© Анелия Николова
От началото на новата учебна година часовете ща са по 40 минути, но прогимназистите ще учат повече. Седмичният престой на петокласниците в училище се увеличава с 60 минути (или 51 учебни часа повече годишно), на шестокласниците - с 40 минути (или 36 учебни часа повече на година) и на седмокласниците - с 20 минути (18 учебни часа повече годишно). Това е записано в две наредби, публикувани в Държавен вестник вчера, три дни след като приключи общественото им обсъждане.
Увеличават се часовете по български език и литература с половин учебен час едмично в 5 и 6 клас, по математика - също с половин час в 5, 6 и 7 клас. В 5 клас с половин час седмично се увеличават и часовете по география и икономика. В същото време "облекчението" под формата на намаляване на учебните часове от 45 на 40 минути, ще засегне малка част от учениците, тъй като повечето и без това са на 40-минутни часове заради двусменния режим на учене.
Така според министерството децата ще получат време за упражнения и преговор и без да се променя учебната програма, без да се удължава учебната година и при по-малко натоварване на децата. Предложенията си ведомството мотивира и с желанията на родителите и самите ученици - за повече упражнение и преговор на наученото, след като проведе няколко анкети сред тях. Според опонентите на промяната обаче тя не само няма да реши проблема, а всъщност ще натовари допълнително децата. Идеята срещна отпора и на учители, директори, синдикати.
Въпреки недоволството
Пред "Дневник" родители и ученици коментираха, че искат повече време за упражнеия, но не за сметка на повече учебни часове. Желанието им всъщност е за облекчаване на учебния материал, с което МОН се зае и премина първия етап - преглед на учебните програми. Но процесът е дълъг и докато се стигне до реалното облекчение на програмите и то бъде отразено в учебниците, ще мине много време.
Според училищните директори "при толкова дълъг учебен ден децата от прогимназията ще завършват деня в 19.10 часа, ако учат втора смяна, освен това не е подходящо въвеждането на повече часове, без да има направена съпътстваща редакция на учебното съдържание". От МОН обаче смятат, че няма основание да се говори за повишаване на престоя на учениците в училище. "Дори след увеличаване на часовете по български и математика те остават по-малко спрямо ситуацията, при която учебният час е 45 минути, а добрата организация на училищно ниво може да осигури приключване преди 19 часа", казват от ведомството.
"Повишаването на броя на учебните часове, както в рамките на един учебен ден, така и на седмична база, е свързано с нарастване на учебната натовареност, което има доказано негативен ефект върху здравето на учениците", е на мнение доц. Красимира Костадинова, началник на отдел "Детско и младежко здраве" в Националния център по обществено здраве и анализи, изготвила препоръката към МОН за намаляване на учебния час с 5 минути.
Пред "Дневник" тя коментира, че е необходимо да се прецизират мотивите, по-ясно и конкретно да бъдат описани предложените промени и очаквани резултати, особено по отношения на Наредбата за учебния план. Неприемлива е липсата на оценка на въздействието върху здравето на учениците, заяви тя.
Рефлексът върху здравето
"Изискванията в действащата наредба за броя и разпределението на учебните часове за учебния ден и седмица, по класове, са съобразени с възрастовите особености в растежа и развитието на подрастващия организъм и са определени на базата на проучвания на динамиката на работоспособността в процеса на обучение за съответната възраст, появата на психо-соматични оплаквания и промени в психо-физиологичните параметри (пулс, кръвно налягане, внимание, памет, функции на нервната система и др.). Отчетено е и актуалното състояние на здравния статус учениците", заяви Костадинова.
Сред установените рискови фактори е продължителният престой в клас, който наред с обездвижаването, води до негативни промени в състоянието на психичните функции и нервната система (параметрите на вниманието, невротичност, раздразнителност, агресивност), обясни специалистът.
По думите й предложенията за промени на МОН и в двете наредби са недостатъчно аргументирани, изложените мотиви са формални, липсва оценка на въздействието върху здравето на учениците, обвързани и с оценка на очакванията за образователните резултати.
"Целесъообразно е подобни предложения за синхронизиране на изменения в нормативната уредба, касаещи здравето на учениците, да са в контекста на цялостна визия за оптимизиране на училищното образование, с акцент върху качеството на учебните програми, прецизирането на обема на учебното съдържание и създаването на условия в училище за опазване на здравето и насърчаване на здравословен начин на живот на учениците, включително чрез модернизиране на учебния процес и училищната среда, създаване на възможности за физическа активност и спорт в училище, за стимулиране на творческа изява, личностно развитие и активно участие на учениците в училищния и обществения живот", заяви тя.
По думите й предложенията за промени трябва да да са базирани на научни доказателства, оценка на въздействието върху физическото и психично здраве на учениците и ефективността по отношение на резултатите, включително усвояването и разбирането на учебното съдържание.
Време за реакция - 20 дни
След като обаче промяната е факт, за 20 дни училищните директори ще трябва да проведат наредбата в действие - да променят учебната документация, програмите в училище и т.н. "Това е първа промяна на учебния план от 2015 г. Тогава я направихме година преди новият училищен закон да влезе в сила и да има време за настройване на системата. Сега за броени дни трябва да се разпределят часове, да се търсят учители, да се прави програма, утвърждава документация, попълва електронна платформа и т.н.", коментира пред вестник "Сега" председателят на Съюза на работодателите в системата на народната просвета Диян Стаматов, който е и директор на столичното 119 училище.
"От днес започва денонощен режим, за да е всичко в ред", заявява той. По думите му заради увеличените часове доста училища тепърва ще трябва да търсят нови учители.
