Здравейте мами, пускам тази там да споделите вашия опит и съвети с първото бебче. Какви са били вашите страхове, имало ли е кой да ви помага? Понеже скоро живот и здраве ще раждам, няма на кого да разчитам и изпитвам големи притеснения и страхове от типа :"Ами сега какво да правя, дали няма да го нараня, да му навредя и т.н. " Ще се радвам да получа вашите съвети.
- Публикувана: 31 авг. 2011, 19:07 ч.
- Последно мнение: 23 дек. 2011, 00:56 ч.
Бебето е удома – какво да правим?
според мен изобщо няма да имаш акива притеснения когато бебето вече е факт и си е в къщи 
бебето ще ти диктува какво да правиш, а за нараняването и вредата...съмнявам се, че изобщо ще се питаш такива неща...
то няма какво толкова с новородено - първите дни храниш, сменяш пампи, миеш, гушкаш, оригваш...то спи...и това е...
бебето ще ти диктува какво да правиш, а за нараняването и вредата...съмнявам се, че изобщо ще се питаш такива неща...то няма какво толкова с новородено - първите дни храниш, сменяш пампи, миеш, гушкаш, оригваш...то спи...и това е...
Няма страшно, и ние бяхме сами с мъжа ми и бебето. Храниш, сменяш памперси, къпеш, гушкаш, сама ще разбереш от какво има нужда в дадения момент. Има и забавления от сорта на пране и гладене.
Спомням си, че в началото синът ми доста спеше, така че можах да се поокопитя. Стоях и се чудех как сме купили това голямо легло за това мъничко бебче.
Иначе аз като едно перде още в болницата си го подмивах и още първото къпане у дома нямах притеснения.
Разбира се, педиатърът ще ти даде добри съвети при посещението си. Добра идея е предварително да си напишеш въпроси, ако имаш такива
.
Спомням си, че в началото синът ми доста спеше, така че можах да се поокопитя. Стоях и се чудех как сме купили това голямо легло за това мъничко бебче.
Иначе аз като едно перде още в болницата си го подмивах и още първото къпане у дома нямах притеснения.
Разбира се, педиатърът ще ти даде добри съвети при посещението си. Добра идея е предварително да си напишеш въпроси, ако имаш такива
. Няма страшно, и ние бяхме сами с мъжа ми и бебето. Храниш, сменяш памперси, къпеш, гушкаш, сама ще разбереш от какво има нужда в дадения момент. Има и забавления от сорта на пране и гладене.
Спомням си, че в началото синът ми доста спеше, така че можах да се поокопитя. Стоях и се чудех как сме купили това голямо легло за това мъничко бебче.
Иначе аз като едно перде още в болницата си го подмивах и още първото къпане у дома нямах притеснения.
Разбира се, педиатърът ще ти даде добри съвети при посещението си. Добра идея е предварително да си напишеш въпроси, ако имаш такива.
Спомням си, че в началото синът ми доста спеше, така че можах да се поокопитя. Стоях и се чудех как сме купили това голямо легло за това мъничко бебче.
Иначе аз като едно перде още в болницата си го подмивах и още първото къпане у дома нямах притеснения.
Разбира се, педиатърът ще ти даде добри съвети при посещението си. Добра идея е предварително да си напишеш въпроси, ако имаш такива
.
Ами - да. Трябва предварително да си избереш педиатър. В деня, в който се приберете с бебока (всъщност най-добре предишния ден) му се обаждаш. Той идва и в общи линии отговаря на всичките ти въпроси 
И както те е посъветвала Little Evil - най-добре си нахвърляй на лист питанията.
И както те е посъветвала Little Evil - най-добре си нахвърляй на лист питанията.
Обгрижваш го (къпане, памперси, хранене, оригване и т.н.) и във всяка свободна минута извън тези дейности го гушкаш и си спите заедно 
аз поне така правех, слава Богу детето спеше много в началото и си отспах и аз покрай него аз също се притеснявах малко в началото, но след като се прибрахме от болницата бях толкова щастлива че най сетне сме си удома, че всичките ми страхове се бяха изпарили.
Относно педиатърката - аз лично избрах след изписването да минем през нея и тогава да се приберем, не исках никой да идва вкъщи.
И наистина няма нищо страшно, вярно че не ги раздават с наръчник, но бързо се свиква
и аз имах абсолютно същата чуденка, недоумявах колко е мъничък и ми се виждаше ужасно некомфортно в тази "огромна" кошара. Най вероятно и поради тази причина той предпочиташе да се гушне в някой ъгъл..
аз поне така правех, слава Богу детето спеше много в началото и си отспах и аз покрай него аз също се притеснявах малко в началото, но след като се прибрахме от болницата бях толкова щастлива че най сетне сме си удома, че всичките ми страхове се бяха изпарили.Относно педиатърката - аз лично избрах след изписването да минем през нея и тогава да се приберем, не исках никой да идва вкъщи.
И наистина няма нищо страшно, вярно че не ги раздават с наръчник, но бързо се свиква
Стоях и се чудех как сме купили това голямо легло за това мъничко бебче.
Това с помощта е нож с две остриета, така че мен ако питаш, можеш само да се радваш, че няма кой да ти помага. Аз си имам баба в същия град, но сравнително далеч и първият й опит да "помогне" доведе до скарване. Правилно са ти казали момичетата, слушаш педиатъра ( много е важно да сте заедно с мъжа ти при посещението, защото ти неминуемо ще пропуснеш и забравиш напътствия), на нас в болницата ни показаха как се сменя памперс и след първата смяна вече това не беше проблем. Кърмиш, когато детето поиска, гушкаш или ако е притеснено (моят в деня на изписването голям рев изрева, усещаше детето, че нещо се променя). На мен ми беше най-трудно третирането на пъпчето, все ме беше страх да не го прогоря с тия спиртове. Първата нощ, не спах от страх да не го смачкам и затова втората го сложих в леглото му. Ще се нагодите, щом се опознаете. И колкото по-малко "помощ" имаш, която да ти обърква представите и да ти насажда чувство, че си неспособна да гледаш собственото си дете, толкова по-добре.
Когато родих ми се наложи да остана повечко време в болницата и избрах да съм в спецялна стая,в която още от първия ден съм с бебето си и да се грижа за него.Идваха през 3 часа само за тоалета.Така бързо свикнах и имаше кой да питам,когато нещо не ми е ясно.Мисля,че това ми помогна и,когато го доведох в къщи не се притеснявах за нищо.
Сега си спомням, че имаше разни клипчета в нета- как се къпе бебе, как се прави масаж и пр., бях ги изгледала като наближи раждането, все пак е някакво успокоение да си видял нещо такова, ако преди това си нямал досег до бебета. За съжаление не пазя линкове.
Подкрепям мнението, че без баби и други помощници наоколо е по-спокойно за майката. Почти винаги се стига до конфликти, а при съвременните уреди и удобства помощ в домакинството, освен от мъжа ми, не ми е трябвала.
Подкрепям мнението, че без баби и други помощници наоколо е по-спокойно за майката. Почти винаги се стига до конфликти, а при съвременните уреди и удобства помощ в домакинството, освен от мъжа ми, не ми е трябвала.
И ние си гледахме детето без помощ - чудесно ни беше. Мъжът ми си взе отпуск за две седмици след изписването ни, просто да не съм сама, но аз бях учудващо спокойна. Бяхме се разбрали той да я къпе първите дни, но не посмя, та аз си я къпех. 
Други тревоги по обгрижването не сме имали, само от къпането ме беше страх преди това.
Слушането на педиатъра най-добре да е с известни резерви, освен ако не ви е много добре познат и да знаете, че имате еднакво отношение към гледането на деца. Нашата педиатърка при първото посещение ме посъветва да започвам да спирам нощното хранене при първия удобен случай, например. Не се вслушах.
Други тревоги по обгрижването не сме имали, само от къпането ме беше страх преди това.Слушането на педиатъра най-добре да е с известни резерви, освен ако не ви е много добре познат и да знаете, че имате еднакво отношение към гледането на деца. Нашата педиатърка при първото посещение ме посъветва да започвам да спирам нощното хранене при първия удобен случай, например. Не се вслушах.
X
Реклама