Как се решихте на трето дете? Нека претеглим плюсовете и минусите

При мен не беше така. И с двете бремености повръщах яко, но "женската" ми беше много лека и безпроблемна, докато "мъжката" ми разказа играта. Но пък тя беше втора и много бързо след първата.

Това е мит за пола и бременностите.

Но явно не само при мен се забелязва тенденцията с по-малко гадене, умора и ранни признаци, но с ужасни болки в областта на таза и множество подготвителни контракции. Накрая на втората бременност не можех да спя от пронизващи болки ниско долу, сякаш бебето напира да излезе. Докато първия път тъканите бяха по-стегнати и бебето го носех по-високо.


Аз за себе си съм решила, че ако имам трето, не искам да е с много малка разлика от второто, но не и твърде голяма. Ако не съм се отказала до тогава, де. Второто ми е на 9 месеца и сега определено не бих рискувала да предприема такова начинание. Иначе, време за раждане имам много (нямам 30 още), не съм притисната. Но си давам сметка, че на някаква възраст вече няма да ми се занимава с бебета, а ще се радвам, че вече са ми поотраснали децата за да си отпочина малко.

При мен и трите Б бяха идентични-момиче и след това две момчета.Първата Б даже няма да я споменавам, защото беше преди повече от 10 г.
Все едно не съм бременна, повръщам в началото,не ми е много ок и като мина 12 г.с всичко става шест.Сега с 4-та Б термина ми беше за 25.09,ние на 27.08 тръгнахме на море.Щом там издържах 😁...
Иначе по време на бременност косата,кожата ми стават супер,като цяло се разхубавявам и отслабвам (с тази Б смъкнах 9 кг докато бях бременна),но като родя ....ставам ужасна външно и надебелявам😁 .Ама няма как да съм все бременна,това беше за последно,три деца за пет години ми стигат (и два аборта в тези 5 г.)

Здравейте, дами, поизчетох голяма част от темата. Ето го и моя случай: Имам 2 деца - момчета. Големият е на 20 години и го родих, когато бях на 22 навършени, малкият е на почти 8 (навършва ги скоро), аз съответно съм на 43 и от 3 години обмислям трета бременност и чак сега се реших. Първата бременност ме прикова на легло за около 3-4 месеца - повръщах по 5-6 пъти на ден, през останалото време просто спях. Не исках да се събуждам, защото гаденето беше нетърпимо. 2 пъти лежах по случая в болница. Следващите месеци живнах. Имах дни през които бях енергична, други пак с гадене, повръщах рядко вече, но си го имах до късно това. Тежки киселини послдните 2 месеца и мнооого тежко и травматично раждане. Тогава бяха едни мътни години. Още имаше практика да се обиждат родилките, да се навикват, за да бъдат "мотивирани". След този стрес последва едно доста трдуно за гледане дете. До 2 годишен беше ок, но след това се прояви този негов характер, дето ми стопи лагерите. Нямах и помощ от никъде, освен от мъжа ми. И така 11 години не исках да помислям за второ. Една нощ просто сънувах, че трябва да родя още едно детенце. После още 3 дни не можех да мисля за друго и накрая се реших и говорих с мъжа ми. Той каза, че също си го е мислил. Взехме веднага решение и скоро се случиха нещата. По гова време страдах вече сериозно от рефлукс, който ми разказа играта по време на бременността. Имах неистов страх от раждането. Отидох в МД с 6 см разкритие, ревяща от страх. Такова шубе, че контракциите ми чак спираха. На 8 ми биха епидурална, защото видяха, че инак само рева и нещата не вървят. След половин час си имахме бебе и малко след това ме хвана упойката. Ако така бях родила първия път нямаше да вярвам на разните му разкази, като моя дето са като от касапница и филм на ужасите, а уж съм носеща на болка, преживяла и препатила. И така - раждането ок, бебето кротичко, но лепнато и изискващо нон стоп - 24/7. Все да е на ръце, все да суче, все да го люлее някой. Израстна страхотно, слънчево и деликатно същество. И пак мога да кажа, че ако това дете ми беше първото, нямаше да имат 12 години разлика. Но все пак годините напредваха, моят рефлукс се влошаваше, килограмите нагоре и не можех да се реша на трето. Сега вече обаче преборих рефлукса, свалих доста и явно се почувствах във форма и съм готова за подвизи Тук идва тънкия момент с укорите.. Не си ли твърде стара да раждаш на 43-44? Морално ли е към детето ти? Осъзнаваш ли рисковете?.. Хм, как ще кажем хората, ако забременея... Ще им кажем, че е слуучайно, а убийствата не са ни присърце. И тогава мъжът ми ми вика: От какъв зор да крием истината от хората?! Никой няма право да ни съди. И да, така е.. Не се срамувам. Ако е рекъл Господ ще имам още едно. Големият ми син ще е навършил 21, малки ще е почти на 9, но това е.. Така се случи при нас. И ако при втората бременност по болниците ме питаха - защо с такава голяма разлика? Трудно ли забременяхте? -Не, забременях от раз... -Ахаа, а ама планирана ли беше? - да, планирана. - От един и същи партньор? - Да, не съм си сменяла мъжа... Та сега не знам какво ще ме питат вече...
Извинете за дългия разказ! Дано не съм досадила!

Скарлет, мъжа ти е прав - на никой не дължите обяснения. И изобщо не трябва да ти пука какво ще кажат хората.
Ако го искате и двамата и си готова действайте.
Аз, от чисто егоестична гледна точка, може би не бих се решила над 40. Сега постоянно сравнявам тази бременност с предишните и както писах обвинявам годините за всичко. А съм много далеч от 40-те. Усещам се, че се страхувам много повече от преди за собственото си здраве, защото все пак имам вече две деца.
Но ако се чувстваш добре физически и имате желание защо не. Хорските приказки са последното нещо, което трябва да те тревожи. Успех! 🙂

Мария, аз с напредването на възрастта сякаш ставам по-улегнала и по-спокойна. Недоспиването тежи и на 20 годишните, и на 40 годишните. Даже тогава - на 22 го понасях страшно тежко. Имах нужда от 10 часа по онова време, а имаше месеци с по 6 часа. Отделно ми беше шок да се затворя в къщи. Сега вече не е чак така. Дано и Господ е милостив, та да олекоти тези фактори, предвид "преклонната" ми за раждане възраст, че нашите майки на тази възраст баби ставаха реално... И викаха - а, който имам дете да си го гледа. Ние вече сме стари

Старлет аз съм на 42 и още се надявам, че ще успеем.
Разликата на моите момчета е 17,5 г. Второто ми раждане беше в пъти по леко и приятно от първото и след два часа седях, къпах се и т.н. След първото бях месец като живите мощи и ми отне години да се съвзема.
Пожелавам ти успех !

Две в едно, явно имаме общи неща.

starlet,да ти призная, колкото и категорично да сме решили с ММ,че това ни е последното бебе (дори исках да си вържа тръбите),аз понякога си казвам,ами като минат няколко години,баткото вече няма да е с нас,другите три ще са на ок.4,6,8 г,тогава може да ни се прииска още едно бебе-при мен драмата е,че имам само едно момиче,а все се надявах поне последното бебе да е пак момиче.После обаче се замислям ,че ще съм на 42-43 г.и ...незнам.Най-ми тежи,че родих децата си късно,но така е било писано.Баткото беше само мой,тези трите са вече от съпруга ми,а с него се запознахме когато бях на 34 г.Имам приятелки родили на 20  и двете имат дъщери,ами супер изглеждат заедно,все едно са сестрички.А ние с ММ ще гледаме деца до 60 г.Незнам,незнам спрямо детето кое е правилното,а много мисля над това.
А и като говорим за раждания,нз дали е от възрастта,но след три нормални ,сравнително безпроблемни раждания, сега се наложи спешно секцио.

Ако си здрава физически - давай! Роди си детенце, щом със съпругът ти го искате. Кой ще те съди? Никой. Всички сме различни. Някои раждат на 43, други (като мен) влизат в менопаузата на 41. Сигурна съм, че майчинството ти ще бъде много осъзнато и ще бъдеш много, много добра майка. Всеки организъм е различен. Ставай пак майка и хич да не ти пука. Аз съм решила да уча на 47 години отново. Знам, че някой ще каже - ама ти си стара, за кога? Ами бях заета с трите си деца преди това и куп други неща. Така, че на всеки животът е различен и върви на различни скорости и по различно време. Бъде жива и здрава и не се влияй от хорското мнение. Ти си ти и най-важното е, че съпругът ти е до теб.

Ще кажа от опит: Родих четвъртото си детенце на 43 години. Ужасно ми е трудно откъм това, че съм в пъти по-уморена отпреди! Но аз наистина много работя, това има  значение. На 37 почти родих третото, като след това изживях кошмарен развод с бащата, бях много зле за някакъв период, но никога не съм била уморена като сега. На мен буквално ми се спи постоянно....! Детето е вече на 3 годинки и даже тръгна на градина, но просто е много жизнено и енергично милото и майка му не може да му смогне Ако ти се падне кротко, едва ли ще имаш проблеми. Аз искам да спя винаги, а никога не успявам и това ме побърква. Детето вечер задължително не иска да се къпе, не иска да спи, не иска да яде - за всичко е на инат. За всичко се борим с нея и всъщност точно това ме изтощава, не самите грижи. Мъжът ми я приспиваше доста време, но вече и той вдигна ръце и се редуваме и като заспя в 12 и стана в 6 аз съм мега уморена сутрин. И така - всичко е супер, само да не се срина. Чаках като манна небесна да стане на 3 годинки ама то си е същото диване и сега чакам да стане на 5, та дано поспя В този смисъл на 43 да родиш не е като на 38 да речем! Има си разлика - ти си прецени. Аз лично се надцених, но имам и частен бизнес, който ми изпива силите, ако беше само да гледам детето ехееее нямаше хич да се оплаквам

*starlet*, аз родих четвъртото на навършени 40, а сега се надявам да имаме пето, докато още съм на 45. Дала съм си срок до 47 г. това да се случи. Съпругът ми е с 2 г. по-голям. Вкл. ползваме и репродуктивни методи и изобщо не ми дреме за хорското мнение. Камо ли да седна да се срамувам, че искам още една рожба. Или да лъжа, че е станало случайно. Всъщност, четвъртото ни дете наистина е "случайно", защото ни бяха убедили, че не можем при никакви обстоятелства да имаме повече деца и късно се усетихме. Ето от това вече ме е срам - че не можах да се насладя от самото начало на бременността ми и дори се замисляхме за аборт, защото се притеснявах дали с нещо не съм навредила на бебето (много работехме тогава, много пътувахме, пих алкохол, слагаха ми упойки и ми лекуваха зъби, изкарах тежък стомашен вирус след почивка на екзотично място, почина леля ми и изживях голям стрес, а съм била бременна).

изчетох всички нови коментари. Наистина всеки от нас с интересна история.
renidimova, не си връзвай според мен тръбите, въпреки, че ти си преценяваш, но щом имаш колебания, значи е възможно да ти се прииска още едно. Съжалявам, че ти се е наложило спешно секцио. Ако правилно разбирам си на около 38. Нито си стара, нито нищо. Аз пък съм от тия дето съм раждала и на 20 и няколко, и на 30 и няколко, и сега живот и здраве на 40+.. Да, често хората се учудват, че имам син на 20, може би защото ме гледат с малкия насам-натам и изведнъж - ами имам и голямо дете и не могат да си представят. Ама каква полза ми носи. Да, за съжаление сега ако имам трето, когто то е в пубертета, с мъжа ми ще сме около шейсетака... Кофти малко, ама така е дошло. Ако рече Господ ще си отгледаме дететнцето живи и здрави.
българска мама, благодаря ти, знам че е така и наистина няма да крием от никого истината. Тия решения касаят само нас. Поздавявам те, че си решила да учиш. Успех ти пожелавам!
_Bianka_, много е нечестно най-малкото ти дете, роденото на тази възраст да е най-трудно. Обаче не знам да ти кажа дали само възрастта има значение. Моят първият беше такъв. Нищо, че бях на 22, чувствах се изтощена. Даже се чудех защо хората се решават на второ и как по дяволите. Той и до ден днешен - на 20 си е труден и ме държи във форма. Характер.. Да, ако пак ми се падне такова - не знам... Пожелавам ти твоето детенце да премине скоро през този бебешки пубертет и инат и да се успокои. Историята познава много такива случаи. И накрая да си отспиш.
Fever Ray, радвам се, че всичко е наред с твоето детенце. Като кажат така - няма как и направо... Пожелавам ти скоро да се случат нещата и да си имате пето, щом го искате. Само живи и здрави! Това е най-важното!

*starlet*, моите 2 най-големи момичета са около възрастта на големия ти син. Едната е студентка в чужбина, а другата тази година завършва гимназия и наесен също заминава при сестра си. Разликата изобщо не ме притеснява. Другите са на 12 и на 5.
Винаги съм гледала на възрастта като на нещо относително. Важно е на колко се чувства човек. И на внуци ще се радваме, когато дойдат. Дори да са една възраст с евентуалното ни следващо дете. Не страдам от предразсъдъци.
Единствено Сирената е права, че се отразява зле на костите и зъбите. С всяка бременност губя по 1 зъб. В небременно "състояние имам изключително здрави зъби, без кариеси, без проблеми, но при бременност венците ми кървят, омекват и винаги чупя по един зъб. За спомен.

Аз много се радвам, че има и семейства с голяма разлика при децата . Смятам малката за по добра за децата, но при нас все не се получава с малка разлика.