Храната в Израел е чудесна, времето също – Част 2
октомври 21, 2008Продължавам с темата от вчера – храната в Израел.
Преди да започна темата, една приятелка реши да ме свали на земята и ми каза „Ти пиши за израелската кухня, но недей да я идеализираш.“ Вярно е, доста въглехидрати похапват и повечето израелци имат хумусни шкембенца, ама какво от това? Продължаваме смело напред с нещо съвсем декадентско. :)
Арабска сладкарница в Яфо, където чичото беше страшно приветлив и ни се зарадва много. В тези тави имаше сигурно милиарди калории, но не ни пукаше никак.
Закуска за шампиони 2 – кафе с кардамон, кнафе – кадаиф с шафран и козе сирене (!!!), както и задължителна чаша вода. Кнафето е нещо, което не подлежи на подходящо описание. Поне аз не бих могла. Звучи леко странно, но трябва да се опита. Много вкусно. Това до него е вид чудесна баклава с по-дебело тесто – хич не ми се иска да я пренебрегвам, но в случая кнафето обра овациите.
Бутилка от местната гордост – бира Голдстар – снимана на тротоара. Нехарактерно за горещия климат, любимата местна бира е тъмен лагер. Опитахме я по-късно вечерта, не беше никак лоша.
Вече сме в Йерусалим. Пресен сок от нар е идеалното нещо против горещината, която цари там, въпреки че е вече октомври.
Западната част на Йерусалим е обитавана предимно от мюсюлмани и има някак по-земен вид, на фона на цялата наситеност от религия и история. По улиците има сергии, на които се продават всевъзможни неща. Например, туршии с невероятни цветове.
И тук си имат хубави пекарни…
…пред които продават парещи питки, които миришат божествено.
Влязохме вътре, за да си купим нещо за подкрепа след цял ден обикаляне. Подариха ни шепа сладки от грис с пълнеж от фурми. Забравих името. Трябваше да излезнем от квартала, за да ги изядем, тъй като беше Рамадан.
Къде, къдеее има рецепта за тези сладки?
След още час-два разходки из уличките на Йерусалим, успяхме да седнем в едно кафене, на две стъпки от границата с Йордан, и да обърнем внимание на купените от пекарната питки с кайма и подправки. Бяха съвсем семпли, но особено вкусни. Поредното доказателство, че едно ястие не е нужно да е завъртяно, за да ти завърти главата.
И за завършек – шуарма. Автентичният братовчед на добре познатия ни дюнер, който доста се е поизменил докато стигне до нас. В питката има съвсем малко хумус и предимно месо. Туршиите са безплатни и по избор (и много вкусни, аз да си кажа). Тежичка е, но е идеалната храна за сутринта, в която ви очаква 3 часов чек-ин на летището, а предишната вечер сте вилняли из местните барове без много-много да му мислите.
Да си призная, пропуснах да снимам още доста неща – предимно средиземноморската страна на израелската кухня, която все ми се падаше вечер, а тогава снимките са трудни. Оставям я за другия път – дано да е скоро!
Обещавам ти скоро рецепта за сладките, яла съм ги в Любна, „оргинални“. Ще питаме майка й.
от Tina октомври 21, 2008 at 1:10 pmЧичото с кнафето е добре да го клонираме по разни места на планетата, няма другаде такова ядене. Аз бих описала кнафето така:“точно си казваш, че това нещо не се яде от захар, а на всичкото отгоре е и оранжево, и в този момент усещаш как леко соленото козе сирене надделява и така няколко пъти, докато ометеш поне едно 200-300 грама“.
ахахаха! описанието ти е супер точно! :))) дай рецептата и поздрави на любна! дай да я подкупим нещо, да си каже по-лесно ;)
от nojivilichka октомври 21, 2008 at 1:35 pmОх.. милост към моята киселомлечна доета ;)) Страхотни текстове, зарибена съм да ходя на гурмет в Израел!
от Бени октомври 21, 2008 at 4:07 pmМежду другото, до нас в Зона Б-5 пекат и продават точно такива израелски питки!
Бени, моля, кажи къде правят тези питки!
от nojivilichka октомври 21, 2008 at 4:25 pmКазва се шуарма. И следващия път им кажи да не се правят на луди и да отрежат месото с нож, а не с гадната машинка. И да добавят отгоре тхина и амба (второто се прави от манго).
от ena октомври 21, 2008 at 6:04 pmена, мерси за корекцията. поправено. :) тхината е ясна, но за амба не бях чувала. страшно звучи, ще опитам следващия път. :)
от nojivilichka октомври 21, 2008 at 6:14 pmтук има примерна рецепта за тези сладки, за които питаш http://www.cyber-kitchen.com/ubbs/archive/JEWISHandKOSHER/Dessert_Maamul_by_Fruffy.html
под името „maamul“ могат да се намерят доста разновидности :-)
от rosi октомври 22, 2008 at 1:59 pmаз ги правя с плънка от сусам, канела и захар, понеже масрафът е по-малко.
поздрави!
Ееех, обзе ме една носталгия по Израел! Близо 5 години живях там. Вкуснички неща хапвахме.
от deni1978 октомври 22, 2008 at 6:20 pmВсе повече се убеждавам, че хората извън България знаят как да си угаждат и знаят как да представят добре дори и най-обикновените неща, за да ти завъртят главата. И тук вървим натам, но много бавно… И все повече се убеждавам, че не съм сигурен къде точно бих пратил един чуждестранен турист в София :(
от sorcerer октомври 22, 2008 at 8:45 pmsorcerer, съгласна съм с теб. хранителната култура на българина тепърва се събужда и сънено прохожда все още. добрите места в софия са наистина малко, а ако говорим за вкусна и добре преставена българска храна, аз лично изобщо не се сещам къде бих завела някого.
от nojivilichka октомври 22, 2008 at 8:50 pmhttp://www.gourmetsleuth.com/mamoul.htm
Mamoul, maamoul, mamool (Lebanese Filled Cookies)
I N G R E D I E N T S
от rosi октомври 23, 2008 at 2:16 pm1/2 cup solid shortening
8 tablespoons or 4 ounces butter
1 cup flour, all purpose
2 cups semolina
1/4 teaspoon salt
1/4 teaspoon baking power
1/4 cup granulated sugar
1 tablespoon rose flower water and
1 tablespoon orange flower water
7 tablespoons water
walnut, pistachio or date filling (recipes this page)
confectioners sugar
Харесва ми че разнообразявате рецептите с пътешествия. Пускайте повече такива материали.
от Мая октомври 24, 2008 at 9:42 amАко има кой да ме финансира, бих туриствала без край!
от Smiigul октомври 24, 2008 at 4:18 pmЕх и мен ме обзе носталгия…..и аз живях в Израел повече от 5 години…..Тези питки още ги сънувам, даже по някога правя хумус в къщи, но без пита е друг вкуса му :) Някой по-горе беше писал че ги има в зона Б-5, къде точно?
от Valia октомври 24, 2008 at 4:35 pmНамира се в едно от малките магазинчета в блок 12, зона Б-5. Адресът му е това http://www.bgmaps.com/map.asp?sid=c92ebea10e31bcc7df0cecc36429ab52&ix=39&iy=44.
от Aozora октомври 24, 2008 at 5:43 pmМога да заведа някой път желаещите до там, защото е малко трудно за намиране; магазинчето работи сутрин до 12 ч., само в делник. Желаещите – моля, пишете ЛС на мейла.
Снимките ви са супер! Сокоизтисквачката досущ прилича на тези по индийските пазари :). Чудна работа. Записах си и няколко рецепти. Ще пробвам и ще споделя :).
от Мира октомври 27, 2008 at 11:30 pmМомичета,благодаря ви за приказната разходка из Израел…Чудесно сте представили впечатленията си ! Очарована съм от всичките ви рецепти и по начина ви на писане…ех,де да имах и аз този дар Божи…да пиша увлекателно ! Прегръщам ви !
от gaby88 октомври 28, 2008 at 10:59 amГаби, мерси :)
от nojivilichka октомври 28, 2008 at 12:19 pmИ твоят блог е много хубав и с много вкусни рецепти!