Всичко за BG майка ми

"Всъщност аз съм 472-ият член на bg-mamma. Влязох, за да си продам старата количка. Бях пуснала търсачка за обяви и ми излезе." В bg-mamma.com има подфорум с обяви, 109 090 регистрирани потребители в четвъртък сутринта на 3 юни 2010 и 109 488 два дни по-късно - в съботния следобед на 5 юни. В началото на милениума обаче не е така: "Тогава бяха пет или шест форума - продължава Бу. "Кърмене" стана осмият поред - "Кърмене и захранване на бебетата", а сега са над тридесет. Първо влязох за количката. На втория или третия ден след като й бях намерила нов собственик, влязох в общия форум "Майки" и пуснах тема. Открихме една много сериозна дискусия... Тогава изобщо бяха едни по-страстни времена, защото петстотин човека е малко - всеки познаваше всеки и споровете бяха на лична основа, а сега са толкова много хора, че човек му губи края с кого спори, с кого говори..." В началото виртуалната атмосфера според нея е по-домашна: "Хората можеха да си ходят по терлици и да си казват по-спокойно нещата. Сега сайтът и форумите към него вече са най-големият портал за родители в България. Каквото и да попиташ Google, в топ пет излиза bg-mamma. Понякога чета, че журналистите едва ли не се подиграват, а bg-mamma е авторитет по страшно много въпроси." Първият, който Бу някога е постнала на сайта, е:

"Какво мислите за кърменето в наши дни?"

Интересът по темата е показателно висок, а практиката от 2003 г. до днес явно е научила Таня Русева да вълнува хората в точното време с точните питания: "Няколко са, уточнява Бу. Във всеки един момент човек може да влезе, да пусне тема по тези въпроси и да гледа как става война. Това са: Секцио или естествено раждане? Да кърмя или да храня изкуствено бебето? Да го захраня ли рано или да чакам 6 месеца?" Питаме се как сайтът е станал толкова успешен и получаваме отговор веднага: "До голяма степен в това има пръст управлението на самия форум, защото то е максимално безпристрастно. Там се намира и интересна информация - когато създавахме форум "Кърмене" например, той беше първият в България с подобен тип информация на български. Модераторите също допринасят и се грижат да има хубави статии, нови преводи, интересни неща, ред и дисциплина." Ред и дисциплина, защото активните теми често предизвикват избухвания и работата на модераторите е да ги потушават, но като цяло форумите са място, където човек намира хора с общи интереси, с които да общува. Бу не прави изключение и казва, че има много приятелки "форумки", с които ходи с децата на море или се забавляват по друг начин: "С едно от момичетата, с които спорехме най-разпалено в зората на форума, впоследствие станахме близки приятелки и се разбираме. Когато човек е онлайн, не е задължително да се представя точно като човека, който е. Различно е да си скрит зад монитора - мога да съм метър и осемдесет, руса, шведка, мога да съм експерт по всякакви въпроси, без значение дали мнението ми почива на нещо. Мониторът скрива жестовете, интонацията на гласа и нещо прочетено може да бъде разбрано много по-различно, отколкото на живо." Реалният човешки контакт е и една от причините за форумни купони, а най-големият е в края на всяка година, около рождения ден на bg-mamma - тогава се събират хора от цялата страна, всеки носи табелка с ника си и е много нормално да кажеш: "Ааа, ти си Грозното патенце или Зла вещица." Същите тези хора преди това са се уговорили за среща под тема, озаглавена

"Ще дойдете ли?"

Ние отиваме към детската градина веднага след като подкрепим със съвет една кърмеща майка по телефона, защото Бу е акредитиран лидер на "Ла Лече лига". Това означава, че тя помага на доста жени по телефона и/или онлайн с информация за кърменето, изнася лекции на бременни и споделя личния си опит пред групи от 10 до 20 човека. Самата тя обаче е видяла кърмеща жена за първи път в деня, в който се омъжвала: "Това беше една братовчедка на мъжа ми, която кърмеше едва тримесечно бебе. Смутих се много и се обърнах на другата страна - не бях виждала до този момент жена, която кърми бебе. Въпреки това, когато бях бременна с голямото дете, бях абсолютно сигурна, че ще кърмя - забременяваш, раждаш, кърмиш и това е - така вървят нещата. Не съм се замисляла изобщо трябва ли, ще кърмя ли, ако мога..." След няколко не много адекватни съвети по темата, проблеми и доста прочетени книги й идва просветлението: "Реших, че трябва да има нещо по-солидно, и започнах да търся къде да се обуча. Намерих като най-добър за мен вариант "Ла Лече лига" - международна и най-старата организация в областта на кърменето. Не се изискват някакви специални умения, за да участваш - човек няма нужда да е лекар или здравен работник - кърменето не е болест. Това са неща, които трябва да са достъпни за повече хора, а на мен ми допадна най-много, че това е обучение от майки за майки."

Иначе, обратно към детската градина, в Пловдив условията за отглеждане на деца са по-нормални, отколкото в някои други столици: "Когато гръмна скандалът с недостига на места в София и Варна, тук също се спекулираше с някакви хиляди и аз исках да проверя така ли е, защото ми беше любопитно и обичам, когато споря, да се подкрепям с факти. Звънях по разни инспекторати и министерства и недостатъкът се оказа наистина малък - нещо от типа на няколко стотин места, което пак не е малко и особено, ако твоето дете е в тези няколко стотин, но ситуацията като цяло е по-нормална. Тук, общо взето, строят градини и отварят нови групи. Самите условия обаче, това всеки родител ще го потвърди, не са толкова важни, колкото възпитателят, който ще работи с детето." Разнообразието от програми, които предлагат различен тип възпитание в детските градини, тук не е голямо, но за сметка на това разбираме, че "Пловдив е градът на хубавите детски центрове. Съвсем сериозно. Всичко при тях е много професионално - децата са доволни, а и майките". Говорим за конкретния детски център, където вече сме поверили Мая на аниматорите. "Това е много важно - наистина да гледат детето - искам да го взема здраво, читаво и щастливо, но ние не сме твърде чести посетители на центровете, защото предпочитам да излизаме в градинките." Бу определя Пловдив десетина пъти като "спокоен" за отглеждане на деца и изброява другите възможности: "Можеш да изведеш детето да кара колело на гребната база или да се разходите по главната - тя е доста голяма и е изцяло пешеходна. Можете да се разходите в голямата градска градина или в по-малките паркове - почти навсякъде има детски площадки, които са хубави за игра. Може на Младежкия хълм... Нямаме зоологическа градина - животните са там, но градината е затворена, защото условията не са подходящи за животни. (?!) Имаме куклен театър, дъщеря ми обича да ходи в Природонаучния музей и се кълне, че препарираната анаконда е мръднала... Край реката също става за разходки, почти по цялото й протежение." Другото са някои невъзможности, които не само един архитект и майка със специалност "Градоустройство" може да забележи: "Примерно в Градската библиотека пускат с количка, няма никакъв проблем, но как да стигнеш до библиотеката? Има стъпала и рампа, която се отключва с ключ от пазача и е подходяща само за хора в инвалидни колички. Майка с количка не може да се качи с нея. Поисках да я използвам и пазачът се хвърли: "Аз ще ви помогна." Носи количката на ръце и пак не ми отвори. Не знам каква е идеята на това нещо. Другото е с тротоарите - започнаха да строят много нови сгради и свободната тротоарна площ намалява все повече. Няма откъде да се мине и това, съчетано с изключително лошо паркираните коли, означава, че майките ходят по улиците. Аз предпочитам да се движа по тротоара, там е по-безопасно за мен и за детето." Така накрая се връщаме, откъдето тръгнахме, но с няколко идеи повече за следващото поколение. Последният въпрос тук е свързан с щастието: "Какво от твоето детство би искала да имат твоите деца?" Отговорът ни връща в бъдещето: "Бих искала времето да е пак толкова спокойно, че да мога да пусна децата навън и да им кажа: "Играйте!" Да не стоя на терасата, за да ги гледам, да ги мисля къде са, да не се притеснявам ще мине ли някой човек, който не им мисли доброто, или някоя кола с висока скорост по улицата, на която играят. Това е, което бих искала, защото тогава бяха много по-различни и спокойни времена. Дъщеря ми е почти на седем и все още не сме я пуснали да пресече сама улицата и да отиде до магазина отсреща... Искам да се върне това време, в което излизахме и не се прибирахме до тъмно, а само се чуваше как някой вика от терасата "Миии-ткооо" и "Ееей, сегаааа".

Фотограф : Цветелина Белутова