Проблем с котките на свекървата

Бременните жени също са уязвими. Понякога в възможно и да са в доста по-крехко състояние от средностатистически възрастен човек без сериозни заболявания.
Както и да е, дано да се оправят хората и да не си правят напук.

А по повод на това защо се "правят" бебета в чужд дом, ами без да имам някаква статистика, с която да си подплътя думите, съм убедена, че ако масово хората чакаха възможно най-добрите условия, за да имат деца, най-вероятно една трета, ако не и повече, от населението на Земята нямаше въобще да се е раждало. Ако всичко това се случваше винаги по предварителен план, съобразен с обстоятелствата, надали и щеше да има толкова много непълнолетни и малолетни майки и бащи и тн. Пък и, ако не е било планирано, но се е случило, какво сега? Ако е рискова бременност и не може да търси друго място сега, ако нямат финансова възможност на този етап?

Мислех да не пиша повече, защото е безсмислено да се спори, когато нещо не те засяга лично или не е достатъчно важно в по-мащабен план. Но, за да бъда разбрана правилно все пак бих казала, че не умаловажавам правата на собственика на дома (който и да е той/тя, тъй като от темата не видях да е станало ясно), нито на котките. Но без да съм баба, майка или собственик на котки и без да имам намерения за което и да било от тези неща в близко бъдеще, това, което казвам е, че аз тази бъдеща баба НЕ я разбирам. Обикновено бабите и дядовците са много щастливи и въодушевени от бъдещата поява на внуче и са готови да помогнат и да се отзоват с каквото могат. Няма да стигам дотам да казвам, че всъщност са и готови да направят всичко за здравето и щастието на детето, защото хора всякакви. Моите винаги са били незаменима част в живота ми и съм убедена, че никаква животинка или дори друг човек не би бил по-важен за тях от мен. Един ден, ако на мен ми се наложи да избирам между това да живея с котка/куче или баба ми, която има нужда да е покрай някого, да дойде да живее с мен, то котката/кучето заминават в приятели или при други надеждни хора, които могат да се грижат за тях. И със съквартирантка да съм и много да я обичам и да съм свикнала с нея, ще се разделим. Изобщо не виждам повод за замисляне тук.
А по повод на това защо се "правят" бебета в чужд дом, ами без да имам някаква статистика, с която да си подплътя думите, съм убедена, че ако масово хората чакаха възможно най-добрите условия, за да имат деца, най-вероятно една трета, ако не и повече, от населението на Земята нямаше въобще да се е раждало. Ако всичко това се случваше винаги по предварителен план, съобразен с обстоятелствата, надали и щеше да има толкова много непълнолетни и малолетни майки и бащи и тн. Пък и, ако не е било планирано, но се е случило, какво сега? Ако е рискова бременност и не може да търси друго място сега, ако нямат финансова възможност на този етап? Да направи аборт, само защото в момента няма къде да живее ли? Или да си мълчи, за да не наруши правата на котките, а да чака да направи по-сериозна алергична реакция. Та туко виж някой по-възрастен и предполагаемо мъдър човек се сети, че малко може да ограничи животните... То някои неща, ако се променят, може би и за самата възрастна жена ще е по-безопасно. И аз лично не мисля, че да поговориш с въпросния човек (собственик/ не собственик) за това, е нахалство.
Да не ми се обиждат хора с друго мислене, все пак светът е шарен - това, което е странно за мен, е нормално за друг и тн.

Но без да съм баба, майка или собственик на котки и без да имам намерения за което и да било от тези неща в близко бъдеще, това, което казвам е, че аз тази бъдеща баба НЕ я разбирам.

Аз пък съм майка - на 5. И баба на 1. И собственичка на кучета. Сега са 2, но имахме период с 3, преди да почине най-възрастното.
И не празбирам младите, които се множат под един покрив със свекървата и предявяват претенции как тя да си живее живота под същия този покрив.
За мен децата ми и кучетата ми са еднакво скъпи и никога няма да се откажа нито от някое от децата си, нито от някое от кучетата си.
Пълнолетните ми деца си имат свой живот. Аз също след пълнолетие се отделих от родителите си. Те също от техните. Близки сме, дори прекалено, но не бих съжителствала с никое от тях. Особено пък не бих допуснала да ми водят чужди хора, които да живеят в дома ми и да ми дават тон. Дори си гостуваме дългосрочно, без да си нощуваме по къщите с тези, които вече са семейни, за да не се стига до това някой да се чувства притеснен или ощетен от представата на другите дали иска в дома си да ходи по гащи, да пее под душа, да изстисква по средата пастата за зъби или да гледа цяла нощ телевиция. Или пък да отглежда куче, котка, морско свинче или тарантула.
Внучето ми е по-скъпо и от децата, и от кучетата. Това е факт, но също е факт, че то си има родители, има си дом. Ако беше алергично, щях аз само да ходя да го виждам, но нямаше да си изхвърля кучетата, които съм отгледала от полуслепи шепички. Още повече, че подобно действие показва 2 неща: 1. че съм неспособна да обичам и да поемам отговорност; 2. че съм готова да дам лош пример на децата и на внуците си и да им покажа, че с лека ръка могат да изхвърлят същество, което е изцяло зависимо от тях, обича ги и за него стопаните му са целия му свят.

...съм убедена, че ако масово хората чакаха възможно най-добрите условия, за да имат деца, най-вероятно една трета, ако не и повече, от населението на Земята нямаше въобще да се е раждало...

Аз пък съм майка - на 5. И баба на 1. И собственичка на кучета. Сега са 2, но имахме период с 3, преди да почине най-възрастното.
И не празбирам младите, които се множат под един покрив със свекървата и предявяват претенции как тя да си живее живота под същия този покрив.
За мен децата ми и кучетата ми са еднакво скъпи и никога няма да се откажа нито от някое от децата си, нито от някое от кучетата си.
Пълнолетните ми деца си имат свой живот. Аз също след пълнолетие се отделих от родителите си. Те също от техните. Близки сме, дори прекалено, но не бих съжителствала с никое от тях. Особено пък не бих допуснала да ми водят чужди хора, които да живеят в дома ми и да ми дават тон. Дори си гостуваме дългосрочно, без да си нощуваме по къщите с тези, които вече са семейни, за да не се стига до това някой да се чувства притеснен или ощетен от представата на другите дали иска в дома си да ходи по гащи, да пее под душа, да изстисква по средата пастата за зъби или да гледа цяла нощ телевиция. Или пък да отглежда куче, котка, морско свинче или тарантула.
Внучето ми е по-скъпо и от децата, и от кучетата. Това е факт, но също е факт, че то си има родители, има си дом. Ако беше алергично, щях аз само да ходя да го виждам, но нямаше да си изхвърля кучетата, които съм отгледала от полуслепи шепички. Още повече, че подобно действие показва 2 неща: 1. че съм неспособна да обичам и да поемам отговорност; 2. че съм готова да дам лош пример на децата и на внуците си и да им покажа, че с лека ръка могат да изхвърлят същество, което е изцяло зависимо от тях, обича ги и за него стопаните му са целия му свят.