Моля помогнете детето ми не ме слуша и никиго не иска са учи. Моля ако някоя майка била в това положение моля да пише долу и да каже как се е справила. Детето ми е 3ти клас. Учителите казват че няма проблем с дисциплината. Но оценките са зле. Искам помощ от вас мами как се справихте с това. Говорих с учителите казват че е умен и има потенциал но просто не иска да учи. Как да го мотивирам?
- Публикувана: 15 май 2024, 09:05 ч.
- Последно мнение: 25 май 2024, 13:52 ч.
Детето ми е двойкаджия. Как да го мотивирам?
Какво значи двойкаджия в 3 клас? Хич нищо ли не прави правилно в тестовете например или като му задават въпроси устно? И моето дете не учи, еле пък до 4 клас хич, но все нещо имаше в главата благодарение на това, което чуваше и запомняше в час и се справяше добре. Отделно оттук-оттам някаква информация от външния свят и все нещо завърза като знания и умения. Какво значи двойкаджия - първо това може би трябва да се уточни.
Обърнете му внимание. Учете с него. Окуражавайте го за всеки успех. Но най-вече вашето внимание и подкрепа. Ако нямате време или "нерви" всеки ден да работите допълнително, помислете за частна занималня, пенсионирана учителка или тутор.
Ако вие се заемете с това, с обич и търпение ще установите какъв е проблема най-бързо и ще може да вземете най-адекватни мерки.
Намерете причината за слабия успех и не забравяйте, че има деца с дислексия и дискалкулия, които често ги бъркат с мързел. Има много други причини.
Всичко ще се оправи, щом сте решили да вземете мерки.
Успех!
Ако вие се заемете с това, с обич и търпение ще установите какъв е проблема най-бързо и ще може да вземете най-адекватни мерки.
Намерете причината за слабия успех и не забравяйте, че има деца с дислексия и дискалкулия, които често ги бъркат с мързел. Има много други причини.
Всичко ще се оправи, щом сте решили да вземете мерки.
Успех!
Умен и дисциплиниран не се връзва с двойкаджия. Умното дете и да не е отличник, и съвсем да не отваря у дома, все ще е с четворки и петици на този етап. Първото, което класната е трябвало да направи е да вика детето на консултации - групови или индивидуални. Ако пак няма напредък, се свиква комисия, която да установи какъв е проблемът и детето да получи специализирана подкрепа в лицето на ресурсен, логопед, психолог. За да не се справя дете в трети клас първо трябва да има причина и второ - контрол и помощ от страна на възрастен, по възможност грамотен и търпелив.
Всички съвети, които са Ви дали по-горе са чудесни.
Аз, като майка на дете, което много трудно се справяше с учебния материал още от първи клас, съм учила с него до четвърти. Всеки божи ден, след като се върне от училище, дописвахме домашни, правихме упражнения, събота и неделя - също. Хем от втори клас ходеше на частна занималня и беше една идея по-добре, но пак не ставаше без ежедневно мое участие. Всички ме укоряваха, че така няма никога да е самостоятелен, че няма да се научи да учи сам, но аз си познавам детето и виждах, че няма друг начин.
Така че, ако Вие смятате, че той наистина не се справя, си трябва систематична и постоянна помощ. Вие може да прецените дали наистина не знае, или по някаква причина изкарва ниски оценки (това го казвам, защото наше познато дете миналата година във втори клас имаше тройки по математика, а беше супер добър, даже на някакво състезание беше изкарал най - много точки от класа и се оказа, че госпожата не е обективна).
Разбира се, остава възможността да има дислексия, но това само специалист може да го каже.
Винаги има някаква причина и ако успеете да я откриете, ще си помогне и за в бъдеще. Първата стъпка е да разберете дали наистина не знае или нещо му пречи да покаже това по време на изпитване, тестове и т.н.
При моето дете беше комбинация от това, че е изключително бавен и му липсваше всякаква мотивация (не се интересуваше от лоши оценки, забележки, другите колко имат, доволна ли е госпожата). За съжаление второто и до сега е така и сега в осми клас има много двойки. Но вече е голям и е много трудно да му повлияя. Насила, с тикане и бутане за мен става до към седми клас - после, ако няма детето вътрешна мотивация, нищо не може да се направи.
Може да опитате да го стимулирате с нещо - да му давате някакви награди ( не е задължително да са големи, скъпи, дори не е нужно винаги да са материални), ако се представи добре/напише си домашното и т.н. Да го хвалите много, когато има успех в училище - да си устройвате някакво забавление, така че на детето да му се иска още и още.
Желая Ви успех!
Аз, като майка на дете, което много трудно се справяше с учебния материал още от първи клас, съм учила с него до четвърти. Всеки божи ден, след като се върне от училище, дописвахме домашни, правихме упражнения, събота и неделя - също. Хем от втори клас ходеше на частна занималня и беше една идея по-добре, но пак не ставаше без ежедневно мое участие. Всички ме укоряваха, че така няма никога да е самостоятелен, че няма да се научи да учи сам, но аз си познавам детето и виждах, че няма друг начин.
Така че, ако Вие смятате, че той наистина не се справя, си трябва систематична и постоянна помощ. Вие може да прецените дали наистина не знае, или по някаква причина изкарва ниски оценки (това го казвам, защото наше познато дете миналата година във втори клас имаше тройки по математика, а беше супер добър, даже на някакво състезание беше изкарал най - много точки от класа и се оказа, че госпожата не е обективна).
Разбира се, остава възможността да има дислексия, но това само специалист може да го каже.
Винаги има някаква причина и ако успеете да я откриете, ще си помогне и за в бъдеще. Първата стъпка е да разберете дали наистина не знае или нещо му пречи да покаже това по време на изпитване, тестове и т.н.
При моето дете беше комбинация от това, че е изключително бавен и му липсваше всякаква мотивация (не се интересуваше от лоши оценки, забележки, другите колко имат, доволна ли е госпожата). За съжаление второто и до сега е така и сега в осми клас има много двойки. Но вече е голям и е много трудно да му повлияя. Насила, с тикане и бутане за мен става до към седми клас - после, ако няма детето вътрешна мотивация, нищо не може да се направи.
Може да опитате да го стимулирате с нещо - да му давате някакви награди ( не е задължително да са големи, скъпи, дори не е нужно винаги да са материални), ако се представи добре/напише си домашното и т.н. Да го хвалите много, когато има успех в училище - да си устройвате някакво забавление, така че на детето да му се иска още и още.
Желая Ви успех!
Първо говорете с учителката какъв е проблемът? Освен това, дали не са прекалено амбициозни изискванията в това училище? По друг повод съм писала как синът ми получи 2 по английски в първи клас, вярно, инцидента двойка, но са го изпитали на урок, който се взема в момента(защото се въртял на чина) А медалистка от международно състезание по математика във втори клас имаше добър 4 на училищно контролно. Затова наистина е важно какви са изискванията,дали не са свръх амбициозни в училище.
Някой ще каже "ама то 1-4"клас е елементарно. Винаги на този" елементарен" материал може да се намери засукано изражение. Емблематичен пример ми е "задачата с гъбите", от Московска олимпиада, когато нашият набор беше първи клас. Събиране и изваждане до 10.Тази задача са решили само две деца от България, едното е на съфорумка. Мой колега от математическа гимназия реши задачата за... 40 минути.С това не искам да кажа, че едва ли не навсякъде дават задачи от олимпиади, а че може привидно лесен материал да се поднесе в сложен вариант.
Използвайте училищни консултации. Класната е длъжна да води такива.
Учете с детето и опростявайте това, което му е трудно, онагледявайте правилата. Не помня в кой клас, но със сигурност след 5,масово беше трудно децата да научат местоименията. Тогава направих една таблица, напр лични-нарисувах личице, въпросителни-въпрос че, относителни-стрелкичка итн. После извадих текст от любима песен с много местоимения и детето едновременно се забавляваш и учеше. За ден му се получи безпогрешно, а иначе трудно.
Ако не ви е по силите или нямате време, намерете учител да се занимава с детето.
Ако има слаба концентрация, посъветвайте се с психолог, на тази възраст са много разсеяни, изключват.
Погрешен метод е да се карате, викате и тн. Но изисквайте да се упражнява. В първи клас имахме дете, не зная със СОП ли беше, но по бавно усвояване, а имаше сестра, успешна. Веднъж на двора гледам майката отворила контролното и вика, чува се навсякъде:"Какво е туй червеното? Защо има толкова червено?", ама точно с тези думи. Е, никога няма да се научи това дете, само ще се комплексира. По-добре-Кажи, трудно ли ти беше, времето ли не стигна? Дай да видим сега кое ти е трудно?
Пиша всичко това, защото днес има всякакви учители и нетърпеливи и изискващи, и спокойни и мотивиращи. Ако детето няма късмет с учител, трябва да се търсят допълнителни начини на обучение.
Що се отнася до"нищо ли не знае", само да напомня-не зная кой кога е учил, но в мое време на контролно се пишеше три, ако все пак нещо си написал, решил. Откакто синът ми е ученик, по всеки предмет на тест три се пише за 1/2 решени задачи. Т е двойка може да имаш ако нищо не си написал, но и ако си написал вярно 40%,примерно, съдя по точките, които съм виждала като скала в края на теста. А ако тестът не е много обемен, една, две грешки те изпращат в "Мн добър", трябва да си безпогрешен за "отличен".
Някой ще каже "ама то 1-4"клас е елементарно. Винаги на този" елементарен" материал може да се намери засукано изражение. Емблематичен пример ми е "задачата с гъбите", от Московска олимпиада, когато нашият набор беше първи клас. Събиране и изваждане до 10.Тази задача са решили само две деца от България, едното е на съфорумка. Мой колега от математическа гимназия реши задачата за... 40 минути.С това не искам да кажа, че едва ли не навсякъде дават задачи от олимпиади, а че може привидно лесен материал да се поднесе в сложен вариант.
Използвайте училищни консултации. Класната е длъжна да води такива.
Учете с детето и опростявайте това, което му е трудно, онагледявайте правилата. Не помня в кой клас, но със сигурност след 5,масово беше трудно децата да научат местоименията. Тогава направих една таблица, напр лични-нарисувах личице, въпросителни-въпрос че, относителни-стрелкичка итн. После извадих текст от любима песен с много местоимения и детето едновременно се забавляваш и учеше. За ден му се получи безпогрешно, а иначе трудно.
Ако не ви е по силите или нямате време, намерете учител да се занимава с детето.
Ако има слаба концентрация, посъветвайте се с психолог, на тази възраст са много разсеяни, изключват.
Погрешен метод е да се карате, викате и тн. Но изисквайте да се упражнява. В първи клас имахме дете, не зная със СОП ли беше, но по бавно усвояване, а имаше сестра, успешна. Веднъж на двора гледам майката отворила контролното и вика, чува се навсякъде:"Какво е туй червеното? Защо има толкова червено?", ама точно с тези думи. Е, никога няма да се научи това дете, само ще се комплексира. По-добре-Кажи, трудно ли ти беше, времето ли не стигна? Дай да видим сега кое ти е трудно?
Пиша всичко това, защото днес има всякакви учители и нетърпеливи и изискващи, и спокойни и мотивиращи. Ако детето няма късмет с учител, трябва да се търсят допълнителни начини на обучение.
Що се отнася до"нищо ли не знае", само да напомня-не зная кой кога е учил, но в мое време на контролно се пишеше три, ако все пак нещо си написал, решил. Откакто синът ми е ученик, по всеки предмет на тест три се пише за 1/2 решени задачи. Т е двойка може да имаш ако нищо не си написал, но и ако си написал вярно 40%,примерно, съдя по точките, които съм виждала като скала в края на теста. А ако тестът не е много обемен, една, две грешки те изпращат в "Мн добър", трябва да си безпогрешен за "отличен".
Трети клас е това, не осми... Какво толкова учат в трети клас - стихчета и таблицата за умножение, пеят и рисуват? Колко време прекарва с телефон/таблет? Играе ли игри на тях?
Според мен трябва да се обърнете към детски психолог и да изхвърлите всички електронни устройства.
Умен е и няма проблем с дисциплината... Ако беше така, нямаше да има нужда да учи (пак ще питам какво толкова учат?), а щеше да запомня от предния час.
Отношенията с баща му как са? Той включва ли се във възпитанието му?
Според мен трябва да се обърнете към детски психолог и да изхвърлите всички електронни устройства.
Умен е и няма проблем с дисциплината... Ако беше така, нямаше да има нужда да учи (пак ще питам какво толкова учат?), а щеше да запомня от предния час.
Отношенията с баща му как са? Той включва ли се във възпитанието му?
Таблицата се учи във втори клас. Съвсем не е само рисуване и игра. В трети клас влизат Човек и природа, по които всъщност започват да изучават физика, химия и биология. Също така се въвежда предметът Човек и общество или география и история. Започват и Компютърно моделиране - програмиране на Скрач. По математика са задачи до хиляда и делене на двуцифрени. От позицията на възрастен, който отдавна го е минал - нищо особено, но говорим не за възрастни, а за деца трети клас, които сега го учат тепърва.
На преподаватели не вярвам, защото ги виждам ежедневно колко са “достойни”. В трети клас се е случвало да им дадат 25 задачи по математика за 30 мин. Смятайте дали е нормално. Системата не става, не детето ви. Няма реално, адекватно преподаване, изпитване и оценяване. Пълна пародия е всичко, за съжаление. Точковата система е писала 3, дори 2 на сина ми, при предварително научен учебник по математика; аз си го уча лично, не разчитам на тях, защото учителите са дъното, не знам с каква съвест си взимат заплатите. Такива хора не мога да уважавам. Детето ми има преподавател по български, който за две години на нищо не ги е научил, всички деца в класа, тъй като просто блее на някакво устройство, казва решавайте това упражнение и така. Пазарува от онлайн магазини или чати с някого, докато мине часът. Моят син казва, че часовете по български и литература са свободни, защото всеки си гледа телефона. И е така, понеже и на мен ми пише по време на часовете. Фрапиращо, но факт, за жалост. Не знам на кого са протежета и кой ги държи, но това е престъпление направо. Друг пример: в четвърти клас изкара почти 100 точки на матурата по български, перфектен ви казвам, а тази по български на входното го оцени с 3. Имаме заяждания, умишлени от преподаватели и незачитане на верни отговори, само защото имаме нормален живот и отказваме да се подчиняваме на глупости. Как ли пък няма да си обездвижа детето следобед, защото те си клатят краката в училище и не ги учат на нищо. След като не ги учат, аз ще наблягам на каквото преценя, на важното, а плявата ще я махна. Друг пример: не е отворил учебник по Човекът и природата и му пише 5, въобще…нямам думи за тази помия, само губят времето на децата в училище. Имаме, видимо е, преподаватели на лекарства, невротички пълни, дори директорът ги привиква редовно, крещят и озвучават два етажа. Така че не бързайте да обвинявате детето, нормално е да е все по-отвратено, това е целта им. Учете детето да мисли, както и да държи на морала, училището го няма днес, не съществува реално. Системата е антипример, факт. Всички го виждат, а преподавателите налагат глупавите тестчета, спуснати отгоре, без да им дреме. Вашето дете с 2-та може да знае много повече от друго с 5-та. При нас има дете, което с месеци не идва на училище и му пишат измислени оценки и явно му извиняват и отсъствията. Не е болно. Кажете ми какво е това. Всичко е двоен аршин. Сричащи деца в прогимназиален етап имат по-високи оценки от четящите гладко. Глупави сте родителите, без да ми се обиждате, трябва да мислите, да наблюдавате простотиите в училище и да стигате до правилните изводи. Тези смешни точки ли са критерият дали едно дете знае или не? Съжалявам децата и затова пиша. При нас има деца, които ги държат до 12 часа през нощта да учат и пак имат двойки, тройки и четворки, след учене в редовните 7 часа сутринта и още 3 часа в занималнята.