„Вкусни разкази” не е книга с рецепти. Или поне не такива, които може да се изпълнят по предписание. В нея са събрани няколко истории за вкуса на живота, който може да е горчив, но и сладък, тръпчив, изискан или пикантен; за аромата на дом и копнежа за любов и общуване; за онези символи на всекидневието – храна за душата, които свързват хората и така му придават стойност, устойчивост и екзистенциален смисъл.
Тази книга ще докосне по особен начин литературното ви небце и ще засили апетита ви за четене и споделяне. Защото вкусно разказаните истории – също като ястията, приготвени с обич, винаги ни карат да искаме още и още.
Катерина Хапсали е разказвач, PR и най-продаваният български автор на издателство „Колибри“. Нейно дело са бестселърите „Гръцко кафе“ и „Сливовиц“, а „През девет планини“ е сборник със стихотворения, също пожънал голям успех сред читателите. За романа „Гръцко кафе“ Хапсали печели награда „Перото“ в категория проза за 2015 г., както и приза „Цветето на Хеликон“ за 2016 година.
КАТЕРИНА ХАПСАЛИ завършва икономика и испански език в САЩ. От 2000 г. работи като журналист, макар че предпочита по-широкото определение „човек на думите” – неслучайно прави докторантура по философия. Сред любимите ѝ медийни проекти през годините са предаването „Говори с нея” в Дарик радио, както и рубриките „Детектор на лъжата” и „Жени с история” в сп. ТЕМА. Тя е и първият главен редактор на сп. Harper’s BAZAAR у нас. „Гръцко кафе” е дебютният ѝ роман.
Нямам думи... След един разказ се разхождах, мислейки за него, по софийските улици, след втори цялата изтръпнах, след трети плаках като малко дете. Разтопи ми сърчицето Катерина Хапсали и ще се постарая да прочета всичките й книги. Благодарности на читателския клуб Social Station Club, че ме срещна с книгата, макар и да не успях да присъствам на месечната им среща.
Така семпло и елегантно написано, с една чиста, дълбока мъдрост, вървяща ръка за ръка с разказа и поставяна точно на място - да докосне и попие. Надмина очакванията ми.
Ах, тази Хапсали и нейният вълшебен стил да разказва истории, да заплита съдби и да осмисля човешки животи. Много ми хареса как тематично са обвързани разказите тук. Каквито и предпочитания да имате към вкуса - дали обичате сладко, горчиво, или пък пикантно, Хапсали майсторски ще ви изкуши да опитате от нейната литература. Историите и героите са запомнящи, а книгата е като книжовен шоколад в чантата - уж го слагате там за всеки случай, ако много прегладнеете в метрото, но накрая не издържате и хоп, парченце по парченце, сте го погълнали лакомо целия. Едва няколко разказа в този сборник, а човек се чувства хем напълно сит след тях, хем гладен за още. Прекрасно завръщане на Хапсали на литературната сцена след предишните й книги “Гръцко кафе”, “Сливовиц” и “Хора” (още един хубав сборник с разкази от авторката).
Чудесни разкази, никакви глупави диалози, никакви извращения и просташки изказвания, а съдби, характери...сякаш истински. Има да се учат всичките ми ти там Калиновци та Терзийски и съратниците им Карабашлиев и Пасков...ама няма, ей тъй ще си бълват глупостите докато автори като Хапсали не получават заслуженото внимание!
Топли, уханни и вълнуващи, а не само вкусни са тези нови разкази на Катерина Хапсали. Мисля, че от всичко, което пише, най-много обичам да описва хора и съдби.. Зейбекикото беше време да стане главен герой и в българска литература, но личен фаворит: Закуска в тролея. P.S. Някакси си ги представих като минисериал. Даже си го пожелах.
Чаровно е написан сборникът, с онази замечтаност на отминалите времена и тежестта на настоящето. Но границата между находчиви прилагателни и претруфен език е тънка. На моменти езикът става тежът, тромав, прекалено дори досаден, тъй като в един разкъз обикновено се кражи около няколко думи до полуда. Силно впечатление прави първия разказ с думата "джин", която на 4 реда се появява 2 пъти. Но иначе е приятно четиво, докосва те отвътре.
Бях чела преди няколко години "Сливовиц" и се потопих в магията ѝ. Случайно преди седмица ми попаднаха и "Вкусни разкази" в Сторител. Влезнах да видя отзивите тук и си я пуснах. Невероятна! Огромен плюс е, че авторката сама я чете там. Толкова прости истории, такива, които срещаме сред нас, а същевременно напити с толкова мъка, усмивки, любов, загуба. Наистина искаш още, и още, и още. Дано пише много такива книги и занапред! "Симид от Босфора" ме остави без дъх, че даже и си поплаках...