Ако съм на твое място, ще им платя двойно за огледа на тропащата кола 
- Публикувана: 3 апр. 2024, 19:54 ч.
- Последно мнение: 1 юни 2024, 00:10 ч.
Номинации за най-голяма муня (тема 9)
sylviana 
Ох, така се овъртолих в работа, че днес по обяд съм събрала чиниите за миене, ма не съм ги наредила в миялната, ми съм си ги сложила във фурната складирани. Добре, че пишман готвачка реших да направя гювече на детето преди да са ароматизирали.
Ох, така се овъртолих в работа, че днес по обяд съм събрала чиниите за миене, ма не съм ги наредила в миялната, ми съм си ги сложила във фурната складирани. Добре, че пишман готвачка реших да направя гювече на детето преди да са ароматизирали.
Срам ме е да се появя в сервиза, дано ме забравят до есента!
Имам и по-идиотска случка. Купих ютия и на петия ден изгоря. Включвам я, не загрява, не свети и това е. Сестра ми предложи да я занесе в магазина, отишла, обяснявала, човекът я изслушал внимателно, включил я и всичко си било наред. Върна ми я бясна за разкарването. Ми не бях видяла, че разклонителят се е измъкнал от контакта, а не ми беше хрумнало да пробвам ютията на друг контакт.
Аз пък сега вися да си чакам сушилнята, а от две нощи се каня да си легна навреме (за мен това е преди 1-2 часа) - оказа се, че не съм натиснала бутона за старт, досега щеше да е свършила и забравила.
По едно време минах и видях, че сякаш показва едно и също време като продължителност, но понеже едновременно готвех и обсъждах работа с колега по телефона, не схванах какво виждам, чак на втория път се усетих, че това не може да бъде - ами, наистина не може
По едно време минах и видях, че сякаш показва едно и също време като продължителност, но понеже едновременно готвех и обсъждах работа с колега по телефона, не схванах какво виждам, чак на втория път се усетих, че това не може да бъде - ами, наистина не може
Аз съм имала случка преди години педалът на съединителя да не мога да го натисна до долу. Идея си нямах какво става, колата със скорости, карам в града и изпадам в паника. Звъня на майстора, той се оказа един светофар по-натам. Срещаме се на една спирка - влиза, пробва, става и изхвърля новите ми модерни стелки в близкия контейнер, връчва ми ключа без да каже нито една дума и заминава. Може да е бързал човекът...
Аз съм имала случка преди години педалът на съединителя да не мога да го натисна до долу. Идея си нямах какво става, колата със скорости, карам в града и изпадам в паника. Звъня на майстора, той се оказа един светофар по-натам. Срещаме се на една спирка - влиза, пробва, става и изхвърля новите ми модерни стелки в близкия контейнер, връчва ми ключа без да каже нито една дума и заминава. Може да е бързал човекът...
Познато ми е.. аз съм имала ситуации, в които съм карала с вдигната ръчна спирачка.
Вече не карам, по-добре за мен и за околните.
Минаваме вчера с щерката покрай една сграда, която непосредствено до стената си има гъсто засадени храсти. С периферното си зрение видях мъжка фигура в кюшето до храстите, застанала в характерна поза за пишкане. Щерката пък директно извъртя глава към човека. Скастрих я да не зяпа.
Аз: "Допишкало му се е, не е могъл да стиска, не го притеснявай като го зяпаш така".
Тя: "Ама мамо, той не пикае, а тегли пари от банкомата. И аз не зяпам него, а кучето му.
Факт е, че там има банкомат и аз го знам от години. Минавала съм безброй пъти и никога не ми се е струвало, че някой се облекчава. Как така изключих за съществуването на банкомата и заподозрях горкия човек не ми е ясно.
Най-тъпото е, че човекът явно ни чу, макар да говорихме тихо - намираше се на два метра от нас. Погледна ни странно, но нищо не каза. Може и да е останал безмълвен от този диалог.
Аз: "Допишкало му се е, не е могъл да стиска, не го притеснявай като го зяпаш така".
Тя: "Ама мамо, той не пикае, а тегли пари от банкомата. И аз не зяпам него, а кучето му.
Факт е, че там има банкомат и аз го знам от години. Минавала съм безброй пъти и никога не ми се е струвало, че някой се облекчава. Как така изключих за съществуването на банкомата и заподозрях горкия човек не ми е ясно.
Най-тъпото е, че човекът явно ни чу, макар да говорихме тихо - намираше се на два метра от нас. Погледна ни странно, но нищо не каза. Може и да е останал безмълвен от този диалог.
Aaaa, карането с ръчна не е мунщина, а нормална човещинка. Като не е от най-модерните коли да ти писка за ръчната, забравя се.
Преди години леля ми си купува кола. За пръв път лично нейна, ще пътува цели 15 км до село. Кара криво-ляво (тя е шофьор от над 30 години, доста коли е карала и то редовно, не е да кажеш дебютираща). Стига, ама нещо не е доволна.Чудила се, чудила защо тая кола нещо се мъчи. Като я подкарала отново - ръчната вдигната и така си карала междуградско.
Аз съм го правила, но за 2-3 км. И на майка ми - тя е редовно в някаква разсеяност и нещо все й се случва от бързане и недоглеждане. Кара ме да ходя с нея на полето, там имаше нещо като градини - който иска всяка година се записва да ползва земя и си сади нещо. Спираме на черния път, майка ми се дразни да пуска ръчна, защото "после все забравям и така тръгвам". Ами, излизаме от колата, по едно време гледам - тя потегля надолу. Добре, че не беше заключена и още в началото успях да скоча в движение и да я спра. Но от черния път ми се откачи гърнето, хайде на ремонт. Тоя лук златен ни излезе.
Преди години леля ми си купува кола. За пръв път лично нейна, ще пътува цели 15 км до село. Кара криво-ляво (тя е шофьор от над 30 години, доста коли е карала и то редовно, не е да кажеш дебютираща). Стига, ама нещо не е доволна.Чудила се, чудила защо тая кола нещо се мъчи. Като я подкарала отново - ръчната вдигната и така си карала междуградско.
Аз съм го правила, но за 2-3 км. И на майка ми - тя е редовно в някаква разсеяност и нещо все й се случва от бързане и недоглеждане. Кара ме да ходя с нея на полето, там имаше нещо като градини - който иска всяка година се записва да ползва земя и си сади нещо. Спираме на черния път, майка ми се дразни да пуска ръчна, защото "после все забравям и така тръгвам". Ами, излизаме от колата, по едно време гледам - тя потегля надолу. Добре, че не беше заключена и още в началото успях да скоча в движение и да я спра. Но от черния път ми се откачи гърнето, хайде на ремонт. Тоя лук златен ни излезе.
Аз, чак ме е срам да го напиша, но преди няколко дни докато шофирам към вкъщи изведнъж, за части от секундата, забравих какво се прави 🙈 Бях пуснала газта, че наближаваше лек завой и вече трябваше пак да подам газ... Ми забравих как и какво.
Иначе не съм лош шофьор!
Иначе не съм лош шофьор!
Аз, чак ме е срам да го напиша, но преди няколко дни докато шофирам към вкъщи изведнъж, за части от секундата, забравих какво се прави 🙈 Бях пуснала газта, че наближаваше лек завой и вече трябваше пак да подам газ... Ми забравих как и какво.
Иначе не съм лош шофьор!
Иначе не съм лош шофьор!
И на мен се е случвало. За 1 секунда, но е страшно объркващо.
Случвало ми се е и да се спъна. Забравих как се ходи и си оплетох краката. Пак еднократно и за част от секундата, но разбрах какво е да ти се изключи мозъка. Слава Богу, и при двата случая нямаше пострадали.
Силвиана, имаше един такъв суперски виц, ама точно за теб!
Отива една мацка в сервиз.
Казва на майстора, че колата нещо не вози, обяснява им някакви оплаквания.
Отварят те капака и да двигателя има залепена бележка:
"Не правете нищо! Колата е наред, жена ми не може да кара! Вие сте седмият сервиз, в който я води на ремонт, няма да ви платя!".
И те затворили капака и й казали, че колата не може да си оправи.
Та така и твоята тропа, но не може да се оправи
Преди години, като си купих първата кола, имах сложена много хубава музика.
Обожавах като шофирам да си надуя нещо в колата и да си слушам.
Мъжът ми, тогава още гадже, взима един ден колата, че неговата на ремонт.
Вика ми после- ами тя тропа.
Ама как тропа, какво тропа?
Накладките ти тропат, не си ли чула?- и ми пали и ме вози да чуя.
Ами, наистина тропаше, чуваше се, но аз никога не бях минавала и 1 метър без да е надута музиката докрай. Нямаше и да чуя
Така се научих, че от време на време трябва да чуеш и как вози колата, а не само музиката.
Не знам дали е виц или по истински случай, но много обичам тази история:
"Млада руса дама идва в пункта за монтаж на гуми и моли да й напомпат гумите. Един от монтьорите пита:
- Госпожице, с какъв въздух искате да ви ги напомпам?
- А какъв има?
- Има с дъх на ягода, на банан, малина!
- Нека да е с дъх на ягода!
Гумите са напомпани и младата дама си отива. На другия ден пред пункта спира голям черен джип и от него слиза елегантен мъж с четирима телохранителя.
- Кой вчера тук е надул гумите на гаджето ми с въздух с аромат на ягоди?
Всички монтьори свиват рамене.
- Ако не кажете кой е, ще стане по-лошо!
Един се обажда: Аз бях, но...
- Ето ти сто лева брат, снощи оправи настроението на десет човека!"
"Млада руса дама идва в пункта за монтаж на гуми и моли да й напомпат гумите. Един от монтьорите пита:
- Госпожице, с какъв въздух искате да ви ги напомпам?
- А какъв има?
- Има с дъх на ягода, на банан, малина!
- Нека да е с дъх на ягода!
Гумите са напомпани и младата дама си отива. На другия ден пред пункта спира голям черен джип и от него слиза елегантен мъж с четирима телохранителя.
- Кой вчера тук е надул гумите на гаджето ми с въздух с аромат на ягоди?
Всички монтьори свиват рамене.
- Ако не кажете кой е, ще стане по-лошо!
Един се обажда: Аз бях, но...
- Ето ти сто лева брат, снощи оправи настроението на десет човека!"
От толкова старание да не купувам излишна козметика и да не се затрупвам, сега трябва да ходя да си търся шампоан, за да си измия косата. Последно я доизмих с шампоана на детето, защото се оказа, че това, което мисля за шампоан, са балсами.
Имах два шампоана в шкафа-резерва, но нито един балсам.
Отидох в магазина, разгледах, избрах подходящ... и като се прибрах видях, че съм купила шампоан.
Сега имам три шампоана, но пак нямам балсам...
В своя защита ще кажа, че сериите вървят с еднакви картинки- шампоан и балсам, та гледала съм каквото съм гледала, просто накрая от рафта съм взела грешния артикул.
Ох, не мога
Ай, не са оправдавай
Значи оправдание да ходиш с мръсна коса вече нямаш.
Ох, ама и на мен ми свършва балсама.
Внимавай какво ще вземеш да не се окаже друго .