Писмо на едно дете с увреждане до неговата майка

3 декември - Международен ден на хората с увреждания

Мила мамо,
Знам, че не ти е лесно... ала искам да ти разкажа нещо, което може би още не знаеш.

Преди да се сдобие с тяло, всяка душа вече знае какъв път трябва да извърви - така и аз знаех, че ще се родя, за да придобия определен опит. Ти знаеше ли?

Има повече и по-малко извисени души, затова недей винаги да се доверяваш на онова, което ти изглежда най-логично... не е точно така. Изборът да се родиш и да изживееш едно особено съществуване - нека го наречем "трудно", - е тежък и мъчителен. Но той е избор на обич и само много чувствителни и извисени души могат да си позволят да го направят.

Не можеш ли да си го обясниш? Права си, не е лесно да се разбере, не всичко е толкова просто. Но повярвай ми, не физическата изява има значение... и ти знаеш, че моята душа е чиста и прекрасна - това е истински важното и ти го разбра още като ме взе в прегръдките си за първи път...

Всъщност, всеки от нас сам избира родителите си - и аз ви търсих и намерих, това е толкова хубаво! Трябваше да съм сигурна, че ще бъда безрезервно приета и обичана, трябваше да намеря две такива души, прекрасни... като вас двамата с татко.

Надявам се, че ще ти достави удоволствие да разбереш, че изпълняваш една висша мисия, която не е за всеки, която ти е поверена от Небето. Знаеш ли, някои майки - ти не си от тях, това го знам - изживяват зле този опит, това познание. Те го приемат почти като наказание и не осъзнават, че за едно същество, притежаващо големи способности и любов, е награда да придобие толкова деликатен и понякога мъчителен опит. Той може да дари множество неповторими, неописуеми моменти, ... аз и ти ги познаваме - нали, мамо? Те не могат да се предадат с думи, а само да се почувстват с помощта на емоциите... или чрез ефирните енергии, които си разменяме.

Мамо, как бих искала да успееш да разкажеш за това на всички онези хора, които пренебрегват танца в нашите различни съществувания... Е, засега няма значение - достатъчно ми е, че съм го предала на теб това, което дълбоко в себе си ти вече знаеше... просто исках да дам потвърждение на твоята интуиция. Ние всички сме същества от светлина, които от време на време слизат на Земята, за да научат поредната "страница" от уроците си.

Нашите две светлини толкова си приличат, че се разпознаха - ти си родена, за да ме чакаш и аз дойдох така, както беше писано (с една писалка със златно мастило).

Прегръщам те, мамо - благодаря ти, че си такава, каквато си и ми даваш цялата си любов. Не се притеснявай, ти вече разбираш всичко - имай ми само поне толкова доверие, колкото имам аз в теб и тогава ще продължим нашия танц, с нашата музика, която ангелите са създали специално за нас.

Обичам те, обичаш ме... обич е отговорът за всяко нещо!

Подпис:
Твоето Дете

Автор - Барбара Мацарела
Откъс от книгата "Здрави и щастливи деца чрез терапията на д-р Бах с цветовете на растенията"

Виж още:
Писмо от Специалната планета на различните деца

Децата са като хвърчила

Децата са като хвърчила
Прекарваш години, опитвайки се да ги вдигнеш от земята.
Тичаш с тях, докато всички останете без дъх.
Те се разбиват... удрят се в покрива.
Ти ги закърпваш, утешаваш и ги уверяваш, че някой ден ще летят...

Накрая, те политат.
Нуждаят се от по-дълга връв и ти продължаваш да им я отпускаш.
Докато те я дърпат, ти с всяко развиване усещаш и тъга, заедно с радостта...

Хвърчилото все повече се отдалечава.
И ти знаеш, че не след дълго това прекрасно създание ще среже спасителното въже, което ви свързва и ще литне, както е редно...
Свободно и само.

Едва тогава ще знаеш, че твоята работа е свършена.

Автор - Ерма Бомбек
Превод на български - Melisa
Children Are Like Kites
You spend years trying to get them off the ground.
You run with them until you are both breathless.
They crash ... they hit the roof ...
you patch, comfort and assure them that someday they will fly.

Finally, they are airborne.
They need more string, and you keep letting it out.
They tug, and with each twist of the twine, there is sadness that goes with joy.

The kite becomes more distant,
And you know it won't be long before that beautiful creature will snap the lifeline
That binds you together and will soar as meant to soar ...
Free and alone.
Only then do you know that you have done your job.

Autor - Erma Bombeck

Най-добрата майка на света!

Работата ще почака,
докато покажеш на детето си дъгата,

но дъгата няма да почака да си свършиш работата...

Патриша Клафърд

След бързането

Бързах. Профучах през трапезарията, облечена в най-хубавия си костюм, съсредоточена върху приготовленията за вечерната бизнес среща. Джилиан, четиригодишната ми дъщеричка, танцуваше под звуците на любимата си мелодия от "Уестсайдска история".
Бързах много, на път бях да закъснея. Но въпреки това вътре в мен се обади едно гласче: "Спри!".

И аз спрях. Погледнах я. Протегнах ръка, хванах ръчичката й и я завъртях. Седемгодишната ми дъщеря Кейтлин също влезе в орбитата ни, хванах и нея. Трите се понесохме с щуро въртене из трапезарията и хола. Заливахме се от смях. Въртяхме се като пумпали. Дали през прозорците съседите не ни виждаха, колко сме откачени? Не ме интересуваше. Песента завърши с няколко драматични такта и сложи край на нашия танц.

Потупах децата по дупетата и ги изпратих да се къпят. Те се запътиха нагоре по стълбите, като едва си поемаха дъх, а от кикотенето им стените на къщата ехтяха. Аз се върнах към работата си. Наведох се да прибера нужните книжа в куфарчето си, когато чух малката да казва на кака си:
- Кейтлин, нали мама е най-добричката на света?

Замръзнах на мястото си. От много бързане, за малко щях да пропусна този миг. Мислите ми се върнаха към наградите и дипломите, окачени в кабинета ми. Никоя награда, никое постижение не може да се сравни с това: "Нали мама е най-добричката на света?"

Дъщеря ми го каза, когато беше на четири. Не ми се вярва да го каже на четиринайсет. Но на четирийсет, когато се наведе над дървения сандък, за да се сбогува с тленната обвивка на моята душа, иска ми се да каже тогава:
"Нали мама е най-добричката на света?"

Тези думи не се вписват в служебната ми биография. Но искам да бъдат гравирани върху надгробния ми камък...

Автор - Джина Барет Шлейзингър
Откъс от книгата "Пилешка супа за женската душа"

Милото на Мама

Зайченце бяло, котенце мило,
в скута на мама сега се е свило,
твойта главичка на моето рамо,
можеш ли ден да прекараш без мама?

Мама във чашката мляко налива,
сплита косите на плитка красива,
кърпи чорапи с пробити петички,
мама се грижи за всичко.

Кой ще разкаже на мойто момиче,
как тъй луната на сърпче прилича,
как се превръща водата на пара
и самолета oт кого ли се кара,
има ли в спътника истинско куче,
мама попитай и ще научиш.

Но след години ще станеш голяма,
умните книги сама ще намираш
и ще рисуваш и ще бродираш,
дългите плитки ще сплиташ самичка.

После ще литнеш и ти като птичка,
умна и силна ще стигнеш далече,
можеш без майка си вече.
Мама ще бъде с коси побелели,
тихо ще пази две детски кордели,
ще се тревожи и скришом ще плаче,
ако не носи писма раздавача.

Друго не трябва, три думи само:
"Добре съм, мамо!"

Автор - Георги Авгарски

Писмо на една майка до целия свят

Скъпи хора по целия свят,
Днес синът ми тръгва на училище. За известно време всичко ще му бъде ново и чуждо. Иска ми се да бъдете добри и мили към него.

До този момент той беше пълен господар на дома, командваше всичко живо в задния двор. Аз бях винаги край него, за да се погрижа за раните му и да го утеша. Но сега нещата ще се променят.

Тази сутрин той ще излезе, ще ми махне с ръчичка и ще започне своето голямо приключение, което вероятно ще включва войни, трагедии и страдания...

За да живее в този свят, ще са му необходими вяра, обич и смелост. Затова, хора, иска ми се да го хванете за ръка и да го научите на нещата, които трябва да знае:

Научете го, но ако може, нека това да стане с грижа и любов. Научете го, че на всеки мошеник се пада и по един герой; че на всеки недостоен политик се пада и по един всеотдаен водач; че на всеки враг се пада по един приятел. Научете го на чудесата на книгите...

Дайте му достатъчно време, за да размишлява на спокойствие над вечната загадка на птиците в небето, пчелите в слънчевата светлина и цветята по зелените склонове.

Научете го, че е много по-достойно да загубиш, отколкото да измамиш. Научете го да има вяра в собствените си идеи, дори ако всички твърдят, че не е прав.

Научете го да продава мускулите и ума си на най-високата цена, но никога да не продава сърцето и душата си!

Научете го да запушва уши при освиркванията на тълпата... но да се изправя и да се бие, ако смята, че е прав!

Научете го с нежност. Но без да го разглезвате! Защото само в огъня се закалява чистата стомана.

Молбата ми е голяма, хора, знам. Но вижте какво можете да направите. Той е толкова мило момченце...

~ . ~ . ~

Из "Пилешка супа за душата"
Оригинал - Abraham Lincoln, "Letter to my son's teacher"

Мамо,Ти си най-великият дар в моя живот!

Мамо, Ти си най-великият дар в моя живот!
Не си спомням първия път, когато ме прегърна.
Или когато за първи път чух твоя глас.
Но от първия момент, в който ме пое в ръцете си,
Ти направи своя най-безкористен избор...

Без нито миг на съмнение или колебание,
Ти реши да замениш своя забързан и безгрижен живот,
За да се отдадеш на мен, полагайки началото на моя живот,
Въпреки че това ти донесе куп проблеми и сериозни отговорности...

Ти бе моят най-сигурен подслон от бурите и от дъжда,
И ми доказа че на теб мога да разчитам винаги за всичко...

Ти всеки път хващаше ръката ми, когато аз се страхувах,
Вдъхваше ми смелост, връщаше ми вярата,
И възкресяваше отново изгубените ми надежди...

Помагаше ми не веднъж да излекувам разбитото си от огорчения сърце.
Превързваше раните ми, бършеше сълзите ми.
И всеки път ме изправяше отново на крака, когато аз паднех...

И през цялото време, ти ме обичаше безусловно,
Независимо какви пакости и лудории вършех аз.
Приемаше ме с всичките ми недостатъци и слаби страни,
Без никакви въпроси и обвинения.
Именно с това успя да ме превърнеш
От малко, неориентирано и плахо момиче
В зряла, улегнала и уверена в себе си жена!

Твоята любов не може да се сравни с нищо друго!
Затова благодаря на Бог всеки ден
За най-големия и безценен дар в моя живот -
За това, че точно ТИ си моята майка!

Обичам те, МАМО!
Бъди благословена!

An Angel By Your Side - безграничната саможертва и любов на една майка

"An Angel By Your Side"

Майка ми беше полусляпа. Ненавиждах я! Създаваше ми толкова много затруднения и неприятности...

За да изхранва семейството ни, тя работеше като готвачка в училищния стол. Когато бях в началното училище, един ден се доближи до мен, за да ме поздрави и попита,как съм. Бях стъписан! Как си позволяваше да ме заговаря и пита как съм?! Не й обърнах никакво внимание и тя се отдръпна мълчаливо. На следващия ден един от съучениците ми започна да ми се подиграва:
- Хей, твоята майка има само едно око! – Идеше ми да потъна в земята от срам! И исках майка ми да изчезне от моя живот, да я няма.

Още същия ден й казах:
- Ако имаш намерение да ме правиш само за смях, защо по-добре не умреш?!

Тя не ми отговори нищо. Но аз до толкова бях обладан от гнева си към нея, че дори за миг не се замислих над думите си. Не ме интересуваше какво чувства тя. Знаех само, че искам да се махна от дома си, от нея...

Учих доста усилено и не след дълго се възползвах от възможността да замина в Сингапур да следвам. След това се ожених. Построих си собствен дом. Родиха ми се деца. Бях щастлив от живота си и доволен от комфорта, който имах.

И тогава майка ми дойде да ме посети у дома. Не бяхме се виждали от години. Тя не познаваше внуците си – никога не ги беше виждала. И когато тя застана на вратата, моите деца започнаха да й се присмиват. А аз й се развиках:
- Как смееш да идваш в дома ми и да плашиш децата ми?! Върви си! Махай се от тук! Веднага!!!
- Съжалявам! Вероятно съм дошла на грешен адрес... - отвърна майка ми съвсем тихо. След което си тръгна и повече не дойде.

Един ден получих писмо за училищна среща, която трябваше да бъде в родния ми град. Излъгах съпругата си, че заминавам в командировка. След срещата, воден от чисто любопитство, отидох до родната си къща. Съседите ми казаха, че майка ми е починала. Не пророних дори една сълза... Предадоха ми писмо, оставено от нея за мен, което тя е искала да получа:

"Скъпи синко,
Мисля за теб през цялото време.
Съжалявам, че дойдох в дома ти и изплаших децата ти.
Много се зарадвах, когато разбрах, че ще дойдеш за училищната среща. Но не зная, дали ще мога да стана от леглото, за да отида да те видя...
Съжалявам, че непрекъснато те огорчавах, докато ти растеше.
Знаеш ли..., когато беше съвсем малко детенце, ти претърпя инцидент и загуби окото си. Като твоя майка, не издържах да те гледам как се мъчиш само с едно око. Затова ти дарих моето. Бях толкова горда и щастлива, че синът ми ще може да вижда целият този свят - вместо мен, заедно с мен, с моето око...
Бог да те благослови, синко!
С цялата ми любов,
твоята майка...”

~ . ~ . ~

Автор - неизвестен
Превод на български - Мирена Пиринска

Истинската любов е без цена!

Една вечер малкият ни син се приближи до майка си, която приготвяше вечерята, и й подаде лист хартия, изписан с почерка му. След като си избърса ръцете в престилката, майка му го прочете и ето какво пишеше на него:

~ За косене на тревата – 5$
~ Задето си почистих стаята тази сутрин – 1$
~ За това, че пазарувах вместо теб – 0.50$
~ За това, че гледах малкото си братче, докато ти беше на покупки – 0.50$
~ За това, че изхвърлих боклука – 1$
~ За това, че получих добра оценка – 5$
~ Задето почистих и заравних двора – 2$
Обща сметка – 14$

По лицето й можах да прочета спомените, които пробягнаха през ума й, докато го гледаше как стои пред нея в очакване. И така, тя хвана химикалката, обърна листа откъм празната страна и ето както написа:

~ За деветте месеца, през които те носех, докато растеше в корема ми - без цена!
~ За всички нощи, през които съм будувала край леглото ти, когато си бил болен – без цена!
~ За всички мъчителни мигове и за всички сълзи, които съм проляла заради теб през годините - без цена!
Когато събереш всичко това, ще видиш, че моята любов няма цена!

~ За всички нощи, изпълнени със страхове и за тревогите, които знам, че тепърва ще имам заради теб – без цена!
~ За играчките, храната, дрехите и дори задето ти бърша носа - това няма цена, сине!
И когато събереш всичко, ще видиш, че цялата стойност на истинската любов няма цена!

Е, приятели, мога да ви уверя, че когато синът ни прочете какво беше написала майка му, очите му се наляха с едри сълзи, погледна я и каза:

- Мамо, ама аз наистина те обичам!...

После взе химикалката и написа с големи печатни букви:

“СМЕТКАТА Е ИЗПЛАТЕНА БЕЗ ОСТАТЪК”

~ . ~ . ~

Автор - М. Адамс
Из "Пилешка супа за душата"

Писмо на едно бебе до родителите му

"Скъпи родители,
Аз идвам при вас като малко, незряло същество, но вече съм оформена личност. Ще бъда при вас само за кратко - затова ми се радвайте!

~ Намерете време да откриете кой съм аз, по какво се различавам от вас и какво мога да ви дам.

~ Моля, когато съм гладен, давайте ми да ям. В твоето коремче, мамо, не познавах глада, а часовникът и времето са ми още чужди...

~ Моля, дръжте ме близо до вашите тела, милвайте ме, галете ме, целувайте ме, говорете ми. В твоето коремче, мамо, бях постоянно носен и живеех съвсем близо до теб. Никога не бях сам...

~ Надявам се, че няма да се разочаровате много, ако не се окажа съвършеното бебе от вашите мечти и надежди. Бъдете снизходителни и великодушни към самите себе си, ако и вие не се окажете съвършените родители, които бихте искали да бъдете...

~ Не очаквайте твърде много от мен - новороденото бебе. Не очаквайте и твърде много от себе си като родители. Нека си дадем шест седмици - така да се каже като подарък за раждането. Шест седмици за мен, за да узрея, да се стабилизирам, да намеря своя ритъм. И шест седмици за вас, да дойдете постепено на себе си и да ме интегрирате в живота си.

~ Моля, не ми се сърдете, ако плача много. Имайте търпение с мен. С времето ще плача по-малко и ще ви радвам с присъствието си...

~ Грижете се за мен - гледайте ме внимателно, защото да ви кажа и без думи от какво се нуждая, как да ме утешите и какво ме прави доволен. Аз не съм тиран, който е дошъл при вас, за да направи живота ви труден. Но единственият начин, по който в момента мога да ви дам да разберете, че нещо не е наред, е плачът...

~ Моля, никога не забравяйте, че съм много здрав и устойчив. Мога да преживея без мъка грешките, които вие правите, поне в началото, защото сте неопитни и се вълнувате. Докато ме обичате, всичко ще върви добре...

~ Моля, внимавайте и за себе си. Хранете се балансирано, давайте си достатъчно спокойствие, движете се на чист въздух, за да сте здрави и силни в часовете, които прекарваме заедно. Опитайте се да правите разлика между "важно" и "неважно", гледайте спокойно на нещата - така ще ми се радвате много повече...

~ Моля ви още да поддържате и развивате връзката помежду си, защото тя е основата на моя живот и ми показва как да науча да обичам хората...

~ Може би в момента малко съм объркал живота ви с появата си, но това е временно...

Благодаря и на двама ви!

С обич:
Вашето Дете"

~ . ~ . ~

Из "Как да станем щастливо семейство"
д-р Дона Еви

Да бъдеш баща на дъщеря

0 години

Бащата:
- Виж я само, колко е красива! Все още ми е трудно да повярвам, че това сладко дребосъче е МОЕ! Погледни очите й, виж челото - абсолютно същите са, като моите...
Дъщерята:
- Кой ли е този, който и за миг не отделя погледа си от мен? Вероятно това е баща ми...

~ . ~ . ~

5 години

Бащата:
- Малката ми принцеса, красавицата на татко! Кажи миличка, какво искаш да ти купя днес?...
Дъщерята:
- Най-много от всички на света обичам моя татко! Но защо татко спи до мама? Аз искам да ме гушка мен и да не обича никой друг...

~ . ~ . ~

10 години

Бащата:
- Колкото расте, все по-палава става. Не разбирам, на кого се е метнало това момиче?!...
Дъщерята:
- Аз съм влюбена в моя татко! Той е най-прекрасния на света. Затова като порастна, ще се омъжа за някой като него... Дали татко ще увеличи джобните ми този месец?...

~ . ~ . ~

15 години

Бащата:
- Колко бързо порастна това дете... От ден на ден все по-късно започна да се прибира вечер. Ако продължава така, накрая ще си навлече някоя неприятност. Явно ще се наложи да си поговоря по-строго с нея...
Дъщерята:
- Оф, заради татко не мога да прекарвам достатъчно дълго време с приятелите си! Мразя да ми налага тези правила! Кога най-после и аз ще стана свободна?!...

~ . ~ . ~

20 години

Бащата:
- Това момиче вече никак не ме слуша. Все повече се отдалечаваме един от друг. А откакто започна сама да си изкарва парите, сякаш изобщо няма нужда от мен. Не помня от кога не сме си приказвали така сладко, като едно време. Пък и вкъщи само мъже звънят да я търсят... май скоро ще я загубя...
Дъщерята:
- Татко много се е променил! Засяга се от всяка дума, която му кажа. И въобще не ме разбира вече. Дори за дрехите, с които се обличам, иска да ми се меси. А какви ги наприказва снощи само за късата ми пола... Мисля, че ще е най-добре да се изнеса и да си устроя сама живота. Омръзна ми да ме третира като дете...

~ . ~ . ~

25 години

Бащата:
- Знаех си, че един ден това ще се случи, а въпреки това ми е толкова трудно да го приема. Да, ето, че вече се омъжва! Ние и без това напоследък не бяхме така близки, както преди. А сега се появи и съпругът й. Моята малка Принцеса вече ме напуска...
Дъщерята:
- Защо трябва дори и днес да гледа с този мрачен и измъчен поглед?! Не може ли поне мъничко да се усмихне? Зная, че той така и не успя да приеме моя избор. Затова сега се държи по този начин. И всичко това, само защото не се вписва в представите му за зет. Но пък какво толкова, нали все пак няма той да живее с мъжа ми?!...

~ . ~ . ~

30 години

Бащата:
- Толкова рядко се виждаме вече... А колко хубаво би било, ако се срещахме по-често... А и внуците също ми липсват. Но от ходене по срещи и събирания с приятели, на тях не им остава време за мен...
Дъщерята:
- Напоследък май доста пренебрегвам татко... Гласът му по телефона ми се стори някак тъжен. Добре ще е да му направим една изненада и да му отидем на гости през уикенда...

~ . ~ . ~

40 години

Бащата:
- Тя смята, че не съм на нужното интелектуално ниво. Според нея вече имам остаряло мислене. А преди години, когато беше малка, все аз й помагах за уроците. За всики задачи и проблеми, които не успяваше да реши сама, идваше и питаше мен. А сега не ме харесва... Повече никога няма да влизам в политически спор с нея...
Дъщерята:
- С времето татко започва да се държи все по-детински. Непрекъснато се оплаква от нещо. Вярно, че в последно време имаше доста здравословни проблеми, но... Ами ако се случи нещо с него?! Аз така и никога не успях да бъда дъщерята, която той искаше и очакваше да има...

~ . ~ . ~

45 години

Бащата:
- Чудесно е, че дъщеря ми има такова щастливо и пълно с обич семейство! Ще съм спокоен за нея и няма да си отида с отворени очи от този свят. Тя успя да постигне всичко в този живот със собствени сили. Гордея се с нея!...
Дъщерята:
- Много се притеснявам за татко. Напоследък не си пие лекарствата редовно... А аз не съм готова да го загубя... Господи, не ми го отнемай, моля те!

~ . ~ . ~

50 години

Бащата:
- Бъди щастлива, момичето ми!...
Дъщерята:
- Нееее! Татко, не си отивай, моля те!...
Аз сега как ще живея без теб?! На кого ще разчитам, до кого ще се допитвам, кой ще ми помага в трудните моменти...?
Обичам те, татко! Дано да си щастлив там, където отиде! Но моля те, където и да се намираш вече, винаги ми показвай, че сърцето ти е с мен и че продължаваш да ме обичаш!... Не зная как, просто ми давай някакъв знак... Знай, че много ще ми липсваш, татко! И винаги ще те търся!...

~ . ~ . ~

55 години

Жената:
- Откакто си замина, като че ли те разбирам по-добре, татко. Иска ми се, да не ти бях причинявала толкова тревоги и страдание... Но зная, че не мога да върна времето назад и да поправя миналото. И ако все пак, някъде там, където си ти сега, ме чуваш и виждаш, искам да знаеш, че искрено се разкайвам и съжалявам много за всеки миг на тъга, който съм ти причинила... Обичам те, татко!!!

~ . ~ . ~

Автор - K. Balca
Превод на български - Melisa

Какво е да си майка?

Ти - си на 1 година...
Тя - те храни, къпе, облича...

А ти й се отблагодари,
като плачеш по цели нощи и не я оставяш да поспи...

~ . ~ . ~

Ти - си на 2 години...
Тя - те научи да стоиш здраво на краката си и да вървиш уверено...

А ти й се отблагодари,
като побягваш всеки път от стаята, щом тя те повика...

~ . ~ . ~

Ти - си на 3 години...
Тя - приготви с огромно старание най-вкусните храни за теб...

А ти й се отблагодари,
като тайно изсипваш под масата онова, което е в чинията ти...

~ . ~ . ~

Ти - си на 4 години...
Тя - постави в ръката ти най-красивите цветни моливи и те научи да пишеш и рисуваш...

А ти й се отблагодари,
като оцвети и надраска всичките стени вкъщи...

~ . ~ . ~

Ти - си на 5 години...
Тя - те облече в най-новата ти и красива рокля и те пусна да си играеш...

А ти й се отблагодари,
като нагази още в първата локва, която ти попадна и се омаза цялата с кал...

~ . ~ . ~

Ти - си на 6 години...
Тя - всеки ден идва заедно с теб до училище...

А ти й се отблагодари,
като плачеш и крещиш “Не искам да ходяяя...” по целия път до там...

~ . ~ . ~

Ти - си на 7 години...
Тя - ти подари най-хубавата топка, която успя да намери и купи...

А ти й се отблагодари,
като още същия ден счупи с нея прозореца на съседите...

~ . ~ . ~

Ти - си на 9 години...
Тя - ти нае за теб най-добрият учител по пиано...

А ти й се отблагодари,,
като не учи нотите нито ден...

~ . ~ . ~

Ти - си на 10 години...
Тя - те кара с колата навсякъде, където поискаш – от уроците по танци до купоните и рождените дни на приятелите ти...

А ти й се отблагодари,
като всеки път скачаш от колата, дори без да погледнеш към нея и думичка да кажеш...

~ . ~ . ~

Ти - си на 11 години...
Тя - заведе теб и твоята приятелка на кино...

А ти й се отблагодари,
като й каза: “Ти седни на друго място, не тук до нас!”...

~ . ~ . ~

Ти - си на 12 години...
Тя - не иска да гледаш вредните за теб ТВ предавания и програми...

А ти й се отблагодари,
като ги пускаш винаги, когато нея я няма вкъщи...

~ . ~ . ~

Ти - си на 15 години...
Тя - те изпрати през ваканцията на летен лагер в чужбина...

А ти й се отблагодари,
като не й написа нито ред и дори една картичка не й изпрати от там...

~ . ~ . ~

Ти - си на 17 години...
Тя - ти позволи да отидеш с гаджето си на купон извън града...

А ти й се отблагодари,
като не се обади и се прибра вкъщи едва на разсъмване...

~ . ~ . ~

Ти - си на 19 години...
Тя - пое всичките ти разходи за университета, закара те с колата си до общежитието, пренесе ти багажа...

А ти й се отблагодари,
като не й позволи да те прегърне и целуне пред приятелите ти, като си тръгваше...

~ . ~ . ~

Ти - си на 21 години...
Тя - се опитва да ти даде съвет във връзка с професионалния ти живот и кариерата ти...

А ти й се отблагодари,
като й каза: “Аз няма да бъда като теб!”...

~ . ~ . ~

Ти - си на 22 години...
Тя - с гордост и умиление те аплодира на тържеството по повод дипломирането ти...

А ти й се отблагодари,
като й поиска пари за обиколка на Европа...

~ . ~ . ~

Ти - си на 24 години...
Тя - поиска най-после да я запознаеш с момчето, с което излизаш вече близо година...

А ти й се отблагодари,
като й каза, че ти ще прецениш кога да стане това...

~ . ~ . ~

Ти - си на 25 години...
Тя - плати всичките разходи по сватбата ти, толкова е развълнувана, но и много щастлива, да те види като булка...

А ти й се отблагодари,
като се пренесе да живееш на другия край на света...

~ . ~ . ~

Ти - си на 30 години...
Тя - се иска да ти даде някои полезни съвети за отглеждането на бебето...

А ти й се отблагодари,
като й каза да престане с тези остарели разбирания и примитивни методи...

~ . ~ . ~

Ти - си на 40 години...
Тя - ти се обади, за да ти напомни рождения ден на близък роднина...

А ти й се отблагодари,
като й каза троснато, че си затрупана с работа и й затвори телефона...

~ . ~ . ~

Ти - си на 50 години...
Тя - се разболя тежко и когато в края на седмицата ти отиде да я видиш, тя много се зарадва.

А ти й се отблагодари,
като й каза, че на стари години хората се превръщат отново в капризни и глезени деца...

~ . ~ . ~

И един ден ТЯ... си отива от ТЕБ...
В този миг всичко, което до тогава ти се е искало да направиш за нея, но не си намерила време или начин да го сториш, изведнъж се стоварва върху теб като мълния! И силна, пареща болка раздира сърцето ти...

~ . ~ . ~

Затова, ако Тя все още е до Теб,
сега я обичай по-силно от всякога! И направи така, че Тя да го почувства! Защото Тя го заслужава, повече от всеки друг човек в живота ти!!!
Тя - твоята Майка!...

~ . ~ . ~

Автор - анонимен
Превод на български - Melisa

Моят татко

Моят татко, когато аз бях на...

4 години:
Моят татко може всичко! Той е най-силният и най-умният. Това, което казва е самата истина и никога не се съмнявам в това...

5 години:
Моят татко знае страшно много! Няма въпрос, на който да не намира отговор. Винаги има търпението да ми обяснява заплетените отговори така, че аз да ги разбера...

6 години:
Моят татко е по-умен от твоя! Готов съм дори да сбия, за да го докажа...

8 години:
Моят татко май не знае съвсем всичко...

10 години:
В онези толкова далечни времена, когато моят татко е бил малък, нещата са били доста по-различни. Това, което харесваме сега с приятелите ми, никак не му е ясно и понятно...

12 години:
Е, естествено моят татко не разбира нищо от тези неща. Пък и вече е твърде стар, за да си спомня детството...

15 години:
Не обръщайте внимание на моя татко. Той е толкова старомоден...

20 години:
Кой? Той ли? Господи, та той е такава отживелица...

25 години:
Татко май доста разбира от някои неща. Но то си е съвсем естествено, след като е живял толкова дълго...

30 години:
Може би трябва да се посъветвам с татко. В края на краищата, той е човек с опит, макар аз да съм повече в час с нещата...

35 години:
Нищо няма да предприема, без да съм го обсъдил с татко...

40 години:
Чудя се как ли се е справял татко? Като го гледах отстрани и през ум не ми е минавало, че животът е толкова заплетен...

50 години:
Всичко бих дал татко да е тук сега, за да обсъдя въпроса с него...

Обичам те, татко

~ . ~ . ~

Ан Ландърс

Децата научават това, което са изпитали

Децата научават това, което са изпитали!
Как живеят твоите деца?

~ . ~ . ~

Ако децата получават несправедливи упреци,
те се научават да презират...

Ако децата са заобиколени с враждебност,
те се научават да се бият...

Ако децата растат в страх,
те се научават да се тревожат...

Ако към децата изпитваш съжаление,
те се научават да се самосъжаляват...

Ако към децата се отнасяш с присмех,
те се научават да се срамуват...

Ако децата се измъчват от ревност,
те научават какво е завист...

Ако децата живеят с чувство за срам,
те се научават да се чувстват виновни...

~ . ~ . ~ но...

Ако проявяваш към децата толерантност,
те се научават да бъдат търпеливи...

Ако вдъхваш на децата кураж,
те се научават да бъдат уверени...

Ако децата получават похвала,
те научават какво е благодарност...

Ако децата срещат одобрение,
те се научават да харесват себе си...

Ако се отнасяш с децата с благосклонност,
те се научават да търсят любовта в света...

Ако децата получават признание,
те се научават да следват целите си...

Ако обграждаш децата с разбиране,
те се научават да бъдат щедри...

Ако децата живеят сред честност и почтеност,
те научават какво е истина и справедливост...

Ако децата живеят в сигурност,
те се научават да вярват в себе си и в хората...

Ако децата опознаят приятелството,
те научават, че светът е хубаво място за живеене...

Ако децата живеят в спокойствие,
те постигат хармонията на Духа...

А как живеят твоите деца?!

~ . ~ . ~

Автор - Дороти Л. Нолт

Ако можех да отгледам детето си отново...

Щях първо да се погрижа да има самочувствие,
а чак след това дом...

Щях повече да рисувам с пръсти
и по-малко да соча с пръст...

Щях да отделям по-малко внимание на грешките
и повече на близостта...

Щях да гледам по-малко часа
и час по час да си отварям очите...

Щях да искам по-малко да знам
и повече да обичам...

Щях да ходя повече на екскурзии
и повече да пускам хвърчила...

Щях да престана да си играя на сериозна
и сериозно да играя...

Щях повече да тичам през полята
и да зяпам звездите...

Щях повече да гушкам
и по-малко да дърпам и тегля...

Щях по-честичко да виждам
дъба в жълъдчето...

Щях по-рядко да съм твърда
и да утвърждавам по-често...

Щях по-малко да ратувам за любовта към силата.
И да се грижа повече за силата на любовта...

Ако можех да отгледам детето си отново,
щях...

~ . ~ . ~

Автор - Даян Луманс
"Пилешка супа за душата-2"

Мечтата на моя син

Днес се роди синът ми...

Когато той се появи на бял свят, аз бях зает - гоних самолети, тичах по служебни срещи, плащах фактури...

Докато аз бях далече, той проходи. Научи се и да говори. И когато поотрасна малко, започна да казва:

- Тате, като стана голям, искам и аз да бъда като теб!...

Често ми звънеше през деня по телефона в службата и все ме питаше:

- Татко, кога ще се прибереш вкъщи?

А аз всеки път му отговарях:

- Не зная кога точно ще си дойда, момчето ми. Но ти обещавам, че щом се прибера, ще си прекараме чудесно заедно...

Годините минаваха неусетно. Синът ми стана на 10 години. Един ден ,на връщане от работа му купих нова топка.

- Топката е страхотна, татко! Благодаря ти! Ела да поиграем двамата! - въодушеви се той, когато му я дадох.

- Имам много работа сега, момчето ми. Не мога днес... Но следващата седмица ще играем, става ли? – отвърнах му тогава.

- Добре, татко... – съгласи се, макар и с неохота. Но усмивката си остана все така искрена на лицето му. И отново повтори - Знаеш ли, когато порастна, и аз ще стана като теб!

Времето продължаваше да си тече, годините се нижеха една след друга. Синът ми завърши началното, след това основното, а после и средното си образование. Беше дошъл и моментът на дипломирането му в университета. Като всеки баща и от мен се очакваше да кажа нещо в този така важен за всички ни момент.

- Гордея се с теб, момчето ми! Ела да седнем за малко тук, искам да си поговорим за някои неща... – казах му аз тогава.

Но той ми се усмихна извинително и отвърна:

- Друг път, татко. Приятелите ми ме чакат отвън, имаме уговорка... Можеш ли да ми дадеш ключовете на колата? По-късно ще поговорим, става ли?...

Годините продължаваха да се нижат неусетно една след друга. Пенсионирах се. Вече имах достатъчно свободно време, без да ме притискат належащи задачи и неотложни ангажименти. А междувременно синът ми си беше намерил много престижна и доходна работа в друг град и се беше пренесъл да живее там. Един ден му звъннах по телефона:

- Как си, момчето ми? Ако нямаш други планове, ела си за уикенда. Да се видим, да си поговорим. От цяла вечност не сме го правили...

- Ще се радвам, татко! – отвърна ми той с енергичен и весел глас – Трябва да си погледна графика и ако имам свободно време, ще се отбия... Тия дни съм затрупан с работа... Но и аз много искам да се видим...

- Добре, синко... А, кога ще дойдеш? – попитах го отново.

- Не зная кога, татко. Сега имам едно съвещание и трябва да побързам за него. Аз ще ти звънна после... Но ти обещавам, че като си дойда, ще си прекараме чудесно заедно...

Когато затворих телефона след този разговор, вече бях разбрал: детската мечта на моя син се беше осъществила! Той я беше превърнал в реалност - вече беше станал като този, когото винаги взимаше за пример...

Когато порастна, синът ми беше станал същият, като татко си!...

~ . ~ . ~

Автор - анонимен
Превод на български - Melisa

Когато си мислиш, че не те гледам...

Съобщението,
което всеки възрастен трябва да прочете, защото децата наблюдават и правят това, което ти правиш, а не онова, което им казваш...

~ . ~ . ~

* Когато си мислеше, че не те гледам,
аз видях, как ти закачи първата ми картина на хладилника и веднага поисках да нарисувам друга...

* Когато си мислеше, че не те гледам,
аз видях, как ти нахрани малко изгубено коте и научих, че е добре да сме мили с животните...

* Когато си мислеше, че не те гледам,
аз видях, как ти направи любимата ми торта за мен и научих, че дори и най-малките неща могат да бъдат най-специалните неща в живота...

* Когато си мислеше, че не те гледам,
аз чух, как ти каза една молитва и вече знаех, че някъде има Бог - така се научих да вярвам в Него...

* Когато си мислеше, че не те гледам,
аз видях, как ти приготви храна и я занесе на приятел, който беше болен и научих, че ние всички трябва да помагаме, грижейки се един за друг...

* Когато си мислеше, че не те гледам,
аз видях, как ти отдели от времето и парите си, за да помогнеш на хора, които нямат нищо и научих, че тези които имат нещо трябва да дават на тези, които нямат...

* Когато си мислеше, че не те гледам,
аз видях, как ти се грижиш за нашата къща и всеки в нея и научих, че трябва да се грижим за това, което ни е дадено...

* Когато си мислеше, че не те гледам,
аз видях, как ти се справяш с отговорностите си, дори когато не се чувстваш добре и научих, че трябва да поемам отговорности когато порастна...

* Когато си мислеше, че не те гледам,
аз видях, как потичат сълзи от очите ти и научих, че понякога биваш наранен, но няма нищо страшно в това да поплачеш в такива моменти...

* Когато си мислеше, че не те гледам,
аз видях, как ти се безпокоиш за мен и поисках да бъда всичко онова, което мога да съм...

* Когато си мислеше, че не те гледам,
аз научих най-много от уроците на живота, които трябва да знам, за да бъда един добър и стойностен човек, когато порастна...

* Когато си мислеше, че не те гледам,

аз те погледнах и научих толкова много от Теб!
Затова, сега искам да ти кажа “Благодаря!” за всички онези неща, които видях, докато ти не знаеше, че те гледам...

~ . ~ . ~

Посвещавам това на всички онези хора, които правят толкова много за другите мислейки, че никой не ги вижда...

"Татко забравя!" - разкаянието на един баща

Слушай, синко:

Казвам това, докато ти спиш. Едната ти ръчичка е свита под бузата, а русите ти коси са залепнали на влажното ти челце. Промъкнах се крадешком в стаята ти. Само преди няколко минути си седях и си четях вестника в библиотеката и изведнъж ме споходи чувство за вина. Разкаян, дойдох при леглото ти...

Ето какво си мислех, сине:
Бях лош към теб. Скарах ти се, когато се обличаше за училище, само защото си позабърса лицето с кърпата. Скарах ти се, че не си си лъснал обувките. Креснах ти ядосано, задето беше захвърлил някакви свои неща на пода. На закуска също намерих за какво да ти се скарам - разливаше ту това, ту онова, ядеше лакомо, без да сдъвкваш добре, слагаше лактите на масата, намаза си прекалено много масло на филията...

Когато тръгна да си играеш, а аз – да хвана влака, ти се обърна, помаха ми и ми извика: "Довиждане, татко!"... А аз се намръщих и отвърнах: "Какво си се прегърбил?!"...

Следобед всичко започна отначало. Още като идвах по пътя те видях да играеш на топчета, коленичил на земята. Беше си скъсал чорапите. Засрамих те пред приятелите ти, като те подкарах пред себе си към къщи. Казах ти, че чорапите струват пари и ако трябва сам да ги купуваш, ще внимаваш повече. Представяш ли си сине, един баща да каже такова нещо?!...

Спомняш ли си по-късно, докато четях в библиотеката, ти влезе плахо с някаква болка в погледа? Аз те изгледах над вестника недоволен, че си ме прекъснал и ти спря на вратата. "Какво искаш?" – кисело попитах аз. Ти нищо не каза, но се втурна през стаята, обви ръце около врата ми и ме целуна. Малките ти ръчички ме прегърнаха с обич, която Бог е запалил в сърцето ти и която дори пренебрежението ми не може да угаси. А после избяга нагоре по стълбите.

Синко, малко след това вестникът се изплъзна от ръцете ми и ме обхвана ужасен, сковаващ страх. Какво е направил с мен навикът? Навикът да търся недостатъци, да упреквам – това бе моята награда за теб като дете! Не че не те обичам, просто очаквам прекалено много от теб. Меря те с аршина на собствените си години. Твоят характер е белязан с толкова доброта, проницателност и преданост. Сърчицето ти е великодушно и чисто като изгрева над планините. Затова се върна спонтанно да ме целунеш за лека нощ. Всичко друго загуби за мен значение тази вечер, сине. Дойдох при леглото ти в тъмното и коленичих засрамен тук!

Това е жалка компенсация. Знам, че не би разбрал тези неща, ако ти ги кажа, когато си буден. Но утре ще бъда истински татко! Ще бъдем приятели, ще страдам, когато ти страдаш, ще се смея, когато ти се смееш. Ще прехапвам език, когато думите напират нетърпеливи. Ще си повтарям като в ритуал: “Той е само дете – едно малко дете!”

Страхувам се, че си мислех за теб като за голям човек. А като те гледам сега, синко, сгушил се в креватчето, виждам, че си още съвсем мъничък. До вчера майка ти те носеше на ръце и ти отпускаше главичка на рамото й. Прекалено много исках от теб, прекалено много...

Автор - У. Ливингстън Ларнд
Откъс от книгата "Пилешка супа за душата"

Меморандум на едно дете

Мили Мамо и Татко,

Не ме разглезвайте! Зная много добре, че не мога да получа всичко, което искам. Аз само ви изпитвам...

Не се страхувайте да сте строги с мен! Аз го предпочитам. Това ще ми позволи да разбера къде ми е мястото...

Не ме насилвайте! Това ще ме научи, че силата е всичко. Аз ще откликна по-лесно, ако ме убеждавате...

Не бъдете непоследователни! Това ме обърква и ме кара да се измъквам по какъвто начин мога...

Не ми обещавайте! Вие може да не сте в състояние да изпълните обещанието си. Това ще ме накара да не ви вярвам...

Не се разстройвайте много, когато ви кажа “Мразя ви”! Аз не искам да кажа това, а само да ви накарам да съжалявате за онова, което сте ми сторили...

Не вършете вместо мен нещата, които мога да си свърша сам! Това ще ме накара да се чувствам като бебе и мога да продължа да ви използвам...

Не ме критикувайте пред други хора! Аз ще възприема по-добре, ако разговаряте с мен спокойно и насаме...

Не ме предпазвайте от последиците! Аз имам нужда от опит...

Не се опитвайте да обсъждате моето поведение в разгара на кавгата! По някакви причини слухът ми в този момент е нарушен, а способността ми за контактуване – още повече. Правилно е нещата да са такива, каквито се изискват, но по-добре да поговорим за това по-късно...

Не избягвайте отговорите на честите ми въпроси! Ако го правите, скоро ще разберете, че съм спрял да ви питам и търся информация някъде другаде...

Никога не се представяйте за идеални и безгрешни! Ще ми бъде трудно да ви следвам...

Не се притеснявайте, че прекарваме малко време заедно! По-важно е как го прекарваме...

Не позволявайте страховете ми да предизвикат безпокойството ви! Иначе ще се страхувам повече. Вдъхнете ми смелост...

Не поставяйте твърде много на изпитание честността ми! Лесно мога да се изплаша и да ви излъжа...

Не ме карайте да чувствам грешките си като грехове! Аз трябва да се науча да правя грешки, без да чувствам, че не съм добър...

Отнасяйте се с мен, както се отнасяте към приятелите си! Така и аз ще бъда също ваш приятел...

Запомнете, че е по-лесно да се науча от модел, а не от критик! Не забравяйте, че не мога да се справя без вашето разбиране и насърчение. Макар и често заслужени, понякога забравяте похвалите и одобрението. Изглежда, само гълчането не го забравяте...

И само още нещо:

Аз ви обичам много!
Моля ви, обичайте ме и вие...

"Твоят Ангел на Земята" - Притча за Майката

Имало едно време, едно малко бебенце, което се гласяло да дойде на бял свят. В деня, в който трябвало да се роди, то отишло при Бог и попитало притеснено:

- Господи, аз съм толкова малко и беззащитно. Какво ще правя, как ще живея на Земята? Как ще се справям с всичките трудности там?

Бог се усмихнал и отвърнал:
- Не се притеснявай, детето ми. Аз избрах най-добрия и най-верния сред всички ангели тук и ще го пратя при теб на Земята. Този ангел ще те очаква там с огромно вълнение и трепет да се появиш, а след това ще се грижи за теб и ще ти помага във всичко.

А бебето пак попитало:
- Но, Господи, аз не зная езика, който говорят хората на Земята. Как ще разбирам какво ми казват?
- И за това не се тревожи. Твоят ангел много внимателно и търпеливо ще те научи на техния език. Винаги ще ти говори с обич и нежност, ще те нарича с най-милите и ласкави думи,. Всяка вечер ще ти пее приспивни песни. И така ти много лесно и бързо ще научиш всичко...

Въпреки всичките тези уверения обаче, бебето пак не можело да преодолее притеснението и страховете си. И за пореден път попитало:
- Господи, тук всички говорят, че на Земята има много злини. Казват, че и хората там били лоши. А аз съм само едно мъничко бебе, как ще се справя с тях, как ще оцелея там?
- И за това съм помислил, детето ми... - отвърнал Бог. - Твоят ангел през цялото време ще се грижи за теб и ще те пази от всякакви опасности. Ще те закриля и брани дори с цената на собствения си живот. Така, че не се тревожи и за това...

В този момент се чул някакъв шум. Притихнали, заслушали се и разбрали, че това са гласове от Земята. Което значело, че е време вече бебето да тръгва. Усещайки това, в последния миг бебето попитало:
- Господи, но ти не ми каза, как се казва моят ангел на Земята. Аз как ще го позная?

Бог се засмял и тихо отвърнал:
- Няма значение, какво е името. Ти ще наричаш своя ангел... Мамо!

~ . ~ . ~

Автор - анонимен
Превод на български - Melisa

Един живот по-малко!

Младата жена беше като омагьосана от красотата на бебето, което спеше в креватчето. Наблюдаваше го с безмълвно възхищение. Беше прекрасно момиченце - със златиста косичка, бадемови очи, сладко чипо носле и малки розови устни. Красиво като ангелче, то приличаше на бебетата, които снимаха за поздравителни картички и рекламни плакати. Беше толкова мило и сладко, че жената изпита неустоимо желание да целуне нежните като коприна бузки и да вдъхне аромата му. Докато се навеждаше към малкото момиченце обаче, чу странен глас:

-Ти нямаш право да ме докосваш!

Жената стреснато се изправи и се заогледа наоколо. Но освен нея и детето, вътре нямаше никой друг. Явно й се беше причуло само...

Когато обаче след секунди отново протегна ръце към него, се чу същия глас. Тогава тя смаяно се вгледа в бебето, лежащо пред нея. О, боже! Въпреки че имаше вид почти на новородено, именно то говореше!

- Не се приближавай към мен! – отново извика малкото момиченце. – Не искам да ме докосваш, чуваш ли? Отдалечи се!

Мина известно време, докато жената успеее да се посъвземе от шока. След което едва изрече с треперещ глас:

- Аз, понеже... моите деца са все момчета. И те са много хубави, но красотата на момиченцата е някак по-различна. Затова исках просто да те целуна. Нищо лошо няма да ти сторя...

- Не можеш да ме целунеш! – заплака бебето. – Също както и аз няма да мога да целуна теб...

Жената продължаваше да недоумява:

- Но защо, защо да не можеш?!

Хлипайки и давейки думите си в сълзи, малкото момиченце отвърна:

- Ти знаеш причината! Ако помислиш малко, сама ще се досетиш...

Докато правеше усилия да си спомни, жената постепенно дойде на себе си. Лежеше в една от най-модерните стаи на частна клиника. Все още усещаше гадене от поставената и преди няколко часа упойка. Отвори бавно очи и видя пред себе си лекаря, който същеврменно беше и техен близък семеен приятел. Той дръпна една роза от изпълнилите цялата стая букети и я подаде на жената, с думите:

- Спокойно, операцията мина благополучно и без допълнителни усложнения. А, между другото бебето, което махнахме - беше момиченце...

~ . ~ . ~

Автор - анонимен
Превод на български - Melisa