Как можем да се заразим с вируса на Епщайн-Бар?
Това е вирус, който се причислява към семейството на херпесните вируси. Носи името на своя откривател. Неговите характеристики са много сходни с тези на останалите херпесни вируси. Но освен това той притежава силна активност за трансформация на лимфоидни клетки (произвеждани от лимфните органи).
Тази негова активност има отношение към превръщането на клетките на имунната система в раково-изродени. Този вид трансформация се получава при малка част от населението, които са имали пряк контакт с вируса.
Инфекцията с вируса се осъществява или по време на бременността, когато заразената майка го предава на плода си, или по време на индивидуалния живот. Източник и резервоар са хората. Тоест предаването на инфекцията се осъществява от човек на човек. Най-често е по въздушно-капков път (чрез кихане, кашляне или при говорене), но е възможно и чрез целувка или предмети от околната среда.
Вирусът може да се намира и в слюнката на хора, които са безсимптомни, но в същото време излъчват вирусни частици. В първите шест месеца след раждането, новородените имат антитела от майката и са защитени. Вирусът е повсеместно разпространен.
Кои са заболяванията, до които води инфектирането с вируса Епщайн-Бар?
Първичната инфекция с вируса, когато тя се осъществи в ранна детска възраст, най-често протича безсимптомно. В някои случаи може да причини единствено повишена температура, която е бързопреходна и преминава в рамките на няколко дни.
Когато се проявят и симптоми, те най-често са диария, съпроводена с гадене и повръщане или засягане на горните дихателни пътища и ушите. Най-често се засяга средното ухо, което довежда до развитие на отит – най-често без набиране на гной.
Друго много характерно заболяване, което причинява този вирус е така наречената инфекциозна мононуклеоза. Тя протича в началото с обща отпадналост и много наподобява обикновена настинка. Но след няколко дни се появява генерализирано увеличаване на голяма част от лимфните възли по тялото. Най-вече в шийната област.
В началото лимфните възли са слабо болезнени, но по-късно увеличават плътността си. В повечето случаи се наблюдава увеличение на далака и черния дроб, което клинично се изразява с тежест и тъпа болка в ляво и дясно подребрие.
NEWS_MORE_BOX
В около половината от случаите се развива обрив по кожата. И то особено след прилагането на антибиотик от групата на пеницилините. Характерно е зачервяване на гърлото и болка при преглъщане. Често този симптом се диагностицира грешно като ангина, поради което се изписва и антибиотик, без да има нужда.
Лимфомът на Бъркит е друго заболяване, за чиято етиология се смята инфекцията с вируса Епщайн-Бар. Става дума за тумор, който се разполага на челюстта. Среща се основно в страните от Северна Африка и при ранното започване на лечение е с добра прогноза.
Други тумори, считани за следствие от инфекцията с вируса, са тези на Б-клетките на имунната система, както и ракът на лигавицата на устната кухина. Но този вид заболявания са наблюдавани основни при лица с първични или вторични имунодефицитни състояния. Към вторичните се причислява СПИН.
Какво е лечението?
При инфекцията с вируса на Епщайн-Бар не се използва конкретен медикамент, а се дават лекарства, които да повлияят на проявилите се симптоми. При неопластичните форми в ранния период се прилагат химиотерапевтици – например циклофосфамид, а оставени без лечение могат да завършат фатално.
