Здравейте, от вече осиновилите някой да е ползвал психолог или друг алтернативен консултант, когото да препоръча? За София става въпрос.
- Публикувана: 1 ян. 2016, 15:34 ч.
- Последно мнение: 9 апр. 2024, 22:39 ч.
Шеста тема на чакащите
В ЦОП-а, където карахме курса имаше една психоложка, която ми направи впечатление и която бих потърсила, но се оказа, че в рамките на следосиновителската подкрепа не можем да изберем консултации с нея. Така че явно ще е на частно. Благодаря за препоръката за Весела Калчева, ще погледна. Иначе за констелации съм доволна от Росица Велкова, но е от Варна и констелациите в София са на 3 месеца.
Здравейте 
Изчетох ви на един дъх. Толкова трепети, радостни моменти, безмислени спорове... и най-вече безценни съвети.
За първи път пиша, имам в главата си безброй мисли, които се опитвам да подредя, и безброй въпрси, на които се опитвам да си отговоря. Знам, че само аз мога да достигна до решенията, които предстои да направя, но вярвам, че вашият опит и различни гледни точки могат да ми помогнат.
Все още не сме подали документи за кандидат-осиновители. Не съм сигурна кога е подходящия момент да го направим и, именно по този въпрос, ще се радвам да споделите вашето мнение.
Аз съм единствено дете и мога да каже, че не ми е липсвало нищо, освен брат/ сестра и винаги съм се чувствала изключително самотна. Още от дете не разбирах майка ми - защо като не е искала да ражда (преживяла е много тежко раждане с мен) не е осиновила друго дете. И така, естесвено, искам да имам повече от едно дете, поне едно, от които осиновено (идеалът в главата ми беше 2 биологични и 1 осиновено). Да добавя, че мъжът до мен винаги ме е подкрепял и споделял тези ми идеи.
За щастие, имаме 1 биологично на 4г. Но когато забременях с второ, се разбра, че не мога да износя тази или следваща браменност и рискът за моя живот е неприемливо висок - излишно е да казвам как ми се отразява това, а и раната е все още прясна
И така на дневен ред дойде въпросът за осиновяването. И както обикновенно се случва при мен, когато се изправих лице в лице с мечтата ми, страховете започваха да изплуват и да се подхранват един друг. Основното ми притеснение е за здравословното състояние на детето и по-точно, ако се появи проблем, как това ще се отрази на другото ми дете. Наясно съм, че проблем може да се появи и при собствено дете. Но в случая това е съзнателен избор, който правим на база на наличната информация, а последствията от него засягат и още един човешки живот. Задавам си въпроса, ако осиновя, не налагам ли последствията от липсата, която съм усещала, на биологичното ми дете, понобно на родителите, които налагат амбициите си за реализация върху децата си? Или се задълбочавам във всевъзможни черни сценарии, вместо на дам шанс на щастието и да имам голямо и обичащо се семейство?
Какво бихте ме посъветвали? Да чакам ли да си отговоря на всички въпроси или да подаваме документи и да разчитам, че срещите с психолози, социалните, курса и среща с детенце ще разсеят съмненията ми? Като знам колко се чака, а и че, нормално, няма да сме от първите изпрани предвид, че имаме биологично дете, не знам дали ми се губи повече време. За сега съм си записала и час за консултация с психолог и съм си поръчала книгата Осиновярването на Десислава Божкова.
Изчетох ви на един дъх. Толкова трепети, радостни моменти, безмислени спорове... и най-вече безценни съвети.За първи път пиша, имам в главата си безброй мисли, които се опитвам да подредя, и безброй въпрси, на които се опитвам да си отговоря. Знам, че само аз мога да достигна до решенията, които предстои да направя, но вярвам, че вашият опит и различни гледни точки могат да ми помогнат.
Все още не сме подали документи за кандидат-осиновители. Не съм сигурна кога е подходящия момент да го направим и, именно по този въпрос, ще се радвам да споделите вашето мнение.
Аз съм единствено дете и мога да каже, че не ми е липсвало нищо, освен брат/ сестра и винаги съм се чувствала изключително самотна. Още от дете не разбирах майка ми - защо като не е искала да ражда (преживяла е много тежко раждане с мен) не е осиновила друго дете. И така, естесвено, искам да имам повече от едно дете, поне едно, от които осиновено (идеалът в главата ми беше 2 биологични и 1 осиновено). Да добавя, че мъжът до мен винаги ме е подкрепял и споделял тези ми идеи.
За щастие, имаме 1 биологично на 4г. Но когато забременях с второ, се разбра, че не мога да износя тази или следваща браменност и рискът за моя живот е неприемливо висок - излишно е да казвам как ми се отразява това, а и раната е все още прясна
И така на дневен ред дойде въпросът за осиновяването. И както обикновенно се случва при мен, когато се изправих лице в лице с мечтата ми, страховете започваха да изплуват и да се подхранват един друг. Основното ми притеснение е за здравословното състояние на детето и по-точно, ако се появи проблем, как това ще се отрази на другото ми дете. Наясно съм, че проблем може да се появи и при собствено дете. Но в случая това е съзнателен избор, който правим на база на наличната информация, а последствията от него засягат и още един човешки живот. Задавам си въпроса, ако осиновя, не налагам ли последствията от липсата, която съм усещала, на биологичното ми дете, понобно на родителите, които налагат амбициите си за реализация върху децата си? Или се задълбочавам във всевъзможни черни сценарии, вместо на дам шанс на щастието и да имам голямо и обичащо се семейство?
Какво бихте ме посъветвали? Да чакам ли да си отговоря на всички въпроси или да подаваме документи и да разчитам, че срещите с психолози, социалните, курса и среща с детенце ще разсеят съмненията ми? Като знам колко се чака, а и че, нормално, няма да сме от първите изпрани предвид, че имаме биологично дете, не знам дали ми се губи повече време. За сега съм си записала и час за консултация с психолог и съм си поръчала книгата Осиновярването на Десислава Божкова.
GreenEtta, аз виждам отговора в това, което си написала...Сигурна съм, че и ти го виждаш. Тук можеш да прочетеш различни гледни точки, но никоя от тях няма да е твоята. Нито на курсовете, нито при психолог ще получиш отговор. Отговорът е в теб. Слушай интуицията си, ама много внимателно я слушай и не прави компромиси с това, което ти казва тя.
GreenEtta, ти много ми напомняше за мен самата - същите желания за брат/ сестра, същата решимост, че ако не мога да родя ще си осиновя, но ще бъда майка.
Единствената разлика е, че съм сама и не можах да родя нито веднъж. Осинових двете си деца.
Какво ще се случи и дали , ако второто дете има някакви проблеми това няма да се отрази на първото - със сигурност се отразява... При мен първото е с проблеми и изисква повече внимание и грижи и това определено се отразява на второто дете. Но така е и с биологичните деца. За мен остонвният въпрос би бил дали ще мога да приема двете деца по абсолютно един и същ начин, а не да мисля за едното като за осиновено/ чужда кръв.
Ако си абсолютно сигурна, че:
- ти и семейството ти ще можете да приемете и обичате осиновено дете като родно
- родното ти дете, което към момента е на 4 години и има право на мнение има нужда и желание да не е само на този свят
то тогава действай.
Съвет, ако пристъпите към тази крачка не се хвърляйте да осиновите голямо дете на близка възраст до първото дете с идеята да си играят заедно, а се ориентирайте към по-малко дете до 12-18 месечна възраст. Колкото по-голямо е детето, толкова по-трудно може да е адаптацията. Зависи и детето какво е преживяло, какви травми носи. При по-голямо дете вашето вече родино дете няма да разбере защо братчето/ сестричето се нуждае от повече внимание и грижи, след като не е бебе, защо може да има дефицити за наваксване и т.н
Единствената разлика е, че съм сама и не можах да родя нито веднъж. Осинових двете си деца.
Какво ще се случи и дали , ако второто дете има някакви проблеми това няма да се отрази на първото - със сигурност се отразява... При мен първото е с проблеми и изисква повече внимание и грижи и това определено се отразява на второто дете. Но така е и с биологичните деца. За мен остонвният въпрос би бил дали ще мога да приема двете деца по абсолютно един и същ начин, а не да мисля за едното като за осиновено/ чужда кръв.
Ако си абсолютно сигурна, че:
- ти и семейството ти ще можете да приемете и обичате осиновено дете като родно
- родното ти дете, което към момента е на 4 години и има право на мнение има нужда и желание да не е само на този свят
то тогава действай.
Съвет, ако пристъпите към тази крачка не се хвърляйте да осиновите голямо дете на близка възраст до първото дете с идеята да си играят заедно, а се ориентирайте към по-малко дете до 12-18 месечна възраст. Колкото по-голямо е детето, толкова по-трудно може да е адаптацията. Зависи и детето какво е преживяло, какви травми носи. При по-голямо дете вашето вече родино дете няма да разбере защо братчето/ сестричето се нуждае от повече внимание и грижи, след като не е бебе, защо може да има дефицити за наваксване и т.н