Всичко започва от съдържанието на един бебешки памперс.
Детето на Петър* е родено в началото на февруари. Две-три седмици след изписването му от родилното отделение на голяма болница в столицата, родителите започват да намират значимо количество кръв в памперса. Спешна поредица от консултации с лекари води до няколко възможни причини, една от които – макар и слабо вероятна, според лекарите – е късна хеморагична болест на новороденото.
Животозастрашаващ проблем с кръвосъсирването
Хеморагичната болест на новороденото е състояние, свързано с кръвоизливи от различни органи, което може да се прояви още първите дни след раждането или в следващите седмици. Когато се проявява в първите дни, най-често кръвоизливите са в стомашно-чревния тракт и са с по-нисък риск. При по-късната форма на болестта обаче тя се проявява предимно чрез мозъчни кръвоизливи, които могат да доведат до необратими последици за здравето, или дори за живота на бебето.
Болестта е рядка, но когато се случи, е с висока честота на нежелан изход, затова от много години в България се провежда профилактика.
Болестта е рядка, но когато се случи, е с висока честота на нежелан изход, затова от много години в България (и много други страни по света) се провежда профилактика - на всяко новородено бебе, още в първите часове след раждането, се дава определена доза витамин К. Преди изписването от родилното бебето получава втора доза, а до 30-ия му ден проследяващият лекар трябва да му даде и третата профилактична доза витамин К. Третата доза е особено важна за кърмените бебета, тъй като в изкуствените млека има добавена минимална доза от важния витамин. Както дефицитът на витамин К, така и предозирането му могат да имат нежелани последици върху здравето на бебето.
От 2012 г. в България има приет протокол, съгласно който дозата витамин К, която бебета трябва да получат по описания начин, е по 2 мг. на прием.
До лятото на 2022 г. профилактиката се провежда с лекарство, при чиято концентрация 2 мг. се равняват на 2 капки. През август 2022 г. обаче лекарството изчезва. Както става ясно от проверка на БНР от март 2023 г., причината е, че притежателят на разрешението за употреба на това лекарство прекратява регистрацията му.
Единствената възможна алтернатива остава хранителна добавка с много по-ниска концентрация. Според доц. Ралица Георгиева, началник на клиниката по Неонатология в специализираната детска болница в София, още при промяната на вида капки сред специалистите изрично е коментирано, че дозата, която трябва да получават бебетата от новия препарат, е 20 капки на прием. Официални препоръки обаче не са били публикувани.
Какво означава това на практика
Петър и съпругата му научават всичко това покрай нуждата да разберат какво се случва със собственото им бебе.
„Лекарят, който даде третия прием витамин К на бебето ни, изброи капките на глас. Категорично не бяха 20“, разказва Петър.
Възникналият проблем ги провокира да проверят каква доза е получило детето им в родилното.
„В епикризата пише само „Проведена профилактика с витамин К“, но когато се обадихме да ги попитаме колко точно капки са дадени и от кой препарат, защото бебето ни е с кръвоизлив, получихме уклончиви отговори“, казва още бащата.
Много бебета от различни градове в страната или не са получили правилната доза витамин К, или въобще не им е направена профилактика.
Междувременно на тревожните им въпроси в социалните мрежи отговарят десетки други родители, и дори някои медици.
От коментарите става ясно, че много бебета от различни градове в страната или не са получили правилната доза витамин К, или въобще не им е направена профилактика. В някои болници или педиатрични практики не е достигнала информацията, че има заместващ препарат, затова просто нищо не се прилага. В други пък не е станало ясно, че бебетата вече трябва да получават не 2, а 20 капки на прием.
И така осем месеца, докато младо семейство с кървав памперс в едната ръка и лаптоп в другата не открива проблема случайно.
Какво прави здравното министерство
От Министерството на здравеопазването обясниха за Свободна Европа, че не е имало какво да предприемат, когато старото лекарство изчезва от пазара у нас.
„Разпространението на лекарствени продукти […] се основава на принципите на свободната стопанска инициатива по волята на притежателя на разрешението за употреба, като Министерството на здравеопазването няма законови механизми, чрез които да влияе върху този процес“ отбелязват от ведомството.
Същото е положението с инжекционния разтвор на витамин К, който се прилага при бебета в тежко състояние, при недоносени, а в някои държави дори се дава на капки през устата - той не е регистриран у нас от 2019 г. Болниците го купуват по реда за неразрешени лекарства и от началото на 2022 г. Изпълнителната агенция по лекарствата е одобрила 222 протокола за купуването му по този ред.
Това означава, че профилактиката на новородените срещу животозастрашаващо заболяване в момента зависи изцяло от „стопанската инициатива“ на производителя на хранителната добавка.
Не можем да си позволим неглижиране на елементарна профилактика, чиято функция е да спасява бебета.Пламена Николова
„България е държавата в Европейския съюз с най-висока детска смъртност. Не можем да си позволим неглижиране на елементарна профилактика, чиято функция е да спасява бебета“, смята Пламена Николова, директор „Политики“ в Националната мрежа за децата.
В началото на март 2023 г. експертите на организацията се запознават с казуса, и още на 10 март сигнализират Министерството на здравеопазването.
„Настояхме да бъде издадена инструкция към неонатологичните отделения, както и лекарите в извънболничната помощ, които проследяват новородените, как да прилагат новия препарат“, обяснява Николова.
От ведомството потвърдиха, че такава инструкция е изпратена. Писмото с нея е подписано точно месец след сигнала на НМД - на 10 април - от зам.-министъра на здравеопазването д-р Динко Странски.
Щом никой не е умрял, значи няма проблем?
По данни на НЗОК нарушенията в профилактиката с витамин К не са довели до ръст в броя случаи на бебета с хеморагична болест, те дори са намалели – в шестте месеца след смяната на препарата са отчетени четири такива случая, а за същите шест месеца в предходната година шест. Петър обаче се съмнява в тези данни.
„Само за последните два месеца, откакто се занимаваме с това, с нас се свързаха две семейства, чиито бебета са лекувани от хеморагична болест – едното през февруари, а другото през април“, разказва той.
Доц. Ралица Георгиева също казва, че единствената точна статистика може да се извлече от отделенията по неонатология с най-високо ниво на компетентност. В отделението, което тя самата ръководи, подобен случай не е постъпвал.
От обобщението дотук може да се направи извода, че има здравни политики (като профилактиката на хеморагична болест при новороденото) за чието прилагане страната разчита изцяло на късмета – министерството не може да осигури нужните лекарства, прилагащите ги медици не могат да реагират достатъчно масово и прецизно на промяна в дозировката, а на данните на здравната каса за последиците никой не разчита.
*Името на бащата е променено за запазване на анонимността му.
**Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
