4. Цезарово сечение - оперативна техника

Цезаровото сечение е операция, за извършването на която се използват няколко техники.  (В първачата част на статията можете да прочетете за индикациите за цезарово сечение) Най-широко използваната от тях се изпълнява в  последователността:

  • Прави се напречен кожен разрез на 2 см над симфизата. Той не бива да е по-къс от 15 см, за да не затрудни изваждането на плода през него. Прерязват се подкожната мастна тъкан и фасцията на коремните мускули, париеталният и висцералният перитонеум.
  • Отваря се матката – прави се трансверзален разрез в областта на истмуса й   с дължина 3-4 см. Разширяването на получения отвор, през който ще се извади плода, продължава по остър или тъп начин.
  • Операторът проверява дали размерите на разреза са подходящи  за преминаване на плода. Отваря се околоплодният мехур и се аспирира неговото съдържимо.
  • При главично предлежание на плода операторът вкарва пръстите и дланта на ръката си като ги разполага между предната маточна стена и главичката на плода. Целта е чрез повдигане и флектиране тилът на плода да се постави в линията на инцизията. Едновременно с това асистентът в операцията повдига горната част на разреза, а с другата си ръка упражнява натиск върху фундуса на матката – с тези действия подпомага екстракцията.
  • След изваждането на плода се екстрахира плацентата. Това става или мануално – с ръка през разреза, или чрез дърпане на пъпната връв. Плацентата винаги се оглежда внимателно за целостта й поради риск от разкъсването й и задържането на части от нея в матката.
  • Проверява се проходимостта на цервикалния канал със специални инструменти. Това е необходимо условие за свободното изтичане на кръв и лохии в постоперативния период и предотварятване на усложнения.
  • Последният етап на операцията е възстановяване целостта на матката и предната коремна стена.
     

5. Какви са усложненията на цезарово сечение?


 

  • Кръвозагуба – това е най-честото усложнение на операцията. Средното количество е 500 мл. Рискови фактори за увеличено кръвотечение са: плацента превия, прием на антикоагуланти и антиагреганти, затлъстяване, преекламспия и др.
  • Травми на пикочния мехур и червата – рядко срещани усложнения, дължащи се на нараняването им при отваряне на перитонеума или по-енергичното екартиране по време на операцията;
  • Травми на уретерите – често усложнения при извършване на хистеректомия след екстракция на плода;
  • Ендометрит – диагнозата на това усложнение след цезарово сечение е затруднена поради забавената инволюция на матката. Болките и тежестта ниско с корема са нормални след операцията. По-високите стойности на температурата се дължат на резорбция на кръв в перотинеума или на задръжката на лохии. Ендометритът днес не е често усложнение поради въведената антибиотична профилактика;
  • Перитонит – причинява се от силно вирулентни и резистентни щамове микроорганизми или задръжка на лохии. Поради профилактиката с антибиотик в следоперативния период клиниката на перитонита е нетипична. Изходът най-често е лапаротомия и отстраняване на матката;
  • Венозна тромбоза – пуерпералният период заедно с фактори като затлъстяване, обездвижване и напреднала възраст са рискови за развитието й. Предполага се при оплаквания отстрана на жената като болка в единия крак, оток и разлика в обиколката на двете подбедрици. Нелекуването й може да доведе до развитие на животозастрашаваща белодробна тромбемболия  в постоперативния период;
NEWS_MORE_BOX

 

  • Септичен миометрален тромбофлебит - тежко усложнение, дължащо се на образуване на тромби и тяхното инфектиране. Манифестира се на 1-вия или 2-рия ден след цезарово сечение с прогресивно влошаване състоянието на жената, дължащо се на попадане на тромб от матката в кръвообращението;
  • Субфасциален хематом – дължи се на нарушение на кръвосъсирването или недобра хемостаза. В началото клиниката е оскъдна. След няколко часа жената започва да се оплаква от болка ниско долу в корема, която не се повлиява от аналгетици. При палпация  се установява мека формация.
  • Инфекциозни усложнения на оперативната рана – поради антибиотичната профилактика това усложнение е сведено до минимум. Среща се обаче при жени с диабет, при дълъг болничен престой, анемия, кортикостероидна терапия. Клиниката се появява около 3-4-ти ден със зачервяване, оток, локална болка и температура.
     

6. Грижи за жената в следоперативния период

След приключване на операцията жената се превежда в реанимация или в стая  за събуждане, където редовно се следи тонусът на матката чрез палпация и кръвотечението от гениталиите. Следят се също и пулс, артериално налягане, диуреза и температура. Тези показатели се отчитат на всеки час в първите 4 часа след операцията, а след това на всеки 4-ти час. Извършва се и антибиотична профилактика. Времето за нейното започване е преди екстракцията на плода и най-късно 2 часа след оперативната интервенция. При нужда се дават обезболяващи.

Жената е с уретрален катетър,който не се отстранява до 12-тия час. Храненето може да започне след 8-мия час. Раздвижването става на следващата сутрин след операцията, първо с леки гимнастически упражнения в леглото.

Ранното раздвижване е необходимо за профилактика на венозните тромбози, емболии и сраствания на матката с околните структури. Следи се за спонтанна дефекация и при липса на такава до третия ден се дават необходимите медикаменти. Ежедневно се инспектира оперативната рана.