Аспержи Мимоза

 Както пее Камен Воденичаров : 
Трябва да оставиш смело някаква следа че ти си тук,
че не си избягал, нали, не си избягал...
Не знам дали оставям в някого следа с писаниците в блога, но една отколешна, сбъдната мечта определено остави дълбока следа в мен :) Величието на Санкт Петербург и Москва за двама :) 

Всичко, което видяхме, надмина в пъти очакванията ни. А мястото, на което си пожелах да се върнем пак е Санкт Петербург. Пътепис, както се очаква - няма да има :) по две причини - първата е, че това не е място, което да опишеш. Монарсите са строили с много злато, диаманти, чужди архитекти и художници и собствени крепостни, за да покажат на света и своите гости тогава "Колко сме богати; колко сме велики....." Цялото това достолепие, успели да скрият и запазят в голяма част през Отечествената война не е нещо, което можеш да преразкажеш, да опишеш. Почти всичко е възстановено, за радост на туристите, дори Кехлибарената стая с нови кехлибари.... но е собствено. За разлика от един Рим, например, където има голяма част чужди експонати и история, пренасяни там още от времето на Римската империя. 
Това е огромен блясък, великолепие и невероятна красота, която пожелавам на всеки, който ги има в мечтите си, да ги види на живо. 

 
А втората, тривиална причина, че няма да пиша повече за тях е простичка :) Диамантена не, но златната ръка в Русия :) 5 дни преди пътуването. Битова злополука, така да се каже. И както трябва - дясната.

Та писането е трудно, готвенето за момента е изключено и ще споделя няколко стари, чакащи публикация рецепти. 
Аспержи Мимоза
Хората, чието хоби, или професия е кулинарията, знаят, че преди 9 семпември 1944г България е била голям производител и износител за Европа на аспержи и артишок. Но след този превратен за историята ни момент, новата власт я отрича, като храна на буржоазията и забранява отглеждането и.

Вече целогодишно може да намерите аспержи в големите хранителни магазини, но точно сега - май и юни е сезона им, а виждам и цената им в големите вериги е паднала в момента. Пък аз вече достатъчно се хвалих със собствен добив :)

Мимоза носят името салати, които са с приятния за окото пролетен жълт цвят от яйцето. Създадена през 70-те години на миналия век в СССР; облекчение за всеки готвач и домакиня, тъй като продуктите са леснодостъпни и присъстващи във всяко семейство, а крайният резултат - салата на слоеве, поръсена със ситно нарязани яйца гали окото. А както е известно - човек се храни първо с очите.

Аспержи Мимоза са импровизация на тази салата от известния майстор готвач Дейвид Лебовиц и съчетават пролетният зеленчук със свежия жълт цвят от яйцата.

Продукти за 2 порции:

~ 400г аспержи

1 с.л. каперси

2  с.л. ситно нарязан магданоз

3 сварени яйца

1 маааалка глава лук шалот (или воден)

Дресинг:

2с. л. оцет

4 с.л. зехтин

1 с. л. горчица (едрозърнеста)

1 сварен жълтък

1ч.л. ситно нарязан копър (пресен)

½ ч.л сол

1 ч.л. захар

 

 Приготвяне:

* Отчупват се грубите краища на всяка аспержа – хваща се в двата края и прегъва в основата – там, където сама се отчупва е точното място. Ако са стари и дебели се белят задължително. Моите са млади и не ги беля.

* Измиват се на течаща вода с връхчето надолу – така, ако има песъчинки, те ще изпадат лесно.

* В широка  тенджера се кипва вода – около 3-4см. с щипка сол и лъжица лимонов сок.

* Когато заври се поставят подготвените аспержи и варят 5 до 6 мин. През това време се подготвя купа с леденостудена вода, в която да се извадят веднага сварените аспержи. Така ще запазят свежо-зеления си цвят.

* Разпределят се в две чинии и поръсват със ситно нарязаните: яйца, каперси, лук и магданоз.

* Продуктите за дресинга могат да се разбъркат в малка купа, но по-лесно е да се ползва бурканче с винтова капачка – всичко се поставя в него, затваря се и разклаща енергично. 

* Залива се равномерно върху продуктите в двете чинии.

* Сервира се охладена. 

Аспержи с прошуто

      Още една бърза рецепта с аспержи, докато все още има в търговската мрежа. За съжаление на пазара, поне при нас - няма. Благородникът на зеленчуците. Богати на витамини и минерали, най-много на калций и желязо. Поради което не трябва да се готви дълго време. Сезонът им е от април до края на юни, затова има още малко време да се насладим на тях.  Сега се смятат за екзотичен зеленчук у нас, заедно с артишока, но до 9.ІХ.1944 год. България  е била голям производител на двата вида. След която дата са обявени за буржоазна храна и забранени за отглеждани. Силно се надявам догодина моите аспержи да плододават :) Г-ца Стоева изненадващо и от първа хапка  хареса този зеленчук, било на крем-супа с аспержи и батат, или така, запечени с прошуто и сосчето. 

Продукти: 
зелени аспержи 
прошуто 
1 лъж. зехтин и 1 лъжици масло 
щипка сол и 2-3 лъж. лимонов сок 
пъдпъдъчи яйца по желание 

Приготвяне: 
* В тенджера се кипва около 1л  подсолена вода  с 2-3 лъжици лимонов сок - водата е толкова, че да покрива добре количеството аспержи и широка, за да може те да се съберат легнали в нея. 
* Аспержите се подрязват на 1-1,5см. в долната част. Ако са дебели и по-стари се обелват. 
* Цели се бланшират във врящата вода за 3-4 мин. 
* Изваждат се и прехвърлят в купа със  студена вода (с кубчета лед), за да могат да си запазят свежия зелен цвят.
* След 2-3 мин. престой в ледената баня :) се изваждат и отцеждат на кухненаска хартия. 
* Завиват се по 2-3 (а може и всяка поотделно) в прошуто. 
* В тиган се загряват маслото и зехтина. 
* Приготвените завити аспержи се запичат от двете страни за по 1-2 мин. През това време до тях може да се чукнат и изпържат пъдпъдъчите яйца. 

Сервират се веднага, заедно с приготвения сос  почти   Ремулада 

приготвен от: 
200г. майонеза (ще снимам буркана, че през последната година у нас се яде само такава) 
50 г френска едрозърнеста горчица 
2 сварени жълтъка
2 с.л. фино крема сирене
1 с.л. сок от лимон

Всичко се намачква и обърква до хомогенна смес. 

Крем-супа от аспержи със сметана

       Нали вече си имам собствени добиви от аспержи, разширявам асортимента на "манджите" у нас с този зеленчук. Първите бяха слаби, но гледам, че все по-дебели  излизат следващите и им се радвам май повече, отколкото на всеки добиван от мен зеленчук до сега. Утре ще напиша повече за моите земеделски неволи, обещала съм. До сега съм правила само тази крем-супа от аспержи със сладък картоф - защото аспержите бяха купени и исках освен кадифена, супата да е и леко сладникава. Собственото производство обаче реших да пробвам   сурово :) и много ми харесва техния по-сладък вкус, отколкото на купените. Дори в зелена салата нарязвам сурови и много добре се вписват  в нея. Сега, не знам дали ще си имате домашни, за да опитате разликата между купените и младите, прясно откъснати от градината, но ви уверявам, че не се отглеждат трудно; имате ли някаква градинка - не се притеснявайте да засадите. На втората година плододават, а след третата обещават  растящите аспержи да бъдат като за реклама в  земеделско списание  

Продукти за 4 порции: 

400 г зелени аспержи 

1 картоф ~ 300г 

200 мл течна готварска сметана 

300 мл вода 

сол на вкус 

~ 60 г масло 

1 с.л. с връх препечено брашно 

яйца (пъдпъдъчи, но те за жалост не са собствен добив  ), люспи лют пипер за гарниране 

настърганото пекорино преди сервиране е чудесна добавка, но след като се настърже в топлата супа няма кой да  се суети да я снима   

Приготвяне: 

* Аспержите се  подрязват в основата  ~ 2см. бялата, твърда част. Ако са млади - не се белят; ако са по-големи - белят се в основата.  Нарязват се на парчета с големина 3-4 см.

* В тенджера се кипва водата с обеления и нарязан на едро картоф. 

* Вари се около 15 мин - до омекването на картофа. 

* Прибавят се нарязаните   аспержи, а 3-4 мин. след като отново заври супата с тях се налива сметаната.  Посолява се на вкус. 

* Оставя се да ври на  слаб огън за 10-на мин, като се разбърква от време на време. 

* Изваждат се няколко парчета от сварените аспержи - връхчета и се нарязват - аз ги върнах накрая в готовата супа  за да се вижда от какво е. 

* Тенджерата се отмества от котлона и оставя да се  охлади за 3-4 мин., след които се пасира.  Ако са по-стари аспержите, ще останат малко власинки (фибри) от аспержите. Може да прецедите. 

* В тиган, или касерола се загрява маслото. Онези отделени нарязани връхчета от аспержите се добавят при маслото, заедно с лъжицата брашно и запържват заедно за минута. Наливат се 3-4 черпака от топлия бульон и бърка енергично, за да се разтвори брашното. Налива се при готовата, пасирана супа.  

* Сервира се с варено яйце и поръсва с лют, или черен пипер по желание.

Сметанов сос с аспержи и гъби за паста

       Това е може би най-прясната ми рецепта в блога :) с пресни аспержи от градината и съвсем, съвсем прясно набрани гъби - челядинки. Към края на днешната ни разходка в Сопотския Балкан намерихме и набрахме от тези чудни, малки гъбки  - челядинки (припънки, пънчушки, пиронки). Времето им за готвене трябва да е съвсем кратко, за да не се превърнат в кабърчета пък  🤣🤣🤣 зат затова    затова  избрах да ги приготвя като сос за паста (в този случай е фусили, но според мен много биха подхождали на всяка прясна паста) Пастата с този сос е вкусна както топла, така и студена и се приготвя много бързо. Челядинките растат по ливади, горски поляни и пасища :) както пише в книгите, а днес се убедихме и на живо. Гъбите може да намерите по пазарите, или с доверен гъбар, ако не ги познавате - не ги берете. Някои гъби са ядливи само веднъж в живота. Ползвайте кладница, която е най-близо до тази (преди да публикувам тук рецептата,  сосът го приготвях с гъба кладница).  
 

Продукти за този Сметанов сос с аспержи и гъби челядинки  (2 порции:)
8-9 броя аспержи
200 г гъби челядинка 
200мл сметана за готвене 
1 ч.л. фина горчица
1 лъжица съвсем ситно нарязан лук 
2 скилидки чесън (също съвсем ситно нарязани)
сол и черен пипер 
~40 г пармезан (пекорино, грана падано)
1 с.л. масло и 2 с.л. олио 

и още 50-70г пармезан за поръсване 
сварена паста (количество за 2 порции ~150г в суров вид) + 1/2 ч.ч. вода от варенето на пастата 

Приготвяне: 
* Гъбите се почистват (с четка). По-големите се срязват на две, по-малките се оставят цели. Ако дръжките са много дълги се отрязват до ок.2см. 
* Отрязват се връхчетата на аспержите и отделят. Останалата част се нарязва и бланшира в подсолена вода за 2-3 мин. 
* Маслото и олиото се загряват. 
* Лукът и чесънът се запържват за минутка. 
* Прибавят се гъбите и запържват 2-3 мин. 
* Прибавя се сметаната, горчицата, бланшираните аспержи и отделените връхчета. 
* Разбърква се и оставя да къкри 5-6 мин. 
* Пармезанът се настъргва (по-малкото парче), разбърква и отстранява от котлона.  
* Подправя се с щипка-две сол и пипер по желание (внимателно със солта; сиренето е солено). 
* През това време пастата е сварена и отцедена. Прибавя се към готовия сос, заедно с 1/2 ч.ч. вода от варенето и разбърква. 
* Сервира се веднага.  

Филе от треска на тиган

     С аспержи. Защото имам :) зелените са гордостта ми - собствено производство, а и защото аспержите са добра гарнитура за всяка   риба. Вече ги има във все повече магазини тук и за радост цената им пада. 
     Треската е бяла риба, със сочно месо, без силната рибна миризма, поради което е подходяща за подправяне с каквито харесвате подправки - дори ипо-силни, като любимата ми салвия :) Не е скъпа и се готви бързо и лесно. Изключвам филета от рибата, които  са замразени във вода - онези ледени парчета риба, които продават изобщо не съветвам да купувате. Оглеждайте се в магазините, ще откриете и замразена по старомодния начин риба :) или охладена в Метро. Тук съм си намерила магазин, от който да купувам филета от треска, сом и херинга - дори след размразяване от нея  се отделя не повече от лъжица вода на филе. Ако има желаещи за Стара Загора - ще споделя къде е :)  По този начин на тиган може да приготвите и друга бяла риба - правила съм филета херинга и пъстърва.  Моите филета са с кожа - ако приготвяте филе с кожа, внимавайте за люспи - или трябва да ги изстържете, докато е почти замразена, или  - пак докато е почти замразена - отстранете кожата. Ако рибата е охладена - поставете във фризера за час - тези две операции :) почистване на люспите и премахване на кожата се правят по-лесно, когато филето е стегнато и позамръзнало. 
      И последно -  преди да готвите рибата, оставете хубаво да се размрази и подсушете с кухненска хартия - колкото повече вода има в нея, толкова по-бавно се готви. 

Филе от треска на тиган  с аспержи 
Продукти за 2 порции:  
2 филета по ~ 250 г

сол и черен пипер на вкус 
2-3 с. л. олио 
1 с. л. сок от лимон 
3-4 скилидки чесън 

още:
1 с.л. олио и 1 с.л. масло 

3-4 листа салвия, или мащерка 

7-10 бр аспержи 

домашно приготвен сос Айоли по желание 

Приготвяне: 
* Почистените рибни филета се нарязват на 2/3 части - по-малки, за да могат да уплътнят добре диаметъра на тигана. Прокарайте ръка по филето - за да проверите  за малки останали костици, ако има - издърпайте  ги с пинсета, или гърба на малък нож. 
* Подправят се със сол и пипер, прибавят се грубо смачканите обелени скилидки чесън, заливат с олиото и лимоновия сок и оставят в хладилник за около 30- мин. 

* Аспержите се почистват - ако са стари и дебели (белите, купени в моя случай) се белят в долната 2/3 части и отчупват краищата към отрязаната част - обикновено навсякъде пишат "отрязвате 2-3 см в основата", но аз пробвам с ръка -  там, където се отчупва вече лесно е мястото :) 
* В тенджера се кипва вода - 5-6 см. дълбочина - с щипка сол и лъжица  лимонов сок. 
* Поставят се срязаните на 2-3 части аспержи и варят 4-5 мин.  Отцеждат се от водата и веднага заливат със студена вода. 
* В тиган се поставят  маслото и олиото и загряват (2/3 от мощността на котлона)  
* Поставят се филетата риба с кожата надолу, заедно със смачканите скилидки чесън и половината марината - олио и лимонов сок.  
* Тиганът се затваря с капак и рибата се пържи ~ 5-6 мин. - докато остане съвсем на мазнина. 
* Обръща се от другата страна,  изсипва се останалата марината, поставят се листата салвия и отцедените аспержи  и пържи/задушава  отново 5-6 мин. в затворения с капак тиган :) 
* Изважда се в 2 чинии и може да се поднесе със салата от пресни зеленчуци, или сос Айоли, който се приготвя бързо и така: 

2-3 ск. чесън
100 мл. зехтин/олио 
1 жълтък 
1 ч.л. горчица 
1 ч.л. сок от лимон.

Всичко това в купата на пасатора и след минутка сос Айоли е готов. 

      

Опитно поле :) или Пепа аспержи ще яде

       Когато човек се зарича, Оня Горе сигурно се превива от смях. Случайно попаднах на тази публикация от преди няколко години, където в раздела "искрено и лично" съм обещала да не давам втори шанс на аспержи, броколи, авокадо, октопод.... Всичките тези без готвения карфиол и брюкселското зеле  ги ядем вече. Е, октопод няма как да отглеждам,  авокадото е ок.30см. високо, но броколи и аспержи  хапваме собствено производство.  И гъби не обичам, но отглеждаме (основно авджи Стоев ) гъби гладница успешно на дървени пънчета. Готов мицел може да си поръчате и в чували и да отглеждате в помещение, нашият е поръчан  в Троян. 

       Това е темата на публикацията днес. Пепини земеделски неволи. За по-малко познати и рядко отглеждани у нас зеленчуци. Краставици и домати почти всеки знае и може да отглежда, стига да има градина и желание. Моите редки :) зеленчукови видове са отглеждани и малко дистанционно, тъй като съм ги поверила на мама и тати да да наглеждат и поливат и  провеждаме консултациите по телефона.  Много държа да споделя точно този си, макар и малък опит, защото знам, че има достатъчно хора, които имат желание да си имат собствено еко- и био-производство Не че не могат да се купят  тук (от големите вериги), но дори не смея да предположа колко време е пътя на зеленчуците, как се берат и съхраняват, имайки лични наблюдения върху  износа на домати за необятния СССР преди 1990 год. 

       Не е трудно, получава се, както се вижда, само ви трябва градина и желание :) А щом аз мога, значи всеки може.  Сега  е и времето, в които се приготвя разсада за тях, или се засяват. И един непоискан съвет :) Имайте предвид, че при добри грижи, земята се отблагодарява. Не прекалявайте с количествата, защото някои зеленчуци няма как да се изядат пресни накуп. Някои, като пащърнака могат да се замразят, изсушат, консервират заедно с други подправки; броколите също могат да се замразят, макар да си губят свежия вкус така, но има такива като кейла, които няма как да съхраните  - този листен зеленчук е вкусен свеж и пресен. Да зарадвате приятели с подарък нетрадиционен зарзават :) също е добро решение. 
       Семена за почти всички видове вече има и тук в агроаптеките. Но и винаги може да си поръчате от чужбина - моите първи семена бяха изпратени от Ивето от Австрия. Естествено, тук няма такова разнообразие за тези зеленчуци, както в чужбина.  
       Качествата на зеленчуците няма да описвам надълго - в интернет може да намерите достатъчно информация. Естествено не всичкописано в интернет  е вярно, но предполагам всеки разумен човек ще отсее, сравни и намери вярната информация. И ако решите да отглеждате някой от тези зеленчуци, имайте предвид, че съм аматьор, любител, който се учи повече по метода "проба-грешка" и е добре да потърсите още информация от агроном. Ако ще го правите в промишлени количества - задължително е. 

Отглеждане на зелени аспержи  
За съветите за тях съм изключително благодарна на Маги Митова.   
Семената на аспержите се засяват през април-май. Или направо на лехи в земята, или в големи саксии. Поникват бавно, за около  4 до 6  седмици. Обичат влагата и се поливат редовно. Когато достигнат 10 см. височина се засаждат на постоянно място в земята - на бразди; дълбочина около 20 см. (корените им са дълги) , разстояние между отделните корени ~ 30 см и разстояние между редовете - ~40 см. (моите са на 2 реда, но имам приготвени и нови за разсад). Стеблата им напомнят на млад копър :), 

 поливат се цяло лято и до есента са добре вкоренени в земята. Окопават се няколко пъти, като всеки път растенията се загърлят. Поливат се редовно - обичат влагата. През ноември  стъблата се изрязват  2-3см. над пръстта и засипват със смесена слама с пръст и угорял оборски тор.  
Така презимуват.  Рано напролет през март отново се прекопават и още веднъж загърлят. Когато при мен започнаха да излизат тънки се наложи още веднъж да загърля и сложа още пръст върху тях и определено имаше ефект за дебелината  на следващите, които растат.  Сега, да споделя, че на доста места пише, че втората година реколтата не се прибира - появилите се свещи се отстраняват. Но виждате горе, че размера им е добър, младите аспержи са крехки и много вкусни - лично ги хапвам сурови :) Реално обещания за добра реколта се дава на третата година - живи и здрави, ще видим. За добре развито растение се смята "свещ" с тегло ~ 60г. Готови за рязане са след като порасне 8-10 см. над пръстта - разравя се мястото около "свещта" и с тънък нож се реже в основата - още толкова под  земята. 
    В началото на ХХ в. България е била най-големият производител на аспержи за Европа, но след 9 септември са обявени за буржоазна храна, заедно с артишока и производството им е спряно. Аспержите са богати на калций и  желязо, пречистват организма от токсините и предпазват от остеопороза.   
      Няколко мои предложения за ястия с аспержи.  Ако случите на много млади - не пропускайте да ги хапнете сурови със зелена салата. Напомням :) бланшират се за кратко време във вода с щипка сол и 2-3 лъжици лимонов сок. 

  
Отглеждане на броколи.
Това беше зеленчукът, който върза почти всичките си глави по едно и също време и едва успяхме да го приберем във фризера, след като си отядохме на пресни, свежи броколи - ако остане на корена и времето е топло   - над 22*, много бързо прорастват и цъфтят. Сортовете броколи са много :) имах семена за жълти и лилави, които успешно изгубих от пренасяне град-село. Зелените (нормални, бих казала за нашия пазар) станаха много добри - на всяко коренче по глава, без пропуск, за разлика от броколи-романеско-то, което не върза нито една глава. Този вид цветно зеле е много вкусно и туршии, да знаете :) така че произведен  през есента, може да го включите в зимнината. 
Броколите могат да бъдат произведени от разсад, а може да се посея направо в почвата, през май, но тогава добивът ще бъде по-късен. При мен  са от разсад - семената се засяват през март/април в сандъчета, а в началото на май се изнася и  засажда на браздите :) знаете как се повдига  част от пръстта в редове, за да може да се поливат във вадите.  Дълбочината на корена трябва да е ок 30 см, разстоянието между редовете ок 45-50 см , а между отделните коренчета - до 40 см.  Обичат слънчево място. 

       Тук ще се върна на едновременното връзване на главите на зелето :) За да не се сллучва това, добре е семената (а след това и разсада) да се посява/засажда през 10-15 дни. Така за месец и половина ще бъдат засадени и в градината, но няма да вържат едновременно глави и да се налага да ги изяждате :) прибирате наведнъж. По време на отглеждането се знае - поливане, прекопаване, плевене. Торене не, защото са еко- и био- за собствени нужди. 
      Първите глави  се оформят след около 3 месеца - по същия начин, като карфиола. Главите са плътни, сбити и за да се запазят повече време отрязани (да си ги занесете в града, примерно) трябва да се отрежат с ~ 15см. от стеблото и завият добре във фолио за свежо съхранение (стреч). Дори и така не издържат в хладилник повече от 10 дни - започват да пожълтяват. Режат се в момент, в който са свежо зелени на цвят - ако не уловите този момент, след 3-4 дни започват да цъфтят и пожълтяват. С отрязването на главите броколи не приключва отглеждането им :)   на страничните леторасти също се образуват глави - по-малки, но също свежи и годни за ядене. 
       Освен за добив през есента, може да си отгледате и ранни - които ще станат късно напролет/или в ранно лято, преди да ехванала голямата жега, тъй като най-благоприятна температура за образуването на главите о ок 25*. В този случай разсада се приготвя рано, през февруари, на топло място и се изнася  да се засади в пръстта  най-късно в края на март (ако трябва в началото се завива с найлон на тунелчета). 
      Броколи са се отглеждали още в Римската империя. Най-ценното им вещество е сулфорафанът,  който предотвратява развитието на рак на стомаха и кожата; спира развитието на туморните клетки и като цяло се явява най-мощното антиканцерогенно вещество, познато на науката. 
      Тук са любимите рецепти с броколи на фамилията :)  Когато ги готвите, не забравяйте: Готвят се за кратко време, защото ако ги изтървете :) вони зле и никак не са  вкусни. Във водата, в която се бланшират розичките прибавяйте по 2-3 лъжици лимонов сок за запазване на свежия цвят. Веднага след бланширане заливайте със студена вода.  

Долу се вижда и затворения цикъл на производството при нас - зайковците също обичаха броколи, но вече не ги отглеждаме. 

Кейл 
Къдраво листно зеле. Този зеленчук не връзва глави,  вирее като троскот :) и когато върже първите дузина листа може да започне брането им от долната част на стъблото - нагоре продължава да  пуска нови листа. По магазините много рядко се намира този зеленчук, но в агроаптеките вече има няколко вида семена -   този е някакъв къдрав, който приятел донесе от Англия и стана висок около метър, но който не пази опаковките на семената си, така си тъне в незнание. Семената се засяват направо в пръстта на дълбочина ~ 2см. и разстояние ~ 20см. едно от друго. Листата виждате са доста накъдрени, но много крехки. Първите, готови за бране са след около 50 дни, а последните може да берете и в снега :)  студоустойчиво растение е.  
Рецепти  с кейл може да видите при Танита , като добавим и всякакви сармички с тях. 

Пащърнак. 
Този кореноплоден зеленчук също е като плевел - сее се  направо в почвата, на дълбочина 2-3 см. в земетя (всъщност всяко пакетче семена си има упътване на гърба с тази информация) на  разстояние 8-10 см. едно от друго. Пониква за около 3 седмици, през които му трябва влажна почва. Ако не го извадите през есента, може да остане да презимува в земята като морковите, но това е ако ще си изкарвате семена - на втората година  стъблото е цветоносно и прави семена. Може да се засее и по-гъсто, като морковите и когато излязат растенията - да се разредят. Когато стане време за изваждане и прибиране, имайте предвид, че коренопода е забит здраво и дълбоко в земята :) . Може да се съхранява в универсалната зеленчукова подправка, която правя; настърган и изсушен с други подправки; замразен - за печене с други кореноплодни през зимата, или заровен в пясък, като морковите. Всъщност този зеленчук е доста сходен с морковите и по вид, и по отлеждане. Без листата, разбира се :)

Батати. 
Този зеленчук ми се опира. Добива, който изкарвам е до 2 кг :) колкото да не е без нищо. Трябва му силна почва и много влага, които не мога да отвоювам с мама и тати :) Както мама сподели предната есен, когато ги вадех "Ако ги бях поливала по-често, можело е по-големи да станат". Но с дистанционното отглеждане - толкова. Почвата трябва да се подхрани с доста торове и да е рохка. Торени зеленчуци има и на магазина :) За любителското им производство се приготвя предварително разсад. Избират се здрави, едри батати (от магазина) . Рътенето им се извършва през февруари в топли парници, или в слънчева стая, близо до прозорец. В средата на март клубените се нареждат върху слой от 8-10 см пясък, без да се допират един до друг. Покриват се с още 2-3 пръста пясък и започва обилно поливане. Препоръчителна температура по време на рътенето е 20-30°С. След около 3 седмици се формират кълнове с нежни коренчета, които се отделят от грудката внимателно и се пикират на 5/5 см в леха, покрита с найлон. Окончателното засаждане в почвата е в средата на май - бататите са топлолюбиви - на разстояние 35-40см. едно от друго. Това е по книга, както съм си записала, но някой ден, когато градината епри мен, или аз при нея :) ще се заема по-сериозно с тях. Защото всички у нас харесваме сладкия вкус на батата Така изглежда корена, за разлика от другите картофи илАнският ми добив.

 

В момента  ми е поникнала салата Валериана в градски условия - разбирайте в голяма саксия на балкона и съм много доволна.  
Донесоха ми от Англия и семена за лилави моркови, сях ги на два пъти  и камък - нито едно семенце не поникна. 
       Приемам съвети за любителско отглеждане на горните зеленчуци :) 

Огретен с аспержи

 

        Преди няколко години често правех огретен - той е от ястията, които търпят импровизации и са сравнително бързи за приготвяне. Почти  винаги съм подготвяла картофите за тях от предната вечер - сварени, или печени. Изобщо ако човек има едни сварени 5-6 картофа в хладилника, бързо може да измисли вечерята, защото стават за гювечета, за гарнитура, за картофено руло, някаква запеканка с месо и картофи... Днес обаче предлагам огретен с картофи и аспержи  Възползвам се максимално от него в сезона му - знаете, че набеденият за буржоазен зеленчук  се бере от април до юни. А аз обичам аспержи и дори ги бях завъдила :) и изкарала добив за готвене. Младите са толкова крехки и вкусни, че съм ги слагала сурови в зелена салата. Сега купувам/поръчвам от производители (има такива ферми и изпращат за ден заявката - грижливо опаковани, съвсем свежи), а едни от тях  идват  при нас в Стара Загора  на фермерския пазар в събота. Съхранявам ги в хладилника - или завити във влажна кухненска хартия, или поставени в кана, на дъното на която има 1-2 пръста вода - колкото да да са потопени краищата им. 

Продукти за 4 порции: 

600г картофи - сварени и обелени (или обратно, както Ви е по-лесно)
8 бр аспержи (~300г)
60 г масло
3 яйца
100 мл прясно мляко***
100г заквасена сметана***
100г кашкавал
50 г грана падано (или друго от твърдите жълти сирена)
1/2 ч.л. сол
1 ч.л. пресен ситно нарязан копър

1 с.л. брашно (препечено)

2 с.л. едро смлени белени бадеми
2 с.л. настъргано грана падано за поръсване

***Вместо прясно мляко и заквасена сметана може да се използва готварска сметана, както правя обикновено огретена, но точно този път нямах, затова комбинирах тези двете. Изборът какъв млечен продукт да ползвате остава Ваш :) 

Приготвяне:
* Бели се долната половина на аспержите и отчупва твърдото крайче (моето беше ок 1см. ) Могат да се срежат на две, но аз предпочетох да отрежа 3-4 см от краищата, а другата част да останат цели, за да ги наредя така.
* Поставят се да се бланшират във вряща подсолена вода - за ок 4 мин. от момента на завирането на водата с тях.
* Отцеждат се и веднага изплакват със студена вода. Изваждат се на кухненска хартия да се отцедят.
* Дъното на тавата за печене се намазва с масло.
* Отгоре се нареждат нарязаните на шайби картофи така, че да покрият плътно дъното на тавата.
* Поръсват се с половината сол.
* Яйцата се разбиват заедно със сметаната, прибавя се прясното мляко, брашното,  останалата част сол и настърганите сирена.
* Сместа се излива върху картофите.
* Нареждат се аспержите и отгоре поръсват смлените бадеми.
* Поставя се да се пече на 200* - моята тава е от йенско стъкло и поставих в студена фурна, но ако е метална, може да се постави в предварително загрята фурна.
* Печенето е докато се зачерви - около 20 мин. на ниво малко под средното във фурната.
* Когато се извади тавата се поръсва с останалото сирене.