Тимусът или наричан още тимусна жлеза има централна роля в осъществяване на имунната защита на организма. Той се разполага зад гръдната кост, в т. нар. горно средостение. Със своята задна повърхност заляга към трахеята.


Тимусът расте интензивно до края на втората година от живота, след което растежът постепенно се забавя. След настъпване на пубертета жлезата преминава към обратно развитие - процес, който се характеризира с намаляване на големината на органа и заместване на паренхима му (основната функционална тъкан) от клетки с мастен и съединително-тъканен произход.


Тимусът се развива и започва активно да функционира още преди раждането – по време на ембрионалното развитие. Той достига максимални размери през пубертета. След това настъпва инволюция (обратно развитие), а след 40-годишна възраст 90% от функционалната му тъкан е заменена с нефункционална.



При новородените тимусната жлеза е напълно развита и през първата година от живота достига максимален размер от 25 cм3, а теглото на жлезата при шестмесечно бебе достига до 20 грама.
Тимусът се състои от два симетрични дяла. Той е покрит с тънка капсула от съединителна тъкан, която навлиза във вътрешността на жлезата като образува преградки. По такъв начин всеки дял се разделя на множество делчета.


Кората на тимуса се изгражда от компактна лимфоидна тъкан с голямо количество лимфоцити. Тимусната медула (вътрешността) съдържа значително по-малко количество лимфоцити.


Тимусните лимфоцити се наричат още Т-лимфоцити. Те произлизат от стволови клетки на костния мозък, които по време на интраутробния период по кръвен път достигат до тимуса. В периферните зони на тимусната кора тези клетки се диференцират в лимфобласти, които пролиферират и дават началото на лимфоцити, които запълват пространствата между ретикуларните клетки на тимусния паренхим. Образуването на Т-лимфоцити се осъществява през целия живот.


По кръвен път те достигат и „колонизират“ лимфните възли и слезката (далака). Тимусът произвежда и някои хуморални фактори (хормони), които основно стимулират пролиферацията и диференциацията на Т-лимфоцитите и способстват за развитието на останалите лимфоидни органи.