Вирусът на варицела зостер е ДНК вирусна частица от семейството на херпесите. Заболяването е високозаразно и се предава по въздушен път чрез пръските, които се предават чрез директен контакт между хората.
Първичната инфекция се характеризира с покачване на температурата, умора и развитие на кожен обрив. Кожният обрив започва като макули (плосък обрив) и папули (надигнати малки пъпчици), които с времето еволюират до везикули (мехурчета, пълни с течност), след което се пукат, образуват корички (крусти) и заздравяват.
Инкубационният период (времето на развитие на заболяването без симптоми) е от 10 до 21 дни. Болестта може да се предава на останалите от 48 часа преди появата на кожния обрив и продължава да бъде заразна докато мехурчетата не се покрият с крусти.
Варицелата представлява често срещана инфекция при децата. Обикновено води до лека инфекция и много рядко има нужда от хоспитализация заради усложнения от заболяването. Инфекцията е толкова честа, че повече от 90% от населението е изградило имунна защита срещу вируса (антитела), които при бременност се предават на плода през плацентата.
Заради тази висока честота на имунна защита, заразяването с първична инфекция по време на бременност е много рядка и води до усложнения в до 2-3 на всеки 1000 бременности.
След първичната инфекция вирусът се загнездва в ганглиите на сетивните нерви, който при реактивация води до везикуларен еритемен кожен обрив обикновено около устните. Реактивацията се нарича варицела зостер. Варицела зостер не се асоциира с виремия (вирусни частици в кръвта) и не води до последици при плода, затова бременните не са застрашени от вторичната инфекция.
Първичната инфекция при бременните може да доведе до усложнения от респираторно естество. Около 5 до 10% от болните с варицела развиват инфекция на белите дробове - пневмонит, като варицела вирусът оказва влияние не само върху бременната жена, но и върху плода.
Ефектите върху плода могат да бъдат или вроден варицелен синдром или неонатална варицела (варицела през първите 10 дни от живота на новороденото). Вроденият варицелен синдром се развива при преминаване на вирусните частици през плацентата по време на първия триместър.
Синдромът се изразява със следните манифестации - хориоретинит (възпление на очите), мозъчна атрофия, хидронефроза (събиране на течност в бъбреците), а също и кожни и костни дефекти. Най-голям риск (около 2%) за предаване на инфекцията на плода се наблюдава между 13-тата и 20-тата гестационна седмица.
За повече информация относно лечението и предпазването от усложенията, които могат да се развият при първична инфекция с варицела, следи следващите статии.
