© Български хелзинкски комитет
Българският хелзинкски комитет (БХК) и Българската асоциация на университетските жени (БАУЖ) започват кампанията "Паметни жени", чиято цел е да отпразнува постиженията на жените в българската история, борили се за утвърждаването на гражданските и политически права на жените в България, както и на жени, проправили пътя за други в сферата на образованието, правото, архитектурата, изкуството, науката и др.
През целия месец март БХК и БАУЖ с подкрепата на партньорите от Уикипедия България, Гьоте-институт - София, Полски институт в София, Fine Acts и Tribal Worldwide - България, ще организират лекции и дискусии, филмови прожекции и артистична акция в градска среда. Въпреки огромната заслуга, която тези жени имат за напредъка на българското общество, наука и култура, в голямата си част техният принос е изтрит от страниците на историята. Това се пренася и в градската среда. В момента в София няма нито един паметник, посветен на жена от историята ни, по официални данни на общинския културен институт "Музей за история на София". Освен това според същите данни по-малко от 6% от всички мемориални обекти (повечето от които паметни плочи) на територията на града са посветени на конкретни жени - исторически личности. Kампанията си поставя за цел Столичната община да развие ясна концепция за изграждането на паметници, посветени на жени от историята ни, и ще настоява за поставянето на първия паметник в София, посветен на жена - историческа личност, през 2018 г. Кампанията и събитията в нея могат да бъдат следени на сайта на инициативата - www.womensmonth.org, както и каналите ни във Facebook и Twitter за новини около предстоящите събития.
"Дневник" е медиен партньор на инициативата. Като част от нея всяка сряда ще бъдат публикувани истории на жени, постигнали успехи в утвърждаването на гражданските и политическите права, както и напредък в сферата на образованието, културата и други области.
Димитрана Иванова (1881 –1960) е една от най-изявените активистки за правата на жените в началото на ХХ век. Бори се за равенство в сферата на образованието,
както и за това жените да могат да заемат работни места в държавни и обществени институции и да участват в управлението. Под нейно лидерство българските суфражетки извоюват частични избирателни права
Димитрана Иванова е родена на 1 февруари 1881 г. в Русе. След като завършва Девическата гимназия* в Русе, на 16 години заминава да учи философия и педагогика в Цюрих, Швейцария, тъй като по това време Софийският университет все още не приема жени. След завръщането си от Швейцария става учителка и преподава в Попово, Шумен, Плевен, Велико Търново и Русе.
В тези години започва да пише за вестниците "Учителска пробуда" и "Женски глас" (вестникът на Българския женски съюз - БЖС),
организация, основана през 1901 г. за защита правата на жените, която за пръв път обединява тогавашните регионални женски клубове), както и за списанията "Учител" и "Училищен преглед", издавани от Министерството на народното просвещение.
През 1908 г. Димитрана оглавява русенското женско дружество "Добродетел" и остава негова председателка в продължение на 3 години. През 1911 г. взима участие и в конгреса на БЖС, на който основна тема са избирателните права на жените. Тя участва в обсъжданията на конституционните разпоредби за правото на глас на жените и се присъединява към специалната комисия към конгреса за изследване на избирателните права на жените от юридическа гледна точка.
По време на Балканските войни и Втората световна война Димитрана е медицинска сестра, а след войните се посвещава изцяло на социална и политическа активност.
През 1920 г. става редакторка на в. "Женски глас". Остава такава до 1944 г. и пише статии за почти всяко издание. През 1926 г. е избрана за председателка на БЖС и управлява организацията в продължение на 20 години. Под нейното ръководство влиянието на БЖС нараства сред гражданските организации и помага за формирането на социалните и идеологически тенденции.
В началото на 20-те години на XX век, вече омъжена и с три деца, Димитрана осъзнава, че ѝ е нужно правно образование, за да е в състояние да направи повече за каузата на жените.
Отказано ѝ е да се запише в Юридическия факултет на Софийския университет с мотива, че не е завършила средното си образование.
В годините, когато тя е ученичка, момичетата учат с две години по-малко от момчетата, тоест гимназиалното образование за момчета и момичета все още не е изравнено като продължителност и програма. Този отказ не я разколебава. В автобиографията си тя пише, че това е моментът, в който дълбоко осъзнава, че "трябва да се бори срещу несправедливостите спрямо жените и срещу формализма". Димитрана полага необходимите изпити и успява да запише право през 1927 г.
Малко по-късно Димитрана създава сп. "Жената" (1928), специализиращо в изследване на правните аспекти на статуса на жената, и става негова редакторка.
През този период тя води и кампания за равенство на половете в образованието и реагира срещу опитите на правителството да създаде отделни училища за момичета. Бори се за правото на юристките да упражняват професиите си като адвокатки и съдийки (те получават това право чак през 1944 г.) и се застъпва за това жените да могат да заемат работни места в държавни и обществени институции и да участват в управлението (например общински съвети и училищни настоятелства).
"Окачените табели из разните учреждения, че служби за жени няма, и разните наредби да се съкратят преди всичко жените са унизителни и оскърбителни за демократична България.
Те трябва да бъдат премахнати. Докато съществуват тия въпроси за ограниченото право на жената да учителствува и да заема държавни и обществени служби, дотогава тия въпроси няма да слезат из дневния ред на нашите конгреси", пише тя.
Борбата за избирателни права е дълга, започва още от началото на XX век и среща силна съпротива. През 1909 г. със Закона за народната просвета за пръв път се дава право на жените да бъдат избирани в училищните настоятелства, но не могат да участва в гласуването. Въвеждат се и неравни изисквания по отношение на образователния ценз – средно образование за жените, само грамотност за мъжете.
Под ръководството на Димитрана (като лидерка на БЖС) българските суфражетки постигат частичен успех през 1937 г.,
когато "жените майки от законен брак" получават правото да гласуват в местните избори, а през 1938 г. всички жени над 21 години, които принадлежат към категориите "омъжени, разведени или вдовици", са допуснати до участие в парламентарните избори (но не и неомъжените възрастни жени).
Новият избирателен закон обаче дава на жените право само да гласуват, но не и да бъдат избирани (т.е. те получават само активно избирателно право). Ситуацията с избирателните права на жени е подобна с тази на Франция и Швейцария, които много рано обявяват универсално мъжко избирателно право и допускат жени избирателки много късно.
1944 г. отбелязва края на автономните женски движения в България. Тя е преломна и за Димитрана. С идването на комунистическия режим тя е обвинена в профашистки и пронацистки дейности заради множеството международни контакти на Българския женски съюз. Успява да избегне смъртна присъда, но прекарва 4 месеца в затвора. Забранява ѝ се да практикува право, изключена е от Съюза на журналистите, след като членува в него в продължение на 22 години. Членството ѝ е възстановено през ноември 1959 г., шест месеца преди смъртта ѝ.
*Първото светско училище за момичета е създадено през 1841 г. и техният брой достига 90 през 1878 г.
Източник: Francisca de Haan, Krasimira Daskalova, Anna Loutfi, A Biographical Dictionary of Women’s Movements and Feminisms; БАУЖ; Назърска, Жоржета, и Даскалова, Красимира, Женско движение и феминизми в България; От сянката на историята: Жените в българското общество и култура.
