Да си поговорим за образованието или защо учениците не могат да покрият първи модул на НВО успешно.

Не може да се отрекат субективните фактори: 1. Всеки родител гледа нещата през своята призма и се опитва да се изказва авторитетно по образователните теми. Всеки провал на детето се възприема повече като провал за родителя, затова той е особено чувствителен към слабите резултати. Има и родители, които знаят какво е ученето и не гледат на него като на възход или падение, а като процес на изграждане. 2. Учителят е обикновен човек, а не въздесъщ разум, който да знае точно кое дете от 20 и косур от какво има нужда, за да му се събуди ентусиазма. 3. Детето винаги ще излезе с набор от знания и умения, създадени от системата или въпреки нея. На печелившите - Честито!

Ето и една статия за отношенията: учители - родители в учебния процес. Дългичка е, но може някой да прояви интерес - докъде се простира интересът на училището към участието на родителите.
https://www.segabg.com/category-observer/da-boyadisva-ili-da-pis … telyat-uchilishte

Това е доста сериозен проблем. Родителите работят на пълен работен ден. Ако искат да участват в училищните инициативи, то трябва да се вместят в работното време на учителите или вторите ще трябва да измислят вечерни  или съботно-неделни занимания за семействата. Не се ли изисква прекалено много от учителите?

Инициативата трябва да дойде от родителите. В класа на моето дете имаше час за професионално ориентиране, в който родителите представяхме професиите си. Ден за хоби - всяка майка се опита да запали децата. Имаше плетене, шиене, четене, месене на хляб, квилинг. Тези неща се случват успешно с активни и ангажирани хора. Ето, опитали са се в училището от материала да събудат общността и да включат родителите при поддръжката на сградата и те вече са недоволни, щото не им е интересно и го свързват повече с хамалогия, а не със забавление. Забавачка и за родители ли да е училището? Айде, няма нужда.

Не става дума за забавачка на родители, а за общи инициативи, които са за опознаване и сплотяване- обикновено на територията на училището. Съобразени с работещите родители все пак, защото в България масово хората са на пълен работен ден.
Например летен празник на класа в края на учебната година, организиран от учители и родители.
Има родителски комитет, който се заема да организира събитието и се обръща за доброволна помощ към останалите родители.

Абсолютно отказвам да си запълвам почивния ден с училищни ремонти, които би трябвало да се извършат от квалифицирани специалисти, били те и градинари. Само Ленински съботник не са предложили още, за да спестят пари от бюджета. Аман от глупости!

Еко тема е имало и едва ли са варосвали декари плодни дръвчета.

Най обичам някой просто за спорта да се заяжда или да търси кусури, както в случая от статията. Точно детската градина - искаме инициативи с децата, ама друг да ни ги организира. А сега следва най-важното - да се погрижи и да ни е забавно, щото ще разкажем всичко на журналистите. Таз буля едни сладки да беше направила да почерпи, че да й дойде сърце на място.

Алергия, хубава е тази инициатива, но родителите също са заети хора и не всеки може да се посвети. Когато стане задължително, определено започва много да тежи.

Разбирам, че когато децата са малки е хубаво. Но ще дам за пример детската градина на дъщеря ми - частна градина. Май месец беше най-кошмарният за мен: всеки ден, открити уроци по езици, по четене, театрална постановка, по български език, по математика, просто да се съберем... Добре, че шефът ми е много разбран човек, та издържаше на постоянните ми излизания. За училище, държавно, учителката им беше вълшебна, по-умерено организираше, като се включваха на ротационен принцип по 2-3 родителя.
Станат ли децата на прогимназиална възраст, всичките тия инициативи са нещо, което тежи на всички. Дните за почистване на класните стаи се превръщаха в бой с метли, децата се занимаваха с всичко друго, но не и почистване, а няколкото доброволци родителя бяха пред самоубийство. Сега дъщеря ми е в гимназия и не мисля, че на някого изобщо би му хрумнало да организира такова нещо, ще е трагедия, трудно ги озаптяват в часовете, никой не ходи на родителска среща, т.е. 3-5 родителя са отишли.

По отношение на училището - аз предлагам да се съсредоточат в основната си функция - да ограмотят децата. Децата излизат ужасно неграмотни, защото само се препуска по материала. И ако трябва да избирам - вместо да боядисвам дръвчета, предпочитам да ме впрегнат в помощ децата да правят повече упражнения и да не четем чатове с рАка, ОсмиФка и подобни.

slanchezara, принципно съм съгласна, освен в частта с "рАка"-та, "ОсмиФка"-та и т.н. На такова базово ниво усетът за правопис се формира най-вече с четене. А интересът към книгите трябва да бъде заложен в доста по-ранна възраст, още преди училище. Ако един първокласник не е вече приобщен към книгите още от семейната си среда, училището трудно може да направи нещо за него.
Ако на дете Х му е четено от малко, беседвано е върху съдържанието на книгите, то когато това дете се научи да чете само, ще го прави редовно и с интерес. Ако дете У няма формирано отношение към книгите от семейството, с четенето в училище ще я кара по линията на абсолютния минимум. И като грамотност и лексикално богатство Х ще е доста пред У, няма как да се очаква друго.

hatred, права си, обаче... На моите деца чета от малки. И на двете. И за приказки сме си говорили, и  баби и дядовци им четяха, усилия са положени.
Голямата заобича четенето към 15-тата си година. Сега чете по 3-4 книги на седмица. Малката, обаче - не. А сме ги гледали по един начин. Децата са различни. Масово не четат, това е много тъжно. И много ми тежи, че малката ми дъщеря не желае да чете. И намилам. Силно се надявам, като порасне ноще мъничко, да започне да чете и тя.

А този правопис виждам ... при осмокласници. Във втори ешелон елитно училище - топ15, да кажем.

Не е съвсем така. Дори и сред дислектиците. Дъщеря ми много обичаше да й чета, но в първи клас на обследване казаха, че е с беден речник. Започна да чете странична литература към 9-10 годишна възраст. Вече твърдят, че има богат речник за възрастта си, но последната година-две намали четенето на извънкласна литература. Доста от прочетеното, в това число и уроците не разбира или среща трудности в разбирането, както и се затруднява за разказва, обяснява.
Малкият има богат речник и чиста дислексия. Никога не е искал или търпял да му се чете, изключение беше да му разказвам приказки на заспиване. Не иска да чете, казва че не разбира какво чете.

Синът ми не заспиваше без да му се чете нещо. Освен това, аз водих нещо като "читателски дневник", по-скоро за забавление - говорихме си за написаното, за героите и го записва. Научи се много рано да чете покрай едно дете в ДГ, което по месеци беше с 10месеца по-голямо и си носеше книжки. В първи клас четеше гладко и с разбиране но пак четяхме заедно, за да си обясняваме някои понятия, да вмъква допълнително факти и интересни неща. Е, от втори започна да чете само енциклопедии и училищна литература по задължение. Сега е в края на гимназията, чете само биографии и съвети на спортисти и пак задължителната литература. Така и не за обича четенето, а има книги, които формират мироглед, източник са на "крилати изрази", емблематични произведения за всяко време. Иначе, има богат речник, но не и богати познания върху литературата.
Не винаги има зависимост между четенето в ранна възраст и по-нстатъшния интерес.

Моят обича да чете странична литература и ние пък затова имаме драми - уроците малко си оставя настрана. Та, не е ясно кое е оптимално. Някак трябва да се съчетават всички неща и ангажименти, все пак денонощието има само 24 часа.

Моят син кандидатства в такава паралелка след седми клас. В 10 ни накараха да изберем нови профили, че нещо се объркало и ще минем профилирано като другите. Не разбрахме даже и защо така се случи.

Не че нещо, ама има неточност, скалата отдавна не е 2400 т, а е 1600 т, тоест 1028 от 1600 е вярното.

Моля, публикувайте нова тема.