От автора:
И ето ни вече слезли от лифта - с усмивки до ушите и раници, пълни с храна, която да ни дава енергия за планирания преход. Основният маршрут е добре познат и пътеката е отдавна отъпкана - буквално и преносно. От първото езеро ни делят 2.5км и малко повече от час, първите тридесет минути от който са стръмен участък и ако не тренирате редовно или не сте свикнали на голямо натоварване, може и да ви спре дъхът. Въпреки това обаче никой не обръща внимание на натоварването - красотата е навсякъде и ние й се наслаждаваме с всички сетива. Спирането за снимки става на всеки десет метра - толкова много са картините, които искаме да запаметим освен в главата си и в камерата. Стигаме до Бъбрека и посядаме за кратка почивка - почивка, в която погледите ни са приковани към кристалната вода. След краткия отдих се отправяме към Окото, което е на около 500 метра от нас и няма да ни отнеме повече от 30 минути. Пътят е стръмен и гледката към Бъбрека става още по-красива. Времето постоянно се променя - от голяма жега, която ни кара да смъкнем връхните дрехи, до студен вятър, който ни приканва да се облечем и да закопчаем копчетата до горе. Появяват се облаци и си отиват, но ние дори не ги забелязваме, погълнати от красотата пред очите ни. Решаваме да обядваме на една висока точка между Бъбрека и Окото - такъв обяд е неописуемо преживяване. Няколко минути минаха дори без да си кажем и дума, просто гледахме заобикалящата ни природа. Точно срещу нас, мистично и омагьосващо, танцуваше братството на Петър Дънов - магията на паневритмията направи пейзажа още по-въздействащ. Вътрешно изпитах страхотно чувство, че сме дошли точно на тези дати. След почивката се отправихме към Сълзата. Изключително красива беше гледката с отразените облаци в непомръдващата вода! От там поехме към Езерния връх, от който направихме едни от най-красивите снимки. После... после поехме по друга пътека, която ни изведе на страхотни места, далеч от основния туристически път. Не срещнахме никого в продължение на почти два часа и видяхме много места, които нямаше да видим, следвайки познатия маршрут. Бих искала да дам подробности, но единственото, което знам е, че успяхме да видим отгоре и някои от Урдините езера. След изключително стръмна част от прехода, която стигайки отдолу изглеждаше сякаш не е възможно да сме слезли по нея, спряхме за още едно хапване. По мой ориентир красивото място, на което решихме да починем, беше Черни Искър, недалеч от Долно Паничино езеро. Там водата образуваше красиви тунели в почвата и ни остави без думи за пореден път този ден. След като се заредихме със сили решихме, че е време да потърсим път до хижа Рилски езера, от която да хванем лифта надолу. След около 30 минути отново изкачване и слизане по стръмен терен видяхме хижата в далечината, може би на около 2-2.5км. Изминахме ги вече стабилно изморени, но продължавахме да се наслаждаваме на всяка красота, да снимаме всичко, което ни грабваше. Умората изчезваше... Ето я и хижата. А беше така далечна преди час и половина, два. Излизайки на високото не можахме да не се смаем от огромната опашка, която се виеше пред лифта. Беше около 16:30ч. и ние с тъга осъзнахме, че последните 8 часа са минали като един миг. Бяхме изминали повече от 12км и бяхме открили места, които дори не предполагахме, че ще видим. След час и половина чакане на лифта успяхме да се качим и да опънем изморени крачка към прекрасната гледка. Надолу, разбира се, картините са още по-зашеметяващи. Това допълни целия ни ден!
След като се прибрахме в Сапарева баня си направихме страхотно барбекю и разгледахме направените снимки, за да се върнем още веднъж там. Много от тях бяха като истински картички... Уморени и щастливи си легнахме, за да се заредим за пътуването на следващия ден.
Планирано време: от 4 до 8 часа
За Рила е изписано много и много е казано. Колкото и да е то обаче - никога не стига. Това е планината, накарала много хора, които не обичат планинските походи, да ги желаят до такава степен, че да нямат търпение да се отправят към следващото пътешествие. Всеки от нас е виждал снимки на величествените Рилски езера например и всеки от нас малко или много е искал да види с очите си красотата им. Е, ако вече е пролет или лятото е в разгара си, или есента още не е настъпила, ако не сте били в тази част на България и имате на разположение три свободни дни - не се колебайте, а подарете на сетивата си незабравимото преживяване, наречено РИЛА.
Планина За двойки За компания За уикенда