"Пречат" ли си близнаците?

Не само близнаците, всички деца по 2 си пречат. Казвам го като преподавател и родител. Освен това, на 2,8 са много малки за букви, цифри и истории. Играй си и с двамата с форми и цветове, ползвай играчките.

Аз така се и опитвам, гледам да е игра-обучение  Но, без да говоря от опит, убедена съм, че има разлика, когато се касае за близнаци и когато са две деца на различна възраст.

Абсолютно подкрепям L'Agent. Моите племенници са на 5 и 9 и когато са заедно са като стихийно бедствие. 

Ама аз не се и съмнявам, че щом има повече от едно дете настъпва какафония  Но все пак родителите са имали, във вашия случай около две години, които да посветят само на едното дете и няма как ситуацията да е идентична като при близнаци. И не казвам, че е по-лесно или по-трудно, но е различно и затова питам хора с опит при близнаците как е било при тях. 

 Хубава тема по едно време и аз се канех да пускам подобна.
 Да, пречат си и още как и не е същото като при 2 деца с дори година разлика. Като се почне от игрите, мине се през ученето и придобиването на хигиенни и други навици близнаците имат почти неограничен арсенал от начини да се датират по между си или да саботират родителя, кожата това, което се иска от тях не е особено приятно така че човек става луда калинка. Трябва си доста изобретателност и бърза мисъл, за да се прдиводейства и да не стига до един постоянен хаос.
 П.П. Пиша от телефон, но после ще се включа с още размисли и примери.
 
 

Нашите близнаци са на 3 г и 7 м(момче и момиче) пречат си дразнят , бият ,хапят , плюят......... на нищо не мога да ги науча никой не ме слуша  една приказка не мога да прочета още не знаят цветовете.Като ги разделяме са съвсем различни тихи по кротки и момиченцето мн си играе ,но заедно си е трудна работа

здрасти,мн интересна тема.
майка съм на момче с четири месеца по-голямо от твоите.и съм кръстница на близначки, малко по-големи от моя син.
не съм педагог, но аз лично не мисля, че проблема да не се концентрират е възрастта им, нито смятам, че са малки да учат цветове , букви или да слушат приказки,
знам колко свободно време имам аз самата, а си представям на близнашките майки какво им е, но според мен първо, за да ги научиш да се концентрират, трябва да го оттренираш у всяко от близначетата, първо по минута, по две, после по повече.в твоя случай вероятно ще ти потрябва помощ от втори човек, които да е в друга стая/или да е излязъл с едното дете, иначе катеренето по теб, и разсейването по един или друг начин няма да спрат.
второто ми предложение-да се концентрират върху нещо, ако са и двамата заедно, то трябва да ги включиш и тях да правят нещо.имам предвид, че ако четеш приказка, най-много единия да те слуша, а след малко ще загуби интерес.ако разказваш приказка, примерно дядо и ряпа, хвани две кърпи за единия край  и на всяко дърпане на ряпата и те  да "дърпат" кърпите (уж ряпата).
друга идея-
http://www.youtube.com/watch?v=9mmF8zOlh_g
това е една песничка за кучето бинго.с моя син пляскаме, като пеят  буквите , много се кефи.пробвала съм го с други деца на гости, също пляскат,може и да става за близнаци:)
трета идея-включвай ги в това, което ти правиш.моят син много се впечатлява, като със най- сериозен тон му кажа, че имаме много работа, и сега трябва да ми помогне, защото аз няма да се справя без него.примерно аз си бърша някакъв шкаф, давам му пакет мокри кърпи, и той да бърше колкото може,и го хваля.купила съм му шише с пулверизатор за 1 лев от левчето, ужким и той има  препарат, и да пръска и бърше.
ако не те бърка да поизцапат малко из кухнята, можеш да им дадеш някаква проста задача като готвиш. примерно аз като правя баница, давам да разбърка яйцна дребния да разбърка яйц
ата сиренето и млякото, и в интерес на истината вече се е изучил и дори не капе нищо извън купата.(позвам само пласмасови купи).
дано идеите ми да са ти били полезни,
и да са ти живи и здрави дечицата.

Супер, много ви благодаря момичета    Знаех си, че тук ще получа конкретни съвети и споделен опит от майки Четох няколко статии по въпроса, но както и очаквах, там нещата са представени доста общо, теоритично и не са ми полезни. От тук със сигурност ще си "пейстна" някоя идейка, дано свърши работа.
Май сме единодушни за това, че по-добре се концентрират, когато са разделени в две стаи. Не смея да ги разделя в различни сгради, камо ли пък градове (бабите не са от нашия град), защото си представям какъв рев и истерия ще настане, ако единият излезе, а другият остане вкъщи
Вчера пробвахме с мм ги разделихме в две стаи, защото така се бяха разфучали, че изобщо не отразиха нашите опити да ги обуздаем и О! Чудо! Като с магическа пръчка седнахме с единия юнак, разглеждахме книжка, играхме с конструктор и нямаше и следа от тайфуна  Проблемът е, че, както вече писах, през повечето време съм сама с тях и няма как да прилагам този метод. Но, без да злорадствам, успокоявам се като чета, че не съм само аз така.

  Жалко, че не ми дава да си редактирам предното мнение, че телефона ми е направил номер с някои думички.
 Иначе исках да кажа е нещо друго - защо не е същото взаимодействието на две деца с малка разлика и това между близнаците. Това си е моя теория, но ще я изложа пред вас. Значи ако направим едно сравнение с планетите - ако майката е слънцето и децата се въртят около нея като по-малки планети задвижвани от нейната гравитация, то при деца родени по различно време всяко си хваща своята траектория и дори да си взаимодейства на моменти с друга малка планета, то те си се движат стабилно и всеки си знае мястото, докато при близнаците двете малки планети се появяват по едно и също време с еднаква тежест и започват да се въртят едновременно около слънцето-майка, като в същото време непрекъснато се въртят една около друга и имат един вид една обща траектория, която следват при непрекъснато взаимодействие по между си. Надявам се да не ви се стори голяма глупост това, което написах, но това е моето усещане за нещата.
  Tony666, радвам се, че сте намерили начин да ги укротявате като ги разделяте. Като си спомня моите как вилнееха заедно в тази възраст още ми се изправят косите. Направо изпадаха в някакво безпаметно състояние и нищо друго не ги интересуваше освен общото беснеене. При нас разделянето в различни стаи не минаваше - започваха да реват и драпаха да си продължат "играта", която обикновено завършваше я с цицина, я с разбити носове и усти и съответния рев, но с добро трудно и рядко.
 Както и да е сега вече са по-големи и нещата се поуталожиха. Дори забелязвам, че понякога успяват да се абстрахират един от друг и всеки да си действа по неговите задачи без да си пречат - например единият рисува, а другият строи с конструктор. Но разделянето от време навреме го смятам за задължително. Например събота или неделя задължително правим по една разходка разделени

 miramar, теорията ти за "слънчевата система" много ми допадна  Мисля, че най-вече близнашките майки биха разбрали подобно схващане, но като цяло наистина дори само една година разлика да има между децата, най-вече опита който майката е натрупала с първото дете, вече я прави по-подготвена и дори по-спокойна в нажежени ситуации.
Наскоро една позната ми разказа как синът й, иначе послушно и ученолюбиво дете, направо ставал невъзможен, когато на гости им идвало приятелско детенце. Като отидел Коки у тях, нейното дете забравяло за конструктори, пъзели, дъска за рисуване, синтезатор и наставало една суматоха и олелия и тя много се изнервяла. И понеже ме беше питала лесно ли се гледат близнаци, та след като ми разказа тази история, аз й казах "А, сега си представи, че този Коки е нонстоп с вас и трябва да го обичаш и защитаваш наравно с другото ти дете, никога да няма сърдити, никой да не е пренебрегнат и т.н. Е така се гледат близнаци  "

С момичета на 5и  половина не съм имала проблеми с ученето винаги сме сядали трите на масата аз по средата и се занимаваме цветовете ги научихме с пластелина и фулмастрите има една дъска на слънчице магнитна с цифри и букви ползват я от 4 годишни и вече можем да пишем думи с моя помощ и познават всички цифри на 3 си брояхме колко пръсчета имаме и брояхме до 10 сега могат до 100. Приказки съм чела винаги като заспиват от много малки сега не чета всяка вечер а когато те искат си носят книгата лягаме и аз винаги съм по средата да няма дразги

Дани Нетева, направо ти завидях. Абе момичетата са си друга бира, даже и майките на разнополови близнаци го признават. Иначе и моите притежават изброените умения, но някак всичко се случва по между другото и сякаш от въздуха. Слава Богу любознателни са, питат каквото ги интересува и запаметяват, но такива занимания, както си описала - аз да стоя и да обяснявам и те чинно да слушат без да си пречат и да се правят на мъже са мисия невъзможна. В градината е друго - там я няма пряката братска конкуренция, казала съм да ги разделят на различни маси и самите госпожи се убедиха, че така е по-добре. Сериозно се замислям за разделяне в първи клас. 

Категорично си пречат. Вярно, че и много си помагат, но си и пречат. А най-много на мен ми пречат.  Моите най-често учат заедно, един до друг. Чак сега, на 6,5 год. започнаха по малко да успяват да се концентрират и да се изолират от другия, да не се разсейват от него. Безспорно и възрастта има значение. Аз си мисля, че с възрастта все по-добре ще става. Но всъщност най-малко за ученето си пречат щото им вися на главите и не давам да приказват. Но оставя ли ги без контрол настава апокалипсис.  Не се бият слава Богу, но непрекъснато е едно дърпане, бутане, мрънкане, цвърчене, безкрайни спорове кой на кого пречи да играе/ гледа детско/ яде/ да се облече/да заспи.... и т.н. до безкрай. Никой никога не е виновен, винаги другият е виновен. Те се забавляват според мен по този начин. Обаче на мен ми действа ужасно изнервящо цялата тази дандания. Направо ми изсмуква силите.   

Ние сме на 5 г. момичета и при нас е същото. Тази вечер ги хванах да си направим за последно упражнението за домашно от логопеда (два пъти седмично в ДГ ги посещава логопед и имат занимания) и се видях в чудо докато едната се опитва да каже правилно исканите от нея думи сестра и седи до нея и "помага" а всъщност я обърква. Тъй като работят със различни звуци. Мен накрая ми кипна и пратих едната в стаята и докато свърша със сестра и. Стоя точно 2 мин сама и отново довтаса  Отдвана преживяха първата си раздяла, преди ДГ не бяха разделяни и за ден, от първа група има ли болна само с нея се гледаме вкъщи. Първата година беше един малък ад но свикнаха, пак се търсят и питат но я няма истерията. А разделени са напълно различни деца, освен че са супер разбрани са и много концентрирани За съжаление рядко имам възможност да ги деля.

Мда, разделянето им за малко прави чудеса. На нас по здравословни причини ни се наложи тези дни да сме разделени - единия с мен в болница, а другия у дома с баща си. Ами направо не можехме да си познаем децата - послушни, кротки, концентрирани. И този, който не беше с мен колко много неща е научил само за 4-5 дни, а според баща им и другия. Но, всяко чудо за три дни - от вчера са заедно, на 5-тата минута се скараха, на 10-тата се сбиха, в момента са комбина, не се карат, но стаята, в която играят е направо обезобразена. Дори в момента съм им обърнала гръб, слушам да не изреве някой и не смея да се обърна да видя какво още са сътворили.
А и това непрекъснато съревнование и сравняване  Побъркват ме с това "искам и аз ...". Абе единият да кихне и се почва "Искам и аз да кихна, защо не кихам, мамооооо"   
Но все пак и те и аз се радваме, че отново са заедно

Имам две породени деца И близнаци. Категорично съм на мнение, че с породените деца е по-трудно - вместо да имаш две еднакви бебета, имаш две бебета с различни нужди, но и за двете бебета (понеже са бебета) - неотложни. Освен това близнаците, колкото и да си пречат, имат нещо като връзка, подкрепят се взаимно, докато при породените го има и проблемът с ревността.
Просто да имаш малки деца е трудно и натоварващо, особено зиме, когато стоят повечето време вкъщи. Децата на 1-3 години, че и 4, се развиват предимно моторно, едва после идва развиването на концентрация и фини умения. С една дума - тичат и искат да тичат, да се катерят, да подскачат.
Напомняйте си, че докато играят заедно, си развиват социалните умения . Поединично всяко дете е разлино, по-лесно за обуздаване, по-кротко, по-лесно се установява контакт с него. Но, за късмет на децата, са се родили две наведнъж, тъй че да заобиколят родителския контрол  .

Доста добре го заобикалят, само викам по тях да не скачат и хваща ред до след 2 мин когато скачат отново    Добре че ни се паднаха съседи с породени деца и съвременно мислене. Случка от тази вечер в асаньора, по-малкото дете на съседите под нас се прибираше от училище и аз го питам "Много ли сме шумни", детето е достатъчно добре възпитано и ми отговори с усмивка гледайки близначките "Като цяло се търпи, и аз съм бил малък и шумен". Близначките наведоха глави засрамено, но това засрамване трая точно 10 мин. и старата песен на нов глас  Но така е зимата, лятото тичат навън и нямам грижи 

 tralala81, мисля, че мнението ти, че с близнаци е по-лесно отколкото с поредени се дължи на това, че породените са ти първите деца и после са дошли близнаците, когато вече си имала сериозен тренинг. Все пак си прекарала и известен период само с едно бебе на ръцете.
   Ще направя пак едно сравнение: човек като играе за първи път на нова игра обикновено започва от 1-во ниво и след това минава на следващо и т.н.т., докато с първи деца близнаци се скача директно на 2-ро ниво в игра, която никога досега не си играла.
  П.П. Да са ти живи и здрави всички дечица и много радост да ти носят!

 

И това е вярно ,даже щях да се редактирам, за да го добавя. Първото дете е най-трудно, но и с второто не е лесно. Някъде към третото чак, струва ми се, претръпва човек  .
Но според мен си има обективни предимства при близнаците - заиграват се заедно (докато едно дете винаги търси мама за игра), успокояват се едно от друго на заспиване (от самия факт, че не са сами в легълцето); друго предимство е, че и да искаш, не можеш постоянно да ги държиш на ръце и двете, тъй че не свикват толкова; не могат да се носят в слинг или кенгуру, тъй че свикват диретно в количка...

А колко са шумни моите двете големите не искам да почвам да обяснявам  . В чудо съм се видяла (особено последната седмица нещо напълно издивяха), не мога да ги спра да крещят и да тичат  .

Няма страшно и малките ще станат шумни, просто са малки.

Това за заиграването хич не е вярно при нас, за заспиването - още по-малко . Вярно, че никога не са били приспивани, нито на ръце, но виждам голям зор напоследък. Вярно, че порастват и по-малко спят вече, но и като му се спи на единия, хич не ми помага.


Тук много много съм съгласна 

Аз също съм на мнение, че близнаци се гледат по-лесно от две разновъзрастови деца, независимо дали са породени или с по-голяма разлика. Нямам опит де, само близнаци имам, това е от наблюдения. Но близнаците са на един режим - ядат едно и също и едновременно, къпят се заедно, заспиват и се събуждат по едно и също време, възрастта им изисква едни и същи забавления, детски, дрехи и т.н., ходят в една градина/училище и т.н. Аз така съм свикнала всичко да им е еднакво, че тази година като си избраха две различни извънкласни занимания, на различни места и в различни дни ми се видя доста нанагорно. Нещо като дете и половина са.  Единствено шум вдигат за двама (или за двайсет, ако са моите), всичко друго им е почти като на едно дете. Което е голямо облекчение според мен. Много по-трудно ми се вижда деца на различен режим - едното трябва да излиза, ама другото спи, едното на градина, другото на училище, едното трябва да играе навън, но другото има домашно...    Супер сложно ми се вижда това. Но кой както е свикнал в общи линии. Ако даде Господ трето дете, ще разбера как е. 

Да! И аз това винаги обяснявам на хората, но никой не ми вярва  . Трябва ни мама, която е имала ПЪРВО близнаци, и после породени, да каже кое е по-трудно. Понеже аз като съм имала първо породени и после близнаци, ме дискредитирахте с аргумента, че първото вианги е най-трудно, и че 9-те месеца,които съм изкарала само с едно бебе (преди да съм бременна И с бебе) ми дават летящ старт  .
Да не говорим за надежда - моите имат година и половина разлика - долу-горе тогава се появява надеждата, че вече си избутал по-тежката част, че скоро пак ще се спи, пак ще се излиза вечер, макар и рядко, почваш да се връщаш малко в предишния ритъм, бавно, но сигурно. Но не, ражда се второто бебе и недоспиването просто продължава, и всички надежди се отлагат още. Не знам, на мен ми беше супер стресиращо и физически натоварващо с първите две, сега блинаците са песен в сравнение. Не че са лесни, но поне имам сравнение, на фона на което ми се струват лесни.

Не искам да кажа, че на мамите с блинаци не им е трудно, о, напротив. Но имах предвид, че имането на близнаци си има и предимства, които сигурно нямаше да забележа, ако нямах за сравнение две единични (породени) деца преди това.
Както и исках да кажа, че всички деца си пречат, независимо дали близнаци, породени, или с голяма разлика. В това отношение не знам дали близнаците си пречат повече от другите двойки братя и сестри, по-скоро не.

  Да, има предимства при отглеждането на близнаци чисто логистични, както е споменала  savina_33. Сещам се за още едно - празнуват заедно Р.Д. и се минава с един масраф, но пък гостите носят по-малки подаръци, защото трябва да са два  . Породените пък имат възможност да износват дрешки, играчки и т.н. , но да не издребняваме.
  Относно ревността, не знам откъде идва това убеждение, че при близнаците е по-притъпена или хич я няма. При нас поне не е така - има си я и е на моменти направо страшно. За заиграването също, колкото се заиграват, толкова и се карат и трябва да се намесвам да решавам споровете им. Като бяха по-малки бяха направо опасни един за друг и беше абсурд да ги оставя да "играят" заедно без надзор дори за минута. Имаме и няколко брутални изпълнения - като например единият бутна брат си от върха на пързалката и последният се приземи на глава и куп други подобни волни и неволни случки  .
  Относно трудностите с близнаци: като се започне от самото износване и раждане, които са си рискови, мине се през успешно кърмене, което е невъзможно ако нямаш помощ и бебетата са по-малки; извеждането навън си е цяла хамалогия, но да кажем, че това важи и при породените; прохождането и щъкането в различни посоки до 2,5 - 3,0 годишна възраст ...
При породените, както казах и преди може по-голямото дете да бъде научено на някои неща относно безопасността като например да се държи за количката, когато е на разходка, да не се юрва да пресича улицата само и ей такива неща, докато при близнаците това е доста трудна задача - имам чувството, че от малки се съревноват случайно някой да не се мине и да не послуша, какво му се казва. При породените пък обикновено малкото подражава на баткото/каката и върви като кученце след него, а пък на голямото може да бъде вменено, че вече е по-голямо и разумно от бебето и така да се манипулира един вид. Това разбира се моята гледна точка.

За едно не съм съгласна - точно за допълнителните занимания. Мисля, че при нас ще бъдат строго различни, така като ги гледам, въобще не вярвам, че ще ходят на едно място. Виждам огромни разлики между тях, най-много на език да ходят заедно евентуално, но откъм спорт ще са много различни.
И при нас беше опасно понякога да са в близост, че и все още е така доста често. Пресен пример от снощи, но това го има и при децата с разлика.
А, за ревността щях да пиша - зависи си от децата, като цяло е сравнително по-малка, но пак я има. Единият от моите така зверски ревнува, не е истина просто. Докато другия - съвсем в рамките на нормалното и то за определени неща.