Разширената дефиниция на безплодието включва и жени, които зачеват но не могат да износят плода до края на термина си. Това са жени, които са имали повече от един спонтанен аборт или неуспешна бременност.
Повечето спонтанни аборти започват с вагинално кървене, което е първоначално слабо и безболезнено. Това се нарича заплашителен аборт, защото бременността е заплашена от кървенето. Това кървене идва от майката и не е плодна кръв. В повечето случаи то спира спонтанно и НЕ наврежда на бременността по-нататък. На този етап най-резултатен е ултразвуковият преглед. Ако тоновете на плода могат да бъдат уловени, тогава в 95% от случаите бременността продължава нормално. Но ако ултразвукът покаже, че плодът не се развива правилно или има наличие на така нареченото "кухо яйце", когато плодът не се вижда, или пък че плодът е мъртъв (когато се вижда, но сърцето му не бие)- за съжаление в тези случаи не може да се направи нищо, което да спаси бременността.
В такива случаи кървенето се засилва и започват контракции. Бременната чувства тези контракции като болезнени спазми и шийката на матката започва да се отваря. Такава ситуация се нарича неизбежен аборт (защото не може да бъде преустановен). Ако част от тъканта на плода е вече изхвърлена от контракциите, това състояние се нарича незавършен аборт.
В тези случаи се прави кюртаж - кратка хирургическа процедура, която се извършва, за да се изпразни матката и да се отстранят тъканите на плодния сак.
Може би 20-30% от всички жени прокървяват или страдат от контракции през първите 12 седмици от бременността си и около 10% помятат. Тази цифра е много относителна, защото има и много жени, които още в първите седмици на бременността си изхвърлят плода, мислейки си че цикълът им е закъснял, без изобщо да подозират, че са били бременни. Така или иначе, много често срещано явление е спонтанният аборт в първите 12 седмици на бременността. Това най-често става случайно и не е знак за някакъв здравен проблем, защото повечето от жените ще имат здраво бебе следващия път когато забременеят, без да предприемат някакво лечение.
Ако обаче пациентът е имал два или повече последователни спонтанни аборта, това се нарича повтарящ се или хабитуален аборт. В този случай въпреки, че рискът от спонтанен аборт отново нараства, все още този риск е доста малък (от 15% при нормалните жени на 35%, което значи, че шансът бременността да се развие нормално е 65%)
- факти и предположения
- повечето жени правят само по един спонтанен аборт. Рискът от нов спонтанен аборт не се увеличава и е същият като при нормалните жени - около 15%;
- жени над 35 години са по-предразположени към спонтанен аборт;
- старите хора казват, че не можеш да обрулиш здрава ябълка от дървото. Пътувания, вдигане на тежести и секс не могат да застрашат една нормално протичаща, здрава бременност.
Причини:
Повтарящи се спонтанни аборти могат да бъдат причинени от:
- хромозомни аномалии;
- хормонални нарушения;
- физическо заболяване;
- синдром на яйчникова поликистоза;
- имунни проблеми;
- антифосфолипидни антитела;
- проблеми от страна на матката;
- начин на живот на жената.
- хромозомни аномалии
В около 5% от двойките хромозомната аномалия, открита при един от родителите обяснява повтарящите се аборти. Хромозомните аномалии се откриват чрез изследване на кръвта. Най-често срещаният проблем е дефект в структурата на хромозомите.
Ако при изследването всичко е нормално родителите могат да бъдат уверени, че аборта се е дължал на случайна генетична грешка, но ако има някакви аномалии, това е постоянен фактор, който индикира повишен риск от спонтанни аборти. В такива случаи се провежда генетична консултация, за да се обсъди процента на риск. В зависимост от индивидуалния случай, рискът може да варира от 25% до 100%. Тъй като хромозомното пренареждане по време на зачеване е произволно, има много малко неща, които могат да се направят за да се предотврати аномалия. Възможностите включват да се продължат опити за зачеване по нормален път, осиновяване, донорство на яйцеклетки (ако проблемът е в майката) или донорство на сперма (ако проблемът е в бащата).
- хормонални смущения
За кратка лутеална фаза можем да се съмняваме, ако менструалните цикли са кратки и особено ако лутеалната фаза (времето между овулацията и следващата манструация) е по-кратка от 12 дни.
Тази диагноза се потвърждава от кръвен тест.
В този случай лекарят може да предпише приемането на прогестерон през последните две седмици на менструалния цикъл след овулацията. Ако жената е вече бременна, лечението може да се провежда с вагинални свещички естествен прогестерон през първите 12 седмици от бременността или чрез мускулно инжектиране на прогестерон. НО това лечение все още е спорно.
- заболявания
- Заболявания на щитовидната жлеза;
- Диабет;
- Някои сърдечни, чернодробни или бъбречни заболявания;
- Системен лупус еритематодес- заболяване, при което жената произвежда антитела срещу нейните собствени телесни тъкани
Въпреки че много често обяснение за повтарящи се спонтанни аборти се търси в инфекции на маточната кухина, съществени доказателства за това все още липсват.
- синдром на яйчникова поликистоза
- имунни проблеми
Сегашната теория гласи, че по време на нормална бременност плодът, който носи бащините външни гени (и е на практика имунологично чужд за майката) може въпреки всичко да оцелее в майчината утроба, поради специална протекция от имунната система на майката. Матката е, така да се каже "привилегировано" място. Ето защо плодът не се отхвърля като другите външни тъкани (като бъбречните трансплантации например). Това означава, че при нормално развитие на нещата оплодената яйцеклетка по определен начин провокира защитен отговор от майчината имунна система, която от своя страна позволява имплантация и развитие. При някои двойки този защитен отговор не се намира и майчината имунна система отхвърля бащиния чужд материал в плода и следва спонтанен аборт. Принципно са възможни изследвания, за да се провери това, но все още всичко е в експериментална фаза. Лечението на тези състояния също е все още във фаза на проучване.
- антифосфолипидни антитела
- проблеми от страна на матката
- Вродена аномалия на матката, която си е съществувала от самото раждане на жената, но не е причинявала проблеми до настъпване на бременността. Такива матки (преградена матка, двурога матка) не могат да нарастват нормално и да задържат бременността и следователно плодът се изхвърля.
- Фибромиоми, които са се образували от малки мускулни тъкани вътре в матката. По принцип тези фибромиоми не навреждат на бременността, но ако фибромиомата е близо до обвивката на матката (субмукозен възел) това ще попречи на имплантацията на ембриона и ще предизвика неговото изхвърляне.
- Вътрематочно слепване (Ashermann's syndrome). Тези слепвания са необичайни и представляват нишковидни връзки от тъкани в матката, които пречат при имплантиране на ембриона. Те могат да бъдат образувани след маточен кюртаж (аборт) и могат да бъдат диагностицирани чрез хистероскопия или хистеросалпингография и премахнати с помощта на хирургична намеса.
Empty Arms - The Lonely Trauma of Miscarriage
How to Have a Baby: Overcoming Infertility
By Dr. Aniruddha Malpani, MD and DR. Anjali Malpani, MD
Материалът е изпратен от 3te...ki