Баба ми по майчина линия остана сама, дядо ми почина преди доста години. Баба ми винаги си е падала командир, но след като той си отиде тя започна да показва все повече негативни и все по- малко положителни свои черти.
Наскоро й откриха деменция, и с физическото здраве не е добре, но тези двете, съчетани със старческите й проблеми достигнаха ново ниво на непоносимост.
Тя забравя, понякога не знае къде се намира и иска "да се прибира у дома". Кара се с нас за щяло и нещяло, говорът й вече не се разбира на моменти. Иска непрекъснато да има човек около нея и да бъде обслужвана, въпреки физически да не е толкова зле и да може да се грижи за себе си и да се справя със елементарните си нужди. Падна няколко пъти но бързо се възтановява. Трябва да подчертая, че никога не сме я оставяли. Дори когато беше в цветущо здраве сме я посещавали по няколко пъти на седмица без изключения.
Майка ми се пренесе при нея, която също е на години и със свои болежки. Бабата не я оставя да спи, непрекъснато има изисквания, майка ми отслабна за два месеца и едва си стои на краката. Ходи и на работа.
Изчетох много за домовете за стари хора, отделно имам приятели лекари. Общото мнение е, че в тези домове не полагат грижи за старите хора и те си отиват много по- бързо, отколкото им е писано. Наехме жена да се грижи за баба ми, но тя напусна по очевидни причини - не всеки би стоял да търпи да бъде нагрубяван.
Не можем да оставим старата жена в дом и да не я погледнем, след като откакто ни има е жертвала здравето си за нас. Не можем обаче и да продължаваме нон-стоп са бъдем около нея и непоносимите й изблици и обиди.
Моля, ако някой има опит или просто съвет как да се справим с проблема, нека пише. Ще съм благодарна!