Голямото ми дете е с астма от 2 годишен, а сега е на 15. Тегава и тежка история, която си мислех, че е приключила. Но уви, не е. От вчера е в болница с тежък пристъп. Две години беше "чист", без поддържаща терапия. От две, три седмици усещах, че не е в добра кондиция. Подкашляше повечко от нормално, но го отдадоха на вирус, който изкара преди това. Вчера ми се обади от училище, че не може да диша и чух "любимата" душаща кашлица /наби ми се в ухото, все едно всеки ден съм я слушала/. Пратих го в добро състояние и за часове се случи.
Взех го и го заведох по спешност в педиатрия и директно го приеха и го включиха на вентолин и урбазон, докато аз давам анамнеза. Това са вече 13 години борба с астма и ме хващат всички дяволи.
И аз не знам защо пиша, но просто един голям мрън. Омръзна ми да го слушам как се души.