Здрач излезе по мое време 😜 Дори си бях налепила няколко плаката в стаята. Заради манията. Едва прочетох една глава и хвърлих книгата. Филма също не ми допадна, опитах се да го гледам две години по-късно. Всъщност аз нещо се обърках, и вместо Здрач изтеглих един сериал " Истинска кръв". Той имаше поне 5 сезона, и се оказа че съм ги изтеглила всичките - не бяха rar формат, и изведнъж компютърът ми нямаше място. 🤪 Загледах се в него, станах му фен, а Здрач така и не гледах. Но не се чувствам прецакана. И сега на 30 не бих го гледала. Ама Истинска кръв беше..... имаше и феи, върколаци, вампири, и всичко, плюс доста еротика....🤭
- Публикувана: 25 окт. 2017, 12:29 ч.
- Последно мнение: 24 фев. 2021, 13:40 ч.
Темата за СТИВЪН КИНГ - №14
.
Начи за вампирите, аз признавам само два авторитета - Брам Стокър не го броя, защото той е основоположник и е извън категория, но е и доста ретро (макар че Копола много хубаво го визуализира, със звезди и както си трябва), та двамата са, Ан Райс, която е много сладкодумна писателка, и за градския модерен типаж - Патрулите на Лукяненко.
Има и други адски добри, Матисън, Бредбъри, обаче там съм чела по-скоро кратки форми.
Иначе за детинщините, Касандра Клеър е по забавна от здрачовете, само че аз съм много стара вече за гимназиални страсти.
ПП. Да сте живи и здрави, че ми препоръчахте "Момчешки живот', това е невероятно удоволствие.
Има и други адски добри, Матисън, Бредбъри, обаче там съм чела по-скоро кратки форми.
Иначе за детинщините, Касандра Клеър е по забавна от здрачовете, само че аз съм много стара вече за гимназиални страсти.
ПП. Да сте живи и здрави, че ми препоръчахте "Момчешки живот', това е невероятно удоволствие.
Да върна малко дискусията. Някой пита какво да прочете след "Град Отчаяние".
Аз вчера започнах "Отмъстителите", на Ричард Бакман / това е един от псевдонимите на Кинг/ и се оказа, че книгата е друг вариант на "Град Отчаяние". Дори героите са същите /почти, защото все едно са от паралелна действителност/. Та след "Град Отчаяние" препоръчвам "Отмъстителите". А оказа се съм позабравила подробности от ГО, та сега ще трябва да ги припомням.
Стигнах до "Отмъстителите," защото четох "Проклятието" , пак писано от името на Р. Бакман и не ми хареса много.
Може би Кинг е искал да избяга от себе си. Самата история на "Проклятието" е интересна, макар в един момент да става доста предвидима. Един от героите описан като супер-дупер мафиот, прави какво ли не за да постигне нещо - мисли няколко хода напред, прави гениални планове с гениално изпълнение и накрая се проваля с нещо супер елементарно, за което аз през цялото време му казвах наум: "недей, непредпазливо е"
.
Та той направи напълно нелогично тази глупост... но иначе нямаше как да се стигне сигурно до развръзката..
Не знам защо, но ми напомни за роман от Агата Ккристи.
Аз вчера започнах "Отмъстителите", на Ричард Бакман / това е един от псевдонимите на Кинг/ и се оказа, че книгата е друг вариант на "Град Отчаяние". Дори героите са същите /почти, защото все едно са от паралелна действителност/. Та след "Град Отчаяние" препоръчвам "Отмъстителите". А оказа се съм позабравила подробности от ГО, та сега ще трябва да ги припомням.
Стигнах до "Отмъстителите," защото четох "Проклятието" , пак писано от името на Р. Бакман и не ми хареса много.
Може би Кинг е искал да избяга от себе си. Самата история на "Проклятието" е интересна, макар в един момент да става доста предвидима. Един от героите описан като супер-дупер мафиот, прави какво ли не за да постигне нещо - мисли няколко хода напред, прави гениални планове с гениално изпълнение и накрая се проваля с нещо супер елементарно, за което аз през цялото време му казвах наум: "недей, непредпазливо е"
. Та той направи напълно нелогично тази глупост... но иначе нямаше как да се стигне сигурно до развръзката..
Не знам защо, но ми напомни за роман от Агата Ккристи.
Не искам да ти секвам ентусиазма, но "Отмъстителите" има шанс да те разочарова, особено след като си чела вече "Град Отчаяние". Тя се води по-слабата от двете книги, затова и стартирах първо с нея. За другата си чакам настроението. За "Проклятието" хубаво предупреждаваш да сваля предварително очакванията, когато дойде време да я чета. Аз трябва да си довърша "Пътна мрежа", че я започнах преди около две години и я оставих насред нищото.
Четох "Отмъстителите" първо и много ми хареса. Години по-късно се сдобих с "Град Отчаяние" и не ми хареса толкова. Дали защото беше минало много време между двата или просто така ми се отразиха книгите, няма голямо значение. Исках да кажа само, че и обратният вариант е възможен.
На "Град Отчаяние" ми хареса филма повече от книгата.
За "Проклятието" съм съгласна - не е от най-добрите попадения на Кинг. Увлекателна е, но е предвидима.
На "Град Отчаяние" ми хареса филма повече от книгата.
За "Проклятието" съм съгласна - не е от най-добрите попадения на Кинг. Увлекателна е, но е предвидима.
Аз също не съм голям привърженик на “Проклятието”.
Довърших “Сияние” . Маааалко ми зацикли в един момент, някъде по средата, но като цяла оценка 5/5.
Съвсем Кинг си е това! Психологическата динамика на образите за мен е най-вълнуващото в книгите му.
Тук отново беше брилянтен!
Не стана съвсем ясно какво се е случило и как хотелът се е докарал до това нервно състояние, но аз имам предположение , че в “Доктор Сън” ще се разясни.
Тя нали е продължение на книгата?
Или бъркам?
Довърших “Сияние” . Маааалко ми зацикли в един момент, някъде по средата, но като цяла оценка 5/5.
Съвсем Кинг си е това! Психологическата динамика на образите за мен е най-вълнуващото в книгите му.
Тук отново беше брилянтен!
Не стана съвсем ясно какво се е случило и как хотелът се е докарал до това нервно състояние, но аз имам предположение , че в “Доктор Сън” ще се разясни.
Тя нали е продължение на книгата?
Или бъркам?
Доктор Сън беше точно като всички останали детско-юношески книжлета за супернадарениия тинейджър със супер сили, не ми хареса и не беше така зловещо като Сиянието. Аз от тогава не обичам вана с пусната завеса 😱, а в д-р Сън никаква тръпка, една скучна дама с шапка, която ми беше интересна само защото си я визуализирах като дамата с шапка, която беше илюстрация от една съвсем друга книга. Филмът д-р Сън е що-годе добър, но няма нищо запомнящо се, освен че жената с шапката доста отговаряше на илюстрацията. Общо взето д-р Сън ми беше интересна с тези други неща, не със собственото си съдържание. Не е класика като Сиянието. Виж, ако на Кинг му хрумне да напише историята за началото на хотела, това вече може да е хит. Нямаше ли някакъв сериял за хотела??
Начи за вампирите, аз признавам само два авторитета - Брам Стокър не го броя, защото той е основоположник и е извън категория, но е и доста ретро (макар че Копола много хубаво го визуализира, със звезди и както си трябва), та двамата са, Ан Райс, която е много сладкодумна писателка, и за градския модерен типаж - Патрулите на Лукяненко.
Зачетох се в Сумрачен патрул на Лукяненко. Благодаря, че ми припомни за тази поредица.
Прочетох Вампирът на Кинг. Не го намирам за нещо особено, може да съм претръпнала вече.
Като сме заговорили за страхове и се сещам как докато четях "Тъмната половина" ми влетя една птица в стаята. Познайте дали не си изкарах акъла 
А заради "То" почнах да заобикалям Роналд Макдоналд. Ей това е силата на добрия разказвач. Аз не съм нито плашлива, нито суеверна, но понякога ми изникват пред очите разни сцени от книгите на Кинг и ми става едно такова леко страшно.
А заради "То" почнах да заобикалям Роналд Макдоналд. Ей това е силата на добрия разказвач. Аз не съм нито плашлива, нито суеверна, но понякога ми изникват пред очите разни сцени от книгите на Кинг и ми става едно такова леко страшно. 