КГБ = Клуб на Готините Баби - 189.

Енихан баба

Енихан баба или Йени хан баба (тур. Yeni Khan Baba) – „Новия господар баща“ е легендарен турски герой, чието съществуване не е установено исторически.

Според местните предания на мюсюлманите в Родопите той е алиански светец ислямски проповедник и лечител носил вода в кърпа от Бяло море живял в региона. В популярния роман на Антон Дончев - „Време разделно“, Евихан баба е представен като османски военен началник, отговорен за насилствената ислямизация в Родопите в 17 век и унищожаването на християнските храмове. Николай Хайтов също разказва историята, в която завоевателя Eнихан в 1371 – 1373 започва завладяването на Родопите и унищожаването на християнски храмове и манастири. Енихан, както и също така митичните, по-малки негови братя Саръ баба, на който в 2002 г. на пътя Момчиловци-Кутела недалеч от село Момчиловци е издигнато теке, и третият чието име не се споменава но се вярва, че е погребан в Хасково, според възрожденския мит са убити и тримата от оказващите ожесточен отпор родопски българи.

Съвременни български "учени" се опитват да изопачат историята и едва ли не да представят Енихан Баба като положителен герой и да отрекат мрачната роля, която той е изиграл в българската история - на касапин и масов убиец, изклал над 100 000 българи при завладяване на Родопите.

Съдържание [скриване]
1   Легенди и истории
2   Съвременни рефлексии
3   Вижте също
4   Външни препратки
5   Източници
Легенди и истории[редактиране | редактиране на кода]
Според една легендарна версия Енихан, Саръ (Жълтия) и третия им брат изклали 100 000 българи, а други 100 000 потурчили, затова тримата били обезглавени ритуално на върха на планината от Момчил войвода и защитаващите я българи и главите им са търкулнати към дерето. Труповете станали, затичали се след главите си и ги взели подмишница. После избягали и спряли на местата, където били погребани.
Cпоред други източници[1][2][3][4][5] Енихан баба предвождал две турски армии заедно с подчинения си Саръ баба. През 1371 – 1373 г. те нахлуват откъм Жълтуша Ардинско и от връх Момчил до връх Преспа се завързват тежки боеве. Предводители на българите защитаващи планината били Стоян войвода, Чило войвода и Вълчо войвода. Енихан разрушил двете тамошни църкви и унищожил с. Иноглово (голямо средновековно селище от 500 – 600 къщи до връх Преспа, от разселени от него българи вероятно са основавани селата Петково и Славейно) и унищожил прочутата Кръстата гора в Средните Родопи, вторият брат – Саръ (Жълтия) сринал и манастира на дн. Хайдушки поляни, расипал Каракулас и Чил тепе, а третия опожарил манастира при връх Сакарка и крепостта Подвис (Смолян). Първото голямо и много кърваво сражение ставнало в местността Бъхтярица (побоище), много от убитите в него родопчани българи от Чепеларе и Рупчоса били погребани по северните склонове на връх Момчил. Следващото голямо сражение станало при село Иноглово под връх Преспа. Турците посекли жени, деца и старци, разрушили двете църкви и сринали цялото село Иноглово, но един от жителите му – Ангел, се преоблякъл като турчин, влязъл в шатрата на Енихан баба и го заклал с овчарския си нож в лагера му недалеч от вр. Преспа, турците погребват предводителя си на вр. Момчил. Храбрия Ангел бил догонен от турците и го съсекли на Ангелова каба (в подножието на връх Момчил). Завзети и разорени били Каракулас и Чил тепе (Преспа), отбранявано от Вълчо войвода и Чило войвода, който загинал в битката тами въхът дълго време носил неговото име. Саръ баба разрушил манастира на дн. Хайдушки поляни и настъпил към дн. Момина вода. Там, край извора, влязъл в кръвопролитно сражение с родопчаните водени от Стоян войвода. След ръкопашен бой Стоян бил пленен, подложен на мъчения и също убит, а годеницата му Руса девойка поругана и заклана в местността наречена заради това Момина вода. Това описва народната песен за него и девойката му:
„С нож ѝ сърцето пореха
и си Росица питаха...“
„Турце Стояна мъчеха
три дни и три нощуве,
очи му със сабя галбеха“
След това Саръ баба настъпил към Подвис крепостта на Момчил войвода. Около върха Сарпборун се разразило поредното сражение между българите и турците. Името на съседния на Сарпборун Калъчборун напомня за кървавата битка в което участвували и български подкрепления от Дряново, Джурково и Стифуре. На хребета над дн. село Момчиловци един снажен българин се сразил със Саръ и с един замах му отсякъл главата, тя се търкулнала „рипкала и рукала“ по ливадата. Главата на Саръ баба погребали в местността Тюрбето, между Кутела и Кършила при дн. с. Момчиловци. Когато я пускали в гроба, тя плодължвала да скача и крещи, толкова бил бесен обезглавеният предводител, на чието име е наречен върхът, където го намерила смъртта. Третият брат нападнал крепостта Подвис (Смолян) и опожарил бил манастира на връх Сакарка, но и той бил посечен от българите, седловината между Имаретдере и Момина вода се нарича и досега Юруцкото (турцкото) гробе. Битките за Родопа продължили 40 години.
Други легенди твърдят, че бил историческа личност от Хв. разпространил още тогава исляма в Родопите или го отъждествяват с митичния Саръ Салтък или дори, колкото и да е екзотично, че всъщност това е Момчил войвода.

Съвременни рефлексии[редактиране | редактиране на кода]
След като в 2003 г. лидерът на ДПС Ахмед Доган лично обещава[6] на местните жители да се изгради теке на Енихан (тур. Новия господар) в началото на юни 2005 г. държавната земя на самия връх Момчил е продадена на ислямското настоятелство от с. Давидково за 6 600 лева с разпореждане на земеделския министър Нихат Кабил от ДПС и тогавашния областен управител на Смолян Димитър Палагачев от НДСВ. Bеднага е извършен стоманобетонен строеж и, въпрек и, че е констатирано незаконно строителство[7][8] е завършено изграждането на теке на Енихан баба на връх Момчил върху тракийско светилище на върха в Родопите, където се митологизира, че е неговият гроб, но и гроба на защитника на българите от турското нашествие Момчил войвода. Според кмета на с. Давидково Севда Чолакова местността е описана от Херодот като светилище на бог Дионис[9]. В текето каменният каркофаг със стъклен похлупак е празен, до него има голяма каса с надпис „пара“ на български и турски. Има съмнения, че заради непроходимия планински терен при строежа са ползвани армейски верижни машини. С държавни средства за 8 300 000 лв [10][11] е прокаран добър асфалтов път. Хижа „Свобода“ на Българския туристически съюз в подножието на върха е дадена във владение на кметство Давидково, за поклонниците са построени каменна алея с 604 стъпала, 7 беседки и ритуална чешма около която се оставят с наричане парцалчетата окачени там. За разлика от тюрбето на другия брат – Саръ баба построено недалеч от тук в 2002 г., което не влиза в конфликт с други паметници, това на въпросния Енихан предизвиква много бурнни обществени реакции и спорове, стават протести на патриотични и християнски организации, районният и зам.областният мюфтия на Смолян ясно заявява, че няма място в Родопите за това тюрбе[12]. Конфликтът не е стихнал и днес. [13]

Незаконното построяване на гробницата, както и това, че не е разрушена като всяка друга незаконна сграда са характерен пример за незачитането на българските закони от партийните функционери на ДПС. Построяването на такава гробница, по своята наглост би било сравнимо единствено с издигането на паметник на Хитлер в центъра на Йерусалим или Тел Авив.