Публично обсъждане на поведение и оценки на ученици

Но определено има нужда на родителската среща родителите, не само на Марийка, а и на другите деца, да бъдат уведомени какви мерки ще бъдат взети, за да се озапти Иванчо.

Навсякъде виждам родители които искат мерки за разпра с едни ужасни терористи.
Истината е, че демотивирани и не достатъчно обучени учители не успяват да се справят с някой деца.
И според мен единствените мерки са учителите да се развиват и обучават.

Учителка в първи клас, води нон стоп за ръка. Така нареченото проблемно дете. Същото това дете в комуникацията с децата си извън училище няма проблеми....защо ли?
Та на другарският съд се наказва престъпника. Които е 7-8-9 годишен пикльо с които "невероятната" госпожа не може да се справи.

Абе щом госпожата го води на всякъде за ръка,едва ли е толкова розово положението.

Вярно че не е! След 2 изцепки на детето тя го е нарочила на 16 Септември. Отделила го е от колектива. Няма нерви,  сили и знания как да работи с детето. Естествената реакция на детето е отбранителна.
Детето мина психолози, логопеди и какви ли не обследвания за да установят, че детето си е чудесно.
Хормоналните проблеми на госпожата май ще се окажат в основата.

Та вярно не е цветущо положението.

Именно поради развитието на обшеството и нуждата на учителите да работят с различни индивиди, а не като преди години със стадото. Аз не виждам смисъл да порицават Гошо и да хвалят Пешо на родителската среща. Децата и хората са различни това е най-хубавото в живота.

    Констатиране на проблем не значи порицаване. Доколкото е необходима съвместна работа и на учители и на родители, не е излишно да се конкретизират проблемите. Не знам някъде ад е проботило нещо с тези училищни психолози. Моите наблюдения са, че никаква работа не вършат.

Оф моля ви се,психолозите в училище за никакъв ч*п не стават или поне нашия.Тъй като съм водила сина си на частен психолог и съм с много добри впечатления и реших, че и в училище да посещава психолога няма да му навреди.Толкова неадекватен и незаинтерисован човек не бях срещала.

Hope for Two в подобно положение съм

  Късмет, че никога не съм присъствала на "старомодна родителска среща"
Родителските срещи някакъв вид другарски съд ли трябва да се явят? Родителите какви сте - морални стожери, блюстители на реда, съдии? Че с лека ръка ще раздават присъди кой е насилник, кой побойник, кой пък трето. И какво ще спечелят вашите деца, или вие, ако учителката публично каже имената на "лошите". Освен да бъдат нарочени от другарския съд и обвинявани за всеки бъдещ проблем, аз не се сещам полза.

Ако бях учител щях да имам огромни задръжки както да хваля децата, които наистина се отличават от масата, така и да порицавам. Защото и Иван и Драган могат да имат шестици, но единия да блести, а другия да е посредствен. И ако учителката похвали Иван (който заслужава, защото не само си пее урока, но познанията му са много по-големи), но не похвали Драган, нали майката на Драган може да скочи и ще викне, че е недооценен, пренебрегнат... Ако ли пък похвали еднакво и двамата, как майката на Иван ще се почувства наистина горда със сина си, защото има с какво и ще го поощри.
Ако ли пък някое дете е обект на булинг, как майката ще понесе да се съобщи пред всички, че този и този тормозят нейното дете, да не говорим за описание на всички гадости, които могат група деца да свършат.
Ако трето е променило негативно поведението си, трябва ли учителката да го "рапортува" пред всички, а то да се окаже, че родителите се развеждат и детето страда, за това е агресивно и му трябва просто приятелски подадена ръка.
Ако друго има проблем - агресивно е, но родителите му не са безучастни, другарския съд ще помогне ли? Или трябва родителят да рапортува пред всички какви мерки е взел и възнамерява да вземе.
Ако пък родителите на У тотално не се интересуват от него и никога не ходят на родителски срещи, защо трябва името на У да се обсъжда публично?

Родителските срещи - винаги индивидуални - и там наистина персонална оценка за моето дете - силни и слаби места, подход, случки и как се е проявило в тях - това съм получавала до сега и определено са ми били много полезни. На обща родителска среща (не организационна) никога не бих отишла, ще се чувствам омерзена. Ако моето дете създава проблеми искам да го знам много преди родителската среща. Ако има конфликт с друго  - искам да си поговоря с майката на другото и с учителката, че да видим заедно защо така се получава. А учител да не може да си спомни кое е детето ми  

тинкърбел, на никого не му дреме дали някой се е развел. Обикновено на повечето родители им идва до гуша от двама в класа, които са агресивни или се държат така в час, че не може да се проведе никакъв смислен учебен процес и искат да се обсъди въпросът на РС, а не в затворени групи във ФБ. Включително искат и директорът да се появи, и педагогическият съветник, но по магичен път последните винаги отсъстват или влизат да говорят общи глупости. А на хората им писва.
Интересно, че повечето родители и в класовете без проблеми предпочитат старомодната РС, където се вижда общо какво е нивото на класа, виждат се с учителите, а често се задават въпроси на учителите, които са от интерес на целия клас, и които се получават на принципа "от дума на дума". Нали, ужким, класът бил колектив, значи и родителите имат право колективно да присъстват и да научат конкретни неща. В основен курс повечето учители изобщо не могат да вдянат родител на кое дете си, а започват да ровят в тефтера и да се опитват да изкарат някакъв образ, защото водят часове на пет паралелки и сега е дошла на опашката майката на Иван от 5а, а след нея е майката на Мария от 7г. А когато учителят мине от клас на клас, вече се е настроил, сеща се дори по местата на чиновете кое дете къде сети, кое е и т.н. Тогава има и повече информация. Всъщност, най-скучеащи са родителите на отличниците, защото обикновено точно за тях никой нищо не казва, освен "той е добре, да продължава". Никой учител не се впуска в обяснения за силните и слабите страни, защото не му е интересно.

На мен ми се случи на края на първи срок.Показвах снимки от портфейла си  
Но не знам дали това говори лошо за госпожата или за детето ми,че не се е проявило да го забележат.

Родителските срещи, във формАта, в който се провеждат в момента, са едно от най-противните училищни мероприятия. След първата година на сина ми в гимназията, официално спрях да ходя. На дъщеря ми смятам да ходи мъжа ми и аз повече РС отблизо да не видя.

Адекватна информация на такава РС не може да се получи - чакаме с часове да се изредят всички учители, за да кажат - умен клас, но много шумен. Тая мантра я слушах 9 години в 3 различни училища, как пък нещо друго не казаха.

В прогимназията реално имахме така наречените трабълмейкъри, родителите им не идваха и се получаваше точно груповата терапия, за която Андариел говори, родители се оплакват, учителка вдига рамене. Да се обсъждат мерки би било смислено, съгласна съм, само че не съм виждала такова нещо да се случва. Тук отварям скоба, за да кажа, че ако бях родител на проблемно дете, кракът ми нямаше да стъпи на тези касапници, така че напълно ги разбирам и тези родители.

И при нас е така ( по наше желание)! Всичко трябва да се знае!

На практика се получава, че родителите на проблемните деца не стъпват на "тези касапници", отрочетата им вилнеят безнаказано, а ако успеят да усмъртят друго дете с ритник в корема, ги покриват в дън земя, сакън да не им пострада крехката психика.

Те щото ако са ходели на РС да им се отприщи родителския гняв на главите, отрочетата им ще станат ангели небесни.
Чудно как по целия свят някак си успяват да се справят с диспицплината без другарския съд на РС.

 Целият свят се справя с дисиплината, защото правилата им не толерират безнаказано потъпкване на правилата в училище. Нашите училища са доказали, че не могат да се справят по никакъв начин с подобни прояви. Назначават някаква ялова форма на реакция под формата на книжни психолози и отчитат абсолютно неефективна дейност.

Ако е само неходене на родителски срещи, ОК. Но това неходене е само част от цялостното им поведение, с което са си възпитали отрочетата. То е част от целия им непукизъм, безхаберие и чувство за безнаказаност.