Признанията на една майка

1:00 a.m. – Бебето плаче. Ставам, храня я, сменям памперса. Пет минути по-късно пак сменям памперса.

1:45 a.m. – Съпругът ми си идва от работа. Ставам да го видя и да видя какви сметки са дошли. В спестовната книжка има грешка от 4 стотинки. Обсъждаме го надълго.

2:30 a.m. – Пак отивам да спя, докато съпругът ми гледа бебето.

4:00 a.m. – Бебето плаче. Ставам, храня я, сменям памперса.

6:00 a.m. – Бебето плаче. Ставам, храня я, пак сменям памперса. Правя кафе и гледам завистливо цялото семейство, докато спи.

7:30 a.m. – След 10 минути спор правя закуска за 7-годишната. Пускам пералня.

7:45 a.m. – Проверявам си мейла, за да запазя контакт с реалния свят.

8:00 a.m. – След като я заплашвам да я оставя по нощница, ако не побърза, излизам да заведа 7-годишната на училище.

9:20 a.m. – Връщам се вкъщи. Пускам Миглена Ангелова и й завиждам, че се е къпала.

9:30 a.m. – Бебето плаче. Храня я, сменям памперса. Държа бебето 2 часа, тъй като е будна и иска да си играе. Гледам телевизия и завиждам на жените там за факта, че не носят оцапани с мляко блузи.

11:20 a.m. – Съпругът ми се събужда. Давам му бебето, докато правя кафе и закуска. Закусваме, докато зяпаме бебето. Опитвам се да говорим за нещо интересно от вестника, за да не загубя способността си да водя разговор като възрастен човек. Звучи горе-долу така: “Какво папа Йоан Павел II?”

12:30 p.m. – Оставям бебето със съпруга ми, докато се къпя. Две минути след като съм влязла, той идва и казва “Бебето се изака”. Плюейки шампоан от устата си, казвам, “Знаеш къде е плота за повиване”. Три минути по-късно той казва “Мисля, че е гладна”. Излизам от душа. Избръснала съм си само единия крак. Храня бебето, пак сменям памперса.

2:00 p.m. – Съпругът ми отива на работа. Слагам пищящото бебе в столчето за кола и тръгвам по задачи – отивам до химическото чистене, до магазина, до банката. Взимам 7-годишната от училище.

3:30 p.m. – Прибирам се у дома. Взимам аспирин за ужасното главоболие.

3:35 p.m. – Бебето плаче. Храня я, сменям памперса. Държа бебето 2 часа, тъй като иска да си играе. Гледам шоуто на Опра Уинфри. Ям студени макарони и й завиждам, че има собствен готвач.

4:00 p.m. – Споря с дъщеря си, докато си пише домашните. „НЕ мога да го направя!“

5:00 p.m. – Започвам да правя вечеря. Храня котките, които ме гледат, все едно искат да кажат “И ти ми даваш ТОВА?”

6:00 p.m. – Сядаме да вечеряме. Изяждам един залък. Бебето плаче. Ставам и я храня, сменям памперса. Ям студена вечеря с една ръка, докато с другата държа бебето.

6:30 p.m. – Опитвам се да измия чиниите. Не става, тъй като бебето не иска да стои само.

7:30 p.m. – Бебето заспива. Предпазливо я слагам в кошчето и завиждам на факта, че спи. Пак започвам да мия чинии.

8:00 p.m. – Споря със 7-годишната, докато се къпе. „Не ИСКАМ да си мия косата.“

8:30 p.m. – 7-годишната заспива. Бебето се събужда. Храня бебето, сменям памперса. Зяпам бебето 2 часа, мечтаейки и аз да мога да спя.

10:30 p.m. – Бебето заспива. Аз също.

10:35 p.m. – Телефонът звъни. “Мога ли да говоря с Моника?” АААААААААААААА! “Набрали сте грешен номер”.

Утре започвам целия ден отначало.

преведе Бу
(откъде – не помня)