Ехинококозата или кучешката тения е сериозно и опасно заболяване, засягащо предимно черния дроб.
Причинителите са паразити, отнасящи се към т.нар. биохелминти. Те трябва да преминат през два гостоприемника, за могат да завършат своя биологичен цикъл. Възрастните паразити живеят около 10 месеца в тънкото черво на крайния си гостоприемник, като периодично с изпражненията се изхвърлят големи количества яйца.
Крайни гостоприемници са най-често кучето и лисицата, а по-рядко котката и други месоядни животни.
При употреба на замърсени храни и вода яйцата попадат в чревния тракт на различни тревопасни домашни животни – овце, кози, прасета, коне и др., които имат роля на междинен гостоприемник.
Най-разпространено е заболяването на места, където се отглеждат едър добитък и кучета на едно място, също и сред бездомните кучета.
Човекът не би трябвало да участва в естествения ред на предаване, тоест не би трябвало да има роля на гостоприемник на кучешката тения, но е факт, че хората също боледуват. Заразяването става при консумация на месо от заразени животни или директен контакт със заразено куче и неправилна хигиена след това.
Когато паразитът навлезе в червата на заразения човек, външната обвивка на яйцата се разтапя и ембрионът преминава чревната стена, като по кръвен път попада в черния дроб и по-рядко в белите дробове, мозъка, бъбреците и други органи. Развитието на ехинококовата киста е бавно и често продължава с десетки години. За една година кистата нараства средно с около 1 см.
Клиника
При хората заболяването се изразява в две форми – кистозна и алвеоларна.
Ехинококовата киста е локализирана най-честов десния дял на черния дроб. Понякога кистите са множествени. Симптоматиката на чернодробната ехинококоза е свързана преди всичко с локализацията, големината и стадия на развитие на ехинококовия мехур.
Обикновено в клиничното развитие на заболяването се различават три стадия:
- Безсимптомен начален период;
- Стадий с незначителни клинични оплаквания;
- Стадий на услажнена ехинококоза.
В началото чернодробната ехинококоза протича почти безсимптомно. В този период става нарастването на ехинококовата киста. Може да се развият някои алергични прояви като уртикария, сърбеж и др. Едва след като ехинококовата киста достигне известна големина, в зависимост от нейната лоализация болните започват да се оплакват от тежест в дясното подребрие, понякога и тъпа болка поради разтягане на глисоновата капсула.
При притискане на отводните жлъчни канали може да се предзвика жълтеница от механичен тип. Наблюдавани са и случаи със спонтанен пробив на кистата към жлъчния мехур и общия жлъчен канал. Пробив на ехинококвата киста може да нъстъпи към плевралната кухина, белите дробове, големите бронхи, жлъчните пътища или в перитонеалната кухина. Руптурата на ехинококовата киста обикновено се съпътства от анафилактична реакция: колапс, кашлица, задух и др.
Най-често ехинококозата на черния дроб се услужнява от вторична инфекция с нагнояване на кистата, която се проявява със септична температура, болки в черния дроб, увеличени размери на органа, често жълтеница, интоксикация и др. Клиничната картина наподобява тази при чернодробен абсцес.
Клиничната картина на алвеоларната ехинококоза е по-тежка. Засяга се общото състояние, черния дроб е значително увеличен и твърд. Болните усещат болка в дясното подребрие. Обикновено ехинококовата киста се разполага в десния лоб, но по-късно може да се рапространи и в задните, средните и горните части на черния дроб.
Диагноза
Установяването на ехинококовата киста е трудно. Значение имат анамнестичните данни за контакт с кучета, увеличеният черен дроб, алергични прояви. Изследват се фекалии, храчки, пунктат. Показателен лабораторен белег е еозиофилията. За нуждите на диагностиката успешно са използва сцинтиграфия на черния дроб в комбинация с лопароскопско изследване. Понякога рентгенологично се открива калцирана киста.
Важно изследване е и ехографското, при което може точно да се локализира кистата.
При обеквитно изследване най-чест симптом е увеличени размери на черния дроб. Локализацията на тумора определя характера на чернодробното увеличение. Най-често палпаторно се установява увеличен десен чернодробен дял. При повърхностно разположена киста може да се напипа кръгловата неравност.
Лечение
Ехинококозата на черния дроб е сериозно заболяване и рядко настъпва самоизлекуване. Главният лечебен подход е оперативният и е толкова по-резултатен, колкото по-рано се проведе.
При цистичната форма на ехинококозата се препорачва хирургично лечение. При малка част от пациентите има добро повлиявяне от бензимидазолови препарати. Химиотерапевтичното лечение трябва да се ограничи за иноперабилните случаи.
При алвеоларната форма хирургичното лечение е без особен ефект. Ефектът от бензимидазоловите средства тук е по-добър.
Профилактика
Необходим е общ хигиенен режим, особено след контакт с кучета, редовно обезпаразитяване на домашните кучета и ограничаване на контактите им с безстопанствени такива.
Прогноза
Прогнозата е добра при случаите, когато кистата калцифицира, а също и след своевременно оперативно лечение. Прогназата се влошава при инфектиране, нагнояване или руптура на кистата и развитие на анафилактични явления.
