Здравейте, бих искала да получа няколко гледни точки по следния въпрос. Имаме дете на 2.8 години, момче, доста буйно, което все още не говори и се изразява посредством истерии, тръшкане и правене на бели. Опитвам се да поставя някаква граница, защото считам, че възпитанието на едно дете е през първите седем години, а не от 5 до 7. Баща му обаче по никакъв начин не показва на детето, че прекалява. Давам пресен пример от днес - детето изпада в истерия, защото съм си взела един молив от моя несесер (вероятно е искало точно с този молив да си играе). Добре, върнах му го, но то продължи да си истерясва 10 минути и да пищи. Излязохме от стаята за малко да видим дали ще спре. Не, отвори хладилника и изсипа храната на земята. Кюфтета, салати, всичко по пода. Баща му отново никъде го няма, никаква реакция. Аз излизам лошата, че правя забележка или леко съм повишила тон за нещо, което очевидно не е редно. То отива при баща си и баща му му казва "Ела при тати, оплачи се на тати". Детето ме удря много силно с глава или изкарва въздуха на баща си, докато е легнал. Отново, никаква реакция на бащата да покаже, че поведението на детето не е редно. Стигнахме дотам, че ако баща му отиде до тоалетната, започва да го търси и да реве все едно е отишъл на война в Афганистан,а ако аз изляза - никаква реакция. Усещам как детето се дистанцира емоционално от мен и търси само баща си, а аз се превръщам в лошия герой. Как да обясня на бащата, че трябва да се поставят някакви граници в името на възпитанието и да има единност за постигане на резултати?
- Публикувана: 8 май 2024, 16:31 ч.
- Последно мнение: 15 май 2024, 07:15 ч.
Разногласия между родителите във възпитанието на детето
По принцип винаги единият родител го играе лошото ченге(ако не съумеят да намерят баланс и да се редуват). Моят малък син е на сходна възраст.През повечето време аз го гледам,т.к.ММ не е при нас поне 3 дни в седмицата.Понякога като му се скарам ме игнорира,но винаги когато баща му му се скара знае,че е виновен и се кротва.За истериите не знам-ако се тръшне на пода просто го подминавам и изобщо не реагирам,до няколко секунди е станал и забравил за всичко.Но аз много говоря, много обяснявам всичко понякога толкова често,че чак ме заболява глава.Но има ефект и отлично ме разбира.
Да ви кажа откровено малко ми се струва, че сте закъснели с възпитанието.
Вероятно точно защото не говори детето има подобни изблици. Може би не умее да се изразява и се чувства неразбрано. На ваше място първо бих започнала с детето и начинът му на изразяване и комуникация и след това с бащата.
На бащата трябва да обясните, че родителите са един отбор и няма добро и лошо ченге. Те играят винаги заедно. Когато единият каже нещо, другият застава зад казаното дори и да не е съгласен. Разногласията се изчистват насаме. Второто, което трябва да му се обясни, че поведението е неприемливо. Както неговото така и на детето. Нормално е понякога детето да търси утеха при един или при друг. Бащата обаче толерира неприемливото поведение и го насърчава по този начин. Като ви чета с вашите “забележки” и “леко повишаване на тон” ми се струва, че и вие сте леко пасивна. Изсипването на храна от хладилника щеше да има сериозни последици у дома. Всъщност молива нямаше да го върна, а щяхме да направим един дъъъъълъг разговор за споделянето, изчакването и крещенето.
Успех!
Вероятно точно защото не говори детето има подобни изблици. Може би не умее да се изразява и се чувства неразбрано. На ваше място първо бих започнала с детето и начинът му на изразяване и комуникация и след това с бащата.
На бащата трябва да обясните, че родителите са един отбор и няма добро и лошо ченге. Те играят винаги заедно. Когато единият каже нещо, другият застава зад казаното дори и да не е съгласен. Разногласията се изчистват насаме. Второто, което трябва да му се обясни, че поведението е неприемливо. Както неговото така и на детето. Нормално е понякога детето да търси утеха при един или при друг. Бащата обаче толерира неприемливото поведение и го насърчава по този начин. Като ви чета с вашите “забележки” и “леко повишаване на тон” ми се струва, че и вие сте леко пасивна. Изсипването на храна от хладилника щеше да има сериозни последици у дома. Всъщност молива нямаше да го върна, а щяхме да направим един дъъъъълъг разговор за споделянето, изчакването и крещенето.
Успех!
Аз го разреших този проблем с развод. Родителските права са у мен. Каквото аз кажа - закон. И така като се стигна до научаване на псувни (които за бащата не са нищо, но за мен са) си го нахоках на воля (първо бащата, а после и на детето поставих ясно правилата за държание).
И съжалявам, че ще го напиша, но ако по въпроси по възпитанието не се разбирате с бащата, то под айсберга със сигурност има още много неща, за които не се разбирате и това няма да доведе до нищо хубаво. Не бива да толерираш лошо възпитание, ако ще да си "лошата" майка. Ти носиш отговорност за възпитанието на сина ти. За възпитанието на баща му друга не си е свършила работата.
И съжалявам, че ще го напиша, но ако по въпроси по възпитанието не се разбирате с бащата, то под айсберга със сигурност има още много неща, за които не се разбирате и това няма да доведе до нищо хубаво. Не бива да толерираш лошо възпитание, ако ще да си "лошата" майка. Ти носиш отговорност за възпитанието на сина ти. За възпитанието на баща му друга не си е свършила работата.
Да ви кажа откровено малко ми се струва, че сте закъснели с възпитанието.
Вероятно точно защото не говори детето има подобни изблици. Може би не умее да се изразява и се чувства неразбрано. На ваше място първо бих започнала с детето и начинът му на изразяване и комуникация и след това с бащата.
На бащата трябва да обясните, че родителите са един отбор и няма добро и лошо ченге. Те играят винаги заедно. Когато единият каже нещо, другият застава зад казаното дори и да не е съгласен. Разногласията се изчистват насаме. Второто, което трябва да му се обясни, че поведението е неприемливо. Както неговото така и на детето. Нормално е понякога детето да търси утеха при един или при друг. Бащата обаче толерира неприемливото поведение и го насърчава по този начин. Като ви чета с вашите “забележки” и “леко повишаване на тон” ми се струва, че и вие сте леко пасивна. Изсипването на храна от хладилника щеше да има сериозни последици у дома. Всъщност молива нямаше да го върна, а щяхме да направим един дъъъъълъг разговор за споделянето, изчакването и крещенето.
Успех!
Вероятно точно защото не говори детето има подобни изблици. Може би не умее да се изразява и се чувства неразбрано. На ваше място първо бих започнала с детето и начинът му на изразяване и комуникация и след това с бащата.
На бащата трябва да обясните, че родителите са един отбор и няма добро и лошо ченге. Те играят винаги заедно. Когато единият каже нещо, другият застава зад казаното дори и да не е съгласен. Разногласията се изчистват насаме. Второто, което трябва да му се обясни, че поведението е неприемливо. Както неговото така и на детето. Нормално е понякога детето да търси утеха при един или при друг. Бащата обаче толерира неприемливото поведение и го насърчава по този начин. Като ви чета с вашите “забележки” и “леко повишаване на тон” ми се струва, че и вие сте леко пасивна. Изсипването на храна от хладилника щеше да има сериозни последици у дома. Всъщност молива нямаше да го върна, а щяхме да направим един дъъъъълъг разговор за споделянето, изчакването и крещенето.
Успех!
+1.
Но аз бих започнала първо с бащата ускорен курс да разбере. За да са в синхрон при възпитанието на детето. Детето не е съвсем малко и като че ли е изпусната работата, но може да навакса.
Да ви кажа откровено малко ми се струва, че сте закъснели с възпитанието.
Вероятно точно защото не говори детето има подобни изблици. Може би не умее да се изразява и се чувства неразбрано. На ваше място първо бих започнала с детето и начинът му на изразяване и комуникация и след това с бащата.
На бащата трябва да обясните, че родителите са един отбор и няма добро и лошо ченге. Те играят винаги заедно. Когато единият каже нещо, другият застава зад казаното дори и да не е съгласен. Разногласията се изчистват насаме. Второто, което трябва да му се обясни, че поведението е неприемливо. Както неговото така и на детето. Нормално е понякога детето да търси утеха при един или при друг. Бащата обаче толерира неприемливото поведение и го насърчава по този начин. Като ви чета с вашите “забележки” и “леко повишаване на тон” ми се струва, че и вие сте леко пасивна. Изсипването на храна от хладилника щеше да има сериозни последици у дома. Всъщност молива нямаше да го върна, а щяхме да направим един дъъъъълъг разговор за споделянето, изчакването и крещенето.
Успех!
Вероятно точно защото не говори детето има подобни изблици. Може би не умее да се изразява и се чувства неразбрано. На ваше място първо бих започнала с детето и начинът му на изразяване и комуникация и след това с бащата.
На бащата трябва да обясните, че родителите са един отбор и няма добро и лошо ченге. Те играят винаги заедно. Когато единият каже нещо, другият застава зад казаното дори и да не е съгласен. Разногласията се изчистват насаме. Второто, което трябва да му се обясни, че поведението е неприемливо. Както неговото така и на детето. Нормално е понякога детето да търси утеха при един или при друг. Бащата обаче толерира неприемливото поведение и го насърчава по този начин. Като ви чета с вашите “забележки” и “леко повишаване на тон” ми се струва, че и вие сте леко пасивна. Изсипването на храна от хладилника щеше да има сериозни последици у дома. Всъщност молива нямаше да го върна, а щяхме да направим един дъъъъълъг разговор за споделянето, изчакването и крещенето.
Успех!
Със сигурност не искам детето ми да се превърне в това един ден и съм привърженик на по-строгото възпитание и старата школа, но явно баща му не е на същото мнение.
Не, отвори хладилника и изсипа храната на земята. Кюфтета, салати, всичко по пода. Детето ме удря много силно с глава или изкарва въздуха на баща си, докато е легнал.
При такива прояви се действа непедагогично, мен ако питаш. Едно отупване на дупета, ама на секундата, не в последствие. И няма нищо страшно, на тази възраст децата тестват къде са границите и някак трябва да им се покаже къде са. От удара няма нито да ги заболи много, нито ще го усетят като унижение, защото концепцията им е чужда. Но ще разбера какво не може. Моята щерка веднъж се опита да ритне някого от нас и веднага изяде шамарчето по дупето. И повече не повтори. Боя се обаче, че вие сте изпуснали влака. Разнобоят е отделна тема.
Вие според мен сте на етапа като в този виц:
Срещат се двама набори и единият вика:
- Откога не сме се виждали, идвай вкъщи да пийнем и да разказваш.
- Ама как така, жена ти няма ли да се кара, тъщата няма ли да прави фасони?
- Никакъв проблем няма, ела да видиш.
И отиват те, жената, тъстът и тъщата строени пред вратата, тъщата на секундата отива да реже салата, тъстът отваря ракията и вади чаши, а жената му подава чехлите. Гостът хлъцнал.
- Как си го направил това, бре?
- Лесно, още като се оженихме влизам аз в къщата и котката нещо ми изсъска. Хванах я за врата и за опашката и я разкъсах на две. И от тогава ми имат страха.
Гостът се ентусиазирал, прибира се посред нощ, а там го чакат жената с точилката, тъщата с тигана. нашият обаче смело хваща котката и я разкъсва на две. Тъщата обаче само се изсмяла:
- Късно е вече, зетко, сега и магарето да разчекнеш, полза няма
И това с шамарчето по дупето съм практикувала, когато избеснее достатъчно, но знае ли човек, в тези модерни времена, в които трябва всичко да се обяснява на детето с търпение и разбиране, как биха ме възприели някои съфорумци. Май и от този макаренковски метод особена файда няма, защото после отива при баща си да му се жалва и той го прегръща, а аз бивам провъзгласена за Злото в човешки образ.
И това с шамарчето по дупето съм практикувала, когато избеснее достатъчно, но знае ли човек, в тези модерни времена, в които трябва всичко да се обяснява на детето с търпение и разбиране, как биха ме възприели някои съфорумци.
Е, обяснява се ако детето все пак разбира. Твоето още не говори и се води от емоции. Какви обяснения, какви доводи? Трябва само твърди граници без компромис (а шамарчето много, много рядко, само наистина в серизони случаи).
Мисля, че е добре да се фокусирате върху проговарянето. Иначе комуникацията с детето е непълноценна. Някъде около тази възраст (по спомен) препоръчват да се въвеждат и назовават емоциите и да се задават основни стратегии за справяне и правила за общуване. Не сте закъснели, но детето си го бива и добре ви разиграва.
Вие взимате молив и то изпада в такава истерия, че чак хвърля храна. Трябва да поставите граници, защото вие ще му прощавате това преминаване, но в бъдеще при другите няма да стане. За мен лично трябва да започнете за работите с психолог. Казвам го най-добронамерено. Бащата не умее да поставя граници, а вие не сте разпозната като авторитет от детето, което да ги постави. Очевидно ви трябва трети независим възрастен, който да респектира детето и да му помогне в посока изразяване на емоции, граници и т.н. Определено не ви е лесно и лично аз бих се побъркала, затова търсете подкрепа, докато е време.
Според мен бащата изобщо не осъзнава, че мълчаливото приемане в случая е поощрение. Не набеждавайте детето, че е инатливо и не го обсъждайте като такова в негово присъствие, не говорете, че е палаво, не наблягайте на негативните неща, които прави. Колкото повече повтаряте, че например “само бели правиш”, толкова детето ще прави повече бели. То продължава и си казва “да, аз съм такав. Мама и тати също казват, че съм такъв” и си продължава. Не търси другия начин, защото вече е убедено, че няма смисъл. Не мисля, че детето тества граници, то просто не ги познава. Даже не е нужно да се карате, трябва да има носене на последиците за всяко действие. И говорете, говорете, говорете. За мен нервните изблици са свързани с липсващата комуникация. Детето как ви обяснява какво иска? Защо плаче? Защо се сърди?