причините да са на първите места по иновации са няколко.

1. Прецизността и дисциплината - японците са майстори на това да следват инструкции. Те на практика само така могат да работят. Ако им направиш план стъпка по стъпка, който да изпълняват в ежедневието си - проблем няма да имаш. Обаче за съжаление ти като работодател няма как да предвидиш абсолютно всички малки и големи предизвикателства, с които ще се сблъскат твоите работници в ежедневието. А японците няма никога сами да решат проблем - или ще го игнорират, докато нарасне или ще идват да ти пилят на главата. В Европа му се вика микромениджмънт - мениджърът решава всички проблеми

2. Компаниите, които споменаваш са едни от най-големите и реномирани японски производители. Нормално е те да привличат най-добрите кадри. Обаче Япония не е само Тойота и Панасоник. Ако работиш в международна, но не толкова голяма компания ще видиш бая зар да наемеш добри кадри, а пък ако си в малка и бедна фирма - шансът ти клони към нула. Всъюност тези факти са си известни - ако прегледаш международните статистики за пазара на труда ще видиш, че Япония е на първо място по трудност на намиране на добри кадри. Това не си го измилям аз, а го признават всички. Затова и в момента почти всички Ай Ти специалисти са индийци.

3. Бройка, бройка, бройка - това е отговорът защо успяват. Пак ако погледнеш международните доклади ще видиш, че Япония е на на по-след-но място по производителност на труда от целия развит свят. Да го кажем иначе - един германец работи, колкото за 10 японци. Еми десет глави заедно, даже и да нямат голям потенциал, обаче с прецизни инструкции и достатъчно средства, все ще успеят да се справят, нали?

4. Колкото до икономиката - ами и за това има официални статистики и външният дълг на Япония е най-висок в целия развит свят. Всъщност от години го знаят това японците и се опитват да си повишат производителността на работниците, но не им се получава. Защо ли, питам се аз, като са толкова невероятно умни, както ти си мислиш...



И за да завърша, бих искала да ти пожелая да дойдеш и да поживееш тук. После обаче искам да ми пишеш (може и на лични) и да ми кажеш любимото ми изречение: Беше права Wink

За много неща може да си права. Не знам какво според теб значи производителност на труда. За да го изясним, пускам линк.
http://www.nsi.bg/sites/default/files/files/metadata/GDP_2.1.3_Methodology.pdf
Та значи, трябва да гледаме БВП за да оценим колко са производителни или не дадена нация и хора.

Веднага следва статистика за БВП по номинална и по покупателна способност, второто особено е много интересно.
https://bg.wikipedia.org/wiki/Списък_на_страните_по_БВП_(по_номинална_стойност)_на_глава_от_населението

https://bg.wikipedia.org/wiki/Списък_на_страните_по_БВП_(по_паритета_на_покупателната_способност)

Не знам кои доклади си гледала, но от тези се вижда, че общо взето са на едно положение с Германия с малки разлики, като в единия списък са преди тях даже. Важното е, че няма нищо общо с твърдението ти, че 1 германец работи колкото 10 японеца.

За дълга е така, но много от топ страните имат големи дългове, а в Африка са с ниски и като цяло не е особено показателен.

# 157
  • Мнения: 2 144
Производителността на труда се измерва като БВП (в даден сектор) се раздели на броя работници, заети в него. Както виждаш от снимките за Г20, Япония е с най-нисък коефициент.

# 158
  • Мнения: 3 301
Аз виждам, че разликата е има-няма 5-6%, и е това което писах и по-рано, а според теб трябваше да е 1000%, понеже 10 японеца работят колкото 1 немец, нали?

# 159
  • Мнения: 2 144
1 към 10 е 10%, Алекслав. И не забравяй, че японците прекарват по 12 часа в офиса, а не 8-9

# 160
  • Мнения: 3 301
1 към 10 е 10%, Алекслав. И не забравяй, че японците прекарват по 12 часа в офиса, а не 8-9



Както ти каза, 1 немец работи колкото 10 японеца, това значи, че един немец работи 10 пъти повече от един японец, което не прави обаче 10%.
От таблиците се вижда разлика от около 5%, което значи, че 95 немци, рабоят колкото 100 японеца., а не както ти обясни, че 1 работи колкото 10.
А в моята таблица, където визмат предвид и покупателната способност, японците са преди немците по този показател.
Обещавам, че няма да пиша повече в темата.

# 161
  • The QC to be!!!
  • Мнения: 5 345
1 към 10 е 10%, Алекслав. И не забравяй, че японците прекарват по 12 часа в офиса, а не 8-9
и като добавим поне 3 часа за път.... Мен ме изуми и факта, че като вземат четв+петък и съберат със събота и неделя и казват, че са имали добра ваканция! Ние на това му викаме дълъг уйкенд, а за тях си е ваканция.

# 162
  • Мнения: 2 144
Да, те рядко взимат отпуски, макар по закон да им се полагат. Всъщност Япония има 19 официални почивни дни в годината (това е много повече от повечето държави), защото иначе изобщо не почиват. На практика правителството ги принуждава...

А ето и един любопитен факт, макар доста мрачен. Ако японец се самоубие като се хвърли под влака, принуждават семейството му да плати за нанесените щети... Това възлиза на хиляди евро, спират се влакове, хората не могат да се приберат и спят на улицата (метростанциите също затварят вечер). А японци се самоубиват постоянно... Има дори т.нар. “Гора на самоубийците”, където цели групи са ходели да се самоубиват заедно (сега май са забранили достъпа).

# 163
  • The QC to be!!!
  • Мнения: 5 345
за тази гора научих от познатите ми японци и според тях е пълно с кости и трупове. Било като от филм на ужасите ако човек отиде там. В последното десетилетие, % на самоубилите се Яп. е нарастнал драстично.

За работата - тръгвам си аз от офиса, например в 6 и ги питам, хайде да отидем на вечеря заедно. Не, не може, защото еди кой си бил днес в офиса, и той докато си не тръгне и те няма да си тръгнат. Което значи, че той ако е до 10 вечерта и те всичките ще са там до 10! Ужас! И точно така стана няколко пъти. Аз нарушавах тези неписани правила, и съответно зад гърба ми се говореше. Имах и случай в който бях в една стая за срещи просто защото беше празна и на календара не пишеше, че има среща в нея. Но имало! И вместо колегата ми който я е организирал да ми каже, той вдигнал телефона и се оплакал на ниво директор за компанията в Япония, и казал "ето американците ни превземат офиса, нямаме къде да си провеждаме срещите заради тях", и направил от мухата слон! Добре, че един колега британец който знае културата им и езика им, дойде да ми кажа, защото се било стигнало едва ли не вече до световен скандал, че аз съм там, пък те били имали среща да провеждат точно в тази стая!  ooooh! Колко е трудно да чукнеш и да ми кажеш - извинявай, имаме среща тук!?!?!?!? Що за култура е това да правиш такива ексцесии, вместо просто да говориш с колегата си?!

# 164
  • Мнения: 2 144
Ох бейби, знам, че не е смешно, но ме напуши смях, представяйки си шока за теб 😅 Ами такива са, да. Културата е такава, че нищо не е прието да се казва в очите. Всяка конфронтация за тях е края на света... А това да ти кажат, че имат среща за тях си е конфронтация.

Ние имахме една колежка, която се женеше и чужденците решихме да им подарим ъпгрейд в 5* хотел за медения месец. В групата имаше един японец (не млад, на около 60-70), който беше отишъл, разказал, оплакал се на всички други японци... Гледаха ни накриво, не можехме да разберем какво се случва, докато един друг гайжин (извън офиса) не ни каза, че такъв подарък е неприемлив и от нас се очаква да дадем пари, при това конкретна сума, според позицията... Та онзи чичка вместо да ни го каже като човек той беше навъртял егати километража да ни плюе... Все едно от нас се очаква да знаем всички тези детайли за техните сватби. Такива са - лицемери от малки до големи.

# 165
  • Мнения: 36 652
Благорадя за темата - и на мен ми е интиресно да чета Simple Smile В Япония най-много да отида на екскурзия някой ден, за повече се съмнявам...Но аз и не искам да емигрирам (или поне ако го направя, ще е в някоя по-топла страна)..

На мен това, което пишете за културата, не ми изглежда като проява на глупост, или лошотия, или специфично възпитание, а някаква екстремна стеснителност.
Скрит текст:
И аз съм срамежлива, сигурно зад гърба ми говорят, че съм смотана, но се справям, когато ми се наложи и изобщо не се срамувам да си кажа, ако нещо не е ок.. Но съм виждала хора, за които дадена ситуация е ужасно неприемлива, но мълчат като пънове, защото са толкова смотани, че не знаят как да реагират. Например преди години лежах за известно време в болница, като в стаята имаше и една пенсионерка. Четях книга до късно през нощта, защото ме болеше нещо и не можех да спя. Пенсионерката през това време видимо спеше. По някое време я изписаха и си тръгна (изобщо не съм я и чувала повече, почти не сме разговаряли) и чак след това разбрах от една сестра, че се била оплакала на лекуващия лекар, че от мен не е могла изобщо да спи, защото съм държала светнато до среднощ. Ами, ако ми беше казала, вместо да лежи и да не мърда (със затворени очи), нямаше да се случи - щях да се съобразя. Докторът изобщо не й е обърнал внимание, сестрата също - просто го спомена, за да коментира, че е досадница... Та така и с японците - докато се сетят да реагират (от вежливост или от друго), вече е минал моментът за правилна реакция..

# 166
  • The QC to be!!!
  • Мнения: 5 345
Ох бейби, знам, че не е смешно, но ме напуши смях, представяйки си шока за теб 😅
Скрит текст:
Ами такива са, да. Културата е такава, че нищо не е прието да се казва в очите. Всяка конфронтация за тях е края на света... А това да ти кажат, че имат среща за тях си е конфронтация.

Ние имахме една колежка, която се женеше и чужденците решихме да им подарим ъпгрейд в 5* хотел за медения месец. В групата имаше един японец (не млад, на около 60-70), който беше отишъл, разказал, оплакал се на всички други японци... Гледаха ни накриво, не можехме да разберем какво се случва, докато един друг гайжин (извън офиса) не ни каза, че такъв подарък е неприемлив и от нас се очаква да дадем пари, при това конкретна сума, според позицията... Та онзи чичка вместо да ни го каже като човек той беше навъртял егати километража да ни плюе... Все едно от нас се очаква да знаем всички тези детайли за техните сватби. Такива са - лицемери от малки до големи.
Смей се ти, аз тогава си изкарах акъла като разбрах до къде са стигнали с жалбите! Едно просто изречение "имаме среща в тази стая" решава всичките им проблеми. Няколко години вече по късно, и на мен ми звучи като смешка, но още помня стреса като разбрах до какво ниво са стигнали оплакванията на този чичка.

# 167
  • Мнения: 860
Здравейте! Следя и чета темата, но Самурайка я няма от известно време, някой знае ли нещо за нея, добре ли е?

# 168
  • Мнения: 2 144
И аз не знам защо не пише тук... Мисля че съм я виждала да пише в другата тема за Япония. Там е повече за културата, а не за живота тук. Тази тема тя я беше направила, ако има българи в Япония, да се запознаем. Но тя последно беше в Нара, което е много далеч от мен. Сега имам една приятелка, която живее в Киото и биха могли да се видят, но тя не влиза в Бг мама.

Хадзапи, а ти къде си?

# 169
  • The QC to be!!!
  • Мнения: 5 345
След бебе #3 мисля беше, може би няма време за форуми.

# 170
  • Мнения: 2 271
Май не пише в никоя тема:
samuraika - Деактивиран/неприел GDPR съгласия

# 171
  • Мнения: 2 144
Не вярвам да няма време. Най-малкото й дете е по-голямо от моето голямо, значи поне на 3-4 години. Вече ходят на училище нейните. Интересно какво ли се е случило, че не пише?

# 172
  • Мнения: 860
Snowche, аз съм си в България, но следя темата с интерес, научавам много неща за Япония.
Интересна ми е историята и културата на Далечния изток, също и за Корея, и Китай, и Тайван, за съвременния живот и домашен бит.
Вие разказвате за Япония от лични наблюдения, което за мен е много ценно.



# 173
  • Мнения: 4
Здравейте, октомври месец се местя в Япония, в градче до Нагоя. В общи линии въобще не съм подготвена и леко съм в стрес как ще е животът ни рам. С две деца съм - бебе на 10 месеца и кака на 4 години. Ще се радвам да намеря приятелства и полезна информация сред вас:)

# 174
  • Мнения: 2 144
Здравей, Дзвер! Пожелавам ви бърза адаптация.

Ние може би догодина ще си тръгваме от Япония. Хем е момент, който чакам, хем изпитвам отсега някаква носталгия. Някой беше ми казал преди много време, че Япония е страна, в която плачеш на отиване (заради трудната адаптация) и плачеш на тръгване (заради хилядите хубави неща в нея).

# 175
  • Мнения: 4
здравейте,записа се в темата чак сега,защото не знаех че съществува или пък не съм бил достатъчно любопитен да потърся в нета.Та, прочетох всичко с интерес и има доста хора с еднаква преценка за японците(мислех че съм само аз). Вече 5 год работя тук и представата ми за тях радикално се промени,но държа да кажа,че харесвам Япония и се радвам на живота тук.А ако се запознаем и други българи,ще бъде отлично.

# 176
  • Мнения: 4
И ние за сега сме за по-малко от година. Мъжът ми е спортист и се местим постоянно. Живели сме в Италия, Германия, Франция, Иран, Ливан...но за пръв път се чувствам леко притеснена. Мои познати, които са били там, твърдят, че е невероятно, дано са прави!

# 177
  • Мнения: 4
И ние за сега сме за по-малко от година. Мъжът ми е спортист и се местим постоянно. Живели сме в Италия, Германия, Франция, Иран, Ливан...но за пръв път се чувствам леко притеснена. Мои познати, които са били там, твърдят, че е невероятно, дано са прави!

 Значи средата на месец март ще работим в Нагоя за три месеца и може да се запознаем на живо.А с какъв спорт се занимава мъжът ви?

# 178
  • Мнения: 4
Супер:р ! Волейболист е:)

# 179
  • Мнения: 4
А вие, в кой град сте сега?

# 180
  • Мнения: 4
сега сме в кашива,в близост до Токио

# 181
  • Мнения: 4
Супер:р ! Волейболист е:)
охо,страхотно.А действащ волейболист или вече не се състезава?

# 182
  • Мнения: 9 213
 Peace
Ако някой може да ми отговори...има ли мито на колет (храни и напитки) от Европа ако получиш?
Както например в БГ ако получиш колет извън ЕС дължиш мито и ДДС , ако надвишаваш 30лева
 bouquet

# 183
  • Мнения: 2 144
Peace
Ако някой може да ми отговори...има ли мито на колет (храни и напитки) от Европа ако получиш?
Както например в БГ ако получиш колет извън ЕС дължиш мито и ДДС , ако надвишаваш 30лева
 bouquet

По закон много неща са забранени да се внасят, но аз получавам често храни и напитки и нямам проблем с колета. Важното е да не описваш подробно това, което пращаш. Пиши храна, примерно, а не салам, сирене или подобни. Също сложи ниска цена - около 50-60 лв, като стойност на целия колет.

# 184
# 185
  • The QC to be!!!
  • Мнения: 5 345
Всякакви сирена ако са вакумирани са ок, салами и месни не, освен ако са от т.н. специално сертифицирани.

# 186
  • Мнения: 413
Bubkab, благодаря ти Simple Smile Аз всъщност не се обиждам на Алекслав Simple Smile

Алекслав, има разбира се и много умни хора - малцина, но ги има. Но масата са под обикновеното ниво на масата в Европа. Нека така да се изразя. Пак казвам - това е мое мнение Simple Smile

Прощавай, Сноуче, не мога да се съглася с теб. Изчетох темата от началото до края и ми прави впечатление колко полезна информация от първа ръка даваш, за което ти благодаря, някои неща трябва да се видят, за да имаш мнение по тях.
Прави ми впечатление обаче и с какво презрение говориш за японците. Да, имат си и добри и лоши страни, но това е една различна от нас нация и имат различни разбирания. Не можеш да очакваш като чужденец да им се натресеш в държавата насред с векове утвърждаван ред и порядки, и да ги наречеш тъпи. Те са интроверти и много дисциплинирани. От едно шест годишно дете можеш да научиш какво е ред, което си готви, почиства и сменя няколко влака до училище, докато тук петнайсет годишните ги карат с кола на двайсет минути път и им приготвят дрехите преди да излязат.
Те са различни, така са свикнали, така са били обучени и отгледани. И успяват, цял свят е хукнал натам. Не те разбирам, честно, как живееш и работиш там, след като така не ги харесваш? Как комуникираш с тях, как си пазаруваш, използваш услугите им, живееш в страната им, а по форумите типично по български говориш не особено ласкави неща за тях. Аз бих се засегнала ако чужденец дойде да живее в България, облагодетелства се от услугите ни, живее по- добре, отколкото в собствената си страна, а като се прибере вкъщи разправя на всички какви маймуни сме,  колко сме тъпи и как не ставаме за нищо и не желае приятелства с нас.
"Хилядите хубави неща" ги правят хората, иначе е просто едно място от сгради, улици, небе и земя - като всеки град и всяка държава.

Хубав ден ти пожелавам.

# 187
  • Мнения: 2 144
Тулита, не можеш да ме разбереш, защото не си живяла тук. “Типично по български” мнението ми споделят огромна част от чужденците. Не ми се спори с никой, аз изказвам мнението си. Живяла съм и на други места и знам, че перфектна държава или народ не съществува. Трудно живея тук, но въпреки това ще ми липсва, когато си тръгна. Никой не може да разбере това чувство, докато не се сблъска с Япония.

# 188
  • Мнения: 516
Здравейте,нова съм темата;искам да питам,някой запознат ли е с този сайт?:
  https://japanhaul.com

# 189
  • Мнения: 6
Какво работите всички ,че имате шанс за живот в Япония ?

# 190
  • Мнения: 3 656
Какво работите всички ,че имате шанс за живот в Япония ?
Да, и мен ми е любопитно!

# 191
  • Мнения: 9 213
 bouquet
Може ли, да ми напишете сайт в Япония, който да е подобен на olx
 

# 192
  • Мнения: 22
Здравейте, от известно време следя тази тема и ще ми е много полезно ако някой може да ми сподели дали има някакъв вид финансиране или дори кредит свързан с образованието, защото искам да пратя дъщеря ми да учи в интернационално училище в Токио

# 193
  • Мнения: 2 144
Здравей, Магней22. Какво имаш предвид под интернационално училище? Всички интернационални училища в Токио са частни и доста скъпи. За пример 3 годишната ми дъщеря посещава такова от евтините и плащаме по 4000€ на семестър (3 месеца е семестърът). Съответно, както се досещаш, те не предлагат стипендии. Евентуално можеш да потърсиш японски училища, които да покриват някакви разходи (примерно храна и спане), но аз лично не съм чувала за такава програма. Може и да има де. А на колко е години дъщеря ти и къде живеете? И защо търсиш такъв вариант?

# 194
  • Мнения: 22
Дъщеря ми е на 16, имаме приятели в Токио и след време ще работя там. Проблемът е, че дъщеря ми знае само английски език и за това търся интернационално училище.

# 195
  • Мнения: 2 144
Обикновено фирмата покрива цялата или поне част от сумата при деца на експатриати над 6 години. Провери каква е политиката фирмата и опитай да се договориш с тях.

# 196
  • Мнения: 1
http://www.debito.org/?p=9352
Една от тъжните страни на живота в Япония (с японски съпруг), за съжаление потвърдена и от личния ми опит. Естествено, че има и изключения.

# 197
  • Мнения: 860
За какво се разказва накратко, може ли да споделите,  не разбирам английски.

# 198
  • Мнения: 2 144
Аз като цяло не разбирам европейките, които се омъжват за японци. Какво точно харесахте в съпруга си? Това в статията не ме изненадва никак - дори като ги погледнеш и общуваш малко с тях разбираш, че сексуалността им е с отрицателен знак. Но като изключим самите японци, бих казала, че сексът дори и с не-японски партньор в Япония е доста лишен от страст. С моят съпруг, когато сме в Европа или извън Япония доста по-често имаме сексуални контакти и с много повече страст. Има нещо асексуално в културата и в начинът на живот там, което засяга не само японците.

# 199
  • The QC to be!!!
  • Мнения: 5 345
За какво се разказва накратко, може ли да споделите,  не разбирам английски.
за това как една австралийка се сближава с японец по телефона и имат телефонен секс. Тя се премества заради работата в нов град и той и обзавежда апартамента с техника, даже без да са се виждали, докато телефонния секс продължава между двамата. После се омъжва за него (странна история, но мисля е типична за Япония) и секса почти спира. Той си правел уговорки с проститутки (може би, защото не е съвсем на 100% сигурно). После среща един господин, който е женен за японка, който споделя, че и в неговия брак е същата история... и ми стана скучно написаното, защото и английския е лош, та спрях до там.

Знам, че за японската култура е нормално колеги да вземат обяд заедно и да отидат в т.н. любовни хотели където стайте се отдават за определено време - час-2. Правят секс, после на работа заедно все едно нищо кой знае какво повече от пиенето на кафе са правили. За тяхната култура правенето на секс с познати, колеги или непознати е физически задоволена потребност без да влагат никакви кой знае какви негативни емоции защото може да има евентуална караница с половинката като разбере. Друга култура е!

# 200
  • Мнения: 860
Благодаря!

# 201
  • Мнения: 61
Брей тези австралийци - олл найт, еври найт : )

# 202
  • Мнения: 36 652
Това е интересно, но предполагам, че си е до човек. Първо си помислих, че ще става дума за агресия или сексизъм, като в арабския свят - чела съм, че някои японци бият жените си и се отнасят лошо с тях. Но навсякъде има такива хора, според мен, не е свързано с националността. 
 За мен повечето популярни личности (вкл.българи) и кажи-речи всички персонажи от западните сериали, са хиперсексуални - не ги разбирам и не вярвам, че в реалността повечето хора са такива. Те са изключението. Просто си живеят в свой свят и вярват, че всички са като тях. А тази блогърка се е нарекла Сексимаце - явно че това й е основен приоритет.

Това за колегите не го вярвам - знам, че неотдавна имаше документален филм (май английски), наречен Sexless Japan; в Ю тюб имаше клипове с японци, които го коментират - повечето твърдяха, че сексът просто не заема централно място в живота им, но смятат, че филмът е силно преувеличен.

# 203
  • Мнения: 2
Здравейте,попаднах  случайно на Вашата кореспонденция.Пожелавам Ви дечицата Ви да са живи и здрави и щастливи в Япония.През октомври ще бъда няколко дни в Токио със семейството си  и търсех предложение за нещо като екскурзовод.Да ни разведе из Токио и един ден до Киото.Ако познавате някого ще се радвам да ми изпратите негови координати.Благодаря Ви предварително и Ви желая всичко най хубаво.

# 204
  • Мнения: 860
СВЕТЛА И ТЪМНА СТРАНА НА ЯПОНИЯ - показаното в тези серии не е било показвано в друго предаване.

https://www.youtube.com/watch?v=cHOzL8xAV6g - от ежедневието в Япония - хотел-капсула, хотел за секс..., рибата фугу, комикси с порно, забавления за възрастни, ученичките...

Дмитрий Комаров побывает в столице роботов Токио и даже попробует завтрак, который приготовила «умная машина». Телеведущий покажет, насколько менталитет и культура японцев отличается от европейских, и расскажет об индустрии развлечений для взрослых, которая очень популярна в Японии. Телезрители станут свидетелями одного из самых рискованных приключений ведущего «Мира наизнанку». Дмитрий Комаров решился попробовать смертоносную рыбу фугу, от которой не существует противоядия.

https://www.youtube.com/watch?v=jzWlzaYurOQ - за Япония - по средата на летище Нарита има ферми, историята за това, японски Робинзон Крузо, на гости при него -
Аэропорт Нарита - это главные ворота в страну будущего. Ежегодно аэропорт обслуживает 38 миллионов пассажиров. Но здесь только две взлетные полосы, и эту проблему никак не могут решить. Дмитрий Комаров познакомился с жителем поселка, которое совсем рядом с аэропортом и поднялся на вышку, которую когда-то построили активисты, выступавшие против строительства аэропорта. Вы узнаете, как в самой развитой стране мира сортируют мусор. А также: уникальный японец-отшельник, который выбрал себе судьбу Робинзона Крузо и живет на необитаемом острове. Смотрите новый выпуск "Мир наизнанку" онлайн на 1+1.

https://www.youtube.com/watch?v=2-ER_yHvLfo&list=PL4YcmB6dui … ih8V&index=17 -
В премьерном выпуске «Мир наизнанку. Япония» Дмитрий Комаров будет развенчивать общеизвестные мифы и стереотипы о «стране восходящего солнца». Телеведущий проживет один день как обычный японец и узнает, в чем секрет успеха Японии, и почему в стране будущего один из самых высоких уровней самоубийств в мире.

https://www.youtube.com/watch?v=mM3TyCTUJs0&list=PL4YcmB6dui … ih8V&index=14 -
Дмитрий Комаров постарается выяснить, почему в одной из самых развитых стран мира более половины населения чувствуют себя одинокими. В этом выпуске вы узнаете, как японские мужчины заменяют женщин виртуальными и кто такие «мужчины на продажу». Впервые в истории - аниме «Мир наизнанку», созданное крупнейшей японской аниме-студией!

https://www.youtube.com/watch?v=IiumYhzV7Nk&list=PL4YcmB6dui … ih8V&index=13 -
В Японии индустрия борьбы с одиночеством очень развита и разнообразна: от милых сервисов проката домашних животных к просто шокирующих для человека с европейским менталитетом антидепрессантов для взрослых. Дмитрий Комаров испытает на себе жуткие традиции прошлого. Одна из традиций, шибари, происходит от древнейшей системы связывания врагов. Только в Японии чувства можно купить: сколько стоят объятия и простое общение?

https://www.youtube.com/watch?v=w_s4vmJPqKI&list=PL4YcmB6dui … ih8V&index=12 -
В Японии можно «арендовать» семью, поэтому новыми спутниками Дмитрия Комарова стали "жена" и дочь. Журналист узнавал, почему среди японцев настолько развит этот необычный сервис. Также мы покажем, как японцы готовятся к собственным похоронам, примеряя гроба еще при жизни. Самая трогательная история любви: мужчина высадил сад розовых цветов, чтобы подбодрить жену, которая потеряла зрение. Побывайте в невероятном цветочном саду Куроки и узнайте, какие необычные и неприличные праздники есть в Японии.


https://www.youtube.com/watch?v=ztYSwVOma2M&list=PL4YcmB6dui … ih8V&index=11 - Во время путешествия Японией Дмитрию Комарову удалось отыскать изобретателя караоке. Дайсуке - очень скромный человек и никогда не поет в караоке. Однако, для программы «Мир наизнанку» он сделал исключение и спел на украинском! Кроме того, телезрители узнают, изменит ли свое решение молодая девушка Яйо, которая хотела покончить жизнь самоубийством. Чтобы вернуть ей веру в будущее, телеведущий пригласил девушку встретить восход солнца на вершине «жемчужины» Японии - вулкан Фудзияма.

Последна редакция: сб, 12 окт 2019, 19:11 от хадзапи

# 205
  • Мнения: 860
https://www.youtube.com/watch?v=wriO11xlDUk - Как выглядит АЭС Фукусима сегодня. Япония. Мир наизнанку - 8 серия, 9 сезон

Дмитрий Комаров и оператор Александр Дмитриев побывают в непосредственной близости от реакторов и разрушенных энергоблоков АЭС Фукусима и покажут атомную станцию изнутри. Вы узнаете, как японцам удалось не допустить загрязнения мирового океана радиацией. Кроме того, ведущий познакомит зрителей с работниками станции, которые до сих пор борются с последствиями аварии, и единственным жителем зоны отчуждения, который остался там ради спасения сотен брошенных животных.

# 206
  • Мнения: 413
За какво се разказва накратко, може ли да споделите,  не разбирам английски.
за това как една австралийка се сближава с японец по телефона и имат телефонен секс. Тя се премества заради работата в нов град и той и обзавежда апартамента с техника, даже без да са се виждали, докато телефонния секс продължава между двамата. После се омъжва за него (странна история, но мисля е типична за Япония) и секса почти спира. Той си правел уговорки с проститутки (може би, защото не е съвсем на 100% сигурно). После среща един господин, който е женен за японка, който споделя, че и в неговия брак е същата история... и ми стана скучно написаното, защото и английския е лош, та спрях до там.

Знам, че за японската култура е нормално колеги да вземат обяд заедно и да отидат в т.н. любовни хотели където стайте се отдават за определено време - час-2. Правят секс, после на работа заедно все едно нищо кой знае какво повече от пиенето на кафе са правили. За тяхната култура правенето на секс с познати, колеги или непознати е физически задоволена потребност без да влагат никакви кой знае какви негативни емоции защото може да има евентуална караница с половинката като разбере. Друга култура е!



Японците са студени като цяло. Не студени като скандинавците, просто са научени да не показват чувства. Дори при случаи на насилие, жертвата си мълчи за да не обремени другите с проблемите си. Те са учени от деца, че са длъжни на обществото. На практика обаче за обществото са нищо.

Културата е друга, но и те са хора, с еднакви нужди и надежди. Просто трябва да случиш на човек и да разбираш това, което правят, не просто да хукнеш натам, привлечена от красивата им външност и необичайни навици.

Японците са методични, дисциплинирани и стриктни. И сексуалността е нещо нормално там, имат си любовни хотели, които са само за правене на секс, всичките анимета и манга на практика са базирани на тази тема. Плашещо е всъщност, че дори децата са приемани като сексуални обекти.
Липсва онази топлина и простота която знаем в България, онази откритост и прямост. Но не при всички е така, ако не случиш на човек можеш да останеш с погрешно впечатление.

# 207
  • Мнения: 413
Намерих японска песен с български текст. Не можах да не споделя.



Текста е с изключително добро произношение и са се постарали да предадат типична българска атмосфера, розите, дори българските носии са добре предадени. Не точно, но си личи, че са работили много над видеото.
Не знам много за бандата, но останах впечатлена!

# 208
  • Мнения: 140
Случайно попаднах на темата във форума, изчетох всичко на за два дни и останах крайно изненадана, по-скоро разочарована, че "самурайка" последно е писала тук през далечната 2016. Всеки нейн пост препрочитах по няколко пъти и то с такова удоволствие, че оставах без дъх. Исках да я попитам няколко неща, да прочета отговорите, типично в нейн стил, детайлно и с доза хумор. Жалко, че не пише повече. Темата определено е загубила чара си без нея вътре.

# 209
  • София
  • Мнения: 1 951
Самурайка пише вече в друг форум.

# 210
  • Мнения: 140
Самурайка пише вече в друг форум.

Ще бъда много благодарна, ако ме насочите къде се подвизава тази прекрасна дама. Може и на лични. Благодаря.

# 211
  • Мнения: 2 271
Ако може и на мен. Липсват ми японските й истории.

# 212
  • След завоя в дясно
  • Мнения: 1 351
И на мен, ако може... благодаря

# 213
  • Мнения: 2 051
И на мен, ако може. Благодаря!

# 214
  • Мнения: 5 435
Ако може и на мен. Разказва много увлекателно и интересно.

# 215
  • пак там
  • Мнения: 2 885
Може би, ако няма нищо против, да напишете тук форума? Не вярвам да се разсърдят бг мама и бг тате...

# 216
  • София
  • Мнения: 1 951
Самурайка пише в Магеланци. Това е профилът ѝ https://magelanci.com/profile/4147-samuraika/

# 217
  • Англия
  • Мнения: 1 015
Никога не съм спирала да си мисля за нея, след като изчетох темата на един дъх преди 6-7 години и препрочитах няколко пъти след това. Радвам се, че самурайка е добре и изчезването е било по нейно желание.

# 218
  • Мнения: 2 144
Върнах се специално, за да прочета какво е писала Самурайка. 6 години живях в Япония, две деца родих там (едното, от които се самоопределя като японка), тръгнах си с радост от там и вече почти две години не ми е липсвала нито за миг. Най-токсичната култура на света. Изключително ми е странно, сега повече от преди, когато си писахме със Самурайка, как може някой, който живее там, да обича Япония. 

Иначе за туризъм е идеално! Пожелавам на всеки да посети и да види с очите си. На самурайка - Flowers Bouquet

# 219
  • Мнения: 3 656
Благородно завиждам на всички, които са живяли в Япония!
Аз със сигурност  няма да отида никога там, опознах я чрез вашите разкази!

# 220
  • Los Angeles CA
  • Мнения: 540
'Върнах се специално, за да прочета какво е писала Самурайка. 6 години живях в Япония, две деца родих там (едното, от които се самоопределя като японка), тръгнах си с радост от там и вече почти две години не ми е липсвала нито за миг. Най-токсичната култура на света. Изключително ми е странно, сега повече от преди, когато си писахме със Самурайка, как може някой, който живее там, да обича Япония. ''

И аз изчетох темата, мнооо интересно! Благодаря!
Аз живея в Лос Анджелис и тук има много японци. Моят син имаше приятелче японче ,  на което баща му работеше тук. Закриха фирмата и те трябваше да се върнат в Токио, децата и майката плакаха - не искаха да се връщат обратно там. Беше много тъжна раздяла. Планираха да идват всяко лято, но се върнаха само веднъж, след това чувам за тях и как децата растат.  Покрай децата станахме изключително близки
 и аз я попитах защо не искат да се връщат и тя ми отговори : Мъжът ми тук работи 8 часа на ден, а там най-малко 10-12,  не може да си види семейството.

# 221
  • Мнения: X
От дете обичам Япония. И сега гледам предимно японски и корейски ютюбъри и следях темата когато беше активна.
Япония беше запланувана като ваканция преди две години, но задължително ще я посетим. И шерката е фен на аниме, Манга и прочие и е много развълнувана от шанса да види страната.

Последна редакция: нд, 26 сеп 2021, 17:36 от Анонимен

# 222
  • Мнения: 3 301
Повечето хора които живеят в чужбина не харесват страната, без значение коя е тя.
След 5 и след 10 год пак се плюе по страната в която са, населението  и т.н.., това го казвам като живял двуцифрено число години в чужбина на база на погледа ми към българи, румънци и други.
Има някои, които се интегрират напълно или поне не им липсва нищо от България и не плюят по страните в които са, но са малцинство.
На база това, още по-трудно ще е в Япония, Корея или някоя по-различна страна и е повече от нормално на повечето да на им харесва да живеят там.
Най-интересното винаги ми е било, защо седят с години, след като не им харесва!
Да, повечето ще кажат парите, работата и т.н.., ама живота е един, а всекидневно плюене, нерви и пр не се изплащат с нищо.

Хора с корени малко   по на Изток от нас изобщо не се интегрират никога и никъде, та може и да ни е в днк-то.

# 223
  • Мнения: 36 652
И аз едва ли бих се интегрирала, но бих отишла в Япония, докато САЩ не ме интересува и за екскурзия.

# 224
  • Мнения: 3 301
В последните 10-15 години пътуванията са много лесни и в пъти по-достъпни за обикновения човек, дори за отдалечени места.
Миналия век беше друго, включително ценово за българите.
Всеки който иска да отиде някъде, може да го направи, особено, ако му е мечта дори да не е на много добре платен като доходи.

Обаче между екскурзия и живеене разликата е огромна, но все пак всичко започва с екскурзия много често.

 На последното място където живях само 1,5год отидох с голямо желание след многократни по-ранни  посещения.
 За постоянно се оказа, че не става за мен, но не съжалявам изобщо, дори се радвам, че отидох и видях, иначе щях да си остана с мечтата-желанието цял живот.

# 225
  • Мнения: 2 144
Повечето хора които живеят в чужбина не харесват страната, без значение коя е тя.
След 5 и след 10 год пак се плюе по страната в която са, населението  и т.н.., това го казвам като живял двуцифрено число години в чужбина на база на погледа ми към българи, румънци и други.
Има някои, които се интегрират напълно или поне не им липсва нищо от България и не плюят по страните в които са, но са малцинство.
На база това, още по-трудно ще е в Япония, Корея или някоя по-различна страна и е повече от нормално на повечето да на им харесва да живеят там.
Най-интересното винаги ми е било, защо седят с години, след като не им харесва!
Да, повечето ще кажат парите, работата и т.н.., ама живота е един, а всекидневно плюене, нерви и пр не се изплащат с нищо.

Хора с корени малко   по на Изток от нас изобщо не се интегрират никога и никъде, та може и да ни е в днк-то.

Доста странен отговор. Сега живея в пета държава, откакто съм напуснала България преди 11 години. Женена съм за чужденец, говоря 5 езика и съм чудесно интегрирана в чужбина. Чувствала съм се много добре, където и да съм живяла, освен в Япония. А защо не съм си тръгнала или не, не съм длъжна да давам обяснения. Споделям мнение от личен опит, за разлика от Вас.

 Линдор, дългите часове работа са само част от поблема, но само да ти дам пример, че за 6 години, съпругът ми не се е прибрал вкъщи преди 21:00, а често и след 23:00. Работеше също и в неделя. Никога не вечеряше с нас през седмицата. Но всичко това не е, защото са много работливи, а защото са непродуктивни японците. Всъщност те са с най-ниска продуктивност на труда в целия развит свят. И когато имаш екип от японци, се налага да микро-менъджираш абсолютно всичко. За разлика със сега (живеем в Русия), съпругът ми си идва всяка вечер в 18:00 или в 19:00 и не работи през уикенда. Просто сега има работещ екип, а не детска градина около себе си.

Мога часове наред да говоря какво не харесвам в тази култура, но явно виждам, че на хората в темата е по-интересно да чуят за позитивните неща, та да кажа нещо по въпроса - че са изключително чисти и храната е уникално вкусна и ми липсва много. Както и затоплените седалки на тоалетните чинии Grinning

# 226
  • Мнения: 3 301
Нещо се засегна или?
Нито съм те карал да ми даваш отговори, нито да седиш там където не ти харесва, но явно си седяла по една или друга причина.
Браво за 5-те езика, предполага ги упражняваш у вас?
Аз също споделям лично мнение, не забеляза ли? Или само твоето е важно..
Ела си в България, тогава мъжа ти ще свършва в 17 часа, а може и по-рано.
Казах, че е най-добре всеки да прави каквото иска и когато иска, останалите коментари си ги пази за себе си и дано си намериш мястото под слънцето където да си щастлива.

# 227
  • Мнения: 36 652
Според мен, не е за засягане - не виждам защо хората трябва да се интегрират изцяло. Още повече, като се има предвид, че по-голямата част отиват да живеят в чужбина с определена цел, а не за да си сменят културата. 
Скрит текст:
Наскоро станах свидетел на един интересен разговор - пенсионер (много стар, не от младите пенсионери), който е изживял половината си живот в САЩ, си разпродава имуществото в България, защото не му трябва. И остави изрични указания къщата и земите му да не се продават на западняци (имаше предвид чужденци от англоезични държави), защото не може да ги понася и е против те да се заселват в България.

# 228
  • Мнения: 3 656
Моля ви, всеки гледа от неговата камбанария! Нека не се спори тук!❤️

# 229
  • The QC to be!!!
  • Мнения: 5 345
Snowche аз бях по работа и на екскурзия в Япония. Идеята беше да поработя малко докато живеем там и решим дали ни харесва или не за да се местим (пак). И ние сме живяли в няколко западни държави. Та като я обиколихме (първо това направихме) и ахнахме колко е чисто, подредено, логично, всичко е много добре организирано от страна на обществен транспорт, колко са мили към нас чужденците, как даже да не знаят английски се почва една пантомима за да ни обясняват като питаме, даже ни предлагат да ни откарат с такси или с нас да се разходят... изобщо място рай, приказка, чак да не повярваш, че съществуват на земята такива хора. И после почнах работа в местния офис, където бяхме само 3ма чужденци, аз, един британец и един австралиец! Аз отивам рано (ходех пеша и не исках да е преди да ме удари освен влагата и слънцето) и си тръгвах по рано разбира се (по някога НЕ, просто такава ми беше работата). С тази работа в офиса и с това, че станах много близка както с чужденци и японци в офиса, напълно ми се изпари желанието да се местим там! В много насоки найстина имат начин на мислене и действия които ме вцепениха! Една случка. Чакам асансьор (има няколко защото е небостъргач) и съм застанала пред едната редица по средата, предричайки, кой ще дойде пръв. Идва колега мъж и буквално застава пред носа ми! Показвайки, че не съм добре дошла по този начин в офиса. Имах случка с друг колега който едва ли не направи международен скандал и бяха замесени СЕО-тата на фирамта за Япония и Щатите, само защото той отказва да говори с мен и да ми каже, че той е резервирал конферентната зала и да ме пита дали ще изляза! Буквално завихри скандал! Аз бях в шок от тази случка. След 2 седмици почнаха да ме подпитват защо си тръгвам толкова рано (преди всички други в офиса)?! Е защото и първа отивам в офиса, аз си имам работно време и няма нужда те да ми държат сметка колко часа работя! След разговор да разбера какъв им е проблема се оказва, че доста от тях седят пред мониторите си без НИЩО да правят, ей така ги гледат, но седят до късно защото шефа им седял до късно, и ако те си тръгнат преди шефа им, това не било хубаво! Пак се шокирах! МИ той шефа им може да не иска изобщо да си ходи в къщи! Ще е там цяла нощ! Та и те ли?! Държаха температурата в офиса мисля 28С (това беше малко след цунамито), въпреки, че вече нямаше криза за електроенергия. Питам ги защо, да пестели! Аз се потя, тече пот от мен, компютъра ми загрява, те енергия пестят! Жена да е мениджър в японска фирма е изключително рядко вече, а преди е било невъзможно! Ако си под 45 годишен, няма начин да те назначат като мениджър, независимо колко си добър и какъв опит имаш! Аз не си падам много по тяхната храна Simple Smile Виж, корейската в ресторантите там, или индийската (пак там) или китайската ми харесват, по пикантни са. Японската ми е безвкусна защото много малко подправки се ползват, а и аз не си падам по морските дарове. Тогава имаше и кът на салати и цените бяха много високи (май вече тези неща не са така).

Та, добре си го казала, за посещение е една прекрасна страна! Всеки трябва да отиде да я види. Но за живот е много индивидуално!

Последна редакция: вт, 28 сеп 2021, 15:11 от Baby*

# 230
  • Мнения: 2 144
Бейби, помня че беше разказвала случката с конферентната зала. Не ме изненадва изобщо.

Чакай да ти кажа друга случка. Вървя по баир надолу в порой, бременна в девети месец, бутам количка, държа чадър и с другата ръка - две-годишното си дете. В един момент детето пада на земята по лице и започва да плаче, но аз не мога да спра веднага, защото баирът е много стръмен и трябва да застопоря първо количката. И представи си при цялата тази картина - бременна жена в дъжда, малко дете плаче по лице на земята, минават двама мъже, около 40 -годишни, и ми прескачат детето, за да минат, защото не могат да да я заобиколят! Това нормално ли е според теб? И в циганското гето да бях хората биха спрели да попитат най-малкото дали имам нужда от помощ.

И преди да ми кажете как и в България било така, защото и това съм чувала, ами не, не е така. В Япония това е нормата. Също имаше случай в близката градинка (малък парк за тамошните стандарти), как възрастни хора се оплакали, че децата много викали, докато играят и бяха ограничили броят на деца, които влизат... Държава, която не обича деца и жени, това е Япония. Или поне Токио, не мога да говоря за други градове.

# 231
  • Los Angeles CA
  • Мнения: 540
Snowche,

Знам, че азиатците са различни, като поведение и култура. Не съм била в Япония, но имам скромен, само 3 месечен опит в Китай и  намирам много подобности. Продължавай да разказваш, моля те.

# 232
  • Мнения: 29
Бейби, помня че беше разказвала случката с конферентната зала. Не ме изненадва изобщо.

Чакай да ти кажа друга случка. Вървя по баир надолу в порой, бременна в девети месец, бутам количка, държа чадър и с другата ръка - две-годишното си дете. В един момент детето пада на земята по лице и започва да плаче, но аз не мога да спра веднага, защото баирът е много стръмен и трябва да застопоря първо количката. И представи си при цялата тази картина - бременна жена в дъжда, малко дете плаче по лице на земята, минават двама мъже, около 40 -годишни, и ми прескачат детето, за да минат, защото не могат да да я заобиколят! Това нормално ли е според теб? И в циганското гето да бях хората биха спрели да попитат най-малкото дали имам нужда от помощ.

И преди да ми кажете как и в България било така, защото и това съм чувала, ами не, не е така. В Япония това е нормата. Също имаше случай в близката градинка (малък парк за тамошните стандарти), как възрастни хора се оплакали, че децата много викали, докато играят и бяха ограничили броят на деца, които влизат... Държава, която не обича деца и жени, това е Япония. Или поне Токио, не мога да говоря за други градове.

В Швеицария тази случка също би могла да се случи, дори още по-зле! Но както по-горе беше коментирано, трудно се приема и уважава друг манталитет.
Владеенето на много езици не е гаранция за добро напасване в друга страна.

# 233
  • Англия
  • Мнения: 1 015
Много ми е интересно да чувам разкази от живия-живот. Продължавайте!
Живея в Германия, в тиха уличка. В нашата къща преди е имало японско семейство с деца. Хазяйката разказа, че като са се изнесли е трябвало да ремонтират банята, в която има вана, защото явно само там са се къпели и не са проветрявали, имало е много мухал. Сеседката пък, с която делим стена, ми е разказвала, че оставяли децата да плачат часове наред, без изобщо да е имало опити да ги успокоят. Било много натоварващо, не толкова заради шума, а заради усещането, че нещо не е както трябва. Дори са мислили да сигнализират службите(да, тук в Германия е обичайно да се подават сигнали при нередности и като цяло част от гражданския ти дълг), но са го отддали на различията в културите, после те са се изнесли…макар да са минали няколко години, съседите на улицата още си ги спомнят като странно семейство, необщуващо с никого.

# 234
  • Мнения: 2 144
По принцип японците пълнят ваната и се къпят в една и съща вода цялото семейство. Съвсем не се шегувам. Първо се взима душ, после съответният човек се кисне във ваната. После си взима душ следващия и цоп - във ваната. Има едни специални капаци, за да поддържат водата топла. Но обичайно са много чисти хора, а това за децата не знам какво да кажа, защото и моите много реват и сигурно и моите съседи това си мислят Grinning Не е нещо типично японско. Даже напротив, децата там са много тихи в сравнение със западните.

# 235
  • Мнения: 3 301
По-чисти от японците не знам да има,  камо ли шваби и англичани.
Мухлясала банята, голям довод..

# 236
  • Los Angeles CA
  • Мнения: 540
По-чисти от японците не знам да има,  камо ли шваби и англичани.
Мухлясала банята, голям довод..


Била съм в две къщи на японци, ами не бих казала. че е чисто.  Понякога с приятелки влизаме в японски хранителни магазини, а в  тях нивото на чистота не бих казала, че е високо  а миризмата вообще не искам да коментирам. А за китайците мога да кажа, без притеснения, че са скарани с чистотата.  

Alexlav, aко имате лични впечатлемия по темата -пишете, но така само да пълните с вашето мнение страниците е излишно, поне за мен.

Последна редакция: ср, 29 сеп 2021, 19:35 от lindor

# 237
  • Мнения: 3 301
Всичко казано в темата са лични впечатления, не слушани или прочетени.
Освен Япония, само Сингапур може да се сравни с такава хирургическа чистота навсякъде.
Влизал-спал  съм в доста къщи, хотели, гари и т.н. и няма нищо общо с останалия свят.
Оглеждах хората в Метрото, всички бяха без прашинка по тях, а за тоалетни дори тези по гарите няма нужда да казвам, че са като в 5 звезден хотел като чистота.

Първият път когато се върнах минах през Лондон-Хийтроу и имах чувството, че съм в Африка, страшна мизерия, воня и т.н. на фона на Япония.

# 238
  • Англия
  • Мнения: 1 015
Това за ваната и всички в нея мислих, че е мит. А вярно ли е, че се къпят според йерархията-бащата първи, децата-последни? И моите деца реват много, но директните съседи винаги имат усещането дали се опитваш да ги успокоиш, говориш ли с тях, движиш ли сеили ги игнорираш напълно. Но както и да е, не исках да разводнявам темата…

# 239
  • The QC to be!!!
  • Мнения: 5 345
Не се сещам писала ли съм тук, но има т.н. неписани закони в работата. Като например, ако си нов в даден колектив, има определено място където трябва да седнеш по време на събрание - срещу вратата! Ако си на по нисък пост, има и определен етикет с които трябва да говориш на тези на по висш пост. В офиса ни имаше график кой кога да чисти, кога да изхвърля боклука, зареждане на кафе и чай машина, имаше и машина за супи и т.н.! Всичко това се върши от служителите в офиса, нямаше чистачи или фирми които да извършват тези неща. Всеки сам е отговорен за бърсането бюрото си, и не може да е разхвърляно.

Сещам се, че първия ден имах служебна среща с външни лица. Поръчали сме доставка на храна. В Япония всичко се доставя в индивидуални кутии като готово меню ако това сте поръчали. Много е удобно. И аз от къде да знам, че съм задължена понеже аз съм организатора на срещата тези кутии да ги сваля долу в кофите за боклук в края на деня (останах последна в офиса заради срещата)?! Никой не ми е казал! Ей щяха да ме изядат, че сутринта миришело на риба... все едно НИКОГА не им е мирисало на риба в офиса Simple Smile  По принцип бяха не много дружеблюбно настроени към мен докато не разбраха, че дефакто съм българка. Тогава обрънаха палачинката Simple Smile Станах приятелка с някои с които и до днес си поддържам връзка, идваха ни на гости в Германия и т.н.

Като туристи, на няколко пъти ни се случи да питаме за дадена улица която уж сме близо до нея, но нещо GPSa ни се губеше от време на време измежду високите сгради. Попаднахме на изключително висок японец, с префектен английски Simple Smile кимна на такси, качихме се, след има няма километър спря и бяхме точно там където трябваше да сме Simple Smile  Ходили са с нас да ни заведат до дадено заведение, че пак нещо се объркахме. Като туристи направо се чувствахме в пълния смисъл на думата като гости-царе! Такава любезност и да ни се радват като чуят, че сме българи сме изпитвали само в Русия (там като туристи). Огромна разлика от това което сме изпитвали като туристи казващи, че сме българи в някои други държави.

Отиваме с колегите в корейски ресторант, близо до офиса. Предварително има уговорки да ми кажат какво да си поръчам, че да не остана гладна Simple Smile да не е сурово, да няма сурово яйце, да няма рибни... морски и т.н. Донасят една голяма глинена паница и най отгоре сурово яйце! А паницата пари, но така, че ориза продължава да цвърчи в нея. Аз ги поглеждам и казвам - това има сурово яйце, нали ми обещахте, че няма да има! Те първо ми се насмяха, после казаха бързо да бъркам и добре, яйцето ще се сготви от горещата паница. И така, бърках си цели 10-15 мин да си доготвя яйцето в ориза. Много беше вкусно!

Първото ми посещение в Токио в типичен японски ресторант (сяда се на земята, масата е малко над нивото на земята, краката се пускат на долу под нивото на пода). Да си призная, на мен хич не ми беше удобно да седя така на пода, и после все казвах на колегите ми на такива места да не ходим!

Последна вечер съм там. Вече сме много близки приятели с някои от тях. Отиваме на ресторант собственост на приятел на един от колегите. Те поканили един тон техни други приятели които били много заинтриговани да си приказват с мен, кой на български, кой на английски. Отиваме в ресторанта, сервират ни сурови зелено-бели патладжани! Много малки, личи си, само поръсени с олио и сол. Толкова бях скептична, но след първата хапка, много ми харесаха. Най-хубавия патладжан който някога съм яла! Колко бира изпиха и вино, не е за вярване. Много обичат бира и е нещо национална черта, има си бирарии и обожават немска бира. А аз най харесвам бирата Сапоро (по принцип не пия бира). Споменах, и на другия ден на изпращане те ми купили бира и саке (и други един дреболии) които аз с мъка успях да пъхна в багажа си (който беше препълнен)!

За 3 седмици, 2 пъти имам влизане в Япония (така се случи за кратко). На летището ме питат какво нося, защо толкова често посещавам Япония и т.н. Изключително любезни. Да си отворя куфарите, и аз напълнила с кашкавали, сирена, салами (това беше много скоро след цунамито, питах колеги и приятели там какво да им занеса, това искаха, това накупих). Извзеха ми всичките салами (немски и френски), оставиха кашкавалите. После приятелите ми там казаха, че тези салами ще бъдат 100% изядени от тези на митницата Simple Smile не ги изхвърляли както би трябвало, а си ги резпределяли, за това са ми ги взели! Чейнето ми падна! Аз ги питах поне 3 пъти дали се шегуват, но те бяха съвсем сериозни! Няма шега казват, изяждат ги на митницата/летището служителите! Всичките бяха купени от летище изрично за да не ми ги уж конфискуват! Е нещо не съм дочела, не можело никакви продукти от месо. Кашкавал и сирене може, но месни не! А те даже си имаха необходимите сертификати (на летището във Франкфурт продават и питаш дали може да се внесат в Япония, или Абу Даби например и т.н. и те ти казват кои може и кои не).

Последна редакция: ср, 29 сеп 2021, 22:15 от Baby*

# 240
  • Мнения: X
В Япония е напълно нормално да се работи 60 часа седмично. Може да се каже, че тази култура на усърдие съществува от векове, но изглежда, че е станала по-изтъкната от края на Втората световна война. По това време тогавашният премиер Шигеру Йошида насърчава японските компании да награждават дългите часове, за да рестартират националната икономика. И десетилетия по-късно тази култура на упорит труд и стоицизъм все още е в сила.

Днес работната етика на средностатистическия служител е нездравословна, граничеща с опасна. Понастоящем страната е изправена пред нарастване на случаите на сърдечна недостатъчност и самоубийствата, което предизвика редица правителствени усилия да насърчи хората да си вземат почивка.

И все пак, не е нужно да търсите далеч, за да видите ефектите от прекомерната работа върху служителите в Япония. Както установи фотографът Павел Яшчук , става въпрос само за ходене по улиците след работно време. Родом от Полша, Павел живее дълги години в Токио, където събира снимки на изтощени работници, спящи по улиците. Говорейки пред VICE, той обясни тезата си зад снимките и ни разказа как японските местни жители са реагирали на неговото донякъде хищническо хоби.


снимки в линка
https://www.vice.com/en/article/7xn5db/photos-of-japans-office-w … LGB_fu13r1FEO82es

# 241
  • The QC to be!!!
  • Мнения: 5 345
PURE и аз имам снимки от метро и влак, как масово си подремват. Има даже гора Aokигахара, където хората отиват да се самоубиват, резултат от емоционалното напрежение като цяло. Точният брой не се знае, но по някакви приблизителни смятания са поне 100ина души на година отиват дам. Все пак, да не забравяме, че самоубийството в тяхната култура не носи същата стигма както в други култури.

# 242
  • Мнения: 2 144
Вече носи стигма, защото много се самоубиваха , скачайки пред влак, и от около няколко години семействата им трябва да плащат за всички разходи по забавянето на влака или метрото...

Те си спят навсякъде, включително в офиса, по срещи, пред компютъра, докато "работят". И работата им е толкова, колкото да не заспят, когато са будни, та хайде няма нужда да ни се обяснява как се били преработвали. По-скоро са първенци по стоене дълги часове на работното място, а депресията им идва от безмисления начин на живот, който водят като цяло.

# 243
  • Мнения: X
Самоубийствата сред японските деца са рекордно високи по време на пандемията

ТОКИО, 14 октомври (Ройтерс) – Самоубийствата на деца в Япония са най-високите от повече от четири десетилетия, предадоха местни медии, позовавайки се на министерството на образованието на страната.

Тъй като пандемията от COVID-19 доведе до затваряне на училища миналата година, 415 деца от начална до гимназиална възраст бяха регистрирани като самоубили живота си, според проучване на министерството на образованието.

Броят е нараснал с близо 100 в сравнение с миналата година, най-високият от началото на воденето на записи от 1974 г.

Самоубийството има дълга история в Япония като начин за избягване на възприемания срам или безчестие. Въпреки че причините за високия процент на самоубийства в Япония са сложни, дългите работни часове, училищен натиск, социална изолация и културна стигма около проблемите на психичното здраве са посочени като допринасящи фактори.

На фона на пандемията самоубийствата се увеличиха през 2020 г. след десетилетие на спад, като броят на жените, които се самоубиват, нараства на фона на емоционалния и финансов стрес, причинен от пандемията на коронавирус, въпреки че по-малко мъже са посегнали на живота си.

Резултатите показаха, че промените в училищната и домашната среда, дължащи се на пандемията, са имали огромно влияние върху поведението на японските деца.

https://www.reuters.com/world/asia-pacific/suicides-among-japane … media-2021-10-14/



На 27 септември миналата година много известна и популярна японска актриса на име Юко Такеучи беше намерена мъртва в дома си. По-късно беше съобщено, че тя е посегнала на живота си.

„От деня, в който се съобщава новината за самоубийство на знаменитост, броят на самоубийствата се увеличава и остава такъв за около 10 дни“, казва Ясуюки Шимидзу, бивш журналист, който сега управлява организация с нестопанска цел, посветена на борбата с проблема със самоубийствата в Япония.

"От данните можем да видим, че самоубийството на актрисата на 27 септември е довело до допълнителни 207 самоубийства на жени през следващите 10 дни."

Ако погледнете данните за самоубийствата на жени на около същата възраст като Юко Такеучи, статистиката е още по-строга.

„Жените на 40-те са най-влияни от всички възрастови групи“, казва г-н Шимизу. „За тази група (процентът на самоубийствата) се е увеличил повече от два пъти.“

Други експерти са съгласни, че има много силна връзка между самоубийствата на знаменитости и незабавния ръст на самоубийствата през следващите дни.

https://www.bbc.com/news/world-asia-55837160



В Япония повече хора са починали от самоубийства през месец октомври 2020 г., отколкото от Covid през цялата 2020 г. И жените са били най-засегнати

https://edition.cnn.com/2020/11/28/asia/japan-suicide-women-covi … tl-hnk/index.html



Защо самоубийствота нараснаха сред японските жени по време на пандемията

https://www.japantimes.co.jp/news/2021/02/24/national/social-iss … an-women-suicide/

# 244
  • Калгари, Канада
  • Мнения: 1 384
Здравейте момичета, Gift Heart

Извинявам се, че нахлувам в темата ви. Бих желала да ви поканя да участвате е една Коледна инициатива.
 Nature SnowflakeNature SnowmanNature Snowflake

Всяка година майките от форума пращат картички на децата от домовете в България. Ако желаете и имате възможност да се включите, темата е:
https://www.bg-mamma.com/?topic=1265329

На първа страница в темата има подробна информация за инициативата, на 4 страница, както и на 12 има пояснения. Ако имате въпроси пишете в темата или ми пишете на лично съобщение за да не спамим тази тема.

Благодаря предварително на всички, които ще се включат. Christmas TreePeople SantaChristmas Tree

# 245
  • Мнения: 730
Попаднах на темата случайно. Все още чета старата, изключително интересни неща. Книга има ли написана вече от  samuraika? Поръчах си от България и трите книги на Юлияна Антонова - Мурата.

Общи условия

Активация на акаунт