Плуването е прекрасен спорт за млади и стари, с доказани лечебни ефекти върху тялото и психиката. Но заслужава ли си да се практикува в суперхлорираната вода на басейните? За да се застраховат от разпространението на различни гъбични и други инфекции собствениците на открити и закрити къпални не щадят материала, макар да се стараят да спазват хигиенните норми за дезинфекция. Независимо от това редовно плуващите неведнъж са "уцелвали" деня след "пречистването" на водата, в който тя дразни кожата им много повече от обикновено, а също им сълзят очите или усещат, че носът им е като "затиснат" от хлорния мирис. Отделно от крановете на мивките тече порядъчно обработена вода, защото в България нормите са доста по-високи, отколкото в западните държави.
Попадайки във водата, хлорът се свързва с органичните замърсители в нея (листа, клонки, пот, урина, слуз, фекалии и кожни клетки), при който контакт се образуват силно токсичните хлорамини и хлороформ. След час плуване в басейн с хлорирана вода нивата на хлороформ в кръвта на плуващия скачат на 1000-1093 ppb. Само 10 минутен душ с гореща хлорирана вода пък води до нива на хлороформ в белите дробове от порядъка на 2,7 ppb.
"Подгрятата вода кара кожата да действа като гъба. Така тялото попива само за 10 минути толкова хлор, колкото бихте погълнали с 8 чаши от същата течност. Резултатът са възпалени очи, синуси, гърло, бели дробове, суха коса и кожа, мигрена, артрит и отслабена имунна система", е изнесъл данни канадският професор Беноа ЛЕВЕСК от Националния институт за публично здраве в Квебек на наскоро провел се научен форум, на който са присъствали и наши специалисти.
Най-потърпевши от тези странични ефекти на хлорираната вода са именно децата. Те по принцип боледуват по-често от инфекции на горните и долните дихателни пътища, а имунната им система е неукрепнала. Освен това, радвайки се на водата, те играят и се гмуркат, което води до поглъщане на немалко количество от нея. Това допълнително натоварва организма с отровните хлорни съединения.
Проблемът е, че в момента, освен външното дразнене на кожа, нос и очи, други признаци от опасното излагане на хлорираната вода обикновено няма. Но натриевият хипохлорид, който се използва при хлорирането на водата в басейните, е мощен мутаген, стимулиращ мутациите в растенията, животните и човека, особено в тяхната ДНК. Това е доказал тестът на Еймс за мутагенност.
Учените са открили още един убиец в хлорираната вода - страничният продукт дихлороцетна киселина, който води до генни мутации и рак. Тази киселина променя холестеролния метаболизъм, като превръща добрия холестерол в лош, което е причина за увреждане на кръвоносните съдове, а оттам за атеросклероза и сърдечни заболявания в зряла възраст. Вдишването на водни пари, инхалацията, контактът на кожата с хлорирана вода и директното й поглъщане провокират развитието на меланома (вид рак на кожата) и злокачествено образувание на пикочния мехур. 49 микрограма трихлорметани на 1 литър вода са достатъчни, за да се развие рак на пикочния мехур, са изчислили онколози от Националния онкологичен институт в Бетесда, САЩ. "Хлорираната вода е опасна не само като течност за пиене, но и при къпане и плуване в нея", обобщил е Кенет Кантор от този институт.
У нас подобни изследвания не се правят, но експертите са наясно с вредните ефекти от употребата на хлор. "Той по принцип е газ, който дразни дихателните пътища, носа, белите дробове. Така раздразнени тези пътища стават по-чувствителни към алергени, към студения въздух и вирусните инфекции. Най-общо казано, дихателните пътища са по-уязвими, когато има въздействие с хлор", обясни д-р Румяна РАЧЕВА, завеждащ на Детско-юношески кабинет в Клиниката по астма и алергии в Александровска болница, която има над 25-годишен стаж като педиатър и алерголог.
Тя признава, че често на децата с астма им се препоръчва да ходят на плуване, тъй като то развива правилна механика на дишането. "Най-добре е плуването да се практикува в открити водоизточници, но това е възможно за кратко време през годината. Затова не бих искала да ограничаваме децата си от плувните спортове. По-скоро действията трябва да са в друга посока – да се избират качествени дезинфектанти, които да са достатъчно ефикасни и в същото време да не са на хлорна основа. „Има добри басейни, където почистването става по нови технологии. Родителите трябва да се поинтересуват“ допълни д-р Рачева.
Столичната хигиенна инспекция:
Масово използваният агент за дезинфекция на питейната и водата за къпане в България е хлорът, отговориха от Дирекция "Държавен санитарен контрол" на Столичната регионална инспекция по опазване на общественото здраве (СРИОКОЗ). Изискванията към приложението на хлор, с цел пречистване на водите в плувните басейни, се спазвали. Имало осигурени пречиствателни инсталации, с които се изграждат къпалните. Съвременните съоръжения автоматично дозират и контролират съдържанието на активен хлор в басейна. Във всяко място за плуване има и конкретно отговарящ за това специалист, който следи работата на пречиствателната инсталация и има задължението периодично да предоставя контролни проби за изследване в лабораторията на СРИОКОЗ.
Иначе инспекцията си имала план-график, по който целогодишно прави проверки в плувните басейни, при които се следи и качеството на водата в тях. Посещения на инспекторите, извън предварително плануваните, се правели само по сигнали на граждани.
През миналата година заради "нестандартни проби" СРИОКОЗ е спряла временно два открити басейна в София.
От дирекцията отказаха да коментират "неточно цитирани литературни данни за възможни неблагоприятни въздействия на хлорираната вода върху човешкия организъм".
