Имам проблем с дъщеря ми, не иска да ходи на градина

А когато беше с детегледачка имаше ли проблеми .Или проблемът е ставането рано и ходенето на ДГ .Как са госпожите ?

  Сигурно в градината се чувства наистина ужасно зле. От септември до сега са четири месеца и все щеше да свикне, ако става въпрос за обикновено нежелание да става рано.
  Знаеш ли какво в градината а притеснява толкова? Госпожите, децата? Говорила ли си с учителките там как се държи през деня?

С детегледачката свикна бързо. Не мога да кажа, че са имали проблеми. Накрая вече взе да й омръзва с нея, но това е разбираемо според мен. Тръгването на ясла обаче също беше кошмарно. Адаптацията продължи цели 5 месеца.

Iris04, говорила съм с госпожите. Много я хвалят по принцип. Там е контактна, играе с децата. Има приятелчета, за които ми говори постоянно събота и неделя. Има само проблем с храненето, но тя по принцип си подбира храните, които да яде. Малко по-капризна е, не е да кажем някакъв простест и затова да не яде.

Вечер като я взема стоя и наблюдавам какво прави. Общо взето ме забелязва, чак след като децата й кажат, че я чакам. Винаги играе и въобще не отразява, че някой родител е влязъл в градината.

Като я питам винаги ми казва, че там е хубаво, че ще ходи, обаче като наближи момента и става някакъв ад. Не иска да се разделя с мен, иска да стои само с мама - това са нейни думи. Планувам от утре да тръгвам по-рано на работа и да я води баща й, защото не искам да викам и да удрям. Притеснявам се обаче, че ако не съм с нея сутринта може да стане по-зле и въобще да не стигнат до градината.

Не смятам, че е проблем ранното ставане, защото събота и неделя сама става по това време.

Просто си е период на адаптиране. Всяко дете си е индивидуално. При моя син това трая 6 месеца. Вярно, че беше малък, тръгна 1-ва яслена група на 1,6 г. и много трудно свикна, но сега ходи с голямо желание, вече е 1 група в ДГ.
Ще свикне, просто трябва време. Казвай й, че ще отидеш да я вземеш, гушкайте се повече, като сте заедно, обяснявай колко е весело и забавно в градината, че ще има нови приятели......

Натали, тя знае, че ще отида да я взема. Всеки ден го говорим това. Има си вече и приятели, просто не иска да ходи. Като я натисна да я разпитвам ми казва, че й е мъчно за мен, иска да е само с мен и т.н.

Имам чувството, че се въртим в един омагьосан кръг и нищо не помага. Само където аз почнах всяка сутрин да закъснявам за работа, станах по-нервна и почвам почти всяка сутрин да повишавам тон. Днес със шамарите беше вече капака на цялото ми изтерясване.

Някой пробвал ли е това с воденето от друг член от семейството? Дали е проработило?

 
 Това е много добра идея.

  Дъщеря ми винаги беше много тъжна, когато я водя аз, мъчно и беше за мен, даже плачеше по пътя и малко в градината. Затова  три години всяка божа сутрин изчаквах на двора, докато се качи и ми помаха от прозореца.

 Но когато я водеше баща и си отиваше без проблеми, с малко мрънкане, но общо взето спокойно.

Iris04, то това май ми е последната надежда. Много съм объркана..... и се чувствам безпомощна. Истерясването ми въобще не ми харесва. Мразя се в такива моменти.

 Спокойно, на всички ни се е случвало да си изпуснем нервите.   Ще се оправят нещата

deskatta
Създайте си някакъв ритуал, например да минавате по заобиколен път до градината, или да и казваш,че ако не реве сутрин като я взимаш ще има подарък иначе - не.... /не ти пречи да и взимаш нещо за левче - 2/...
Може да си водите дневник с печати, - получава всеки ден печат ако не плачи и на края на седмицата и купуваш играчка или я водиш някъде...
Просто детето трябва да има стимул да ходи...

 AnnNikol, вчера й закачих един календар в стаята. Може би там ще почнем да отмятаме дните до идването на уикенда.

Аз съм й казала, че като й се доплаче трябва да ми каже и да отделим време за това. Винаги като стигнем в градината и като ми каже мамо плаче ми се, сядам на пейката и я гушкам преди да влезе вътре. Не искам да я принуждавам да не си излива чувствата. Искам да я накарам да разбере, че има неща, които трябва да ги вършим защото трябва. Нещо, което да я накара да разбере, че колкото и да се проточи заспиването вечер и тръгването сутрин, това няма да я оттърве от задължението да ходи. Просто нямам вариант да я оставя в къщи за известно време, няма кой да я гледа.

Варианта с играчка не върви. Няма да се впечатли - тествано е.

И аз да дам съвет като препатила майка.
Може да я заведеш един ден до твоята работа, да види, че мама не си стои в къщи, да обясниш, че все едно и тя ходи на работа и т.н.
При мен, моето дете изобщо не се адаптира в яслата, а и също ревеше почти до края на втора група. Тогава много помогнаха извънкласните занимания - о, днес сте на танци, или на някакъв спорт.
Децата много се радват, ако ги вземат на обед. Можеш да й обещаеш, че един ден в седмицата/месеца ще я взимаш по-рано, ако не плаче.
Успех  

hmhm, добра идея за извънкласните занимания. Ще проуча, пък дано нещо й хареса. Ти как издържа на този рев до края на втора група? И какво, после изведнъж ли взе да му харесва на твоето дете? Как се случиха нещата?

Иначе знае къде работя аз и къде работи баща й. Водили сме я и то много пъти.

Трябва въобще да изключваш варианта с плакането и даже да не и го казваш като вариант...да говориш само позитивно за градината и за приятелчетата които я чакат да играят...
Моето дете е малко още за да ти говоря от личен опит с него...,но аз помня, че аз като бях малка бях по същия начин...
Ревове, тръшкания, даже няколко пъти съм се преструвала/докато не ме разкриха/, че ми е лошо -  само и само да не хода....
Майка ми все ми обещаваше,че ще ме вземе първа - така и правеше...ама пак си ревях, в градината мразех спането...никога не спях...,храната беше гадна....,децата ми рушиха къщите които строях...
Накрая ми подари часовник да гледам колко време остава докато ме вземе...,а бе мъка си беше.... Самата миризма в градината беше гадна....,караха ни да пеем някви тъпи песни... общо взето нищо не харесвах там....
 Даже и сега като мина покрай градината ме побиват тръпки...,такава травма ми е било...., добре,че имах баба която да ме гледа тогава и ден ходих - 2 не ходих....
Ако и вие имате при кой да я оставяте и да не ходи редовно - може по-леко да го понесе...

Дъщеря ми е ходила с желание на ясла и сега на градина/почти на 6 е/, до момента, в който не преместиха една нейна приятелка в по - голямата група. Три седмици беше кошмар сутрин, а понякога и вечерта. Накрая бях изтощена психически, дори няколко пъти ревах на работа/сама съм в отделен офис и имах тази възможност да не ме гледат другите /
Опитах какво ли не, включително говорих с двама психолози - това с малките подаръчета не помогна, като я водеше баща и беше една идея по - спокойно, но пак имаше проблем. Един петък я взех на обяд и я заведох с мен на работа. Рисувахме, говорихме си, на нея и омръзна след около час и половина и ме помоли да си ходим. Аз и казах, че това няма как да стане, защото аз съм на работа до 17 часа и ще ме изгонят от работа ако си тръгнем по - рано. По един или друг начин изкарахме деня. Вечерта и обяснихме с подробности какво точно работим и двамата с баща и, как за да ни  е топло и да работят климатиците, трябва да плащаме тока, а парите идват от работата, ходим на почивки /екскурзии с парите, които изкарваме и т. н. С една дума, убедих я, че няма начин да не работим и да си седим в къщи.
Сега си ходи на градина може да се каже с желание/както винаги е било/, сближи се повече с още две деца от групата и мисля, че владеем положението.
Дано всичко се оправи скоро при вас!

Всъщност пак има дни в които мрънка, въпреки че вече е 4-та група, даже викаше "Отпиши ме от тази градина".
Оставяла съм го в истерия, а после се обаждах а разбра дали се е укротил.
Все си мисля, че плачат, защото не искат да се отделят от нас и така ни манипулират.
Нещата не станаха изведнъж за съжаление, даже е имало случаи и аз да се разрева, той допълнително и така.
Много търпение е нужно. При мен варианта друг да го води отпадна, защото никой не искаше (имаме две баби).
Мисля, че при него определено помогнаха извънкласните занимания.
Аз го водих на детски психолог (след проявена самоагресия и истерия в детската граднина), но после го записах да спортува и той се научи, че трябва да се доверява и на други хора, да спазва правила и т.н.

П.П. Сега направо ме е страх, че ще е първи клас наесен.

AnnNikol, и аз мразех градината, а майка ми беше леличка там. Поне половин ден беше с мен, а и не винаги ме оставяше да стоя по цял ден. Като й свърши смяната понякога си тръгвахме заедно, обаче пак мразех да ходя.

veselka78, на моята работа не мога да я задържа повече от 20 мин. 9 човека сме в стая, а тя не обича непознати. Спича се още на портала. Дори на скоро ми беше казала, че не помни къде работя. Заведох я, за да не й е гадно дори бяхме взели и нейно приятелче с нас - него ден почивах. Още на портала ми каза - аааа сетих се, че съм идвала тук. Аз не обичам да влизам вътре. Въпреки това я вкарах да постои малко де. Обяснявала съм, че ако не работим няма да има пари и какво означава да нямаш пари. Не знам 4 годишната й глава колко разбира, ама според мен достатъчно добре си прави сметката, че "няма пари" е лошо нещо.

Добра идея е да я накарам да "работи" половин ден с мен, но ще ми е трудно на този етап. Тя все още спи на обяд и мисля, че останалите 8 човека встаята няма да понесат мрънкането на ненаспано дете.

hmhm  Късмет на есен.

Аз защо си живея със заблудата, че веднъж стане ли на 5 нещата са коренно различни? Явно не е така.

И ето още един пропилян за мене ден - нищо не свърших на работа, цял ден ми е смотано, ако бях сама до сега поне да съм се наревала.

Опитайте и с допълнителните занимания. Моята дъщеря е записана на почти всичко възможно/по нейно желание/ и чака с нетърпение да дойдат различните учители.
Иначе, опитай се да си спокойна, знам, че е много трудно, обаче няма друг начин. говори и с госпожите, виж какво ще ти кажат и те имат интерес да ти помогнат детето да е спокойно.
В нашата градина има детски психолог, който идва веднъж - два пъти седмично, предполагам, че и при вас има. Говори с него/нея да наблюдава детето, те си имат техни методи.

И още нещо - когато отидем на почивка, обяснявам че сме на почивката И благодарение на нея, защото ходи на градина като големите деца и ние сме спокойни да работим, за да изкарваме пари. Тогава се чувства видимо горда

Добро утро. При нас явно нещата стават по-сложни.
Вчера госпожата ми каза, че последната седмица сутрин много трудно я успокояват. Говорихме с нея, говорих с детето, не намерих нищо притеснително. Сутрин започна да ходи отново с играчка, уж да е по-спокойна.
Днес сутринта бях възможно най-мила и добра. Говорих внимателно, обяснявах, но това не помогна. Реването започна още от къщи, до преди това поне почваше да плаче едва като дойде момента за раздяла.
Усещам, че лелята и госпожите са загрижени. Идват да я посрещнат сутрин, гушкат я, опитват се и те да я разпитат пред мен защо плаче.
Днес не събрах смелост да ги оставя сами с баща й да ходят. Докато бях в банята той се опита да я събуди и тя се разплака, абе направо се разпищя за мен. Имам чувството, че ако ме няма ще стане още по-зле. Може би в петък ще ги оставя, хем поне ако не могат да стигнат до градината след това ще сме 2 дни почивка. Иначе пък вземе да реши, че може да ходи с баща си на работа и да не ходи на градина.....

Моят син тази сутрин също тръгна с рев. Не му се ставаше....не, че му се спеше, просто искаше да лежи.  Ама, като няма време!?!?  Та, тръгнахме с рев и само носене до градината ни оправи..

Моята дъщеря също е 1 група в детската , не ходи с особено желание на детска. Но за да няма драми сутрин, просто измесвам темата за детската, давам и някакво малко бонбонче дам и играчка , пея нещо, питам я кога ще има рожден ден/ това и е любима тема/ и така тя забравя за къде е тръгнала. Иначе всяка сутрин ми казва че иска да остане и да играе с мен в къщи, но истината е че и в къщи и омръзва. Там съм я записала на танци и английски, да се занимава с нещо , щото и последна я взимам, но факт е че на тази възраст измесването на вниманието само то ми върши работа, щото тя е инат и ако реши че примерно ще е без пантофи щото е на "море в нас и трябва да плува", няма да ги обуе цяла вечер каквото и да правиш.

  Да не би някое от децата да я притеснява? Доверяваш ли се на госпожите, свестни ли са и двете, лелката? Увери се, че детето няма сериозни причини и не се чувства зле там.
  Ако си сигурна, че плаче само, защото и е мъчно, просто ще трябва да го пеодолеете тоя период. Опитай се да бъдеш по-спокойна и да не приемаш толкова навътре нещата. И ние бяхме така и после съм била по цял ден като разбита в работата, а сега вече - след три години - и не помня, тя пък съвсем, даже не вярва, че е било такава драма.
  За съжаление, и те трябва да свикнат, че ще правят доста неща занапред, които не са приятни  изискват усилие.

 Спомням си, че на мен много лоша шега ми изиграха съветите да  говоря непрекъснато на детето колко е хубаво в градинката и как ще си играе по цял ден с дечицата, след като тя от цялото си сърце ненавиждаше ходенето на градина. И учителката ни беше златна, и приятелчета си имаше, но просто мразеше  да ходи там и това е.
 Но с постоянно убеждаване, че няма шест-пет, че е задължително и ще я вземе първа, идва ваканция, и т. н. премина и това.

Iris04, доколкото я познавам дъщеря ми, смятам, че нямам повод за притеснение. Аз много говоря с нея и много я разпитвам - или задавам направо въпроси или под формата на игра измъквам информация. Уж умея да разпознавам кога нещо я тревожи. В къщи често играе на градина, тя иска от нас да сме деца, тя да е леля или госпожа. Оставям я да влезе в ролята на госпожа/леля, аз често играя непослушно дете, за да видя каква ще е нейната реакция когато е в роля. Ами нищо притеснително.

Веднъж моята роля беше аз да съм детето което трябва да ляга на обяд - идва, завива ме внимателно, исках после да ставам да пия вода, да пишам - пусна ме, пак ме зави. Много мило се отнесе към всичките ми капризи на дете в градината.

По този начин съм измъквала информация за яслата, когато не можеше много да говори. В играта успявах да науча какво се случва.

Има си приятели, има 2 деца за които постоянно говори в къщи.

Много ми помагате със съвети и случки от вашите периоди, за което много благодаря.
Дано скоро влезем в релси.

Моето момче така и не свикна първата година в градината и до последно плачеше всяка сутрин. Сега, във втора група, нещата се промениха. През септември, в началото, отново имаше дни, в които плаче, но някак... ами, примири се явно, че трябва да ходи. Когато отсъства, най-често по болест, казва, че му е мъчно за децата, и иска да е там. Друг път казва, че трябва да отиде, но не е хубаво в градината.
Какво да те посъветвам? Любима играчка неотменно всяка сутрин, красиви/любими пантофи, които да я чакат всяка сутрин там, ритуал на изпращане - макар че за това много хора могат да ти противоречат, но при нас действа и, всъщност, детето само го измисли - преди да влезе в групата се помилваме по главичките, гушваме и целуваме по бузките. И се опитвай да сдържаш негативните емоции до минимум.
За да се справя аз с напрежението около плача му сутрин, се стараех да приготвя себе си напълно (ставане, разсънване, баня, обличане, закуска дори) и едва тогава да го будя. По този начин мога да отделя цялото внимание на неговата подготовка. За целта обаче е необходимо една идея по-рано ставане за нас, майките.
Много е важно и таткото да се включва, вкъщи често се редуваме кой да води детето до градината. Имайте заедно някаква стратегия и подхождайте по един и същ начин.
Не знам доколко е правилно, но реплики от типа "Закъсняваме и ще заключат преди да стигнем!", "Ще изтървеш закуската и ще си гладен!" могат също да подействат.
Последно, че стана много дълго, измислете нещо, което да ви весели по пътя до там. Ние пеем песнички или, когато наистина закъсняваме, измислям, че бързаме като стрелички и всъщност... тичаме здраво до там! Това му харесва, може би и на твоето момиченце ще допадне.

Успех! И не очаквай да стане от веднъж. Ние никога не сме допускали отстъпки като по-рано взимане, градина до обяд, разходки до работата на мама и татко. Според мен могат да изиграят лоша шега.

  Моята щерка тръгна осем месечна на градина и тогава не разбираше и нямахме проблеми. Като беше на две и половина сменихме градината и като се почна един рев, истерии. Само тя се тръшкаше, а беше една от малкото изобщо отделяла се от родителите. Голяма драма беше с месеци. И най-нагло ми заявяваше, аз много харесвам да ходя на градината, но просто искам да им покажа, че ми липсваш и те обичам  Това след като сме я взели де, сутринта преди тръгването от драматизации трудно можеше да се говори. Понякога я водеше една съседка, даже махаше и се усмихваше и тичаше да е първа, а с мене ме правеше на маймуна, разперваше се цялата, не можем да я вкараме, ужас...Ако има кои друг да я води, пробвайте. Няма ли някоя близка майка комшиика, да я води с нейното дете за седмица, помоли някои, ако трябва ги почерпи, само малко да се успокоите и вие, че знам колко е гадно. Моята и при мъжът ми не ревеше, та може и това да помогне, но ти излез, да знае, че те няма. Защото тя ако знае, че си там няма да иска да излезне с него най-вероятно.

Miss Fine, и на теб не ти е било лесно.

За сега, за воденето само от баща й, съм решила, че ще отложа до петък. Не ми се рискува през седмицата, защото горе долу имам предчувствие какво ще стане, а досега май не съм се лъгала в предчувствията си.

Иначе няма кой друг да я води, просто този вариант е изключен. Тя няма да тръгне с когото и да било. Държи на познатите неща и ситуации, ако изменим нещо в изградените вече навици ще е още по-голяма драма за нея. Трудно се адаптира към новостите.

Pyjamka, може би трябва да опитам малко по-ранно ставане за мен, за да съм готова преди да я събудя.

Моя милост винаги е ревала в детската градина. Всяка сутрин рев, сополи, тръшкания.. чудя се как е издържала майка ми, ама явно е по проклета от мен  Но помня и че последната година, реването стана, когато ме взимаха от градината. Единствено не съм ревала (това е по разкази на майка ми), когато на светофарите сме засичали едно момченце, което съм харесвала (как така ще рева пред него!) или когато сме били с още една майка и детенце (пак няма да се излагам я!). Госпожите ми бяха много готини, обаче имаше една лелка  до ден днешен я говоря.. само ме тъпчеше с една пилешка супа, а това беше едно от най-гнусните неща за мен, та и до ден днешен. Много гадна лелка беше! Иначе и аз съм правила "стачки" с храната (така са казвали госпожите), ама какво да направя, че съм си имала вкус и съм подбирала какво да ям?!

Аз сега се сетих. Аз ставам доста по-рано (обичам да си пия кафето на спокойствие), будя детето към 7.10-7.15. Пускаме филмче, закусва (това малко бави, но иначе е неспокоен), обличаме се и тръгваме.
Може и факта, че е закусил и погледал малко телевизия да го прави спокоен, отделно знае, че мама иначе ще закъснее и не може да гледа телевизия докато си иска. Сложна работа.

 О, телевизора ни спаси и  нас, когато трябваше да става  за градина.. Добре, че бяха тия филмчета, та горе-долу се разбуждаше, за да се залиса и да не почне да рони сълзи веднага, че трябва да ходи там.

Здравейте и ние от скоро сме на ясла и пада голям рев
Не искаме и да спим след обяд
Недоволни сме
Постоянно искаме нещо и като го дадем вече искаме друго и ревем
Тези номера ги правим и в яслата
Не знам какво можем да направим

Още един глас и от мен за воденето на детето на градина от таткото.

Номер 1 също беше много сърцераздирателен, когато аз или заедно с баща му го водехме в градина. И аз си мислех, че таткото няма да се справи с тази задача. Но една седмица се наложи да тръгвам от нас по-рано от обичайното заради срещи и обучения на клиенти. Оказа се, че младежът се държи много прилично, когато са заедно с баща си: с усмивка влиза, сам си съблича якето и си обува пантофите. И така оставихме нещата за доста дълго време.
След близо година се случи така, че трябваше аз да поема за няколко седмици воденето. И като се започна пак с рева: "Не искам на градина! Искам с теб! Не ми е хубаво на градината...". Това се повтаряше всяка сутрин, докато баща му отново не започна да го води ...

При нас за сега основно таткото води и ревът е качествен

Реших да се включа в темата, за да споделя едно по-различно мнение. При нас ситуацията е обратната. Синът ми не плаче, разсейвам го по пътя за градината, примерно ходим смешно, пеем си песни, в началото даже не му обяснявах къде отиваме, казвах му че ще видим едни дечица за малко само. Но трябва да споделя, че според мен повечето деца мразят градините, защото те са в голямата си част лоши места. Аз го водя до обед и имам впечатления понеже го вземам директно от стаята, няма кой да ми го свали . Децата са подредени в повечето случаи на едни столчета, постоянно им се шътка и вика, няма никаква възможност за индивидуално внимание, защото броят на децата е огромен. Не се извеждат на чист въздух, гледат телевизор. Един педагог е твърде недостатъчен, и много от децата се чувстват подтиснати от обстановката, да - свикват в един момент, но дали травмата си заслужава. Фактът, че ние родителите не смеем да повдигнем въпроса с меко казано лошите условия в градините се отразява  на децата ни. Нужни са поне 2-ма учителя на всеки 8-10 деца, разделяне на групи по интереси, повече свободна игра, а не стерилна атмосфера, в която децата не смеят да пипнат или кажат нещо. Абе дълга тема! Колкото и да убеждаваме децата си, къде трябва да ходят, те най-добре знаят сами за себе си къде им е хубаво и къде не.

Аз не мисля, че е толкова дрАаматичччно положението в храдините. Да, има какво да се желае, и наистина с мама е най-хубаво, но до кога? Специално при нас педагозите и лелята са много мили жени. Дъщеря ми ги прегръща почти всеки ден като си тръгваме. Какъв по-сигурен зннак, че ги харесва.. За храната сме се разбрали с лелята-да яде каквото и колкото поиска, не я насилват. За да се чувства едно дете добре на градина, важен фактор е и нагласата на родителите и тяхното отношение към градината

Аз говоря от личен опит за нашата градина, имам много наблюдения. Нашите учителки също са мили, (особено когато родител е там). Това обаче не е най-важното! Положението според мен е толкова драматично, че дори и ние самите не осъзнаваме колко точно. Говорила съм с психолози и всички са на мнение, че над 20 деца в група, (повечето градини са с по 30) са като зайчарници, повечето деца са нещастни, често боледуват, да не говорим, че някои жомят 2 часа в креватчетата като заковани следобед, насила да спят. Какво пречи да се осигуряват повече педагози, какво пречи да се намалят бройките в групите, какво пречи да се осигурят тихи занимания за тези, които не спят. Създаваме подтиснати деца, които стават подтиснати възрастни и вместо да подобряваме условията, те се влошават от година на година. Общината казва, че няма пари, прехвърлят се някакви глупави делегирани бюджети, а ние се чудим как да убедим децата си да ходят на градина, ако това не е драматично за вас, за мен е. Пари има, но те не се влагат за нашите деца, това е проблема. И не е вярно, че е най-хубаво само с мама. Моят син обожава да ходи на места където му е интересно и без мама. Даже, като знае къде отива, няма търпение да тръгне.

Имам отговор. Моите са момче на 2 и момиче на 4. Същия проблем. Реших го. Дай ми тел, че е много писъне

И моя син не иска да ходи . И в яслата , и сега в първа група все си реве. При нас е трагично ,сутрин почва да реве от нас и вече в детската градина пада по земята влачи се и крещи с пълно гърло. Ти си я ошамарила ,а аз до такава степен съм излизала извън контрол ,че почвам да рева с него от нерви . Според мен няма лек за това. Пробвала съм всички варианти които могат да съществуват . Просто трябва да го израснат. Аз като дете съм ходила в седмична детска градина/ пансион , петък  ме взимаха и понеделник като ме водеха ,влизах и се скривах между две шкафчета ,поревавах си и ми минаваше . Имаше 5 мечета и я се доредя до някое , я не. Така ,че каква травма може да е това за няколко часа да са в детска градина, сред дечица и играчки ?!? Не мисля ,че се създава травма  и не мисля ,че им е зле в детската и за това ревът ! Защото всеки път когато го взема ми казва ,че се е забавлявал и че харесва госпожите. Просто са сами ,няма я мама зад техния гръб да реагира веднага когато поискат нещо или някой им дръпне играчката. Ако е по чувствителна е нормално.

Напиши го ,ще помогнеш и на други хора...

Аз се включвам малко без опит, защото моят син е още малък, но наскоро прочетох в една книга идея, която ми се стори много добра, та да ви я споделя. Пък вие си решете дали ще работи във ващия случай.
Става дума точно за случаи, когато детето не иска да се отделя от родителя, мъчно му е и т.н. Та идеята е да му подарите/направите заедно/купите заедно/каквото прецените "магическа гривна". И да му обясните, че в нея е събрана обичта на мама, да я "напълните с целувки" и все неща от този сорт. Та когато детенце е на градина и му стане мъчно, то ще може да докосва, поглежда гривната и така част от мама ще е винаги с него, докато не дойде време да се прибере в къщи.
Имаше доста положителни отзиви за тази идея, надявам се на някого да помогне.
Успех!

Правилно, децата предварително трябва да се подготвят за новото място. Все пак,за да са по-спокойни, поне в началото да си носят любима играчка или книжка. Да им се обясни, че както големите ходят на работа,така и децата ходят на "работа" в детската градина. Всичко ще мине, стига само родителите да не се предават още в началото на детските емоции. Това си е страх от новото и непознато, пък и без мама.

Това ако е към мен, ако искаш пиши на лични или ми метни телефона си на лични, ще ти се обадя.

Цветина20, мисля че в нашата градина не е толкова тежко положението. А и не смятам, че тя се подтиска там, защото като я взема е супер спокойна и весела. До сега никога не съм я взела изнервена, освен един път от сборните групи в началото на годината.

Говорих и с другата госпожа. Според нея дъщеря ми няма основание да плаче, в смисъл тя смята, че не се е подтиснала толкова много, колкото плаче. Тя е разговаряла с детето и не намира нищо притеснително. Лелята ми обеща да не я кара да яде, ако не иска, но остава да изчакаме промяната от нейна страна вече.

 scorpita, имаме си една такава играчка. В най-трудните дни предната седмица тя сама пожела да си я вземе. С нея се успокоява. Тази седмица ходи с едно куче. От време на време парфюмираме играчките с моя парфюм да й миришат на мама. Помага наистина, но за кратко, поне при нея.

akva7, уж я подготвихме. Тя от едногодишна е без мен през деня, все до сега трябваше да свикне с това. Знае, че работим, за да има парички и т.н.

Вчера почнахме да задраскваме календара с изминалите дни и да следим колко има до почивката. Преди да легне сама отиде да види колко са незадрасканите дни. Обясних, че има още 2 дни и на третия си взема пижамата и почиваме. Днес я събудих и й пуснах любимо филмче. Така обличането мина добре, успя да хапне малко. На ботушите пак се разплака, но отидохме всички една идея по-спокойни.

 simona035, и аз плаках на няколко пъти от безсилие, обаче така май тя се разстройва също.

Малко са ми объркани постовете, ама бързам да започна работния ден.
Хубав ден на всички.

deskatta, всичко ще се оправи, имай търпение! Ако ти се плаче - плачи, но гледай да не е в нейно присъствие, защото според мен това би я объркало.
Цветина 20, наистина, има какво да се подобри в детските градини и е факт, общо взето се мисли първо за пари и после за интересите на децата.
При нас групите са от 25 деца - така е записано и в наредбата - максимален брой деца 22+3. Помещението е просторно, след ремонт, а креватчетата са в отделно спално помещение.
Съгласна съм и че има педагози, които работят по методи от края а миналия век, обаче не навсякъде са така. Та общо взето не би трябвало да се правят такива обобщения, защото наистина от градина до градина има разлики. Дъщеря ми е почти на 6 и на тази възраст ясно може да разкаже какво се е случило през деня, кой какво казал и т. н.

Наистина не е до условията.
Моят ревльо беше в частна градина, където базата беше страхотна, на 10-15 дечица имаше по 2 учителки, бяха обгрижвани, работеше се с тях по Монтесори методиката като се насърчаваха индивидуалните им интереси. Въпреки това, моментът на отделяне от мен беше драматичен.

  Съгласна съм и с двата ти поста. Затова аз не съм се опитвала да убеждавам дъщеря ми, че в градинката е прекрасно, след като ми беше напълно ясно, че я водя в среда, която не е най-благоприятната за едно малко дете.
 Обаче имай предвид че нататък става още по-кофти, училището е организирано по още по- недружелюбен начин.
 За нас поне беше от полза детето да схване и да свикне, че вече има някакви задължения и трябва да се отдели от мама и да се справя само с всякакви предизвикателства на ежедневието, колкото и да ни е трудно.

Аз съм на малко по-различно мнение.
Разбира се, че майката се грижи по най-добрия начин за детето си и никой не може да я замени. Но градината е нужна за социализирането на детето. Там се учат по начин, по който не може да се подходи вкъщи. Има си педагози, на които това им е работата, също така гледат едно от друго децата и дисциплината е доста по-добра. Създават се приятелства.
Вярно е, че са повечко деца в групите, но така е в София - много деца, малко градини....
За мен градината е нужна. Личи си, когато дете ходи на градина. Доста са по-контактни...

Здравейте! deskatta като прочетох това,което си споделила-все едно,че четях мои думи Синът ми е на 5 г.в 3 гр. ходим от 1 гр.редовно и положението при нас не се е променило кой знае колко,не искам да те отчайвам,но някои деца са така до края на предучилищната,просто са по-чувствителни и трудно се "вкарват в руслото" каквито и методи да се мъчиш да прилагаш.Това с изпращането с баща му при нас също беше грешка-мн.по зле станаха нещата и изобщо вече не съм се и мъчила да го повтарям-признава само изпращането с мама и никой друг 
Просто исках да споделя как са нещата при нас и да ти кажа,че с деца като нашите трябва мн.спокойствие и с мн.любов да се подхожда към ситуацията и да се надяваме,че ще го израстат този период и когато пораснат вече големи деца-тези неща ще ни карат само да се усмихваме
Успехи ти желая и само положителни мисли!!

maiki2009, благодаря ти.
Аз също съм скептично настроена към воденето само от баща й. Смятам, че ще ми изиграе лоша шега. Ние всяка сутрин ходим тримата. Ако сме само двете няма проблем, но ако липсвам, ще има.

Иначе да, със спокойствие и много обяснения нещата може и да се оправят.
Днес влезе с усмивка, като следвах горното изречение. Календара със задраскване на дните върши работа. Две вечери преди да легне отива да си преброи незадрасканите дни. Много говорим в къщи. Сутрин събуждам по-рано и пускам любимото филмче за разсънване. Така има време да се разсъни преди да почна да я обличам и оправям за градината.

Хубав ден на всички.

Едно дете е готово да тръгне на детска градина, когато майка му е готова да го пусне. Децата, които плачат, усещат несигурност в майките си и ги манипулират.
Моето дете не е плакало нито един ден, защото аз бях убедена, че за нея е по-добре да е на детска градина, от колкото с мен. Не съм чувствала вина, че заради кариера или да не си загубя работата съм я изпратила при чужди хора, по цял ден.

Според мен си е до дете. Все пак съм се върнала на работа, когато тя беше на годинка. Няма обща формула

С това пък изобщо не мога да се съглася .Де да зависеше само от майката 

Глупости !

Не е без значение и настройката на родителите и специално на майката, но далече не е само това.

Ето един безплатен семинар на тема "Как да подготвим детето за детска градина"


Здравейте скъпи родители на деца, на които им предстои записване в детска градина. Дори нещо повече, здравейте мили родители на деца, които още не са приети в детска градина, но вече осъзнавате, че е дошло времето да се мисли за тази крачка и да го запишете в системата за чакащи. Ако вече умувате и се чудите къде да го запишете, как ли ще мине първият ден, как ще се чувства детето ви само и най-вече – готово ли е??? Ако искате да разберете как можете да му помогнете да се подготви – ще запазим едно безплатно място на нашата среща-дискусия на тема „Тръгвам на детска градина – ще дойдеш ли с мен”.
За тези, които не ни познават – ние сме Център „Как да...?” – център с 5 годишен опит в подготвянето на деца за тръгване на детска градина без „задължителните” периоди на дълъг плач и неизвестност, болезнени и за родителите и за детето. Вече 5 години работим със прекрасни семейства, които избират да извървят пътя до отделянето на детето – ЗАЕДНО, тревожейки се заедно и работейки заедно. Адаптационния процес е от изклюителна важност за по-нататъшното развитие на детето, за неговата увереност и социализация, и обратно на вярването до сега, което все още битува широко – плачът не е от лигавене и не е „нормално” да поплаче 3-4 месеца. Първият път е важен!!! Ние вярваме, че това е крачка на цялото семейство, не само на детето и за това в нашата Адаптационна занималня,. ние създаваме условия раздялата да се случи, когато семейството е готово.
Дойде и новата година и ново поколение деца ще се изправят пред тази стъпка – готови или не толкова. За това именно сега, ние ви каним да поговорим на тази тема и да ви подкрепим с нашия опит и среда, в която детето ви да научи важни уроци по адаптация – с вас.
Също така само присъствалите на тези срещи-дискусии ще имат възможност да използват 25% отстъпка от цената за изготвяне на индивидуална оценка за готовността на детето за постъпване в детска градина.
Екипът ни се състои от:
Елена Дражева – магистър психолог „Клинична и социална работа”, с дълъг опит в работата с деца и родители в етапи на раздяла.
Цветелина Тодорова – магистър психолог „Семейно консултиране”, психолог към държавна детска градина, психолог по програмата „Включващо обучение” и опит в адаптирането и консултирането на деца и семействата им.
Веселина Гергинова – магистър логопед, магистър слухо-речеви рехабилитатор, с дългогодишна практика с деца, работила в ресурсен център, логопед по програма „Включващо обучение” и логопед към държавна детска градина.
А ето и темите и въпросите, които ние сме подготвили:
Как можем да раберем дали детето ни ще има плавна адаптация?
Как да разберем дали детето ни е готово?
На каква възраст е най-добре детето да тръгне на детска градина?
Как да изберем най-доброто място за детето ни – кои условия са подходящи?
Как да направим запознаването на детето с новата среда?
Как да подготвим детето емоционално?
Какъв е вашият опит с тръгването на детска градина и отделянето
Колко различна е средата в детската градина от тази вкъщи или на клубче?

Можете да подготвите своите въпроси и ще обърнем внимание на всеки един в нашата дискусия.
Моля, не забравяйте да заявите своето желание да участвате в тази среща-дискусия на телефони – 0898 456 842 и 0898 22 33 18, тъй като местата са ограничени. При необходимост ще организираме и втора среща, за да може всеки желаещ да има възможност да присъства.

 А виж ти каква пазарна ниша намерили хората И 25 процента отстъпка от цената на индивидуална оценка дали детето е готово за градина... колко ли е цената на тази оценка

 Но общо взето съм съгласна - адаптацията е много важна, как се чувства детето в градина има голямо значение за израстването му като възрастен, неслучайно перипетиите от градината се помнят от възрастни хора и влияят върху самочувствието, и т.н., дори върху вкусовете им върху храни. Що народ не понася неща, защото са го тъпкали с тях в градината, що народ се ужасява от малеби...



 Грешиш. Не знам на какво се е дължало твърдото ти убеждение, че за детето ти е по-добре да е в градината, отколкото с теб, но малко майки на 3 годишни деца биха го споделяли искрено. Повечето деца са в градината, защото майките им ходят на работа И защото, това вече в по-големите групи, трябва да придобият училищна готовност.
  Но градините са изпитание за малките деца, гледани до този момент и обгрижвани у дома и затова им е нужно време да свикнат, и да се почувстват в свои води на място, което общо взето е дружелюбно устроено... но не съвсем. Същото важи и за възрастен човек, който отива на нова работа, с нови правила, в нов колектив, а какво остава за малко дете.
  Ако някой смята, че градината е място, където по презумпция децата трябва да се чувстват прекрасно и само си играят, просто гледа много повърхностно на нещата.

Градините могат да бъдат такова място, но за съжаление сегашните държавни не са, или повечето не са. Да децата свикват в един момент, но не спирам да се питам защо майките не се обединяваме за подобряване на условията там, а се примиряваме с нещата. Това е примерът, който даваме и на децата си "трай мамо, пък после ще идем на почивка". Съжалявам но не мога да се примиря с огромните групи, малкото пространство, липсата на разходки на въздух, липсата на индивидуално отношение, идиотската дисциплина. Преди дни бях на открит урок, децата бяха подредени като бутилки - шъткаше им се постоянно, а върхът беше когато им казаха "не се смейте". Сякаш това са роботчета, на които натискаме копче - не се смей, сега се смей, седни, стани. Изпълнители на заповеди.

Здравейте!
Моята дъщеря посещава частна детска градина от близо година.Ходи до  обяд,до 13ч.Винаги е ходила с ищах.Миналата седмица се наложи да си остане вкъщи,тъй като беше болна.Е,от вчера драмата с ходенето на градина е пълна-то са ревове,тръшканици,чудо...кАЗВА,ЧЕ И Е МЪЧНО ЗА МЕН,ЧЕ ЩЕ И ЛИПСВАМ И ИСКА ДА БЪДЕ С МЕН,ЗА ДА МЕ ПАЗИ.нАДЯВАМ СЕ ТАЗИ ПРОТЕСТНА РЕАКЦИЯ ОТ НЕЙНА СТРАНА ДА Е ПРЕХОДНА И БЪРЗО ДА ПРЕМИНЕ.

Здравейте, не бях писала, ама бях малко болна и въобще не ми беше до темата.

Аз влизам само да споделя какво се случва с нас, пък може да помогна и на някого с идеи. Мислих много, особено докато лежах болна в къщи /поне имах време да мисля/. Наблюдавах реакциите й и стигнах до извода, че тя реагира спрямо моето поведение към нея. Явно и на мен ми се беше струпано напрежение, недоспиване, много работа и т.н.

Седнах и си поговорих с дъщеря ми. За възрастта си тя много умело води диалози, което е в наш плюс. Извиних й се, че съм толкова избухлива, обещах й, че ще се опитам да не викам и че повече няма да бия. Тя каза, че нещата могат да се оправят само с целувка. Общо взето излезе май по-разумната от нас двете в такъв момент. Също така мъжа ми за няколко дни пое вземането от градина и по час след това ходят някъде на разходка. Така тя не се прибира при мен и да се чуди днес ще се караме ли или ще играем. Общо взето една седмица бях доста внимателна с държанието ми.

Следващата стъпка, която предприех е да започнем всяка вечер да правим по някаква апликация или рисунка за госпожите. Така тя сутрин започна да ходи една идея по-усмихната, защото имаше цел - да занеса рисунката и госпожата да я хареса. На третия ден госпожата й сложи апликацията на изложбата, което я стимурила още повече. Последните два дни съм й дала почивка от тези "домашни", а гледам да се забавляваме повече.

Госпожите казват, че започва да става по-уверена и по-спокойна, което ме навежда на мисълта, че нещата започват да се нареждат. 

Вчера, когато отидохме да я вземем от градина, думите й бяха - "в същност понякога може да идвам на градина, не е лошо и няма да плача". Е утре е петък, любимия й ден, с което приключваме една усмихната седмица.

Дано да съм успяла да помогна на някого с темата си, на мен всички вие, които дадохте своите коментари ми бяхте много полезни.
Благодаря Ви.

Браво! Ще видиш, че всичко ще е наред. И според мен си много права - детето реагира на твоето поведение към нея, затова спокойствие и много търпение и любов

veselka78, благодаря ти. 

Беше ми интересна тази история! Радвам се Деската, че си успяла да обмислиш всичко и да и покажеш с промяна в поведението си да бъде готова за детската градина
И аз съм минала през кофти период с моята когато едва тази година от Септември(на 3 г и 10 мес)я пуснахме на детска градина.  Още са ми пресни спомените от цирковете през които минавахме, рева, спирането на всеки познат и непознат по пътя от къщи до детската да се оплаче и да се пазари кога да я взема. Може би факта, че спокойно приемах нещата и говорих много много едно и също, та един ден ме разбра дъщеря ми. Мисията свикване с детската беше успешна.

И при нас се регулираха нещата,три дни плака преи ДГ и сега ходи с ищах.

и моята дъщеря поплаква доста, а е почти на 4 г. ходи на ясла откакто е навършила 1 г. 4 мес. има дни, в които влиза с усмивка, има дни, в които раздялата е страшно драматична, с много плач, протягане на ръце, тичане след мен,... пробвахме с малки подкупи, с обещания за хубави преживявания, различни начини на влизане сутрин - баща ѝ да я води, да я посрещат приятелчета, да се разделяме на вратата, да се разделяме в гардеробната... сигурна съм, че е добре гледана, има много приятели, живо и будно дете е, с радост участва в заниманията, но често сутрин разделите са тежки (особено в понеделник и след боледувания и ваканции). все се обвинявам дали "правя нещата по правилния начин", че детето ми е тревожно заради мен, обсъждахме с таткото къде грешим като родители. една сутрин попаднах на един по-възрастен колега ("късен" татко, с първо дете на 50 години). той ме видя, че а-ха да се разплача и ми каза "обича те детето, какво си седнала да плачеш, радвай се". и... се примирих. и ми олекна. детето ми е такова, каквото е - емоционално, разделя се по-трудно, има нужда от повече време, за да се престраши. аз освен да бъда до него, за да го подкрепям и окуражавам, какво друго да правя, затова съм му майка. може много да ми се иска да влиза сутрин с усмивка, да ме изпраща с радост, но явно ще е така.
но пък ако знаете каква изненада и радост ми е като ме зареже някоя сутрин на врататат и хукне след някое приятелче "чакай ме, мими! аааа, мама, чао, мамо!".
с това искам да кажа на мамите да не се обвиняват и да не търсят непременно причината в тях, в семейството, в градината, както аз се вглеждах във всяко нещо, за да "реша проблема". може би понякога просто трябва да сме до децата си и да ги окуражаваме да минават през трудното. пък както дойде - къде с усмивка, къде със сълзи.

За съжаление, пак се връщам в тази тема. Ей, няма преодоляване тази раздяла.
Аз си промених моето отношение, повече от месец не съм й се карала, спокойна съм, но детето отказва да ходи на градина. Бяхме седмица в къщи /за да не я пускам на сборни групи/. Във вторник тръгна с усмивка, защото трябваше да черпи за рождения ден. От сряда насам е ад. Днес беше най-страшното, а снощи говорихме, че днес е последният ден, ще я взема с колелото, за да кара до у нас и т.н., но сутринта раздялата беше кошмарна. Вече се чудя, на психолог ли да отидем, градината ли да се мъча да сменям, не знам. Не може толкова дълго да не може да свикне, не е нормално. Докато беше на ясла към 5ия месец вече беше свикнала и драмите сутрин бяха спрели, а сега какво е това чудо не знам.

Факт е, че като сме почивка и не ходи на градина е толкова мила, добра и послушна. Дори познати казват, че видимо като не ходи на градина е много усмихната и щастлива. Никой обаче не ми споделя за нещо, което да ме притесни - ни тя, нито учителките й. Единственото, което знам е че там си гладува често, защото не харесва храната. Чувствам се безсилна вече, и толкова ме е яд, че не мога да й помогна......

Пробвахте ли да създадете ритуал при раздяла - при моята щерка много помогна. Не съм сигурна, че и при вас ще подейства, но ако ритуала на детето е рев, може да пробвате да го промените 

Имаме ритуал. Винаги я водим аз и баща й, иначе не става. Там ни целува първо тя по двете бузи, после ние нея. До момента с целувките всичко върви спокойно и когато трябва да влезе вътре започва да се дърпа и плаче. Днес викаше, че не иска да влиза вътре и много плачеше.

Има неща, които ако се променят, много се разстройва. Днес й липсваше платчето от стелката на пантофа. То отдавна се беше скъсало, но тя държеше да си стои в пантофа /не знам не й ли пречи по цял ден, защото то се набира вътре/. Явно сме го загубили някъде и като видя, че го няма, изпадна в истерия. Още като се скъса исках да купя нови пантофи, но ударих на камък. Довечера ще пробвам пак да я уговоря за нови, да видим какво ще стане.

По принцип всяка промяна я изнервя и не знам как да я науча да бъде по-адаптивна.

Едната госпожа им дава да си носят играчки от къщи, другата не им дава. Тя това много добре го разбира и съм й казала, че ако иска може да си сложи нещо в шкафа и когато разрешат да си го вземе, но тя вече не иска да носи нищо нейно там. Когато си е вземала любимото бебе, забелязвам, че е по-спокойна. Гушка си го, занимава се с него, парфюмираме го, да й мирише на мен и някак й става по-леко.

Истината е, че и аз вече не съм спокойна. Пред нея не го показвам, но ми се отразява. Ето сега цял ден ще я мисля, вместо да отметна камарите със задачи. Това продължава много дълго, до сега трябваше да се адаптира. И с гледачката като беше в къщи е поревавала, но в момента, в който затворех вратата чувах, че почват да играят и тя спираше да плаче. А тук си плаче доста дълго и след като я оставя. В яслата пък дори бързаше да влезе при децата сутрин, едно бързо чао и тичаше, дори не се сещаше да ме целуне.

Деската ,в коя градина е детето ?Да не би да я карат да яде против волята и .Имах такъв проблем с моето дете -продължи докато разбера какво става .Разпитвай я под формата на игра ,това поведение е провокирано от нещо .Можеш да подпиташ и някое познато от групата детенце ,ако твоето не иска да ти  сподели .

Ние сме в Русе, не знам за кой град питаш.

Преди лелята я караше да яде, но след предния път /когато пуснах темата/ тя ми обеща повече да не я закача на тема ядене. Сега вярвам, че е така, защото когато започна да разпитам за проблеми в градината лелята идва и ми казва - аз обещах и не я насилвам. Детето също казва, че лелята не я кара на сила. Под формата на игра в къщи тя си играе да сервира на деца в градината обяд и я чувам като си говори - йоанка днес не обича доматена супа, ще я хвърлим и изсипва чинийката, еди кой си не обича също супа - хвърляме я, това казано с много спокоен тон. Отделно като я взема чета менюто. В дните с нелюбимата й храна винаги е гладна, а ако са имали нещо вкусно ми казва, че е яла и не търси храна поне 2 часа след градината.

Иначе забелязвам, че освен нея има и други деца, които си поплакват или натъжават сутрин, но не правят чак такива драми.

Да видях ,че си от там и че си питала в Русенската тема за психолог .Не знам ,но определено си има причина за това държание .Въпросът е ти да я откриеш .Относно психолог имам една приятелка ,която ходи при една -мога да я попитам как се казва и дали е доволна .За сега обаче нямам инфо .

Ще съм много благодарна за инфо за психолог. Ще ми се да си направя една две срещи с някой, който може да хване проблема, защото аз явно не мога.  Да не говорим, че предстоят сборни групи в централната градина и там ще бъде още един кошмар, че от сега ми побелява косата.

Иначе градината е Чучулига, филила в бл. Средец - Пипи дългото чорапче.

Довечера ще ти напиша името и координати ,че сега нямам възможност да говоря с мацката .

Деска, моята дъщеря си поплаква сутрин, имаме и по-леки дни, но имаме и доста тъжни раздели, съчувствам ти.
знаеш ли нещо за отношенията ѝ с децата - да не би някой да я изолира/обижда и да е неспокойна? или попитай как се справя със заниманията, моето момиченце го прехвърлиха в група с по-големи, беше ѝ трудно да се справя със задачките от помагалата и това влоши ходенето сутрин.
напоследък започна да влиза заедно с едно момиченце, с което много играе. не се разстройва така, може би като вижда, че другото детенце е спокойно и усмихнато и казва ведро "чао" на майка си, и тя започва по-спокойно да приема нещата. затова попитах майката кога ходят с нейното момиченце и гледам да се засичаме, че да влязат заедно, а пък персонала я вика да ни посрещне, когато са ни изпреварили. може ли да опитате нещо такова?
а за пантофките - и моето дете понякога се фиксира върху разни неща, но мисля, че е нормално, познатите неща дават сигурност. не можеш ли да купиш съвсем същите, ще ги приеме ли?

sylviana, не съм се сетила, може би ще мога да намеря същите пантофки. Това е добра идея.

Има си там приятелки, но те идват винаги след нас. Аз я водя във възможно най-последния момент. От 8 съм на работа, гледам в 8 без 10 да сме я оставили, че закъснявам после. Със заниманията се справя задоволително - куцат ѝ рисуване, оцветяване. Другите неща са на добро ниво според мен.

Има едно две момиченца, които явно искат да си играят с нея. Едното идва да я посреща сутрин, но тя не я допуска до себе си.

deskatta, описваш изцяло поведението на моето момиченце - ІІ група в градината е, през май ще направи 5 год. Изтормозила съм се вече трета година, тя също е посещавала ясла и там картинката беше същата. Сутрин маратонките й се поставят на точно определено място, избора на дрехи е кошмар. Всяка сутрин чета внимателно менюто и задължително трябва да уведомя устно (така че малката да чува) и лелката и г-жата, че тя ще яде каквото пожелае, а ако не желае да се храни, ще стои гладна. Носи една книжка (лепена  n....на брой пъти), която седи на точно определено място в шкафчето й. Групата е на вторият етаж и аз съм единственият родител, който се качва до горе, защото, ако не се кача, детето плаче до обяд. Госпожите ми казват, че като си тръгна е спокойна, но не съм много сигурна. Тя е истински нещастна, не се лигави, страда, плаче и само повтаря: "Мамо, обичам те, не ме оставяй, моля те...". Едва си сдържам сълзите, изтормозих се. Като си говорим защо не й харесва, ми разказва, че не иска да се храни там и не иска да спи там и всъщност нищо не й харесва там. Иначе е едно щастливо и контактно дете, което умее да си отстоява правата, но това е от петък до неделя, после е отново тъжна и страдаща заради градината. Брат й (на 10 г., посещаваше същата градина) постоянно й разказва колко е обичал градината, колко хубаво си е играл, как го чаках, за да го взема. Пи разни хомеопатични лекарства за преодоляване на страх и безпокойство, аз се консултирах с детски психолог, съветите в темата съм ги изпробвала всичките и много други, ефект нула. Зная, че не те успокоих, но просто да знаеш, че има и други такива дечица, успех ви желая.

buni, ако не беше писала, че дъщеря ти има брат, щях да реша, че този пост е моя. Много точно си описала всичко. Всяко нещо трябва да си е на мястото, дадена блуза се носи само с точно определен клин, не може своеволия. Ако реша да разменя нещо, казва - вчера беше така, искам пак така 

Наистина не ме успокои, но пък е друго като знам, че има и други като нас, поне съвети можем да си даваме една друга.

Днес капака на цялата история беше, че една майка само стоеше до нас и повтаряше - оле ужас как плаче. Значиииии, едвам се сдържах да не й обръщам внимание, ама пък сеирджии не ми трябват.

ох, и аз ги мразя сеирджиите, игнорирай ги, пък ако трябва и направи забележка. аз така не се стърпях на една майка. то не стига, че детето ми плаче, ми и тя налива масло в огъня с разни приказки. казах ѝ "извинявайте, но не ни е лесно, а вие не ни помагате така", тя се обиди и се врътна.
за дрехите - аз ги приготвям от вечерта, заедно с нея. слагаме на едно столче - от бельото до якето и шапката, обувките приготвяме в коридора. когато се опитва да си сменя мнението ѝ казвам "но нали вчера избра тези, ако искаш това, ще трябва да го оставим за утре", първо се тръшкаше, но вече свикна, че не може да променя.
иначе избирането и обличането сутрин се превръща в безкрайно разтакаване и плакане за всяко нещо (завъртял се е чорапогащника, не може сама да си закопчае роклята, иска гащички с принцеса, а не с кити, обърнала е блузата наобратно с картинката на гърба), сякаш се опитва да забави максимално тръгването, а пък най-дребните неща се превръщат в повод да излее емоциите си.

Ще си стискаме палци и ще си помагаме. За сеирджиите не ми се коментира, защото е имало моменти, в които не съм се сдържала и не се гордея с това. Когато човек не се е сблъсквал с такъв проблем е убеден, че вината е в родителя, че той не се справя, че той не поднася нещата правилно, че той не успява да вдъхне увереност на детето и всякакви такива глупости. Сестрата в детската градина ме беше попитала кой от двамата с мъжа ми е такъв педант и е увредил детето  . Изобщо не ми повярва, че същото това дете вкъщи разхвърля и не желае да прибира нищо, че цяло лято не е поглеждало скъсаната "градинска книжка" и всъщност е дете, което има голям апетит, опитва всякаква храна и  постоянно иска да си похапва храни, които харесва. И аз приготвям дрехи от вечерта, включително гащи и чорапи - тя си избира естествено, но малката не носи поли, рокли и дори дънки, а само анцузи (това е друго нейно решение, което вече нямам сили да оспорвам), та изборът ни е основно за чорапите.

Уффф , като ви чета ми се плаче и аз съм минала през това.
При нас беше за кратко, един - два месеца, но ще ми остане ужасен спомен цял живот.
Все си мисля, че има нещо което ги тревожи децата там. Трябва да  се говори с тях , да ги питате и разпитвате. Слушайте ги внимателно какво ви казват. Много внимателно чувайте какво разказват. След много търпение, аз разбрах, с далечен разказ и мъгляви обяснения, по детски, ми стана ясно какво я тревожи моята щерка. .........Целия режим, правилата, спането следобяд, крясъците на госпожите понякога, гадната храна, строяването , дори кавгите между другите деца, агресията на някои от тях....... изобщо цялото преживяване е стресиращо явно, за някои деца най - вече. Но все си мисля че има причина да плачат, не е просто глезене.
Имаше дни в началото , когато си вземех детето от градина, не мога да я позная. Наистина, Дори физически е друга. С обринато лице, рошава, изпоцапана от храна ли , от какво незнам, размъкнати дрехи..., един- два пъти дори напикана, празен поглед, абе ужас....... плакала съм  много. Седеше в двора на  една пейка и гледаше към вратата и ме чакаше. Така съм я заварвала доста време, дори след като уж беше свикнала.

Сега е добре, ходи с желание, не е боледувала дори цяла зима.

Да кажа какво помогна в няколко точки:
- сутрин задължително да е закусила у дома нещо вкусно, да е пила топло мляко или чай, да не е гладна.
-гледам да пишка и ака у дома сутрин , да не се притеснява там доколкото е възможно.
- говорим много, че госпожите понякога викат, но само ако някой не слуша и не разбира, инак не са лоши
- да се опита да спи следобяд, да затвори очи и уста и да чака дълго, все ще заспи.
- че мама ще я вземе първа или сред първите деца.
- понякога помага да не говорите сутрин изобщо за градината и да не се пазарите, говорим да речем за това че има цъфнали цветя, че трамвая ей го там , ще спре и ще качи пътници, и куп други неща , само не за градина и раздяла.....


И най - важното, просто я оставих таткото да я води сутрин , иначе с мен раздялата беше ад.


Желая ви успех на всички. Мислила съм много по въпроса, но няма как - те трябва да се справят с това, защото им предстоят още куп трудности занапред, добре е да не се учат на отстъпление.