Като преждевременно (предтерминно) се определя раждане, което настъпва преди завършена 37 гестационна седмица (г.с.). Предтерминното раждане може да настъпи спонтанно или да бъде провокирано от фактори отстрана на майката, на плода или на средата. Независимо от това преждевременното раждане крие рискове за здравето на плода и повишава риска от респираторен дистрес синдром, изоставане във физическото и психичното развитие на новороденото, некротизиращ ентероколит и др.
Преждевременното раждане се диагностицира при наличие на 1 или повече маточни контракции с продължителност поне от 30 секунди, съпроводени от промени в дължината на маточната шийка и цервикалния статус. При дължина на маточната шийка под 25 мм, както и при отваряне на цервикалния канал с 2 и повече см, се повишава рискът от преждевременно раждане.
Когато раждането настъпва на много ранен етап от бремененността и дихателната система на плода не е напълно развита, се цели максималното му забавяне и при възможност преодтвратяване. Преждевременното раждане може да се раздели на:
1. Заплашващо – при нерегулярни маточни контракции, без промяна в цервикалния статус;
2. Декларирано – при чести маточни контракции и промяна в цервикалния статус;
3. Прогредиентно – при спонтанно спукан околоплоден мехур, в резултат на което процесът на раждане е необратим и не може да бъде предотвратен.
За предотвратяването на предтерминно раждане се използват средства, наречени токолитици. С термина токолиза се означава процесът на релаксация на маточната мускулатура. Токолитично действие имат различни групи лекарства. Едни от най-често изпозлването токолитици са нестероидните противовъзпалителни средства (НСПВС) – например индометацин. НСПВС блокират синтеза на простагландини, които са отговорни за маточните контракции. От групата на холинолитиците в акушерството и гинекологията приложение намира папаверинът и дротаверинът (Но-шпа).
Като токолитици се използват и бета-2-адреномиметици – например фенотерол. Тези лекарствени средства действат върху бета-2 рецептори, намиращи се в маточната мускулатура и предизвикат отпускането ѝ. Други лекарствени средства, които могат да се използват за предотвратяването на преждевременно раждане, са калциевите антагонисти – основно нифедипинът. Калциевите антагонисти блокират притока на калциеви йони и по такъв начин прекъсват процеса на маточно съкращение. Токолитично действие имат още окситоциновите антагонисти, които предизвикват бърза релаксация на маточната мускулатура.
Използването на магнезиеви препарати като средства за маточна релаксация е оспорванo. Последни проучвания не доказват магнезиевите препарати да оказват рекласиращо действие върху маточната мускулатура и да предотвратяват преждевременно раждане. Приложението на магнезиеви препарати по-скоро е свързано с невропротективното им действие, което е доказано.
Токолитичната терапия обикновено е монотерапия, не се препоръчва комбинирането на няколко групи лекарствени средства с токолитично действие. Освен това токолиза е противопоказана в случаи на прогредиентно преждевременно раждане с разширение на маточната шийка над 4 см, кръвотечения, прееклампсия и екплампсия, хориоамнионит, аномалии на плода.
При преждевременно раждане между 25 и 34-35 г.с. се препоръчва кортикостероидна профилактика, стимулираща образуването на сърфактант и белодробното зреене. Прилагат се дексаметазон и бетаметазон за период от 48 часа, като раждането е благоприятно да настъпи 1 до 7 дни след профилактиката. Кортикостероидната профилактика намалява риска от респираторен дистрес синдром.
Антибиотична терапия се налага, когато предтерминното раждане протича с пукнат околоплоден мехур. Това състояние увеличава риска от инфекция (хориоамнионит), поради което се препоръчва приемът на антибиотик за период от 10 дни или до периода на раждане.
Освен токолизата, за предотвратяване на преждевременно раждане се прилга и серклаж – зашиване на маточната шийка поради цервикална недостатъчност. Серклаж се налага профилактично, при предходни спонтанни аборти или преждевременни раждания; терапевтично – при установено скъсяване на маточната шийка в периода 18-24 г.с. при предходни спонтанни аборти или преждевременни раждания; по спешност – при изгладена маточна шийка и пролабирал околоплоден мехур.
Дължина на маточната шийка е разстоянието между вътрешни и външния отвор на цервикалния канал. При установено скъсяване на маточната шийка под 25 мм преди 24 г.с. без данни за предходни аборти и предтерминни раждания се прилагат прогестеронови препарати, трансвагинално. Ако раждането е в ход, серклажът е противопоказан.
Предотвратяването на преждевременно раждане се осъществява при комбинация от токолитична терапия, при необходимост секрлаж, подходящ хранителен режим, пълен покой и т.нар. почивка на легло. Прогредиентното раждане обаче е необратим процес и в зависимост от условията протича естествено или чрез Цезарово сечение.
