вече 12дни!!!Тук в Дания чакат 14дни и тогава предизвикват.Днес ми слушаха тоновете и проверяваха за разкритие и няма никакви признаци за скорошно раждане,но аз все пак се надявам 
това да стане преди събота. 
Не мога да му се нарадвам, много го целувам 
и то горкото само ми мърка 
Като котенце ми е. Дано и нас ви се родят толкова хубави (в което не се съмнявам, де) и кротки (пу, пу) бебета 
), много слабичка. Понеже имах среща и пихме кафе реших да си ги записвам през какъв интервал са. Оказа се, че са през 4 минути. Моите приятелки много ми се смяха като им казах какво пиша 
Както и да е Имах и едно ръждиво течение, като последния ден от цикъла. По едно време ми падна тапата Не моиш я сбъркА! Имах среща с мама да оправим едни документи. При нотариуса почна малко по-силничко да ме боли, ама съм имала мноооого по-болезнен цикъл, та си викам - оооо, още има време. В натариалната кантора като видяха, че съм с контракции се панираха и чак ми се чудеха, ама аз така се хилех, че те още повече 
Пък и бяха затворили, а майка ми каза - "Може ли само за едно пълномощно, че е с болки и ще ражда до няколко часа" Направо ми става смешно сега като се сетя... После казах - Чакай първо да ям... След тва някво друго оправдание... Ама като почна да ме боли по-силничко и в кръста вече, казах на свеки да се обади на лекарката, че са познати. Пък мен ме беше срам и не знаех кво да и кажа...В крайна сметка се наложи аз да се обадя и викам - "Извинете, че ви притеснявам (тя беше на тенис, прекъснах им играта на хората 
), ама на колко време трябва да са ми контракциите, за да тръгна към болницата?" и тя - " Те на колко са ти? На 3 мин? Вярно ли??? Ми тръгвай, след 20 мин съм там" и ние 
спек...шашнахме се малко, но мама Деси не спираше да се хили Нещо ми беше много радостно, че се започва. Тва става към 21.00 ч. (чаках филма по НОВА до последно да видя кво ще стане ) Отидохме след лекарката Тя милата по анцунг ме прегледа. Каза, че започнал процеса, хубави контракции, но кратички. Предложиха ми 3 варианта. 
Обаче аз си държах на моето - в болницата и пред нея да няма никой. После ще им се обадя да дойдат, така и стана и станах да се разходя. Оказа се, че и така боли много. Пак си легнах, док ме преглеждаше често за разкритие и каза, че легнали жените били по-ефективни 
Реших, че каквото и да значи това ще лежа. То така или иначе няма да се мине без болка, поне да стане по-бързо. По едно време почнах много да викам, то си ми идваше отвътре 
Като че ли викането помага да не те боли толкова ... Даже молех и за упойка, ама ми обясниха, че само на секцио и аз няма да получа такава, квото и да им кажа СЛагаха ми но-шпа, бусколизин и спазмалгон през абоката по едно време, щото ревях След това при едно от преглежданията ми казаха - "Като започне болката ми кажи, помагам ти" И наистина, помогнаха ми с разкритието. Аз това си мислех и преди, мого ще съм благодарна, ако ми направят по-голямо разкритието с ръка, така се скъсява процеса. После помолих учтиво да ми го направят до пълно така Ама не можело Още малко продължи викането и пъшкането, почнаха напъни от самосебе си и аз им казах. Тук не правят клизма предварително, щото малко преди напъните "ме изходиха" в една подлога, понеже бебето не може да излезе иначе. Та тогава се напъвах Повече ми хареса, щото при напъните не боли, само докато стане разкритието. И до там с болките. От 11,30 в петък до към 2.30 в събота - 3 часа То тоя момент ми е като в сън, по едно време затворих очи и не ги отворих докато не се роди бебето. Чак тогава обърнах внимание, че над мен има огромни лампи и т.н. Спомням си как се преместих от предродилна зала на козата, там ми вързаха краката (и добре че, щях да ги сритам без да искам по едно време 
) и напъвахме. После чух ПЛЬОК! И бебето изскочиииии 
Тогава си отворих очите, забравих и умора и всичко. Погледнах часовника - точно 3.00 ч. До преди това дремех и мноогоо ми се спеше, ама откакто изплака.... Забравих всичко и всички. Почнаха да ме шият, доста ми се видя, но не ми пукаше. Аз си гледах само бебето...Дадоха ми го голичко и ми викат "Ама не го дърпай така, ще го изпусна" Бая мераклийка съм била да го гушна.. Цунках си го топличко и мокро и го взеха да го стоплят. Сложиха го на кислород за малко, но правели така с всички бебета. КАзаха, че е 3500, 54 см и всичко му е наред, розовко и сладко бебе Веднага питах кога ще ми го дадат. За да си починели майките, ги давали след 12 часа И аз викам - аз майка ли съм станала или ще си почивам?! Смяха се много натова, но казаха, че ще ми го дадат в 12 на обяд и аз Ама тва са 9 часа, то кво ще яде? и те пак се смеят... После казаха - айде в 9 може.... След това се обадих на мама да дойдат, док се обади на свекърите и така - цунки, мунки в родилна зала, видяха и беб 
Мъжо остана за малко да се видим и после си тръгнаха. Закараха ме в стаята след 1 час и 40 мин, казаха да полежа поне 2 часа. Аз исках да ида до тоалетната да се измия и т.н. Обясниха ми, че мога да стана, да пия вода вече (с тея марли направо бях пресъхнала), мога и кючек да играя ако искам, стига да седна на леглото и ако не ми се замае главата - да правя каквото си искам. Докато ме караха, едната акушерка пита в колко трябвало да ми дадат бебето, че не разбрала - в 9 или в 6. И аз викам - в 6 Фактически, 3 часа след раждането. КАто ме закараха в стаята, измих се, снимах си корема 
(беше като в 6-ти месец) Всъщност ЕТО Я СНИМКАТА КАто се роди бебето и бях на козата се очудих, как нямам НИКАКЪВ корем, ама като станах и провисна Щото мускулите на корема бяха много слаби. След няколко дни вече го няма, няма да се плашите 
Понеже оставаше час и нещо до 6 си пуснах ТВ, щото не ми се спеше Изведнъж ми мина умората и си мислех само за бебенцето. Разхождах се из стаята все едно не съм родила (все още се чувствам като нераждала , пусти ентусиазъм...) Като стана 6.00 и никой не се задаваше по коридора реших, че са ме забравили. В 6.02 вече бях в коридора и обикалях напред-назад. След 2 минути излезе една сестра да види кой тропа с джапанките и аз питам - "Кога ще давате бебетата" и тя - "Ти кога роди?" - В 3, и тя Ама аз бях толкова настойчива, че тя ми го донесе да си го гледам. Питах кога може да го нахраня. "Ти да не го храниш веднага?! Ще чакаш до 12, то сега се чисти. Малко вода може в 9..." Понеже във форума бях чела друго, почнах да питам приятелките си по телефона и реших, че ще го храня, пък квото ще да ме правят То повръщаше всичко де, заедно с лиги и някакви кафяви парченца. Ама било нормално и аз продължих да си го храня. После стана време за визитацията в 8, ама ще ви разказвам друг път, че напрвих егаси дългия пост Който го е прочел е герой 
Ама го изчетох де. Трява да те номинираме за най дълъг пост. 
Докато го изчета и ми спря нета, че почаках малко да ми дойде пак. 
Препоръчани теми
