Публикувана: 30 май 2018, 14:48 ч.
Последно мнение: 6 юни 2018, 23:41 ч.

Май ме е страх да се изнеса

9 735
73
1

# 30 31 май 2018, 13:57 ч.

Мнения: 192

Здравей! И аз бях на твоето място миналата година и съм на твоята възраст. Притеснявах се от нещата, които изреди. Обаче в момента не се съжалявам. Относно домакинската работа ние се разбрахме аз да чистя, просто защото имам по-големи изисквания относно чистотата, а приятелят ми да готви, защото му е страст. Често поръчваме и готови храни или той помага за домакинската работа, когато съм по-заета. Всичко е до това да си паснете, за да няма търкания в последствие. Относно това "твое място" и аз понякога обичам да оставам напълно сама и се възползвам от моментите, в които той е навън с приятели и някой от нас двамата е извън града. Успех Simple Smile

# 31 31 май 2018, 13:58 ч.

Мнения: 12 923

Цитат на: OutOfNowhere в ср, 30 май 2018, 14:48

Здравейте.

Само на 23 съм и ме е страх и изведнъж от идеята да си играя на домакиня. Не съм такава. Аз работя, имам интереси и нужда от пространство. Да готвя и чистя не ми е хоби, доста е далече даже. Имате ли пространство, когато живеете с друг?

Аз лично навремето, като се събрахме с ММ - аз бях тогава на 21, след 3 години връзка - се чувствах много доволна и щастлива. Обаче не съм била никога преди това самостоятелна и не съм и желала такова нещо.

За теб направо се чудя, защо си го причиняваш. Ми не се събирайте, имайте си отделни жилища. За какво ти е! Щом толкова тъгуваш по своето си кътче, ще си нервна, ще се чувстваш прецакана и може да си прецакаш отношенията с любимия.

# 32 31 май 2018, 14:26 ч.

Мнения: X

Цитат на: Herz в чт, 31 май 2018, 09:31

Цитат на: the wishmaster в ср, 30 май 2018, 17:39

Разбира се, че не звучи така. Звучи като човек, който изпитва страх от промяната. Нормално.

От коя промяна? От тази, в чието обсъждане е участвала половин година ли (по думи на авторката)? Що не каза "Не съм готова за промяна, харесвам си жилището и се чувствам перфектно в него сама". Страх?! Сама си го причинява, ако въобще това е подходящата дума. Не е малка, трябва да знае какво иска и най-вече да се научи да го казва. Тук кой с какво може да й помогне?

Да, точно от тази промяна. Това, че я е обсъждала и приела с разума си, не елиминира задължително ирационалните страхове. С какво можем да ѝ помогнем? С добра дума, например. И със споделянето на сходен опит, който да ѝ даде кураж.

# 33 31 май 2018, 14:44 ч.

Мнения: 4 270

Цитат на: the wishmaster в чт, 31 май 2018, 14:26

С какво можем да ѝ помогнем? С добра дума, например. И със споделянето на сходен опит, който да ѝ даде кураж.

Не съм против емпатията и даването на кураж например.
Бих я разбрала, ако вече е заживяла с приятеля си и не се чувства ОК и търси сходния опит, за да е наясно какво не е наред. В момента е сърби, боли, драго ми е. Тя е обсъждала шест месеца съвместното съжителство и най-важното - съгласила се е на това, в резултат на което е нает апартамент. Сега пак тя започва да се страхува и да не й се напуска квартирата. Чакай малко, защо не ги мислиш тези неща преди да поемаш ангажименти? На 23 години не е нормално да си толкова неориентиран.

# 34 31 май 2018, 15:13 ч.

Мнения: 6 982

Отговарям директно на първия пост.
Аз се изнесох на 22, в началото и аз се чувствах малко шеметна и стресната, но до 2-3 дни минава. От една страна ще си направите новото готинко като за вас си, което е приятна тръпка, от друга ще откриеш много плюсове в това да сте заедно, а личното пространсто си е лично пространство - дори, когато сте в един дом не е задължително да сте като марки 24/7. Ето днес аз си чета форума и се излежавам след спортуване. Той в съседната стая работи на компютъра. Въобще не си пречим.

Що се отнася до домакинството, изобщо няма какво да го мислиш дори. Аз изобщо не съм се презорила. Grinning

Още си скалъпваме по нещо, готвя, когато на мен ми е мерак, никой не седи да ми мрънка кое кога е подредено и прочие. Нужда от някакъв голям стриктен ред има, когато има деца. Преди тях разлика голяма няма.

Разбирам, че си харесваш апартамента, но все пак това е просто жилище дори да си си го направила дом. По същия начин новото ще си го превърнеш в дом и ще трупаш спомени там. Аз поначало съм против прекаленото привързване към материални вещи.

# 35 31 май 2018, 15:15 ч.

Мнения: X

Предполагам, че става въпрос по-скоро за ирационален страх. Може би защото съдя от себе си. Преди всяко заминаване където и да е съм адски негативно настроена, изобщо не ми се заминава, а от момента в който пристигна си изкарвам страхотно. После си чета сама на себе си лекции "Видя ли, Уишмастърова, видя ли? Ай, другия път спри простотиите!" И на другия път, пак същото. Laughing

# 36 31 май 2018, 15:22 ч.

Мнения: 14 654

Цитат на: Google76 в чт, 31 май 2018, 15:13

Нужда от някакъв голям стриктен ред има, когато има деца. Преди тях разлика голяма няма.

Не знам кой ви плаши, че като дойдат децата, всичко се обръща наопаки и трябва стриктен ред. Стриктен ред, как само звучи Joy

Както е преди децата, така е и след, нищо в бита не се променя, освен че вдигаш нависоко нещата, които не искаш да бъдат изядени, при това само за известно време.

# 37 31 май 2018, 15:24 ч.

Мнения: X

Хм, за нещата които не бива да се изяждат, само ще кажа, че в период на никнене на зъби малкото отхапа парче от тениската директно от гърба на голямото. Ама по-добре да си трая, че авторката съвсем ще се изплаши. Mr. Green

# 38 31 май 2018, 15:24 ч.

Мнения: 6 982

Цитат на: Янeчeк в чт, 31 май 2018, 15:22

Цитат на: Google76 в чт, 31 май 2018, 15:13

Нужда от някакъв голям стриктен ред има, когато има деца. Преди тях разлика голяма няма.

Форума.

Съвсем сериозно. Чета Сирената и започвам да се питам наистина ли ми трябват 2. Grinning

# 39 31 май 2018, 15:54 ч.

Мнения: 5 134

Страх те е от промяната, а съзнанието се фиксира върху една конкретна и сравнително емоционално безопасна част от нея: апартамента. Който все пак не е жив човек, чиито емоции и ежедневие са намесени в процеса, за разлика от твоите и тези на приятеля ти. Нормално е, изживей си мъката, под каквото и форма да се материализира, но не се вкопчвай само в нея. Отдай се на малко рев след като си представяш как затваряш вратата, а после осъзнато си представи нещо друго, някаква хубава случка, минала или бъдеща.

В деня на подписването на брака ми, едно от най-добрите и хубави решения в живота ми (обмислено, желано и т.н.) се събудих почти в паника и изпитвах цяла сутрин клишираните "студени крака." По-ненормално всъщност е обратното, така че дишай спокойно и се радвай на младостта.

В мрънкотеща майка или домакиня не може да те превърне никой, освен ти самата, така че спокойно.

# 40 31 май 2018, 15:56 ч.

Мнения: 1 756

Гугъл, не я слушай и не я чети, че е токсична Joy

Колко деца ще си нареждам, само да съм здрава Simple Smile

Та в тая връзка на 23 не съм си представяла сериозни връзки и живеене с някой, може би и защото не съм имала. НО от друга страна с мъжа ми съжаляваме само за едно - защо не сме се срещнали 5 години по-рано Simple Smile

Срещнахме се на 29, така чееее скачай смело напред. Ако нещо не ти допада, ставаш и си заминаваш. Това е най-кофти стечение на обстоятелства, което може да ти се случи. А най-хубавото тепърва предстои Hug

# 41 31 май 2018, 15:59 ч.

Мнения: 5 134

Цитат на: Google76 в чт, 31 май 2018, 15:24

наистина ли ми трябват 2. Grinning

Като цяло, не ти трябват, но могат да бъдат много забавни. Не че все още ги имам Simple Smile

Ако се справяш с 1 без да мрънкаш нон стоп, ще се справиш и с 2.

# 42 31 май 2018, 16:24 ч.

Мнения: 11 241

Хм, ми потребителката е с по-лабилна психика, панически атаки, медикаментозна терапия, нормално е да реагира така на голяма житейска промяна Simple Smile

Иначе страх от обвързване и от неизвестното е най-нормалното нещо, ако ги нямаш, по-вероятно е да си пълен психопат.

# 43 31 май 2018, 16:28 ч.

Мнения: 5 134

Цитат на: Параход в чт, 31 май 2018, 16:24

Това не ми беше известно, но обяснява нещата като например фиксация върху разни визуализации на затваряне на врата и т.н.: мозъкът си търси сам нещо, с което да се наранява, защото това е комфортната зона.
Още повече подсилва съвета ми да приложи малко практики за успокоение и приемане на собствената същност и на нещата такива, каквито са.

# 44 31 май 2018, 16:33 ч.

Мнения: X

Има обаче и едно нещо, което не бива да се пренебрегва. Ако това да не си напуснеш хубавата квартира е по-силно от желанието да си с любимия човек, значи може би не е зле да се замислиш колко искаш да си с него. За мен поне, ако си привързан и обичаш един човек, повече ще се радваш и вълнуваш за съвместния ви живот, отколкото да се тюхкаш за квартирата си. То и при положение, че както тя описва - почти не остават да си спят сами в отделните квартири, вече даже би трябвало да е свикнала с тази мисъл. Единствено мога да се съглася за липсата на уединение, когато живееш с друг човек.

Препоръчани теми

Кога заживяхте самостоятелно от родители

Семейството или родителите?

Гримьор в София?

Пазаруване от Асос - тема 60

Причина:

Причина: