Минималистичен начин на живот

Качвала съм там ,но други неща.Реших първо да пиша тук,все пак има "доста" мами.

Много обичам да хвърлям, но, пусто, много обичам и да купувам. Имам периоди, в които не припарвам до магазин, и други, в които съм като отвързана. Иначе редовно прочиствам вкъщи, ама не е това правилната стратегия.

Ние не успяваме да живеем с 1/4 от заплатата, даже и с 1/2. Може би, защото не взимаме големи заплати, а в момента даже живеем и само с една,тъй като аз не работя. Стараем се обаче да пестим пари. Задаваме си цел и пестим. Последните пестим за екскурзия в чужбина, преди това пак за същото.
В момента искаме да емигрираме и пестим за това.
С вещи не се затрупвам. Миналата седмица изхвърлих 5 торби с вещи и дрехи. Обаче приятелят ми... Мъката! Не иска нищо да хвърля! Има дрехи, които са му малки или излязли от мода, обаче не иска да се отърве от тях. Много ми е трудно. Давам ултиматум и казвам "Ако не си оправиш гардероба и не хвърлиш нещата, които не носиш, ще ги хвърля аз." След този ултиматум се хвърлят някой неща, но минимално. Тоест пак сме затрупани. Хора, той има повече обувки и дрехи от мен.. Помощ!

Чудесна тема. Баба ми и майка ми и въобще всички около мен цял живот ги гледам как само трупат излишни вещи и така съм се отвратила от "може да потрябва", че се превърнах в пълна противоположност. Обожавам да хвърлям.  Или подарявам, или продавам - според предмета. Става ми по-леко на душата, след като се отърва от излишни предмети. Негативна енергия ли събират, не знам, но ми е по-добре без тях. Мале само като се сетя като бях малка и чистихме мазата какво чудо беше... настръхвам. И след една година - същата работа. Имам чувството, че тия вещи се размножават в тъмното, честно...

Всяка пролет след като изчистя основно и пренаредя тук - там, се събират цели чували с боклуци. Дрехи, които не съм обличала 2 години е ясно, че никога няма да опра до тях. Даже забравям, че ги имам. Стари списания, учебници, дискове... в интернет вече има за всичко.

Миналото лято се захванах да наснимам доста неща и да ги кача в ОЛХ. Ами събрах 500 лв от продажби. Дрехи с етикети, обувки само пробвани, стари лаптоп, телефон, колело, неизползвани бижута, одеяла, мебели... Усещането хем да се отървеш от нещо излишно, хем да вземеш някой лев и най вече да видиш радостта в очите на купувачите,  като взимат за тях съкровища на символични цени... е близко до блаженство.

От както живея сама съм се обзавела с абсолютния минимум вещи, чувствам се щастлива и необременена, не си купувам нищо излишно. Опитвам се да избягвам импулсивни покупки. Единствено имам една колекция с магнити, от която хладилникът буквално не се вижда. Знам, че мога да живея и без тях, ама... само те са ми изключение. На едното магнитче пише: За да придобиеш знание, всеки ден прибавяй по нещо. За да придобиеш мъдрост, всеки ден изхвърляй по нещо. — Лао Дзъ

Аз май трябва да наснимам колелата, че много станаха.

Моето седя 2 години в коридора, накрая си взех кола и просто никога повече няма да го карам. Спортувам си вкъщи върху постелка за фитнес упражнения за 15 лв от Декатлон. А вместо гири използвам шишета, пълни с пясък.

Нашите да 4 или 5 и нито едно не е мое. Аз не карам. Ако на някой му трябва детско, мога да му дам.

хаха аз да не снимам нашите тук ... но ги ползваме. само детските умаляват и ги подарявам наред. неам нерви да продавам стари неща.

За детските дрехи. Моето дете съм го отгледала с доста подарени от роднини и приятелки дрехи. Купувах основно обувки. Горе-долу до 12 години, после порасна много на височина и започнах да купувам, че наличните близки и приятелки са с по-дребни деца.
Останалите от нея дрехи ги пращах на братовчедки и така се ползваха максимално.

И аз съм привърженик на минимализма, не понасям претрупани жилища. Обаче си мисля, че май започва да позатихва тази тенденция вече.
Редовно изхвърлям, давам дрехи, местихме се 1 път и тогава се разделихме с доста неща.
Децата не са претрупани с играчки, имаме най-необходимото като обзавеждане и посуда.

Живеем с мъжа ми и бебето в изключително малко жилище, но към момента ни е добре! В 35кв метра които обитаваме съм наложила минимализъм нямаме нищо излишно, дори и с всички бебешки принадлежности и малкото място за съхранение с което разполагам, отново дома ни е подреден и няма нищо на показ.
Така на нас ни е уютно, и ако има 10неща подредени на плота/ изкарани или натрупани Някъде- мен ме хваща пощурезия да ги прибера, а мъжа ми идва и ми казва "измисли някъде да ги сложим"

Определено не си падам по минимализма. Не мога да живея с една чиния, една чаша, един чифт маратонки, една чанта и тнт., което всъщност е истинският минимализъм. Най-добре се чувствам, когато имам достатъчно вещи, за да ми е комфортно, но всичко да си има място и домът ми да не претрупан. Разбира се не съм привърженик на колекционирането на боклуци и изхвърлям редовно стари вещи, но не е това смисълът на минимализма.

Още малко ще изкараш, че минимализмът е да легнеш и да умреш, за да не харчиш ресурси. Еми не е така. Въпросът е наистина да не купуваш неща, които не ти трябват. Само че хората купуват страшно много такива, за да си задоволят някакви психологически потребности, а не защото имат реална нужда от конкретните предмети.

Наскоро четох, че 800 млн европейци и американци, консумират 3 пъти повече ресурси от 6.5 млрд от останалото население. Така че  колкото и да се ограничавате, има кой да компенсира

Точно заради това модата на анти-консуматорството се появява именно сред европейците и американците.