Изневяра

1. Не е нормална такава наглост, но както виждаш съществува. Явно имате различни характери и възпитание, различни очаквания от връзката и различни разбирания за отглеждане на деца и съвместен живот. От страна на жената липсва елементарно уважение към тебе, към общото ви дете и към самата нея.

2. Каква връзка? Коя връзка да има шанс? Ти шегуваш ли се или наистина мислиш по въпроса? Искаш ли да продължиш да живееш по този начин? Рогата малки ли ти се виждат все още?

3. При описаните обстоятелства:

- 2 годишно дете с някакви разстройства в развитието, отглеждани основно (80% от времето) от бащата.

- майка, която обижда детето и изпитва силен гняв към черти от характера му и е отглеждащи родител на още едно малко дете.

- ти издържаш двойката и живеещите с вас деца.

- живеете в жилище, осигурено от тебе

- майката се среща и вероятно има полови контакти с мъж, който я заплашва и изнудва

мисля, че имаш много добри шансове детето ти да остане при тебе.  В днешно време се гледат само и единствено интересите на детето и не присъждат местоживеенето му автоматично на майката.

Възрастта може да е добра, защото детето вероятно не ходи на ясла. Като тръгне на градина и няма нужда от гледач по цял ден, може да стане малко сложно, но пък детето ще е по-голямо.

Познавам много мъже, които са основен отглеждащ родител след раздялата в България. Адвокат беше писала в този форум, че в практиката и доста деца са останали при бащата. Ако искаш мога да ти дам псевдонима и във форума и да и пишеш. 

Дете с аутизъм може да не понесе добре местене и нов дом и да започне връщане в развитието (регресия), развитието да спре или да се появят нови симптоми. Това е силен коз да остане при тебе.

Започни да се подготвяш:

1. Евтин бърз ДНК за бащинство предвид проявите на майката.

2. Адвокат при всички случаи. Ако детето не е твое - оспорване на бащинство и шута. Ако е твое:

А) Фотокопия на чатовете със заплахите, бележки от пазаруване от твоя карта, фактури от сметки.

Б) Свидетели. Много важно, а трудно се намират. Майки от градинката, където водиш децата, които виждат, че ги водиш основно ти или поне в 70% от случаите, от лекари, рехабилитатори, логопеди, каквото ти дойде на ума. 

Адвокатът ще ти обясни останалото.

Мой братовчед си гледа детето след раздялата, като дъщеря му ходи лятната ваканция при майка си в Англия. Не поиска никаква издръжка от майката и те съветвам да направиш същото. Така майката ще я взема (отвреме навреме, ако се сети), но няма да има демоклиевия меч издръжка, та да иска детето да е при нея и да плащаш ти издръжка. Тя има и друго дете и кой знае колко пари няма да вземеш щом печелиш повече. 

Успех и щастие ви желая.

Бих искал да коментирам нещо друго, което беше споменато няколко пъти освен в коментара на Невена. Ако детето не е негово, оспорване на бащинството и шута. Добре, да кажем по закон е така. Обаче съдейки по мен си, особено с голямото ми момче, с което имах повече време да се занимавам на тази възраст 1-3 годинки, което плачеше за тати в яслата и първите групи на градината, мислил съм си го този въпрос принципно. Просто не бих могъл да изоставя някое от децата си дори да разбера, че не е мое. Явно за жените в темата този въпрос е непонятен и до някъде разбирам, понеже няма как детето им да не е от тях. Обаче при бащинството привързването е голямо и не му препоръчвам на автора да прави ДНК тестове, защото шокът от евентуален отрицателен резултат може да го срине напълно, предвид колкото е слабохарактерен.

Е, него две изневери не са го сринали, един отрицателен тест за бащинство ли ще го срине?

Дори и тестът да покаже, че не е генетичният баща, фактът, че фигурира като баща в акта за раждане му дава родителски права. Той ако направи тест, от тези, дето се продават в амазон и не важат в съда, даже може и да си замълчи за бащинството и никой да не разбере. Съмнявам се друг мъж да тръгне да оспорва бащинство, особено предвид, че детето е момиче и с проблеми в развитието, майката е шавлива и е живяла с мъж когато е заченато детето.

Не е вярно, че жените не разбираме какво е да се окаже, че детето, което мислим за наше не е наше. Наскоро имаше сменени бебета в Шейново и едната майка каза, че много се е привързала. Много от нас си виждаме новородените доста след раждането, на което близък не е присъствал, особено в България. Нашият син ММ го е видял първо на полароидна снимка и е заведен до кувьоза чак час или 2 след раждането. Аз раждах с пълна упойка и не съм го и зърнала. Всички бебета в кувьозите бяха, хайде, не еднакви, но си приличаха.

Ако сега някой дойде на вратата и ни съобщи, че синът ни е сменен с друго бебе - не знам. Синът, който отгледахме го обичам лудо и никога няма да го разлюбя. Няма да ми намалее обичта, няма да го изоставя.

Авторът нищо не губи от един ДНК тест. Аз мисля, че детенцето си е негово. Жената нали го обвинява за аутизма. Поне ще е сигурен, че е негово.

Ако не е негово - ами ще страда, но поне се освобождава 100% от майката, както и двете и деца и ще може да си намери бездетна връстничка, с която да започнат на чисто.

Мъжът е читав, осигурен с жилище, със средства и свободно време, издържа си семейството и гледа децата, млад, на 30г. Това е мъж мечта за много жени.

Полудяхте по това чуждо дете и да съдите човека защо не признава публично колко много ще му липсва и колко се е привързал.
Не може под предтекст "привързаност" да има претенции да присвои чуждо момиче, с което не е в роднински отношения. Не може и не е редно.

Тази връзка шанс да стане нещо нормално няма.

Направи ДНК тест на малкото дете на 100%. При поне 3 изневери, за които знаеш (може и повече да са), то най - малкото което трябва да направиш  е ДНК тест.
Когато имаш резултат се вземи в ръце и подреди живота си.

Стига сте вменявали отговорност на автора към голямото дете. Той може да му бъде само приятел и нищо повече. Детето си има родители. Ако го е гледал като свое, докато е бил с майката, то това е прекрасно. Ако се разделят до там.

Жената на автора се държи като касов боклук, вие му начуквате канчето как и дали обичал детето и. Ми да го принесем в жертва на дамата с палав г..з.

Те искат да ни се обясни в любов към детето, което със сигурност не е негово, ти го караш да проверява чрез тестове дали второто също не е негово. И ако се окаже, че не е, а там пък вече наистина го е гледал като свое, какво да направи - да го зареже и него??? Леле, ще го разпънат тук!
Не видя ли какво става нагоре? - Четете без разбиране, не схващате истинския проблем, не можете да разберете, защо не казва истината, защо крие нещо, уж го гледал като свое, сигурно лъже, а ние пък не се усещаме, не сме достатъчно отдадени и потопени в проблемите му...

Има ли будали, работата ще върви!

Сещам се за едно познато семейство, където още , като се събираха мъжа имаше дете от предишен брак, даже детето живее при тях, майката избягала от години нанякъде. Родиха им се 2 деца и забелязах, че детето от първия брак не присъства на семейните фотосесии, оставят го при баба му и дядо му, като ходят на семейни почивки. Уж момичето изглежда супер мило и невинно, но се усеща, че изолира другото дете, което е супер тъпо.
Похвално е, че автора се е грижил за другото дете, но не можем да му държим сметка, че при евентуална раздяла той не търси права за това дете, което си има родители.

И по-добре, че не търси, защото ги няма и няма какво да намери.

Значи такова отношение не бих търпял никога! Децата остават травмирани от такива взаймоотншения м/у родителите им.

Като мъж минал през това заставам с две ръце зад написаното. Стига да докажеш, че за детето е по-добре да е с теб, при такава незаинтересованост от майката няма да е много трудно дело, но е много важно да се подготвиш с доказателствата и прочие. Нека адвокат ти даде по-конкретен акъл за целта. Другото което бих добавил е за ДНК теста. Мое мнение е да го направиш най-малкото за информация един ден да не дава Господ ако се наложи нещо, я кръвопреливане, я донорство и тн. И тогава със сигурност ще стане ясно каква е работата и ще е много тежко и за двама ви.