"Изумен съм от интереса към когнитивно-поведенческата терапия, който се събуди от публикуването на "Да се чувстваш добре" за пръв път през 1980 г. По онова време много малко хора бяха чували за когнитивната терапия. Оттогава тя е набрала страхотна инерция сред професионалистите от областта на психичното здраве и общата публика. В действителност когнитивната терапия е станала една от най-широко практикуваните и най-интензивно изследваните форми на психотерапия в света. Защо е този интерес към когнитивната модалност на психотерапията? Има поне три причини. Първо, основните идеи са много земни и интуитивно привлекателни. Второ, многобройни изследвания са потвърдили, че когнитивната терапия може да е изключително полезна за хората, страдащи от депресия и тревожност, както и редица други често срещани проблеми. В действителност когнитивната терапия като че ли е поне също толкова полезна, колкото и най-добрите антидепресанти (например Prozac). И трето, много имащи успех книги за самопомощ, включително собствената ми "Да се чувстваш добре", са създали силно общо търсене на когнитивната терапия в САЩ и по целия свят.
Преди да обясня някои от вдъхновяващите нови резултати, нека накратко представя същността на когнитивната терапия. Когницията е мисъл или възприятие. С други думи, вашите когниции са начинът, по който мислите за нещата в даден момент, включително и настоящия. Тези мисли преминават през съзнанието ви автоматично и често имат огромно въздействие върху това, как се чувствате. Например точно сега вероятно имате някакви мисли и чувства за тази книга. Ако сте я избрали, защото се чувствате депресирани и обезсърчени, може би си мислите за нещата по отрицателен, самокритичен начин: "Аз съм такъв непрокопсаник. Какво не е наред с мен? Никога няма да се подобря. Глупава книга за самопомощ като тази не би могла да ми помогне. Аз нямам никакъв проблем с мислите си. Проблемите ми са реални". Ако се чувствате гневни или раздразнени, може би си мислите: "Този хубавец, Бърнс, е просто измамник и само се опитва да забогатее. Той вероятно дори не знае за какво говори". А ако се чувствате оптимистични и заинтересувани, вероятно си мислите: "Хей, това е интересно. Може да науча нещо наистина вдъхновяващо и полезно". Във всеки случай мислите ви създават вашите чувства. Този пример илюстрира могъщия принцип в ядрото на когнитивната терапия: вашите чувства са резултат от посланията, които изпращате на себе си. В действителност мислите ви често имат повече общо с начина, по който се чувствате, отколкото с онова, което действително се случва в живота ви.
Това не е нова идея. Преди почти две хиляди години гръцкият философ Епиктет заявява, че хората са разстроени "не от нещата, а от собственото им мнение, което имат за тях". В Притчи Соломонови (23: 7) в Стария завет откриваме пасажа: "защото каквито са мислите в душата му, такъв е и той". Дори Шекспир изразява подобна идея, когато казва: "защото няма нищо добро или лошо, а мисленето го прави такова" (Хамлет, Второ действие, Сцена 2). Макар че идеята съществува от хилядолетия, повечето депресирани хора всъщност не я разбират. Ако сте депресирани, може да мислите, че причината са лошите неща, които са ви се случили. Може да мислите, че сте малоценни и сте обречени да сте нещастни, защото сте се провалили в работата си или сте били отхвърлени от някой, когото обичате. Възможно е да мислите, че чувствата ви на неадекватност са резултат от някакъв личен дефект - може да сте убедени, че не сте достатъчно умни, успели, привлекателни или талантливи, за да се чувствате щастливи и реализирани. Може би мислите, че отрицателните ви чувства са резултат от лишено от любов или травмиращо детство, или лошите гени, които сте наследили, или някакъв химически или хормонален дисбаланс. Или пък да обвинявате другите, когато сте разстроени: "Тези гадни, тъпи шофьори ме подлудяват, докато шофирам за работа! Ако не бяха тези идиоти, денят ми щеше да е идеален!" Почти всички депресирани хора са убедени, че са изправени пред някаква специална, ужасна истина за тях самите и света, и че ужасните им чувства са абсолютно реалистични и неизбежни.
Несъмнено всички тези идеи съдържат важно зрънце истина - лоши неща наистина се случват и животът от време на време удря плесници на всички нас. Много хора наистина преживяват катастрофални загуби и са изправени пред опустошителни лични проблеми. Нашите гени, хормони и детски преживявания вероятно наистина имат влияние върху начина, по който мислим и се чувстваме. Другите хора могат да са досадни, жестоки или невнимателни. Всички тези теории за причините за лошото ни настроение обаче имат тенденцията да ни правят жертви - защото мислим, че причините са резултат от нещо отвъд нашия контрол. В крайна сметка почти няма какво да направим по отношение на начина, по който хората шофират в час пик или как са се отнасяли с нас, когато сме били малки, или за гените и телесната си химия (освен вземането на лекарства). Обратното, може да се научите да промените начина си на мислене за нещата, а освен това можете да промените основните си ценности и убеждения. И когато го направите, често става така, че човек преживява дълбоки и трайни промени в настроението, светогледа и производителността. Това в резюме е същността на когнитивната терапия. Теорията е недвусмислена и може дори да изглежда прекалено проста, но не я отписвайте като поп психология.
Според мен ще откриете, че когнитивната терапия може да е изненадващо полезна, дори и ако сте доста скептични (като мен), когато за пръв път научавате за нея. Лично аз съм провел повече от 30 хиляди когнитивно-терапевтични сесии със стотици депресирани и тревожни лица и винаги се изненадвам колко полезен и мощен може да бъде този метод. През последните две десетилетия ефективността на когнитивната терапия е потвърдена от много изследвания на резултата от изследователи по целия свят. В скорошна забележителна статия, озаглавена "Psychotherapy vs. Medication for Depression: Challenging the Conventional Wisdom with Data" ("Психотерапия срещу лекарства при депресия: оспорване на традиционната мъдрост с данни"), лекарите Дейвид О. Антонучо и Уилям Дж. Дантън от Университета на Невада и д-р Гърланд Й. Денелски от Кливланд Клиник правят преглед на много от най-внимателно проведените изследвания върху депресията, които са били публикувани в научни списания по света. Тези изследвания сравняват антидепресанти с психотерапия при лечението на депресия и тревожност. В обзора са включени краткосрочни изследвания, както и такива с дългосрочно проследяване."
Из книгата
Рейтинг: 9.09 / 33 гласа
