“Умните” телефони дават възможност на притежателите си да заснемат хора, пейзажи и събития без предварителна подготовка. Съществуват многобройни способи за разпространение на заснетото чрез социалнте медии като блогове, Инстаграм, Ютюб, и социалните мрежи, сред които фейсбук. Ето защо появата на страници и профили, базирани предимно на фотографски изображения на хора, не е явление, а естествено развитие на методите за изразяване на мнение, маркетинг и бизнес.
Авторите на такъв вид публикации често действат със знанието и съгласието на модела си. Редно ли е обаче заснемането и използването на снимката, ако фотографираното лице не знае, че е снимано, както и не се е съгласило с разпространение на образа си сред неограничена аудитория? А какво е правното положение, ако, след попадане на снимката в интернет-пространството, тя бъде копирана и използвана от трети лица за всякакви цели - комерсиални или не?
В изложените случаи засегнати може да са поотделно или едновременно две блага. От една страна е възможно да бъде накърнено правото на всеки човек да не бъде заснеман без негово съгласие. От друга страна нарушено може да е авторското право на създателя на произведението на фотографията. За да не бъде засегнато първото цитирано субективно право на модела на снимката, тя трябва да е направена или със съгласието на заснетото лице, или при една от следните основни хипотези: (1) снимката да е направена по време на събитие, свързано с обществената дейност на заснетия (важи за всякакви публични фигури - от политици, през спортисти, до музиканти и артисти); (2) снимката да е направена на обществено място (например на улицата, в някой парк, театър, по време на концерт и пр.); (3) изобразеното лице да е част от пейзаж или множество - например по време на протест или друго мероприятие със стълпотворение на хора на едно място, когато на снимката са изобразени повече от едно лица. Разбира се, ако на модела е платено, за да позира, както и са уредени условията за използване на изображението му, това също не накърнява неговото субективно право върху собственото му изображение.
Върху направената при съблюдаване на тези правила снимка (по принцип) в полза на фотографа възниква авторско право върху произведението на фотографията. Последният термин (произведение на фотографията) подсказва, че в световен мащаб авторскоправната доктрина се е обединила около становището, че, за да бъде една творба предмет на авторскоправна защита, тя трябва да притежава определена художественост. Повечето аматьорски снимки, включително популярните селфи-та, не могат да се характеризират с този признак.
Следователно, ако бъдете заснети - дори без да подозирате - на улицата, защото правите нещо интересно, изглеждате добре или попаднете в кадър, докато някой прави пейзажна снимка, това не представлява законово нарушение. Налице ли е обаче такова, ако направената снимка бъде качена на фейсбук-страницата на лайфстайл-списание, поместена във моден блог, или пък в професионалния профил на фотограф?
Как стои въпросът, ако трето, различно от автора и изобразеното лице, копира снимката от блога/ страницата на автора и я качи в своя профил или пък я използва, след като я преработи (например добави своето лого на нея и я сподели във фейсбук-страницата си с рекламна, т.е. комерсиална цел)?
Ако приемем, че снимката е обект на авторско право, то авторът се ползва от имуществените права да възпроизвежда, предава чрез всякакви технически средства и разпространява произведенията си. За да има трето лице такива права, то трябва да има разрешението на автора или в определени случаи ще дължи (компенсационно) възнаграждение. Без разрешение и без възнаграждение използването на фотографии от трети лица е допустимо в хипотези, общото между които е използването на творбите с некомерсиална цел. Конкретни примери са възпроизвеждане с временен или инцидентен характер, заснемане с информативна цел, използване на публично изложени произведения, възпроизвеждане на вече направени публично достъпни произведения (но отново временно и само с информативна цел).
В тази връзка е важно да се знае, че публикуването в интернет на собствени снимки вече представлява тяхното обнародване, достъпът на неограничен брой лица е предоставен от самия автор. Наред с това самата мрежа функционира така, че всяко качено в нея произведение се съхранява предварително в кеш–паметта на компютъра на потребителите, имащи достъп до конкретното съдържание. Следователно сами улесняваме нарушаване на евентуални наши авторски права още с поместване на снимки в интернет.
Що се отнася до използване например на портретните снимки от фейсбук-акаунтите на потребителите, то те рядко ще бъдат предмет на авторскоправна защита. Според някои юрисдикции обаче ще е налице накърняване правото върху собственото изображение, конкретно при използване за комерсиални цели на снимки на хора без тяхно съгласие.
С оглед честите и все по-лесни за извършване нарушения, съществуват различни технически и правни способи за защита на авторското право и правото върху личното изображение. Превантивна защита на произведенията най-вече с цел доказване на авторството е първата стъпка в тази посока. Например могат да се използват водни знаци или други означения, показващи произхода и правата на произведението. Ако все пак се стигне до нарушения, то те имат за последица административна, гражданска и според случая дори наказателна отговорност на нарушителите.
Може да намерите тази статия на английски език в блога Lady in Law.