Срамът ни наказва със самота и гняв
Трудно е да откриеш любовта, ако се смяташ за жалък неудачник
Анна-Мария Пеева
Тялото ни не познава срама и вината. Това са понятия, които служат на обществото да ни контролира. Срамът е чувството, че си неадекватен, недостатъчно добър и сбъркал в действията си. Той е вътрешният ни инквизитор, вампирът на собственото ни сърце, чиято единствена цел е да се чувстваме страхливи, глупави, необичани, нищо неструващи и лоши. Когато се срамуваме, ние навеждаме глава, провесваме нос и притваряме очи. Ако имаше начин, бихме нахлупили и шапка невидимка.
Чувството за срам е плод на сериозни възпитателни усилия. Няма човек, който в детството си да не е чувал "Не те е срам!" и "Караш ме да се срамувам!".
В пубертета също не сме били щадени - другите с реакциите и отношението си са ни карали да се срамуваме от някои неща, присъщи само на нас, от плача ни, гледат ни с пренебрежение, ако не сме успешни и популярни сред връстниците си, ако не сме физически привлекателни, ако не сме обект на желание на противоположния пол. "Учим" се да се срамуваме, ако сме бедни и се обличаме вехтичко или скромно, ако сме дебели или прекалено слаби, ако не можем да се изразяваме добре или имаме ниски оценки, малко приятели и т. н.
Всеки от нас е принуждаван да се срамува от своите нужди за близост и сигурност. Това се е случвало винаги когато важна връзка е прекъсната чрез отхвърляне, насилие, пренебрегване, развод, задушаващо покровителство или контрол. Понякога срамът е свързан с телата ни - определени части от тялото си наричаме "срамни", а друг път не понасяме цели парцели от него, защото не отговарят на побеждаващите модели за красота, налагани от медиите. В други случаи срамът е свързан с нашата липса на компетентност, с целите ни в живота. Или с чувствата ни. Засипваме децата с инструкции като "Не плачи!", "Не се чувствай така!", "Престани да подсмърчаш или ще те напердаша!". Ето защо не е чудно, че те започват да се срамуват от плача, гнева, страха, самоизтъкването и дори понякога от радостта си. И така като възрастни те се срамуват от всичко, което представляват, от себе си като цяло, защото посланието, с което са отраснали, е "Аз съм едно нищо!". Срамът е мощна и разрушителна сила.
Две са защитите, които използваме срещу самоатакуващия срам - непрестанно нападаме другите или застиваме в позата на високомерния. Хапем другите, като ставаме критични, язвителни, саркастични, оскърбителни. Това са все начини да възстановим нараненото си его и да предпазим слабите си и уязвими места от излагане на показ. Срамът е вид страх пред дадено събитие или хора, които предизвикват неприятни вътрешни физиологически и психически изживявания и промени. Срамът се корени в детството ни. Когато родителите, по-специално майките, поради различни причини не успяват да се грижат за децата - да показват с думи и дела, че безусловно ги обичат, да задоволяват навреме техните нужди, да ги обучат, да ги поощрят, а не да ги наказват, да им създадат усещането за сигурност и спокойствие, всичко това създава благоприятна среда за покълването на срама. Липсата на гореизброените неща води детето до изводите, че не е обичано, че не е добро, че не разбира, че не върши нищо полезно, че пречи на родителите си. Това по-нататък в живота кара вътрешното ни дете да се обажда в съзнанието и отново да ни поставя пред същите условия и събития, когато не сме се чувствали обичани и добри. Все пак утехата е, че става въпрос за психическа травма, а тя с помощта на разбиране и признаване на проблема, лична работа и веща намеса на специалист може да бъде преборена. Съдбата ни е в нашите ръце!
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-05-26&article=147599
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Много ми хареса статията, затова искам да я споделя с вас.
Не съм от критикуващите майки все още, и се надявам да не стана такава / надеждата умира последна, нали /
От какво се срамувахте в детството
Чисто любопитство