Както писах по-рано, търсеше се коте, което да подаря на баща ми за рождения му ден. Трябваше да е женско, рошаво, едноцветно и по възможност – за малко или без пари.
Оказа се трудна работа: кaто имаше котенца, бяха или мъжки, или не-рошави, или ако бяха и женски и рошави, струваха от 200 лева нагоре. Говорих с много хора по телефона и посетих една безумна котешка къща, където съжителстваха около 40 котки от различни възраст, пол, порода и цвят плюс едно куче, всичко – без успех.
Накрая след вопъла ми в бг-мамма се намери добра душа, която ме насочи към позната с котенца. Така и не изяснихме какви са котенцата (женски ли са, кое е рошаво, кое не, кое се дава, кое остава), затова се тупнахме на място.
Там намерихме нашето котенце – Ангелина. Сива, рошава, мила и безплатна. Беше още малка, на 5 седмици и няколко дни, затова я оставихме две допълнителни седмици при майка й по съвет на ветеринарката ми (взети под 7-8 седмици, котенцата можели да развият агресивност и поведенчески проблеми като възрастни).
Вчера отидохме да вземем нашата вече пораснала Ангелина. Докарахме я без проблем. Тя се държи все едно е израснала тук: не мяука, не е тревожна, играе, спи, ползва котешка тоалетна, върви ни по петите и само търси кой да я гали и гушка. Засега едно от любимите й занимания е да ми лежи на раменете, където да мърка, докато ми ближе и гризе ушите (последното наболява и тя се възмущава, като я сваля). Много е мекичка и гушкава. Само за галене идва още къса – докато я почне човек, тя свършила…
Разходка в градината. Гривната й е подарък от Мая. (клик)
сблъсъкът на две поколения: 3-годишната руска синя проверява новото коте (скрито в краставиците). Първо учудено, а после се обиди, изфуча му и побягна.
Ангелина постоя замислена…
…а после тръгна да си довърши разходката.
Царството на Бу 
Леле, страхотна 🙂 А гривната е много стилен аксесоар.
Тя сега за баща ти ли е или за вас?
Трябва да питам хазяйката какво мисли по въпроса, да отремонтираме и живот и здраве да посвикнем с бебето, и най-най-после и ние ще си вземем. Досега нямаше как – майка ми има фобия, а след това все живеех по квартири с някой алергичен.
Петър ми се подиграва, че имам абсолютно идентични реакции на малки котета и малки бебета 🙂 Първосигнални, такива.
Яна, за баща ми по идея, но ние идваме много често (и понякога – за по-дълго) при тях, така че котките – мои и негови – са общи в крайна сметка 😆 Голямата руска синя беше моя, но я преселихме тук, да не се мъчи в апартамент, сега я гледат нашите и така.
Обожавам котки. Всякакви, а малките са ми слабост. Много е сладка Ангелинка. Мая сигурно е много щастлива и я мачка както тя си знае. 🙂
Защо ли ми се струва, че ще остане за теб? 😀
страхотна малка пухкава топка 🙂
Прекрасно и много мило котенце!
Муцунката му е като на едната ни котка, тя все се опитва да “говори“.
Дано и то е “приказливо“…
И името му е красиво, много му отива!
Пухкаво бебче 🙂 Душичка! Дано само да не ви излезе толкова палаво като мойто Анджи, щото просто не знам! 😀
Pingback: Какво се случва тези дни « Царството на Бу