Здравейте!
Обръщам се към вас, защото вече не знам къде! Синът ми скоро ще стане на 3. Изключително комуникативен с другите деца, обича да играе, има някакъв речников запас, но проговори малко късничко (около 2.6 г). Воден е няколко пъти на невролог, както и при консултант по ранно детско развитие + психолог. Всички казват, че няма проблем с неговото развитие (много буйно дете бил).
Проблемът идва от това, че той когато иска нещо, не се сеща да си го поиска с думи все още, а си ползва бебешкото сочене и ако не го разбера веднага какво иска, започва едно ръмжене и след това изнервяне от негова страна. Освен това, когато реве, той всъщност пищи, та направо се дере с глас, все едно вече е крайно зле положението и е на ръба на отчаянието. Как да се справя с това нещо? Не мога да приема, че дете на почти 3, което може да брои до 30, знае всички цветове (+ на английски, знае песнички и стихчета) и когато нещо се сети, че иска и да забравя как се говори. Започва се хвърляне, удряне, дори на мен ми посяга понякога (само да ме бута обаче, не ме е удрял). Колкото и неправилно да звучи от една майка, вече ме е срам от него по магазините. Все си мислех, че на 3 трябва да осъзнава малко повече неща (като например как да си поиска нещо). Днес чашата преля и в един хранителен магазин просто легна на земята и започна да пищи. Дори не успях да разбера какво му е. После като се успокои го попитах защо плака. Той ми повтаря думите просто и не отговаря. Аз ли се провалих като родител, кажете ми това нормално ли е? Аз ли вече съм на ръба на силите си? Да го водя ли на друг специалист? Какво да направя… започвам да връщам спомените назад, когато ве беше родил имаше синина в зоната на слепоочието, не успяха сестрите да ми дадат отговор тогава на въпроса “Какво е това”, да не са му направили нещо???
Обръщам се към вас, защото вече не знам къде! Синът ми скоро ще стане на 3. Изключително комуникативен с другите деца, обича да играе, има някакъв речников запас, но проговори малко късничко (около 2.6 г). Воден е няколко пъти на невролог, както и при консултант по ранно детско развитие + психолог. Всички казват, че няма проблем с неговото развитие (много буйно дете бил).
Проблемът идва от това, че той когато иска нещо, не се сеща да си го поиска с думи все още, а си ползва бебешкото сочене и ако не го разбера веднага какво иска, започва едно ръмжене и след това изнервяне от негова страна. Освен това, когато реве, той всъщност пищи, та направо се дере с глас, все едно вече е крайно зле положението и е на ръба на отчаянието. Как да се справя с това нещо? Не мога да приема, че дете на почти 3, което може да брои до 30, знае всички цветове (+ на английски, знае песнички и стихчета) и когато нещо се сети, че иска и да забравя как се говори. Започва се хвърляне, удряне, дори на мен ми посяга понякога (само да ме бута обаче, не ме е удрял). Колкото и неправилно да звучи от една майка, вече ме е срам от него по магазините. Все си мислех, че на 3 трябва да осъзнава малко повече неща (като например как да си поиска нещо). Днес чашата преля и в един хранителен магазин просто легна на земята и започна да пищи. Дори не успях да разбера какво му е. После като се успокои го попитах защо плака. Той ми повтаря думите просто и не отговаря. Аз ли се провалих като родител, кажете ми това нормално ли е? Аз ли вече съм на ръба на силите си? Да го водя ли на друг специалист? Какво да направя… започвам да връщам спомените назад, когато ве беше родил имаше синина в зоната на слепоочието, не успяха сестрите да ми дадат отговор тогава на въпроса “Какво е това”, да не са му направили нещо???
