Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 287 25.10.2018г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
шести септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Албена Ангелова
и
с участието на прокурора като разгледа
докладваното от съдия Динкова административно дело № 221 по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 във
вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на В.Д.К. ***,
подадена чрез пълномощника й адв.З., против Заповед № 10-00-430 от
30.03.2018г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, с която на основание
чл.225а, ал.1 от ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж, четвърта
категория - „Преустройство в апартамент № 23“, находящ се в УПИ II-кжс от кв.520в по плана на гр.Стара
Загора, с административен адрес:……, с идентификатор на самостоятелен обект в
сграда № 68850.506.3522.23 по КККР на гр.Стара Загора. В жалбата са изложени оплаквания за нищожност на обжалвания
акт, като постановен от некомпетентен орган. Наведени са и доводи за незаконосъобразност на същия, поради
издаването му в противоречие на приложимия материален закон. Жалбоподателката
поддържа, че е извършила вътрешно преустройство на жилището си, без промяна на
неговото предназначение, което следва да се квалифицира като „текущ ремонт“ по
см. на §5, т.43 от ДР на ЗУТ, за който по аргумент от разпоредбата на чл.151, ал.1, т.1 от ЗУТ не се изисква разрешение
за строеж. Направено е искане за прогласяване нищожността на оспорената заповед
и в условията на евентуалност – за отмяната й като незаконосъобразна.
Ответникът
по жалбата - Кмет на Община Стара
Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в
представеното писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да
бъде отхвърлена. Поддържа, че оспорената заповед е постановена от компетентен
орган, в съответствие и при правилно приложение на материалноправните
разпоредби на ЗУТ и при спазване на законово регламентираните процесуални
правила и формални изисквания. Излага доводи, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява наличието на незаконен строеж, подлежащ
на премахване.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
Административното производство е инициирано по жалба с
рег.№ 10.03-677/ 03.11.2017г. от И. Д. И. за нанесени щети в следствие на
извършено преустройство в апартамент № 23 на жилищен блок с административен
адрес ……
На 19.02.2018г. работна група от
служители на общинска администрация – Стара Загора, осъществяващи контрол по
строителството, е извършила проверка на строеж: „преустройство в апартамент №
23”, находящ се в УПИ ІІ-компл.жил.стр-во кв.520в по плана на гр.Стара Загора
/съставляващ ПИ с идентификатор 68850.506.3522 по КККР на гр.Стара Загора/, с
административен адрес: ….., представляващ самостоятелен обект с идентификатор
68850.506.35222.23 по КККР на гр.Стара Загора, с административен адрес: ……...
Резултатите от проверката са обективирани в съставен и подписан Констативен акт
№ 8 от 19.12.2018г.03.2017г. (л.15 - л.16 по делото). Съгласно констативната
част на същия, при проверката е установено, че е извършено преустройство на
кухненски бокс в спалня и обособяване на кухненски тракт във всекидневната на
жилището, както и промяна на ВиК и Ел.инсталациите във връзка с цитираното
преустройство на апартамент № 23. Установено е, че строежът е извършен и е
собственост на В.Д.К. и П. Г. К., съгласно нотариален акт № 193/ 05.04.2005г.;
изграден е по стопански начин; без разрешение за строеж, одобрен инвестиционен
проект и строителни книжа. Строежът е определен като строеж от четвърта категория
съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата
на видовете строежи. В.К. и П. К. са били уведомени с писмо изх.№ 10-11-2101/
20.02.2018г. за съставянето на констативния акт като са поканени в 3-дневен
срок да се явят за подписване на същия. Писмото е получено от жалбоподателката
на 23.02.2018г., видно от приложеното на л.18 от делото известие за доставяне. В
законоустановения срок по чл.225а, ал.2 от ЗУТ не е
подадено възражение по съставения констативен акт.
С оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед № 10-00-430 от 30.03.2018г., издадена от Кмета на Община
Стара Загора, на основание чл.225а, ал.1, е разпоредено да се премахне
незаконен строеж, четвърта категория - „Преустройство в апартамент № 23“,
находящ се в УПИ II-кжс
от кв.520в по плана на гр.Стара Загора, с административен адрес:……., с
идентификатор на самостоятелен обект в сграда № 68850.506.3522.23 по КККР на
гр.Стара Загора, изпълнен от В.Д.К. и П. Г. К. От фактическа страна обжалваният
административен акт се основава на установеното при осъществената проверка и
съставения Констативен акт № 8/ 19.02.2018г. наличие на изпълнен незаконен
строеж, без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж, в
нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ. В мотивите на заповедта е посочено, че в
апартамент № 23 на осми етаж от 8МсбЖ е извършено вътрешно преустройство,
изразяващо се в преустройство на кухненски бокс в спалня и обособяване на
кухненски тракт във всекидневната на жилището. Промяна на ВиК и Ел инсталациите
във връзка с цитираното преустройство на ап.23.
Заповедта е била изпратена на адресатите по пощата с обратна разписка
/л.24-25/.
По делото са представени и приети
като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по
издаване на оспорената заповед. Допусната,
назначена и изпълнена е съдебно-техническа експертиза, заключението по която,
неоспорено от страните по делото, съдът възприема като компетентно,
добросъвестно, обективно и безпристрастно. Съгласно заключението в апартамент №
23, находящ се в ………., собственост на В.Д.К. и П. Г. К., е изпълнено
преустройство на функционалните помещения, състоящо се в промяна функцията на
помещение кухня, като е преустроена в спалня с премахване на кухненската мивка,
която се е намирала на южната стена, граничеща с баня и тоалетна. В помещение
дневна е изграден нов ВиК тракт, като помещението е преустроено в дневна с
кухненски бокс. От помещение кухня е изпълнена нова водопроводна инсталация до
кухненската мивка в дневната с полипропиленови тръби ф 32 мм с обща дължина
4.00м, като водопровода минава по пода от мястото на бившата мивка в кухнята и
е включен в новата мивка, намираща се на южната стена на дневната на 1м от
източния фасаден зид на дневната. От помещение кухня е изпълнена нова
канализационна инсталация до дневната с PVC тръби ф 50 мм с обща дължина 6.00м,
като трасето на канализацията минава по пода
от канализацията, включена във вертикалния щранг н аблока, находящ се в
баня - тоалетна, преминаващ покрай източната фасадна стена на спалнята /бивша
кухня/ и навлиза на 1 м посока
изток-запад, като се свързва с новата мивка, монтирана в дневната, намираща се
на южната стена на дневната на 1 м от
източния фасаден зид на дневната. При извършения оглед на място вещото лице е
установило, че ел инсталацията не е променяна в спалнята /бивша кухня/, а така
също и в дневната с кухненски бокс – на южната стена на дневната има
съществуващи 2 ел.контакта, в които с ел.разклонители са включени новите
консуматори на ел.енергия: хладилник, пералня, микровълнова печка, готварска
печка и ширм над нея. Експертизата е установила, че изпълненото преустройство в
апартамент № 23 не засяга общи части на сградата и не засяга елементи от
носещата конструкция на сградата – зидът, през който минава новото трасе на ВиК
инсталацията и който е между бивша кухня /сега спалня/ и дневната с кухненски
бокс е преграден /12см/ и той не е носещ зид.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, направи
следните правни изводи:
Оспорването на Заповед № 10-00-430/
30.03.2018г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, като направено в
законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Заповед № 10-00-1036 от
30.05.2017г., с която е разпоредено премахването като незаконен по см. на
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ на строеж, определен като такъв от четвърта категория,
е издадена от материално и териториално компетентния административен орган -
Кмета на Община Стара Загора, съобразно законово регламентираните му правомощия
по чл. 225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2 от ЗУТ. Не може да бъде споделен
довода на жалбоподателката, че доколкото сградата /жилищен блок/, в която е
изпълнен процесният строеж, е с характер на застрояване – високо над 15м.,
съгласно чл.23, ал.1, т.3 от ЗУТ, то и разпореденият за премахване строеж
приема нейната категория, която е трета на основание чл.137, ал.1, т.3 б.“в“,
вр. б.“ж“ от ЗУТ. Действително от поясненията, дадени от вещото лице в съдебно
заседание /л.52 от делото/, се установява, че апартамент № 23 се намира в
осеметажна сграда с височина над 16 метра и съответно тази жилищна сграда
представлява строеж от трета категория/чл.137, ал.1, т.3, б.“в“ ЗУТ/. Също така
обаче се установява от експертизата и обстоятелството, че при извършване на
процесното преустройство в апартамент № 23 не е засегната конструкцията на
основната сграда /отговор на въпрос № 3 от експертизата – л.47/. При това
положение следва да намери приложение нормата на чл.137 ал.1 т.4 б.“д“ от ЗУТ
съгласно която „вътрешни преустройства на сградите от първа до четвърта
категория, с които не се засяга конструкцията им“ са строежи от четвърта
категория. В случая правилно административният орган е определил строежа,
предмет на обжалваната заповед, като такъв от четвърта категория. Следователно
заповедта, като постановена от орган, на когото със закон са
предоставени правомощия да разпорежда премахване на незаконни строежи от
категорията на процесния, се явява валиден административен акт.
Оспореният административен
акт е постановен в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички
изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са релевантните факти и
обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие
на материалноправните предпоставки за разпореденото премахване на строежа като
незаконен такъв по см на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ – преустройство в апартамент
№ 23, изпълнено без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж.
Заповед № 10-00-430 от 30.03.2018г.
на Кмета на Община Стара Загора е издадена след надлежно проведена процедура,
при спазване както на регламентираните в ЗУТ специални процесуални изисквания и
правила, така и на общите такива по АПК.
Обжалваната заповед обаче е издадена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните: Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма и респ. дали се следват разпоредените правни последици. В случая от фактическа страна обжалваната заповед се основава на установеното при осъществената проверка и съставения Констативен акт № 8/ 30.03.2018г. наличие на изпълнен незаконен строеж, четвърта категория, без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, представляващ „преустройство в апартамент № 23” – вътрешно преустройство на кухненски бокс в спалня и обособяване на кухненски тракт във всекидневната на жилището, както и промяна на ВиК и Ел инсталацииите във връзка с извършеното преустройство. По делото няма спор, а се установява и от изпълнената Съдебно-техническа експертиза, че в апартамент № 23, собственост на жалбоподателката и съпругът й, е извършено описаното в заповедта вътрешно преустройство, за което няма одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж. Спорен по делото е въпросът дали извършените строително–ремонтни дейности могат да бъдат определени като „текущ ремонт“ по смисъла на §5, т.43 от ДР на ЗУТ, за които, съгласно разпоредбата на чл.151, ал.1, т.1 от ЗУТ не се изисква издаване на разрешение за строеж, каквото е становището на жалбоподателя.
В чл.151 от ЗУТ законодателят е
предвидил да не се изисква разрешение за строеж в случаите, изчерпателно
изброени в точки от т.1 до т.8. Съгласно разпоредбата на чл.151, ал.1, т.1 от
ЗУТ не се изисква разрешение за строеж за текущ ремонт на сгради, постройки,
съоръжения и инсталации. Легална дефиниция на „текущ ремонт“ се съдържа в т.43
на §5 от ДР на ЗУТ, съгласно която „текущ ремонт” на строеж е подобряването и
поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и
инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се: а) засяга
конструкцията на сградата; б) извършват дейности като премахване, преместване
на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията
на сградата; в) променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях.
Видно от заключението на СТЕ в случая е изпълнено преустройство на
функционалните помещения в апартамент № 23, състоящо се преустройване на
помещение кухня в спалня и изграждане на кухненски бокс в помещение дневна с
изпълнение на нов ВиК тракт. При това преустройство не са засегнати
общи части на сградата, нито елементи от носещата й конструкция, не е променяна
съществуващата в апартамента ел. инсталация, а изпълнената нова ВиК инсталация
е включена в съществуващия вертикален щранг на блока, находящ се в
баня-тоалетна. За да се прецени дали така изпълненото вътрешно преустройство в
жилището представлява „текущ ремонт“ по см.на §5, т.43 е необходимо да бъде
даден отговор на въпроса свързано ли е преустройството с промяна
предназначението на отделните помещения. Според § 5, т. 41 ДР на ЗУТ
"промяна на предназначението" на обект или на част от него е промяна
от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове,
представляващи основни кадастрални данни и определи съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър
/ЗКИР/ и нормативните актове за неговото прилагане. В процесния
случай преустройството касае отделни помещения в жилището /кухненски бокс и
дневна/, които обаче не представляват самостоятелни кадастрални единици и нямат
самостоятелни идентификационни кодове. Самостоятелен обект, по см. на по
см. на §5, т.39 от ДР на ЗУТ и §1, т.1 от ДР на ЗКИР, е самото жилище като
съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени
функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди /арг. §5,
т.30 от ДР на ЗУТ/, който се класифицира с код 500, съгласно т.4 от Приложение
№ 4 към чл.16, ал.3 на Наредба №РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. В
контекста на цитираната нормативна уредба и доколкото в случая не се променя
жилищното предназначение на обекта се налага извод, че процесното преустройство
не може да бъде
определено като такова с промяна на предназначението. Следователно
извършените строителни дейности с оглед техния вид, характер и обем,
представляват „текущ ремонт” по см. на §5, т.43 от ДР на ЗУТ, свързан с
изпълнение на вътрешно преустройство на кухненски бокс и дневна, без да се
променя предназначението на обекта – жилище. По аргумент от чл.151, ал.1, т.1
ЗУТ, за извършването на тези ремонтни дейности, не е необходимо издаването на
разрешение за строеж, поради което изпълнените от жалбоподателката
строително-ремонтни дейности, не представляват незаконно строителство по
смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. /В този смисъл са и Решение № 1318 от 28.01.2013г. на ВАС по
адм.д.№12169/ 2012г., II о.;
Решение № 17143 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13271/2013 г., II
о.; Решение № 15731 от 27.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9422/2013 г., II о./. Доколкото
разпореденият
за премахване строеж попада в изключенията, посочени в чл.151, ал.1, т.1 от
ЗУТ, при които не се изисква издаване на разрешение за строеж, то посочените в
оспорената заповед фактически обстоятелства не могат да бъдат подведени под
хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и съответно не е налице възприетата от
административния орган материалноправна предпоставка за упражняване на
правомощието по чл.225а, ал.1 от ЗУТ.
С оглед на гореизложеното съдът приема
че жалбата е основателна, а оспорената Заповед № 10–00-430/ 30.03.2018г. на
Кмета на Община Стара Загора, като постановена при неправилно приложение на
материалния закон, следва да бъде отменена.
Предвид
изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, искането на
жалбоподателката за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде
уважено. Община Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на В.Д.К. сумата
от 610лв., представляваща 10лв. внесена държавна такса по делото и 600лв.
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на В.Д.К. ***,
Заповед № 10-00-430 от 30.03.2018г., издадена от Кмета на Община Стара Загора,
с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен
строеж, четвърта категория - „Преустройство в апартамент № 23“, находящ се в
УПИ II-кжс
от кв.520в по плана на гр.Стара Загора, с административен адрес: …….., с
идентификатор на самостоятелен обект в сграда № 68850.506.3522.23 по КККР на
гр.Стара Загора, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА
Община Стара Загора да заплати на В.Д.К. с ЕГН ********** ***, сумата от 610
лв. /шестстотин и десет лева/, представляваща направените от жалбоподателката
по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: