Постпункционното главоболие или проявяваща се цефалгия след регионална анестезия (епидурална, спинална) се дължи на понижено количество на ликвор, поради изтичане през мястото на пункция. Последва разширяване на съдовете - церебрална вазодилатация, която има за цел да възстанови ликворното ниво.


То е с честота 1-8% при всички техники на регионална анестезия. Наблюдава се пряка зависимост между появата му и размерът на иглата, която се използва при манипулацията. Значение имат и броят опити за лумбална пункция. Колкото по-малка е иглата – толкова повече намаляват случаите на регистрирано постпункционно главоболие.


Клинична картина е специфична. Налице е силно главоболие, което понякога може да доведе до имобилизиране пациента, тъй като пациентите се подобряват в легнало положение и при покой. Болката обикновено е пулсираща или тъпа, съсредоточена в тилната или фронталната област. При тежки случаи може да се наблюдава ирадиация към шията или раменете и да се прояви вратна ригидност.



Главоболието може да продължи и в следродилния период, а когато е много силна и продължителна може да се подозира вътречерепен хематом, инфекция, кортикална венозна тромбоза.


При епидурална упойка анестетикът се вкарва в пространството между костта и твърдата мозъчна обвивка на гръбначния стълб, за разлика от това при спиналната анестезия се въвежда необходимото количество анестетик под твърдата мозъчна обвивка, която се пробива. Използва се както при гинекологични операции и секцио, така и при и интервенции на долните крайници.


Докато загубата на ликвор при епидурална анестезия е нежелано усложнение, то при спиналното обезболяване е част от манипулацията.


На базата на проучвания, направени сред родилки се установява, че постпункционното главоболие съпътства около 5% от всички родилки, обезболени чрез спинална анестезия.


Най-често главоболието започва около 2 дни след спиналната анестезия и продължава между 3 и 5 дни.


Особено характерно за спиналното главоболие е, че то се засилва при изправено положение на родилката и намалява при легнало. Засилва се при кихане, кашляне и движение на главата. Често пациентките съобщават за гадене, повръщане, които придружават главоболието, както и фотофобия (фобия от светлина), диплопия (двойно виждане), световъртеж, шум в ушите, включително и болки в гърба.


На първо място значение за подобряване на състоянието е хидратацията на пациентката по време и непосредствено след операцията. Било то орална, или венозна, хидратацията стимулира образуването на гръбначно-мозъчна течност, както и засилва филтрацията и резорбцията на анестетика, с което се цели по-бързо намаляване на неговия ефект. На второ място се препоръчва режим на покой. Най-малко 8 часа след спиналата упойка е желателно пациентките да не стават от леглото, за да профилактират главоболието.


Прилага се и методът на репункция в мястото на прилагане на упойката, при която се вкарва около 15-20 мл. венозна кръв от пациентката, като се образува един своеобразен пач, предпазващ от последващо изтичане на ликворна течност.


Диференциална диагноза се прави с мигрена, менингит, прееклампсия, мозъчен кръвоизлив, венозна тромбоза.


Наличието на постпункционно главоболие след анестезия, в сравнение с липсата на главоболие след раждане с регионална упойка, е свързано с малко, но статистически значимо абсолютно увеличение на риска от диагностициране на интракраниален субдурален хематом.


Субдуралният хематом представлява кръвна колекция под твърдата мозъчна обвивка. Този кръвоизлив е ограничен и се намира извън мозъка, въпреки това може да доведе до състояние на кома, а при липса на лечение и до смърт. Лечението му налага хирургична евакуация.


Референции:
1. Albert R. Moore et al., Association Between Post–Dural Puncture Headache After Neuraxial Anesthesia in Childbirth and Intracranial Subdural Hematoma, JAMA Neurology;
2. Xia  P., Hu  X-Y, Wang  J.  et al., Risk factors for subdural haematoma in patients with spontaneous intracranial hypotension; PLoS One, 2015.