What do you think?
Rate this book
Monsieur Jean und sein Gespür für Glück
Lange Jahre hat Monsieur Jean als Concierge im berühmten Grandhotel Tour au Lac in Zürich gearbeitet. Als er plötzlich in den Ruhestand verabschiedet wird, fragt er sich, was er mit dem Rest seines Lebens noch anfangen soll. Doch dann nimmt er sein kleines Notizbuch in die Hand, in das er die Wünsche und Geheimnisse der Hotelgäste und Angestellten stets sorgfältig und diskret notierte – und plötzlich hat er einen großartigen Plan. Zu viele Dinge, die noch nicht an ein gutes Ende geführt wurden, warten auf jemand, der dies ändern könnte. Unauffällig, wie es seine Art ist, beginnt Monsieur Jean die Fäden zu ziehen: Mit dem ihm eigenen Gespür für Menschen greift er in das Schicksal jener ein, denen das besondere Talent für Glück bisher fehlte. Die größte Herausforderung für Monsieur Jean wird jedoch Anastasia Feodora Baljanina, eine junge Ukrainerin mit großen Plänen und kleinem Budget. Ihr Versuch, mitten in Zürich ein charmantes kleines Café zu eröffnen, scheint zum raschen Scheitern verurteilt. Doch Monsieur Jean, ihr erster Gast, überlässt es auch bei ihr nicht dem Zufall, sondern versteht es, dem Lauf der Dinge eine andere Wendung zu geben und dabei dem kleinen Café de Balzac und Anastasias Glück auf die Sprünge zu helfen. Er hat da nämlich ein paar ganz besondere Ideen …
254 pages, Hardcover
First published September 14, 2015
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 45 reviews
March 7, 2017
Ревю => http://justonebooklover.blogspot.bg/2...
~ ~ ~
"Мосю Жан в преследване на щастието" е една чаровна книга, страниците, на която, са изпълнени с доброта, мили жестове, трогателни истории, надежда, много приятелски чувства, любов и общо взето, всички онези прекрасни неща, съпътстващи човешкия живот. Оптимистичен роман, който успя да нахрани душата ми с хубави емоции и щастие!
~ ~ ~
"Мосю Жан в преследване на щастието" е една чаровна книга, страниците, на която, са изпълнени с доброта, мили жестове, трогателни истории, надежда, много приятелски чувства, любов и общо взето, всички онези прекрасни неща, съпътстващи човешкия живот. Оптимистичен роман, който успя да нахрани душата ми с хубави емоции и щастие!
September 3, 2023
Тази книга ме остави с широка усмивка. Всъщност накара ме да се усмихвам и да се просълзявам през цялото време. Хубаво е всеки от нас да има по един мосю Жан в живота си или пък самият ти да си мосю Жан за някой човек.
January 7, 2023
Лигава, розова книжка, която обаче носи непоправимо добро настроение.
Read
December 3, 2016"Мосю Жан в преследване на щастието" - топла и трогателна история за миналото и бъдещето, за желанията и шансовете
Дочетох я преди малко. И ми е трудно да реша какво да напиша за нея. Не защото не ми хареса, а тъкмо напротив - защото ме докосна по един особен начин, който не може да се вмести в рамките на думи като "харесвам" или "допада ми". Тази книга е специална.
На пръв поглед историята не е кой знае какво. Всъщност дори не е такава, която бихме си представили като съдържаща "материал" за сюжет на цяла книга. Мосю Жан е възрастен господин, който се пенсионира след дългогодишна работа в хотел. ще кажете - какво толкова, хора по цял свят излизат в пенсия цял ден, що за "събитие" е това?
Така ще кажете. И няма да сте прави.
Защото мосю Жан е много неща, но не и "просто още един човек". Той е от онези хора, за които казваме, че "са се превърнали в институция". От онези, без които никой не може да си представи дадено място, което е свързвал с тях. От хората, които цял живот служат на другите, и сякаш винаги знаят какво и кога трябва да направят, за да бъдат от полза. От онези, които никога не се натрапват с присъствието си, но винаги се оказват точно там, където трябва, точно когато трябва.
Мосю Жан е доказателството, че нашето минало може да ни определя само ако ние пожелаем и позволим това. Няма значение колко тъмнина има там, ако ние искаме да пуснем вътре светлината. А другите герои в тази топла история ни показват, че няма непоправими грешки, няма пропаст в отношенията, над която да не може да бъде прехвърлен мост - и почти няма непостижими мечти.
Заглавието на книгата е леко подвеждащо. Прочитайки го, човек би си помислил, че мосю Жан наистина търси щастие само за себе си. Би си го помислил - и би открил, че греши. Защото мосю Жан не търси своето щастие, а търси начин да даде това щастие на другите. И то, ако може, без те да разберат, че това е негово дело. Много ми хареса начинът, по който го прави - под "прикритието" на услуга, която уж иска за себе си, да направи така, че да помогне на друг. И то точно по най-нужния начин
Сравняват тази книга с "Човек на име Уве". За мен "Мосю Жан.." е по-добрата книга. Защото в "Уве" се променя самият герой, а тук промяната идва при много повече хора, и то по много по-дискретен начин.
Книгата е прекрасна, препоръчвам я на всички, които обичат затрогващите и топли истории. Преводът на Алеко Дянков е чудесен и определено допринася за удоволствието от четенето.
Приятно четене!
Дочетох я преди малко. И ми е трудно да реша какво да напиша за нея. Не защото не ми хареса, а тъкмо напротив - защото ме докосна по един особен начин, който не може да се вмести в рамките на думи като "харесвам" или "допада ми". Тази книга е специална.
На пръв поглед историята не е кой знае какво. Всъщност дори не е такава, която бихме си представили като съдържаща "материал" за сюжет на цяла книга. Мосю Жан е възрастен господин, който се пенсионира след дългогодишна работа в хотел. ще кажете - какво толкова, хора по цял свят излизат в пенсия цял ден, що за "събитие" е това?
Така ще кажете. И няма да сте прави.
Защото мосю Жан е много неща, но не и "просто още един човек". Той е от онези хора, за които казваме, че "са се превърнали в институция". От онези, без които никой не може да си представи дадено място, което е свързвал с тях. От хората, които цял живот служат на другите, и сякаш винаги знаят какво и кога трябва да направят, за да бъдат от полза. От онези, които никога не се натрапват с присъствието си, но винаги се оказват точно там, където трябва, точно когато трябва.
Мосю Жан е доказателството, че нашето минало може да ни определя само ако ние пожелаем и позволим това. Няма значение колко тъмнина има там, ако ние искаме да пуснем вътре светлината. А другите герои в тази топла история ни показват, че няма непоправими грешки, няма пропаст в отношенията, над която да не може да бъде прехвърлен мост - и почти няма непостижими мечти.
Заглавието на книгата е леко подвеждащо. Прочитайки го, човек би си помислил, че мосю Жан наистина търси щастие само за себе си. Би си го помислил - и би открил, че греши. Защото мосю Жан не търси своето щастие, а търси начин да даде това щастие на другите. И то, ако може, без те да разберат, че това е негово дело. Много ми хареса начинът, по който го прави - под "прикритието" на услуга, която уж иска за себе си, да направи така, че да помогне на друг. И то точно по най-нужния начин
Сравняват тази книга с "Човек на име Уве". За мен "Мосю Жан.." е по-добрата книга. Защото в "Уве" се променя самият герой, а тук промяната идва при много повече хора, и то по много по-дискретен начин.
Книгата е прекрасна, препоръчвам я на всички, които обичат затрогващите и топли истории. Преводът на Алеко Дянков е чудесен и определено допринася за удоволствието от четенето.
Приятно четене!
November 8, 2016
Наивна история за един възрастен интригант, който си бута носа навсякъде.
February 16, 2018
Когато Уве започна да ми липсва, а баба вече отдавна беше изпратила своите поздрави, огледах се наоколо за четиво а-ла Фредрик Бакман и попаднах на две книги. Едната от тях бе „Последната любов на баба Дуня“ от Алина Бронски (изд. „Сиела”). Deja vu? Не, няма да ви разказвам отново за „Последната любов на баба Дуня“, а за моята последна любов – втората от двете книги, които си бях харесала. Днес ще преследвам (и дори настигам) щастието заедно с мосю Жан на Томас Монтасер. Прочетете ревюто на "Книжни Криле"
https://knijnikrile.wordpress.com/201...
https://knijnikrile.wordpress.com/201...
January 15, 2022
Sympatyczna książka na jedno popołudnie. Bardzo przypomina „Dżentelmena w Moskwie”, ale jest mniej treściwa i dużo prostsza. Jako przerywnik między innymi książkami się sprawdzi.
This entire review has been hidden because of spoilers.
September 28, 2020
Някъде някой беше сравнил Мосю Жан на Томас Монтасер с Уве на Фредрик Бакман. Едно, за мен, не особено уместно сравнение на два персонажа и два различни като философия стила на писане. Бакман влиза директно с бутоните в душата ти и остава своите следи там. А Монтасер го прави елегантно и някак свенливо сдържано - като старомоден джентълмен, какъвто е героят му. Онзи симпатичен старец, който обикаля улиците на Цюрих, за да търси някого или нещо, или може би самият себе си. Някъде там е и верният път към онова, което да го накара да се почувства отново нужен и най-после обичан. Там, където са спомените му, плахите му надежди и неговата голяма тайна, която вече започва да му тежи.
December 17, 2017
Давам 5 звезди, защото оценявам книгите по това колко са ми харесали, като се съобразявам със съответния жанр. Тази книга е сладурска история, която не ме затормози, но не е празноглава. Не може да се мери с "Ние, удавниците", но в жанра си е прекрасна. Достави ми наслада и ме разсейваше. Напомня на леките филмчета, които излъчваха в ранния неделен следобяд, но сюжетът не е така банален.
Въпреки че нямаше нищо общо с Коледа, ми създаде чудесно коледно настроение. Отдавам го на факта, че основата идея, залегнала в книгата, е напомнянето да бъдем добри и човечни, да се съобразяваме с околните, да уважаваме изборите и желанията им. А ако можем да направим малък жест към тях, това би донесло щастие и за двете страни. Застъпено е и поизгубеното чувство на дълг, овехтялото джентълменство, но не онова пресилено, а направеното с лекото и без претенции за сензация.
Въпреки че нямаше нищо общо с Коледа, ми създаде чудесно коледно настроение. Отдавам го на факта, че основата идея, залегнала в книгата, е напомнянето да бъдем добри и човечни, да се съобразяваме с околните, да уважаваме изборите и желанията им. А ако можем да направим малък жест към тях, това би донесло щастие и за двете страни. Застъпено е и поизгубеното чувство на дълг, овехтялото джентълменство, но не онова пресилено, а направеното с лекото и без претенции за сензация.
March 12, 2021
Понякога не са нужни огромни усилия, за да се даде нова посока на сложния механизъм на живота. Понякога е достатъчен един дребен жест, един малък сигнал или просто един знак от съдбата, за да тръгнат нещата към добро. Понякога това може да е просто каприз на господин в напреднала възраст, който има известен опит в отношенията към хората и огромно сърце. От време на време някой благоразположен дух директно се намесва в живота ни, друг път зависи от нас самите да предадем на съществуването си по-дълбок смисъл... или на съществуването на друг човек. Чрез добър съвет, невидима помощ, малка измама. Или разбира се, с едно брауни.
February 26, 2021
Не казвам, че книгата не носеше своя чар, но... за мен бе твърде розова, твърде блудкава. Добър замисъл, но прекалено добре завършен, нереален край и развитие на сюжета. През цялото време авторът се опитваше да се доближава до Бакман, за съжаление безуспешно. Липсваше нещо. Сравнението с “Човек на име Ув��” в резюмето на книгата приемам категорично като маркетингов трик. Не бих препоръчала или може би на някое дете, прохождащо в света на книгите...
January 1, 2017
Красива история за любовта към живота и към ближния. Отдавна не бях чела толкова лека и в същото време мила и оптимистична книга. :)
July 31, 2020
Малко кратко и интересно четиво, бих казала неангажиращо. Тази симпатична малка книжка се опитва да представи животът от по-добрата му страна. Историята, в която участва Мосю Жан, има за роля да ни докаже, че има светлина в тунела, дори когато нещата изглеждат безнадеждни. Хареса ми финесът, с който беше представено всичко в тази книга. В началото малко се чувствах объркана по две причини: първо, една глава беше подразделена на отделни пасажи, които разказваха различни истории; второ, още в началото на книгата бяха представени прекалено много персонажи, което за мен беше прекалено хаотично и объркващо. Но... след като свикнах с това кой-кой е, книжката определено стана по-интересна!
Хареса ми това, че с тази книжка се опитват да ни припомнят, че най-важното е да не забравяме, че с действията си предизвикваме събитията в живота си. Един брак може да бъде спасен поредством усилия и от двамата души; един бизнес може да просперира, ако човек осъзнае, че има нужда от помощ; един чов��к може да промени съдбата си, ако му бъде предоставен шанс да се поправи; една душа може да преокрие мястото си в света...
За финал ще си позволя и един цитат от книгата:
"Ето . Големите неща са перфектни само ако дребните им детайли са перфектни. Всичко е взаимосвързано. Вие може да сте само малка частица от нещо голямо. Но без вас това голямо нещо не е перфектно."
Хареса ми това, че с тази книжка се опитват да ни припомнят, че най-важното е да не забравяме, че с действията си предизвикваме събитията в живота си. Един брак може да бъде спасен поредством усилия и от двамата души; един бизнес може да просперира, ако човек осъзнае, че има нужда от помощ; един чов��к може да промени съдбата си, ако му бъде предоставен шанс да се поправи; една душа може да преокрие мястото си в света...
За финал ще си позволя и един цитат от книгата:
"Ето . Големите неща са перфектни само ако дребните им детайли са перфектни. Всичко е взаимосвързано. Вие може да сте само малка частица от нещо голямо. Но без вас това голямо нещо не е перфектно."
July 19, 2020
Po przeczytaniu Wyjątkowego roku, moje oczekiwania względem tej książki były średnie, ale bardzo pozytywnie mnie zaskoczyła! Jest to ciepła, magiczna historia, która wywołała duży uśmiech na mojej twarzy. Wszystko, od scenerii po bohaterów i motyw drobnych dobrych uczynków mnie zachwyciło. Być może była trochę zbyt idealna i idylliczna, ale tego właśnie potrzebowałam. Polecam! :)
October 12, 2016
Мосю жан ми напомни за уважаван от мен автор Фредрик Бакман. Усетих голяма прилика както с Уве, така и с любимата баба на Елса. С устроумието, увлекателният начин на писане, книгата Мосю Жан в предледване на щастието се превърна в едно прекрасно четиво.
November 19, 2016
Понякога не са нужни огромни усилия, за да се даде нова посока на сложния механизъм на живота. Понякога е достатъчен един дребен жест, един малък сигнал или просто един знак от съдбата, за да тръгнат нещата към добро.
November 28, 2016
Останах със смесени чувства към тази книга. Хареса ми, защото беше лека, ненатрапчива и лесно четима, но някак твърде предсказуема. Прекалено лесното подреждане на историите на всички герои не ми хареса. Иначе е приятна за един недел ден.
November 6, 2016
Много лека и изключително сърдечна книжка, точно това, от което имах нужда. Високо ценя мекотата на подобни произведения.
July 21, 2019
Um es vorwegzuschicken - "Monsieur Jean und sein Gespür für Glück" ist einer der schönsten Romane, die ich in den letzten Jahren gelesen habe!
Es geht ein Zauber von ihm aus, der schwer zu beschreiben ist und dem ich mich zu keiner Zeit entziehen konnte noch wollte.
Die Charaktere, allen voran Monsieur Jean, werden so zart und einfühlsam gezeichnet, sind so voller Charme und Liebenswürdigkeit, dass man sie sofort ins Herz schließen muss und den sehnsüchtigen Wunsch verspürt, ihnen in der Wirklichkeit zu begegnen, denn sie machen die Welt nicht nur ein kleines Stückchen besser, fröhlicher, liebenswerter!
Ein Märchen? Vielleicht! Der Autor lässt es jedenfalls in seinem Buch Wirklichkeit werden...
Wir begegnen Monsieur Jean, einem älteren Herrn, der beschlossen hat, dem Glück auf die Sprünge zu helfen. Seinem eigenen? Weit gefehlt! Er ist ein bescheidener Mensch, verlangt nicht nach mehr, auch wenn ihm in seinem doch recht einsamen Leben nach der Pensionierung vielleicht etwas fehlt. Aber das weiß er nicht einmal selbst, ahnt es höchstens vage.
Unser Monsieur Jean liebt die Menschen und versteht sie wie kein anderer. Als Concierge in einem großen Züricher Hotel hatte er viele Jahre lang die Möglichkeit, sie zu beobachten, zu studieren. Er kennt sie und weiß um ihre heimlichen Wünsche und Sehnsüchte, ihre Traurigkeiten und ihre Verzagtheit, ihre Sorgen und Nöte.
Nach seiner Pensionierung aus heiterem Himmel macht er sich auf, einer Handvoll von ihnen zu einem schöneren, freundlicheren, erfüllten Leben zu verhelfen - freilich ohne dass sie davon wissen. Er braucht keinen Dank, möchte im Hintergrund bleiben.
Und das gelingt ihm auch beinahe - aber eben nur beinaht!
Denn auch seine Schützlinge haben ein großes Herz, und einige von ihnen merken recht bald, wer hinter den wunderbaren Veränderungen in ihrem Leben steckt.
Ja und dann, denn die Großherzigen und Selbstlosen sollen belohnt werden, - lacht endlich auch unserem so überaus liebenswerten und großherzigen Monsieur Jean das Glück - zu des Lesers größter Freude und Befriedigung!
Mehr soll an dieser Stelle nicht verraten werden über den Roman, der leicht wie eine laue Sommerbrise das Herz des Lesers berührt und erwärmt und ein Lächeln auf sein Gesicht zaubert. Noch lange nachdem er das be- und verzaubernde kleine Meisterwerk aus der Hand gelegt hat....
Es geht ein Zauber von ihm aus, der schwer zu beschreiben ist und dem ich mich zu keiner Zeit entziehen konnte noch wollte.
Die Charaktere, allen voran Monsieur Jean, werden so zart und einfühlsam gezeichnet, sind so voller Charme und Liebenswürdigkeit, dass man sie sofort ins Herz schließen muss und den sehnsüchtigen Wunsch verspürt, ihnen in der Wirklichkeit zu begegnen, denn sie machen die Welt nicht nur ein kleines Stückchen besser, fröhlicher, liebenswerter!
Ein Märchen? Vielleicht! Der Autor lässt es jedenfalls in seinem Buch Wirklichkeit werden...
Wir begegnen Monsieur Jean, einem älteren Herrn, der beschlossen hat, dem Glück auf die Sprünge zu helfen. Seinem eigenen? Weit gefehlt! Er ist ein bescheidener Mensch, verlangt nicht nach mehr, auch wenn ihm in seinem doch recht einsamen Leben nach der Pensionierung vielleicht etwas fehlt. Aber das weiß er nicht einmal selbst, ahnt es höchstens vage.
Unser Monsieur Jean liebt die Menschen und versteht sie wie kein anderer. Als Concierge in einem großen Züricher Hotel hatte er viele Jahre lang die Möglichkeit, sie zu beobachten, zu studieren. Er kennt sie und weiß um ihre heimlichen Wünsche und Sehnsüchte, ihre Traurigkeiten und ihre Verzagtheit, ihre Sorgen und Nöte.
Nach seiner Pensionierung aus heiterem Himmel macht er sich auf, einer Handvoll von ihnen zu einem schöneren, freundlicheren, erfüllten Leben zu verhelfen - freilich ohne dass sie davon wissen. Er braucht keinen Dank, möchte im Hintergrund bleiben.
Und das gelingt ihm auch beinahe - aber eben nur beinaht!
Denn auch seine Schützlinge haben ein großes Herz, und einige von ihnen merken recht bald, wer hinter den wunderbaren Veränderungen in ihrem Leben steckt.
Ja und dann, denn die Großherzigen und Selbstlosen sollen belohnt werden, - lacht endlich auch unserem so überaus liebenswerten und großherzigen Monsieur Jean das Glück - zu des Lesers größter Freude und Befriedigung!
Mehr soll an dieser Stelle nicht verraten werden über den Roman, der leicht wie eine laue Sommerbrise das Herz des Lesers berührt und erwärmt und ein Lächeln auf sein Gesicht zaubert. Noch lange nachdem er das be- und verzaubernde kleine Meisterwerk aus der Hand gelegt hat....
February 15, 2018
“Изкуството да виждаш света в дребните детайли се равнява на изкуството да не се ограничаваш да мислиш на дребно.”
Думата, която ми идва на уста, мислейки за мосю Жан, е “наивност”. Може би ви звучи като негативна оценка, но не разкрива ли наивността честност и истинност... За мен в мосю Жан и в тази малка книга няма никаква престореност — има неподправен оптимизъм и много душа.
Разказът и описанията в творбара ме накараха силно да се развълнувам от Цюрих. Обичам, когато книга ме накара да заобичам един иначе напълно непознат за мен град.
И така “Мосю Жан в преследване на щастието” е едно леко и приятно четиво, разпускащо, усмихващо и наивно оптимистично. А Цюрих вече е част от моите мечти.
Думата, която ми идва на уста, мислейки за мосю Жан, е “наивност”. Може би ви звучи като негативна оценка, но не разкрива ли наивността честност и истинност... За мен в мосю Жан и в тази малка книга няма никаква престореност — има неподправен оптимизъм и много душа.
Разказът и описанията в творбара ме накараха силно да се развълнувам от Цюрих. Обичам, когато книга ме накара да заобичам един иначе напълно непознат за мен град.
И така “Мосю Жан в преследване на щастието” е едно леко и приятно четиво, разпускащо, усмихващо и наивно оптимистично. А Цюрих вече е част от моите мечти.
August 21, 2020
Дочетох последната страница преди минута. Не това не е Уве, не е и баба Дуня. Изобщо не трябва да се търси асоциация. Това е книга за добрината, книга, която трябва да ни напомня да сме добри. Да се добри без да търсим благодарност, без да искаме отплата. Всъщност не е трудно да правим добрини, но сякаш забравихме за това. Една усмивка, един малък жест. Мосю Жан те оставя усмихнат. Ежедневието изтри от лицата ни усмивките, а мосю Жан ги връща. Тук няма сълзи като при Уве, няма ярост и болка като при Дуня. Тук след всяка дума се усмихваш или се замисляш, колко лесно е да се усмихнеш и да продължиш.
May 25, 2019
Понякога имаме нужда да се докоснем до подобни истории - красиви и тъжни, мрачни, но с лъч светлина. Приемаме всичко за даденост, а всъщност с действията си имаме възможността да създаваме, както и да рушим. Можем да останем и безучастни. Въпрос на личен избор. Но личният избор е променлив, особено когато търсиш и намираш вдъхновение.
April 9, 2024
Habe das Buch richtig cool gefunden ist mehr ein Roman wie ein Sachbuch, aber hat ein bisschen die Einfachheit vom Leben erklärt. Monsier Jean ist es nie um Geld oder Anerkennung gegangen, sondern um ein schlichtes Leben und einen Job, bei dem er richtig gute Arbeit leistete. Es war das erste Buch nach fast 1 Jahr Pause und ich habe es innerhalb von 2-3 Tagen gelesen, also zu empfehlen.
May 3, 2018
Една мила и красива история за малките неща в живота, които могат да "насочат стъпките ти в правилната посока". Понякога е достатъчно много мъничко, само един малък жест, навреме подадена ръка или дори само едно "бау".
December 4, 2017
Книгата ми допадна, като изключим един единствен, леко дразнещ елемент. Авторът непрекъснато въвлича читателя в историята един, после на друг персонаж и докато настане време да се върне на първия, четящият вече е забравил какво се е случило с него. Това е и причината да дам четири звезди.
February 4, 2020
Много лека и приятна история. Чете се лесно, не те напряга. Би било чудесно, ако всеки един от нас направи поне по едно добро дело като Мосю Жан. Тогава светът ще стане по-добър, а ние хората по-сърдечни.
Хареса ми добротата, която лъха от тази книга.
Хареса ми добротата, която лъха от тази книга.
January 3, 2021
Леко и приятно четиво.Донесе ми усмивки и позитивизъм.Книгата е за един симпатичен добродушко,който ми напомни ,че не е трудно и не кос��ва нищо да бъдем любезни ,да направим малко добро за някого и то ще се върне като бумеранг към нас.
October 11, 2021
Емии не ми хареса особено, даже на няколко пъти я оставях. Като цяло ми беше скучновата и мудна историята, в 70% от книгата няма особено интересни действия от страна на героите. Епилогът е написан много хубаво обаче :)
January 3, 2017
"Понякога случайността ни смигва дяволито и ни поднася незаслужено парченце щастие което човек не бива да отказва."
July 29, 2018
The message and the attitude of the main character are the meaningful things in the book. It shows how effort and true good can influence out lives and make them better. Totally worth the reading!
Displaying 1 - 30 of 45 reviews