"Има риск някои отдавна забравени болести да се завърнат. Това се отнася най-вече за тези болести, чието изчезване се дължи на прилаганите срещу тях ваксини" - това каза пред Агенция "Фокус" началникът на детската клиника на Инфекциозна болница в София доц. Атанас Мангъров. На първо място той посочи туберкулозата, а морбили е друго такова заразно заболяване.

В момента по разпространение труберколозата е на нивата през 1910 г. Причината за това е ХИВ/СПИН инфекцията и недохранването в много части на света, обясни инфекционистът.

По думите му морбили е друго такова заразно заболяване, което има риск да се върне. "Поради това, че има значителен спад във ваксиналното покритие, болестта се завръща. Тези, които не са карали морбили или не са ваксинирани, рано или късно го изкарват. Във връзка с грубия натиск за ваксиниране по време на COVID пандемията "ваксина" стана едва ли не мръсна дума и много родители отказват да ваксинират децата си за морбили. Тази ваксина беше свързвана и с аутизма, което няма нищо общо", категоричен е доц. Мангъров.

Той подчерта, че ваксините, които са част от задължителния Национален имунизационен календар, трябва да бъдат поставяни.

Инфекционистът препоръчва и поставянето на ваксина срещу варицела, която не е задължителна у нас.

"Вварицелата е изключително силно заразно заболяване, каквото е и морбили. Ваксината се поставя пожелание и с варицелата се случва това, което би се случило, ако нямаше ваксина за морбили", обясни доц. Мангъров.

"Има обща ваксина за рубеола, морбили и заушка - три много силно заразни заболявания. Можем да бъдем сигурни, че в момента, в който започнат да се появяват случаи на морбили, неминуемо ще започнат и случаи на заушка. 2006-2007 г. в страната ни имаше епидемия от заушка, което се дължеше на това, че преди 90-те години е използвана една ваксина за заушка, която не даваше дълготраен имунитет", припомни инфекционистът.

Той повтори и че до антибиотици трябва да се прибягва само тогава, когато има заболяване, което може да се лекува с тях и това не включва вирусни инфекции (бел. ред.: освен ако не се усложнят до бактериална такава). По думите му COVID-19 беше заболяване, което не се лекува с антибиотици и въпреки това, по време на пандемията диагностицираните с COVID "масово получаваха по два-три антибиотика с надеждата, че нещо ще се повлияе".