UEFA EURO 2020 (11.06 - 11.07.2021) - тема за коментари

Жал ми е за Англия, заради начина по който го загубиха финала. Да бяха паднали с 0-3, 0-4 по нямаше да ги боли.  Те бяха на сантиметри, даже не на сантиметри, те я държаха Европейската титла, но я загубиха защото нямаха и късмет на тоя финал. Подробности решиха финала, както правилно пророкува Верати преди него, че подробности ще го решат. Както и липса на късмет в ключови ситуации, включително и при жребият за дузпите. В ключови моменти, Англия нямаха късмет, късмета се усмихна на Италия, но имаше и някои грешки на Саутгейт, а Манчини невероятен тренъор. На него Италия дължи Европейската титла и не само заради финала, който той перфектно го проведе. Правеше промени в хода на мача които влияеха на мача и подобряваха играта на Италия. Аз още докато гледах мача се чудех на някои неща на Саутгейт. Но Саугтейт не бива да бъде критикуван заради загубата, и да бъде оставен на спокойствие да работи защото тази Англия, под негово ръководство, най силната която съм виждал, има голямо бъдеще и те ще имат своя голям успех още следващите години, сега бяха на сантиметри. Следващият път ще успеят. Те вървят напред и нагоре. Четвърти в света, сега Европейски вицешампиони. Този отбор става все по добър с всяка година под ръководството на Саутгейт, и вече не е фаворита разочарование, а фаворита който вече докосва големите титли, и скоро ще ги и печели. За това аз казвам че Англия загубиха тази битка, но спечелиха войната да скъсат с миналото, да се превърнат от фаворита разочарование, във футболна сила постигаща големи неща. Но тези дузпи, ех тези дузпи, нали ги бяха тренирали 9 месеца преди Европейското, готвиха се за тях, защото знаеха исторически колко са зле на дузпи, и пак дузпите им изядоха главата, като толкова пъти в историята.

Ама казах ли ви аз че това ще е един запомнящ се финал, емоционален, незабравим, страхотен финал направиха и двата отбора. Най незабравимият от всички последни големи първенства, сетете се за такъв финал, донесъл такива незабравими емоции, на феновете и на двата отбора. Страхотна емоция и за феновете на Англия беше финала, въпреки че го загубиха, защото те бяха Европейски шампиони, с едната ръка вдигаха титлата по време на мача, с двете ръце вече я вдигаха титлата по време на дузпите. Но, Италия си е Италия, не се предава до последно, и е заслужен шампион. Играеха най красивият футбол на цялото първенство, и победиха най силният футбол на цялото първенство, който обаче не беше най силният на финала. За мен Англия не показаха 100% от възможностите си, Англия може повече, но допуснаха някои тактически грешки във финала, а и Саутгейт не го проведе по най добрият начин, определено той загуби двубоят с Манчини, но пак казвам критики не трябва да има, заради цялостната му страхотна работа която е свършил с отбора. А и напрежението от пълният стадион, от цялата нация барабар с Кралицата и кралското семейство които очакваха успеха, им натежа според мен. Пълният Уембли с англичани очакващи историческата първа Европейска титла не беше за тях предимство, в моито очи, ако финала беше на неутрален терен или дори на Олимпико, на който Италия да излезе фаворит, и очакването да бъде към тях, щеше да е по добре за тях и те щяха да го спечелят финала. Италия показа 100% от това което може, и заслужено триумфираха. Защо спечели Италия. Най крактият ми коментар е че Анлия опита да спечели финала по Италиански, но го загуби по типично английски начин, глупаво бих казал, и с проклетите за англичаните дузпи.

Англия започна феноменално финала, Италия не издържа на атаката с най високата ефективност. Англия на цялото първенство беше отбора с най голям процент реализирани положения, това оръжие не им изневери и на финала, удариха мощно Италия, с красива комбинация, с която разкъсаха италианската защита. Техният гол беше футболен, този на Италия не беше футболен, това беше първият момент във финала в който Англия нямаха късмет. През първото полувреме Англия играеше чудесно, владееше мача. Италия не знаеха къде се намират, не можеха да си организират атаките, губеха топката заради английската преса, не можеха да стигнат до наказателното на Англия, а като загубеха топката, ставаше много опасно,  Англия за секунди, разкъсваше защитата на Италия по същият начин като при гола, с висока скорост по крилата, със страхотни пасове разкъсваха италианската защита, и при някое от прострелните подавания, при последният пас преди гола, ако не се разминаваха англичаните ставаше 2-0, което щеше да бъде края за Италия. Англия доминираше през първото полувреме, във финала ставаше точно това:
Всичко това се случи, но само през първото полувреме, Англия уби силните страни на Италия, а Италианската защита не издържа на високата ефективност на английската атака. И понеже мача през първото полувреме се развиваше в посока която водеше към 2-0, а не към 1-1, това накара дори прекрасният колектив на Италия на цялото първенство, да се пропука. Италианците почнаха да се карат помежду си. Да се карат един с друг, нещо което не бяхме виждали от Италия на цялото първенство. След първото полувреме Англия държеше с едната ръка Европейската титла, което обаче се оказа проблем, и то голям. Защото след почивката, анчличаните от 45-ата минута нататъка се прибраха, абсолютно неразбираемо за мен, спряха да пресират Италия и изведнъж Италия започна да си организира атаките, да стига до наказателното поле, да създава опасности, изведнъж Италия стана опасният отбор който всички го познаваме през второто полувреме. Разбирам да е 75-ата минута и да е 1-0 мача, англичаните да се приберат за да го изклатят до края, ама те от 45-ата минута се прибраха, залагайки на желязната си защита и максимата, титлите се печелят от защитите. Ако това са били наставленията на Саутгейт съм изумен, не вярвам да им е казал приберете се, и да очаква цялото полувреме да издържат. Между другото не бяха далеч и да успеят, защото гола на Италия, си беше чист късмет, най нефутболният гол който Италия отбелязаха на първенството, някакво центриране, някакъв несръчен каламбур, в който топката се удари в един, втори, трети, 2-ма, 3-ма паднаха, вратаря, не успя да избие, друг се размина, и някой успя да добута топката във вратата. Това се казва ирония, най здравата защита на първенството, с високи и силни физически защитници, беше пробита по най тъпият начин, с гол не след някакво футболно майсторство или красива комбинация, а гол тип 5-та, 6-та английска дивизия, там се бележат такива тъпи дърварски, нефутболни голове след центрирания и каламбури. Италианците отбелязаха гол какъвто приляга на Шотландия да речем, те и затова след гола ако забелязахте шотландците на стадиона които викаха за Италия, развяха гордо шотландското знаме празнувайки гола на Италия с надпис, We'll be back и Шварценегер на фона на шотландското знаме, един от моментите на мача.

Италия обаче напълно заслужено изравни, щеше да е незаслужено да не изравнят, защото надиграха тотално Англия през второто полувреме. Преди гола за Италия, Пикфорд който даде всичко от себе си, и при дузпите и трябва да бъде поздравен, ще кажа после и за тях, направи спасяването на първенството, невероятно положение извади още преди изравняването. Страхотен котешки рефлекс и плонж извади такъв удар ниско долу в ъгъла, какъвто малко вратари могат да спасят. Високият Донарума този удар нямаше да го спаси, пъргавият и с по нисък център на тежеста Пикфорд, с невероятна скорост плонжира и направи спасяването на първенството, преди изравнителният гол на Италия. Италианците през второто полувреме играха футбола който могат, създадоха опасни положения каквито нито едно не създадоха първото полувреме. Лъхаше опасност за противника в играта на Италия, каквото лъхаше в играта на Англия през първото полувреме. Аз продължавам да не разбирам защо англичаните от 45-ата минута излязоха с нагласата ще изклатим мача, и се прибраха в защита, за да няма празни пространства и да не могат да създадат опасност италианците. Ама се получи обратното, като затвориха пространствата прибирайки се в защита, поканиха вълка в кошарата, спряха да пресират Италия, оставиха Италия на спокойствие да си гради играта, и това им изяде главата, заради това се стигна до дузпи. Защото първото полувреме когато Англия пресираше, не се виждаше Италия как ще отбележи гол, те не можеха да си организират играта, нито да създадат положение, камо ли да отбележат гол. Като се прибраха уж да затворят мача и да не позволят опасности и положения, те заваляха. А според мен това не бяха указания на Саутгейт, въпреки че той сега ще отнесе големи критики за начина по който Англия проведе мача, защото няколко пъти през второто полувреме и Стърлинг и останалите нападатели даваха знаци на съотборниците им да излязат напред и да пресират Италия, но съотборниците им не ги слушаха, стояха си отзад, и клатеха мача. Киеза беше страхотен, най опасният играч в мача за Италия, пък и красиво играеше, правеше рейдове, далечни удари, комбинации, той създаде страшни проблеми за най здравата защита на първенството. Той е по добър от баща си Енрико Киеза, който също е бил италиански национал, но не с такава роля каквато ще има Киеза през следващите години за Италия, той ще е един от основните стълбове на адзурите през следващите години. След гола стана страшно за Англия, в продължение на 20 минути Англия бяха така надиграни, както никой не ги е надигравал, през цялото първенство, но най здравата защита издържа, въпреки че натиска беше смазващ, си личеше колко е добра защитата на Англия, натиска игрово беше смазващ, наистина страховит, но реално Пикфорд не се наложи да прави някаква серия спасявания и да вади голове, като при 100процентовият гол който извади преди изравняването. Това беше спасяването на първенството. Игровият натиск на Италия беше смазващ, но не беше ефективен, за това и не можаха да вкарат втори гол, дължеше се по скоро на психологическата дупка в която изпаднаха англичаните след изравняването, в такъв психологически шок изпаднаха че в една ситуация Магуаяр се чудеше какво да направи с топката уплашен от ставащото на терена, че просто я изрита далеч в тъч, въпреки че можеше да е подаде на свободни англичани. Това беше олицетворение на тежкият психологически шок в който изпаднаха англичаните след изравнянето, което сами си го изпросиха, да, беше късметлийско изравняне, но всъщност не беше, те поканиха през второто полувреме Италия да изравни, разчитайки на желязната си защита и Италия откликнаха на поканата, не можаха да си отбележат футболните положения, но заслужаваха да изравнят. След излизането на Киеза, натиска на Италия изчезна, спряха да бъдат опасни, той им беше най добрият играч в мача, и англичаните тук извадиха късмет, Англия изравни играта, и вече не бяха като боксъор изпаднал в глуха защита, както бяха след изравнителният гол.  

Аз не знам защо Саутгейт никакви смени не правеше второто полувреме, въпреки че играта на отбора не вървеше през второто полувреме, както през първото, даже никак не вървеше. Влизането на Грийлиш веднага промени нещата, защо го вкара чак за продълженията, страхотен играч, публиката го обича, пусни го по рано, Англия светна като той влезе. Той трябваше да пусне и Санчо по рано, а не само да бие дузпа. Изобщо английската скамейка е уникална. Там е пълно със страхотни играчи. Англия освен че е отбора с най добра защита, е и отбора с най класната скамейка на това първенство. Единствено тази на Франция, бих казал че също не отстъпва по класа на английската. Пускайки ги тия играчи по рано, като виждаш че играта не върви. В продълженията ролите се размениха Англия беше отбора който владееше положението успокоиха мача спряха натиска на Италия, и контролираха положението, но Италия бяха по опасният отбор, една контра направиха при която там някакво центриране се получи което италианец пропусна да го засече на полупразна врата. При друга атака пък италианец изпревари Пикфорд при едно неубедително излизане, и стигна до една центрирана топка преди него, опита от въздуха с едно докосване да го прехвърли, но не успя, но и Италианците се прекръстиха 3 пъти при положението което Стърлинг създаде и пропиля, преодолявайки страхотно няколко италианци в наказателното поле, и в малкото наказателно се засуети, нито стреля нито подаде, и накрая загуби топката, там Италия оцеля защото гола висеше на косъм.

Заслужено двата отбора стигнаха до дузпи, размениха си по едно полувреме, изпуснаха си шансовете в продълженията. Англичаните загубиха тия дузпи при жребият, ще ви кажа защо. При дузпите има огромно значение кой ще изпълнява първи. Италия не са случайно първият отбор ставал шампион след 2 спечелени рулетки на дузпи. И двата пъти те имаха късмет при жребият да са първи. На италианците просто им върви при жребии, от 1968 г. още. Макар че там не е било и само късмет.

Как се развиха дузпите, в този емоционален и незабравим финал, първи се пропукаха Италия, пропусна прекрасният дузпаджия  Белоти, вкарал толкова дузпи в кариерата си, но нисичкият и пъргав Пикфорд с феноменално спасяване. Всички хвалят Донарума за дузпите, но за мен Пикфорд трябваше да е играч на мача, въпреки че е прието той да е винаги от победителите. Разбира се и Донарума спаси също 2 дузпи и беше страхотен. Но начина по който Пикфорд спаси последната дузпа, беше уникален, но поред. Ако Англия имаше късмет при жребият, пропуска на Белоти щеше да е фатален за развитието на дузпите. Защото ако първият пропуск го направи биещият втори отбор, това сваля цялото напрежение, от биещите първи дузпа, защото отваря 2 гола разлика при дузпите, и чисто психологически на изпълняващите им дава спокойствие че дори и да пропуснат запазват инициативата в дузпите и преднината в резултата при редуващите се изпълнения, докато ако първият пропуск направи биещият първи дузпа, ситуацията не се променя съществено, просто Англия почва да повежда, но не може да отвори 2 гола разлика при дузпите, което психологически променя цялата ситуация, както щеше да стане след фантастичният Пикфорд отразил удара на един от най добрите дузпаджии в цялото Калчо ако италианците изпълняваха втори. Много проста психологическа причина поради  която в световен план 65% от биещите първи дузпи, ги печелят. Италия ако не беше извадила късмета да бият първи и срещу Испания и срещу Англия нямаше да са първият шампион в историята след 2 рулетки на дузпи, тука се подписвам. За това казвам че Англия просто нямаха и късмет, в тоя финал, съдбата е решила Италия да е шампион. Точно поради причината че жребият играе голяма роля при дузпите, УЕФА се опита да въведе принципа от тайбрека в тениса. Да не се редуват изпълняващите а след първият да следват 2 дузпи на другият отбор. Така се отнема предимството на биещият първи. Мен много ми харесваше тази реформа, но пък на феновете не им хареса, защото картината им ставаше неясна в хода на дузпите по модела на тайбрека в тениса, кой колко е бил, какво става, кога някоя дузпа е решеваща, картината е по ясна като се редуват 2-та отбора, за това не им хареса на феновете. И макар че експеримента беше изпробван в някои турнири, аз съм гледал такива дузпи, се отказаха на глобално ниво да премахнат предимството на първият и ролята на жребият. Реално пропуска на Белоти не даде сериозно психологическо предимство на Англия, което да успокои техните играчи за дузпите, само защото нямаха късмет при жребият, и все пак успяха за първи път да поведат при дузпите, и в тоя момент Англия вече държеше Европейската титла с 2 ръце, а не само с една, както беше след първото полувреме. Но футбола може да бъде жесток, както казва днес Шиърър, страхотен дузпаджия, който липсваше на Англия за тия дузпи, по повод загубата.

Това че Англия не можеше да отвори разлика от 2 гола в дузпите само защото не изпълняват първи, не свали напрежението от следващите изпълнители и дойде и техният пропуск. Който върна инициативата в Италия отново те излязоха напред. И стигнаха дори до Championship point, ако мога да използвам този тенис термин. Шампионска дузпа, стигнаха до дузпа която им носи титлата ако я вкарат. И зад топката е не кой да е, най добрият, човека неслучайно сложен от Манчини да бие 5-тата дузпа, човека с нерви от желязо, дузпаджия номер 1 на Италия, който направи за смях Симон при същата пета решаваща дузпа срещу Испания. В този момент като знаят кой ще изпълнява решаващата дузпа, едва ли някой от англичаните по трибуните, в щаба, резервите, играчите на терена, е вярвал че ще се случи това което се случи. Надявали са се естествено, но вътрешно не са вярвали според мен. Аз лично се надявах но вътрешно не вярвах че Пикфорд ще спаси, точно на Жоржиньо дузпата. Но Пикфорд, уникален Пикфорд, вие видяхте ли го как се настройваше да спаси тази дузпа. В погледа му се четеше такава решителност, той говореше на Жоржинъо, ( както Владо Стоянов, единственият вратар във футбола спасявал 2 дузпи на Роналдо му говореше преди да бие), после като Жоржиньо се отдалечи и се приготви за изпълнението, Пикфорд удряше по земата, говореше си сам, изглеждаше така, сякаш от тази дузпа живота му зависи, той ще умре, но няма да позволи на железният Жоржиньо да е вкара, няма да позволи Англия да загуби, в името на нацията, заради всички милиони англичани в този момент Пикфорд даде 200% процента от себе си, за да спаси удара на най добрият италиански дузпаджия, на човека от желязо. Пикфорд показа уникален дух, решимост, феноменална концентрация, организма му в секундите преди дузпата и в частиците от секундата в която топката лети към вратата, всички сетива на Пикфорд работеха на 200%, пулса му в тези моменти е бил космически, тялото му в този момент работеше на абсолютният максимум. По начина по който телата на хората работят, в ситуация на смъртна опасност. Той не се хвърли предварително, спечели психологическата битка с Жоржиньо, изчака да види накъде ще насочи дузпата, и я спаси. Просто заради невероятната мобилизация в моментите преди дузпата. Спаси я защото даде 200% от себе си за Англия, знаше че тази дузпа вкара ли е Жоржиньо, всичко свършва. Но Пикфорд вътрешно не се предаде, аз не вярвах че ще спаси , точно дузпата на Жоржиньо. Тази дузпа, срещу най добрият италиански дузпаджия в такъв момент. Това беше уникално, най красивият момент във финала, психологическата му подготовка и решимоста му с цялото си същество, да умре, но да спаси тази дузпа, и спасяването беше един от най великите футболни моменти който съм виждал. В този момент аз избухнах, Англия ще бъде Европейски шампион, вече нямаше сила която да ме разколебае че Англия ще спечели тези дузпи, ще бъде Европейски шампион, една минута, преди Италия да стане. Уникален финал беше ,много емоционален за всички фенове, и на двата отбора. Аз го гледах мача изцяло с фенове на Италия, всички преживяхме пълната палитра от емоции, от двете страни. Спасената дузпа на Жоржиньо от Пикфорд, донесе такъв екстаз, такава футболна радост за Англия, каквато от 1966г. не са изпитвали, в този момент те не бяха сложили едната ръка върху титлата, както след първото полувреме, не бяха сложили двете ръце върху титлата както след пропуска на Белоти, когато Англия за първи път поведе в дузпите, в момента в който железният Жоржиньо, пропусна шампионската дузпа след уникалното спасяване на Пикфорд, беше момента в който Англия вече вдигаше Европейската титла........., до спасената дузпа от Донарума на Сака само минута по късно.


Не знам защо Сака не можа да усети тази емоция, защо толкова се притесни при неговата дузпа, той дишаше както Кейн дишаше преди изпълнението срещу Дания, беше много притеснен, опитваше се да се успокои, да премахне напрежението, вместо да усети емоцията че само преди секунди те бяха мъртви, защото кой по дяволите е очаквал че Пикфорд ще спаси шампионската дузпа на най добрият италиански дузпаджия. Сака не знам и какъв дузпаджия, е ча да го слагат да бие 5-та дузпа, ама той е посочен, ако я беше вкарал, емоцията, че само преди секунди бяха мъртви, а в момента са повече от живи, момента психологически е на тяхна страна, следващите италианци които щяха да бият които вече не са дузпаджии, в допълнителните дузпи, нямаше да могат да се съберат след пропусната шампионска дузпа. Пикфорд който направи нещо уникално, щеше да спаси
вероятно още следващата дузпа. Момента беше изцяло на страната на Агнлия, на Пикфорд. Просто Сака  
трябваше да вкара, и да вкара мача в допълнителни дузпи, там цялата психология вече щеше да на страната на Англия. Но Донарума спаси в най важният момент. И наистина Донарума им донесе Европейската титла на Италия, и заслежено е играч на първенството.

Написах цял роман за финала, но гледахме истински епос, такъв емоцианален финал, на голямо първенство, отдавна не е имало, такива финали обикновенно са по скучни, и не носят много емоции, но имах усещането че този финал ще е точно такъв какъвто беше, емоцонален и незабравим за феновете и на двата отбора. По време на финала в различните моменти ту единият отбор държеше титлата с една или че даже и с две ръце, ту другият. Страхотен финал. С невероятна развръзка.

Аз затова исках такъв финал, и гласувах за такъв финал, а не Италия-Дания както всички искаха, въпреки че датчаните са много симпатични, те нямаше да ни подарят такъв финал какъвто ни подариха Англия и Италия. Две суперсили, които ще играят главна роля и на световното догодина, аз съм убеден в това.

Италия напълно заслужено е Европейски шампион, Англия малко не им достигна, нямаха просто и късмет, а във футбола без късмет не може, Саутгейт закъсня със смените, въпреки че играта на отбора не вървеше не вкарваше свежа кръв от прекрасната си скамейка, прекалено рано се прибраха, да клатят мача разичтайки на желязната си защита, грешки каквито съм убеден че на световното догодина няма да допусне, защото това първенство е безценен опит и за него. Англия догодина на световното ще изглежда още по силна убеден съм в това. Много хляб има в този отбор, много класа във всички фази на играта, играчите са много млади, догодина никой няма да иска да играе с Англия на Световното. Същото важи и за Италия, където за световното евентуално проблем ще е само центъра на защитата, тъй като не е ясно Киелини и Бонучи, дали все още ще са в топ форма защото вече са на години. Ама като гледам Киелини как игра на този финал, беше фантастичен, беше един от най добрите в мача. Да не кажа че ако не бяха спасените дузпи на Пикфорд и Донарума, той трябваше да е играч на мача. Като нищо ще ги гледаме догододина старите ветерани Киелини и Бонучи отново железни в центъра на защитата на Италия.

А какво световно ни чака, а. Гледайте само, Англия вече не е фаворита разочарование, а футболната сила каквато трябва да бъде родината на футбола, която може да бие всеки. Бяха на сантиметри от титлата. Догодина може и да стъпят и на най високото стъпало, защото при Саутгейт този отбор, от година на година става все по силен, и все по близо до големите титли. Испания, която на това първенство надигра бъдещият Европейски шампион, единствените които успяха да надиграят  Италия, изглеждат готови да грабнат отново старата си слава, догодина на световното. Старият гигант Германия, отпадна защото срещна най силната Англия която съм виждал, но немската машина, винаги е опасна и готова за подвизи. С нов тренъор започва нова ера за бундестима. Франция, с новият футболен крал в състава, и отбор съставен от страхотни звезди, ще търсят реванш, за слабото си представяне. Проблема им е там, че там звездите са прекалено много, като в нашата, поговорка, многото хубаво, не е на хубаво. Дешан трябва да оправи атмосферата в отбора. Да не се карат помежду си звездите, че и семействата им, постигнат ли италианският колектив и задружност които видяхме на това първенство, едва ли някой ще може да ги спре, дори Италия или Англия. Увяхналите лалета, може и да цъфнат догодина, ама трябва да оправят защитата, направят ли е като английската, или даже само близо до нея, далеч ще стигнат, в атака имат много талант. Белгия, най талантливото, най звездното поколение, все нещо не им достига, догодина им е последният шанс, да влязат в историята. Белгия Световен Шампион, как звучи, защо не, всичко нужно имат за световната титла догодина. Португалия, за които догодина ще е последният танц на
на голмайстора на това Европейско Роналдо с националният отбор. Той ще иска, и цяла Португалия, ще искат един последен фойерверк, преди да се сбогуват с човека донесъл им най големите успехи, най великият им футболист за всички времена, и един от най великите изобщо в историята на футбола. Но там Роналдо се нуждае от помощ, не може само на него да разчитат, вече е на години, трябват много силни догодина и Жоао Феликс, Жота, Бруно Фернандеш, за да видим един последен фойервек на Роналдо с Португалия, преди да се оттегли от националният отбор, след световното догодина. Ами Дания, червеният динамит изглежда по опасен от всякога,  като през магическата 1992, може да се взриви по всяко време, и да отнесе всеки гигант. Дали няма да избухне на световното. Пропускам нещо, това е световно, не е европейско, дали догодина Меси няма да отиде в сърцата на Аржентинците там при Марадона. Меси излгежда най после е напипал формулата как се печелят титли с Аржентина, дали няма да видим догодина оттеглянето на Меси от националният отбор като Световен шампион. Ами Бразилия, там където най популярният спорт е волейбола, защото футбола не е спорт, той е религия. Бразилия има играчи като за 3 национални отбори, и всеки от тях с шанс да стане световен шампион. Просто селекционера им трябва да подбере точните хора, които Неймар да поведе, което не е лесно, за да може краля да се върне на трон, печелейки своето шесто световно. Ами Уругвай за които ще викам догодина на световното, понеже нас за съжаление няма да ни има. Отбор с традиции, големи успехи, и винаги опасен. Това което е Чехия за Европейските пъвенства, това е Уругвай за световните първенства, отбор винаги способен да хвърли сензация , включително и най голямата. А имат и големи имена, Суарес, Кавани.....  а дали пък няма да видиме някоя африканска сензация, Африка все още чака своите първи медали от световно, и мисля че догодина голямата изненада, ще я панрави точно африкански отбор. Сенегал, Камерун, Гана, все са се препъвали през историята точно преди медалите, в жегите на Катар, африканските отбори ще са у дома си, така че според мен някой африкански отбор ще стигне далеч. Чак Световен шампион едва ли ще стане, но знае ли човек.

Много ми беше приятно да си коментираме Европейското, догодина, среща тук за Световното.
Пък знае ли човек, то чудеса са възможни, България да не вземе да се класира, представяте ли си серия от поредни победи в квафиликациите, която да започне срещу новият Европейски шампион Италия. Мечтите са безплатни. В мометна България стои пред Италия по пътя към историята.

България е последният отбор, който може да спре Италия да изравни велик рекорд

България е последният отбор, който може да попречи на Италия да изравни споделеният световен рекорд за всички времена на Бразилия и Испания, от 35 поредни мача без загуба. Българските лъвове, гостуват на новия Европейски шампион на 2 септември в световна квалификация.

Ако Италия не загуби, то абсолютният рекорд за всички времена може да дойде в следващия двубой срещу Швейцария три дни по-късно. "Адзурите" вече биха "часовникарите" с 3:0 на UEFA EURO 2020.

И двата гола на финала поставиха рекорди. С първото си попадение за националния Люк Шоу стана най-бързият голмайстор в историята на финалите. Разписа се след 116 секунди игра.

Когато изравни, Леонардо Бонучи пък стана най-възрастният реализатор на финал на 34 г. Досега първото място държеше германецът Бернд Хьолценбайн (30 г.), припомня "Труд".

Малцина на "Уембли" и пред тв екраните познаха човека, изнесъл Европейската титла на "Уембли" за награждаването. Това беше португалецът Едер, вкарал победния гол на финала на Евро 2016 срещу Франция. За последно игра в Локомотив (Москва) и на 34 години сега никой не го иска.

Изобщо не ми е жал за Англия. И даже ми е кеф, че така ...ахаааа да пипнах купата и хоп Италия си я придърпа. То не бяха артистични падания, то не беше почивен ден,то не беше полугол фен на стадиона.  Стана, каквото трябваше да стане. И после обидени, демонстративно свалят медали, напускат стадион. Трябва им повече от това. Защото е много важно да можеш да губиш с достойнство.

Даволче, за теб един актуален във Франция  виц  -  Осъден на смърт във френски затвор. Ще изпълняват присъдата и го питат за последно желание.Той пожелава - Може ли Мбапе да стреля.

Леле Тесла, едвам и на инат те изчетох, то бива детайлност и описателност, бива… 😃 Написаното за английската атака и “нефутболния италиански гол” 😂 обаче сериозно ме накара да се замисля един и същ мач ли сме гледали снощи.

Е не е ли най ефективната атака английската на това първенство. Най голям процент реализирани положения имат точно те. Или не четеш внимателно какво съм написал или не разбираш значението на думата ефективност. Това се видя и на финала. При първото положение гол, не им ли е ефективна атаката. Ако италианската атака беше наполовина от убийствената ефективност която показва английската на цялото първенство, Италия трябваше да вкара някое от футболните си положения. А Италия от всички голове които отбелязаха на цялото първенство, които бяха плод на комбинации, майстворство, техника, далечни удари, този им беше най нефутболният. Какви различни мачове сме гледали. Изгледах както целият финал, така и доста от другите мачове на първенството. Затова казвам че Англия нямаха и късмет, защото желязната им защита пусна първият си гол на цялото първенство от игрова ситуация едва на финала, и той беше страшно тъп. Ама страшно тъп. Не плод на някаква комбинация, с която италианците да матират английската защита, не плод на някакво майсторство, техника, пробив, далечен удар, а гол тип ама точно като дърводелците от 5-та, 6-та английска дивизия, центриране, разбъркване едни се разминават, друг не успява да изчисти, трети пада, вратаря почти избива ама не съвсем, и накрая някой успява да добута топката в карамбола, е това не е футболен гол, плод на някакво майстворство от страна на италианците, а просто англичаните нямаха късмет. Италианците с футболните си положения не успяха да преодолеят най добрата защита, защото нямат ефективността на английската атака, успяха по късметлийски начин да е преодолеят с най нефутболният гол който отбелязаха на това Европейско. Не казвам че не заслужаваха да спечелят. Просто това са фактите, ако не си съгласна с тях, значи наистина сме гледали различни мачове. Аз не мога да разбера стремежа, на италианските фенове да оплюят дойстонствата на английският отбор, до последно. Може да не им харесват, защото те са различни от достойнствата на италианският отбор, ама имам чувството че вие се радвате повече на загубата на Англия отколкото на победата на Италия. Толкова па една добра дума да не може да кажете за Англия. Аз който подкрепях Англия във финала, признавам качествата на Италия, аз и заложих за тях, преди първенството, и познах шампиона, т.е. имал съм вяра в този отбор, преди всички да го видят как играе. Още срещу нас видях какъв отбор са. И казах че Италия заслужаваше да изравни, няма значение как, защото по начина по който играеха второто полувреме не заслужаваха да загубят мача. Има една приказка в бокса и изобщо в бойните спортове, но тя важи и за футбола. За танц са нужни двама. Този танц, този незабравим финал, който подариха на феновете двата отбора, е и благодарение и на Англия, не само на Италия. Положителните и уникални емоции които изживяха всички фенове на Италия които ще помнят този финал, защото той е незабравим за винаги, са благодарение и на Англия. Да, ако играехте с Дания, по лесно щяхте да спечелите финала, а не с такава драма, но емоцията и за вас нямаше да е същата, нямаше фенове на Италия да благодарят на отбора че им е подарил такава емоция, която ги е откъснала от напрегнатото ежедневие, това е целта на футбола, и това стана благодарение и на Англия, не само на Италия.


Надявам се че световното също няма да мине под надслов да плюеме Англия. Ами французите, как се държаха след финала с Португалия, приеха ли с достойнство загубата. Питам те, понеже знам че подкпрепяш Франция. По същият начин си сваляха след финала медалите. Така е във футбола. Всеки който се занимава с футбол а и изобщо със спорт професионално, знае че да си втори е най неприятно, толкова близо до безсмъртие, защото шампионите ги помнят, а не вторите. Англичаните реагираха на загубата като всеки спортист, като твоите любими французи, огромно разочарование, не са могли да зарадват нацията, и затова си махат медалите защото не са искали това преди мача. Така реагира всеки спортист, това не е надменност, а просто разочарование, че на са могли да зарадват нацията. Толкова ли е трудно да се разбере. Или просто трябва плюеме Англия.

Добрите ми думи за Англия се свеждат до това, че са бързи и комбинативни, освен това са едри момчета, което също им помага. Плюс, че виждам голям напредък - не бият топката в тополите през два паса.
Не е малко

Още преди началото на първенството обявиха, че 12.07 ще бъде почивен ден.😂

Тесла, сега коментираме финала на приключилото европейско. Ако на такъв форум французите  ( които естествено подкрепям, предвид, че живея във Франция  ) или друг отбор, направи такива демонстрации, ще кажа същото, каквото сега за Англия.

Аз предлагам нашите да не излизат изобщо на терена. Така ще паднеш само с 3:0.

Ами точно така се чувстваха датчаните след 1/2 финала. Сега англичаните бяха в тази роля и никак не е приятно, нали?

Тесла,съгласна съм с теб за атаката и при двата отбора.По едно време гледам ги адзурите как подмятат тая ми ти топка пред вратата и сякаш никой не поема отговорност да я ритне.Ние крещим"стреляй бе,стреляй бе",ама кой ни чува .Надявам се да си попълнят пропуските за СП.
Missence,аз се чудя защо изобщо ще излизат ,само да пречат на хората да си играят .Но ако не се лъжа ,Италия не са ни били много ,повече от 3:0 не е било май ,джентълмени са все пак.

Винаги има първи път, нали знаеш?

Е да не стане ,както Антлия ни е била с 6:0 само😁😁😁.Тогава освен да се надяваме да падне гръм или нещо друго ,че да прекратят мача .
Не ,не ,на умряло куче нож няма да извадят .Много ме кефи как те пеят химна си,прегърнали се ,пеят с цяло гърло ,феновете им също,създават настроение чак .Нашите седят ,едва мънкат там,чак ме е яд да ги гледам на фона на химна .

Е добре, ти тогава трябва да заплюеш всеки отбор който стига до финал и го губи. Защото това го правят всички, заради разоравонието от това да загубиш точно на финала, аз това ти обяснявам. Не само Франция през 2016, или Англия сега, на финала на шампионски лиги, на купи, на каквото се сетиш. Тука Левски и ЦСКА да играят финал за купата, ще си махат медалите загубилите гаранция, както и като играят ПСЖ и Марсилия да речем на финала за купата на Франция. Живот и здраве, французите които може би ще направят нещо голямо догодина на световното ако не дай Боже стигнат до финала и го загубят, и си махат медалите на награждаването в разочарованието си че сдават световната титла, недей да го приемаш като демонстрация, а като разочарование че не са зарадвали теб с победа във финала и Световната титла. Това е мисленето на всеки спортист, той иска да е първи, да е втори, е много неприятно.

Абе да не вземат наште да бият Италия, и да сложат край на историческата серия на Италия, знам, знам, звучи невероятно, ама много често в историята точно така се получава, след голям триумф следва естествено отпускане в отбора, когато играчите вече са си записали името в историята с Европейската титла, още повече че Италия те никакви проблеми нямат да спечелят нашата група, и да загубят от България няма да е чак такъв проблем. А ние в исторически план сме успешни срещу Италия. Да речем срещу Англия сме много неуспешни, но Италия в София по рано през годината им беше първата победа в цялата история над България тука.

Хахаххаха, а дано е този век по възможност! Звучи страхотно, сега остава и да не е само мечта.

За съжаление единственият шанс да ги бият е  ако онези легнат на тревата да си почиват, и пак не е сигурно .

Абе поне нашите ще имат оправдание, ако Италианците вземат че ни отнесат с 4, 5-0, нашите ще кажат, еми какво да правиме сега, играеме с Европейският шампион, нормално е да ни отнесат. Ако помните след Франция, с които играхме точно преди Европейско, французите даже ни пощадиха, то понеже и приятелски мач и ни биха само с 3-0, нашите след мача коментарите им бяха, все едно са играли с извънземни. Олеле майко, такова нещо не сме виждали, тия са страшни, те са непобедими, не може да им вземеш топката, играят извънземно, никакакъв шанс. Скриха ни топката, ама те са извънземни. В такъв дух им бяха коментарите, все едно не са виждали нещо такова, каквото са играли Франция, такъв силен отбор никога не са виждали. Никой няма шанс срещу тях. И след това Унгария им прави 1-1 и изпусна и да ги бие на Европейското.