Публикувана: 7 юни 2018, 03:07 ч.
Последно мнение: 30 юли 2018, 08:20 ч.

Ако страдате от тежка депресия през бременността...

10 087
80
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво е хомофобията, която се споменава в разговора?
Какви са алтернативните лечения за депресия по време на бременност?
Как мога да управлявам депресията по време на бременност?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво е хомофобията, която се споменава в разговора?
  
  Хомофобията е негативно отношение, страх или омраза към хомос*ксуалните хора. Това може да се изрази чрез дискриминация, неприязън или насилие спрямо тях.
- Какви са алтернативните лечения за депресия по време на бременност?
  
  Освен антидепресантите, психотерапията е важен метод за лечение на депресия по време на бременност. Това може да включва консултации с психотерапевт, психоанализа и групова терапия. Важно е да се потърси помощ от специалисти, които могат да предложат индивидуален подход към лечението.
- Как мога да управлявам депресията по време на бременност?
  
  Управлението на депресия по време на бременност изисква персонализиран подход. Освен лекарства, терапията, включително консултации с психотерапевт и психоанализа, може да бъде полезна. Важно е да потърсите помощ от специалисти, които могат да предложат подходящо лечение за вашето състояние.
- Какви са потенциалните рискове за бебето при приемане на антидепресанти по време на бременност?
- Какви могат да бъдат потенциалните последици от бременността по време на тежка депресия и продължаване на бременността по време на тежка депресия?

# 45 8 юни 2018, 15:21 ч.

Мнения: 18 944

Къде е корена на всичко това?

Аз също изживях голям шок, като видях двете чертички, най-вече заради високия риск от аномалии при моята възраст. Но бързо ми мина...

# 46 8 юни 2018, 15:31 ч.

Мнения: 68

Виж предния ми пост - там съм обяснила как се случи. Или може- би не съм била истински подготвена.
И все си мисля, че няма да е честно към сегашните ми деца да има още едно. Синът ми казва, като го опитах иска ли по- малък брат/ сестра, че ще станат много деца и че не иска.
Ох, по- рано се разтреперваха много при мисълта за аборт, сега пък при мисълта да го запазя. Побъркваме се от мисли, а трябва да вземем решение. ММ ме подкрепя и в двете ситуации, но той не знае как ще реагирам на сборта, нито аз мога да си контролирам психиката, а в същото време и двамата сме убедени, че няма да мога да изкарам бременността без хапчета, а тази мисъл от потенциални рискове( които не са за пренебрегване) ме по ръкав допълнително.
Поне ММ да беше по- решителен и да можеше да вземе окончателното решение. Защото и аз в това състояние да не виждам светлината, също не мога да взема адекватно решение.

# 47 8 юни 2018, 15:35 ч.

Мнения: 18 944

Не е възможно да си се шашнала толкова само от идеята за близнаци - все пак бебето е едно в крайна сметка, нали?

Никога не бих се допитвала до деца искат ли или не брат или сестра. Акълът им е детски - как могат те да взимат решения?? Нали аз и бащата ще го гледаме после. Това какво искали децата хич не го мисли. Ако има бебе, ще му се радват и ще се смеят по цял ден с него.

# 48 8 юни 2018, 16:11 ч.

Мнения: 68

Бианка, явно се е провокирала депресията ми. Там ми е слабото място и един голям стрес може да я отключи. После мислите за:
Че вече съм на възраст 44-45 години за бебе; че хората ще се смеят с нас - да имаме 4 деца и от един и същ брак, че това е безумно и няма нормално обяснение това решение. И да си призная - и мен да ме питаш защо се решихме на 4 то дете и аз не мога да ти отговоря. Това може- би значи, че явно много не сме го искали ( сега така преосмислям нещата , ръководена от депресията)
Наличните му деца ще трябва да се съобразяват с бебето, вече не сме свободни да ги водим на места за по- големи деца, а ще трябва да се съобразяват и с малкото. Финансите ще бъдат вече разделени на 4 и ми е жал, че това ще ощети наличните ми деца. Не че няма да се справим, но едното ще си е за сметка на другите.
И най- вече срамът на тия години да имам новородено и присмехът на обществото.

# 49 8 юни 2018, 16:15 ч.

Мнения: 18 944

Никакъв срам нямам аз, бутам си количката редом с 20 годишните и ми е екстра Simple Smile

Но мен общественото мнение слабо ме интересува.

За осигуряването на децата ще направя каквото е по силите ми. Искам да съм най-вече здрава и да мога да помагам. Аз се справям, без никой роднина да ми е осигурил нищо. Значи и това не е края на света.

# 50 8 юни 2018, 16:46 ч.

Мнения: 1 107

Аз също съм на 40+ с бебе, никога не ми е минавало на ум, че това може да е повод за обществено обсъждане. Нито са ми в къщата, нито в главата, че да дават мнение разни хора.

И в депресия съм била и лекарства съм взимала. Две години. И се оправих като теглих една майна на лекарствата. Но аз съм на мнението, че никаква химия не може да ми помогне повече, отколкото собствените ми сили и семейни стимули. Оправих е силно казано, щото после се оправях още толкова, но все пак мина.

Не знам, не те ли подкрепя, че имаш близки наоколо, споделеност, дом, мъж, деца. Все пак това са темелите.

Говорих с една приятелка, да видим, дали ще може да измисли подходящ психотерапевт дистанционно.

# 51 8 юни 2018, 17:11 ч.

Мнения: 68

За първо и дълго чакано дете на тая възраст е Ок, но при мен ситуацията е различна и някак си не се връзват логични причини за 4 то дете на тая възраст. То си искахме 4-то, ама поне да бяхме с 7-8 години по- млади все пак. Не че не си го мислех преди това, но сега са ми само черни и негативни мисли в главата и дали ще се справим. Дано ми се поразсеях облаците и тогава ще имам оптимизъм, но в момента съм на дъното.
Трябва ми читав психотерапевт, която се занимава с бреме и с по- тежки депресии.
Дано се намери. Благодаря!

# 52 8 юни 2018, 17:29 ч.

Мнения: 1 107

Не ми е първо дете, съвсем осъзнат ми е изборът. От същия мъж ми е даже. Винаги съм си представяла, че децата ми ще са с голяма разлика и така и го направихме. После разбрах, че някой си мислят, че сме се били отказали, във време, в което даже не сме се пробвали. Хора разни, хипотези много.

Ако мислиш за възрастта като за бреме, защо мислиш, че толкова известни, а и не толкова, особено мъже, имат деца на далеч по-преклонна възраст? Все пак не съм чула някой да живее над 100 години. Децата им какво правят с тези бабички и дядовци? Няма дете, което да се срамува от възрастта на родителите си, а ако има е временно. Любов е думата. Любов.

Осъзнавам, че се опитвам да те убеждавам разумно, което не мисля, че е от полза. Дано се наредят нещата по най-добрия начин за всички вас.

# 53 8 юни 2018, 17:36 ч.

Мнения: 68

Всяко нещо , казано тук, ми е полезно , защото в момента не мога да видя ясно нещата. И е хубаво да се погледнат нешата и от страната на здравия разум.
Това се получава от дискусии.
Съжалявам, че в момента съм черногледа, но и тива ще се оправи, само дето не ми се иска да вземам лекарства , когато съм бременна. ММ някак си не вярва без лекарства да мога да се надигна, а само с психотерапии.

# 54 9 юни 2018, 00:01 ч.

Мнения: 2 173

Аз виждам общо между вас жените в депресия и това ме изкарва извън нерви. Не можело така, не можело иначе, а и онака не ставало. Някакви размишления и оправдания, оправдания, оправдания. Идва един момент, в който започвам да се чудя наистина ли искате проблема да се разреши или вниманието на околните е наркотик? Аз мисля, че най-важният съвет е даден. Виж се със специалист. Ако няма да пиеш хапчета и няма да издържиш до края, махни го и започни да се лекуваш. Знам, че това което казвам звучи жестоко и грубо, но нещата са такива. Ако няма да го махаш, стягай се и намери сили да не мислиш глупости, всичко е в главата ти.

# 55 9 юни 2018, 02:05 ч.

Мнения: 68

Яна, ти сама го казваш, че има нещо общо между нас , жените, в депресия. И точно това общото е един от признаците на депресия. Ние го осъзнаваме, но това си е болест и това са нашите мисли - объркани. Ако сме добре, няма да мислим така, но не сме. Зная, натоварващо е за околните , но и ние търсим сламката, за да се измъкнем, защото това, което изпитване е агония. И сме достатъчно болни, за да търсим като наркотник вниманието на околните. Просто търсим спасение, светлинката, която вие, здарвите имате в живота си, а ние , болните, не я виждаме заради състоянието си. Не се оправдавам, това е много тежко емоционално състояние. Само тези, които са го изживели, могат да го разберат.

# 56 9 юни 2018, 10:01 ч.

Мнения: 2 173

Може би е и въпрос на характер. Аз имах паник атаки преди време, майка ми си отиде, не осъзнавах какво става, но мислех, че съм болна, че имам проблем със сърцето и ще умра. После осъзнах, че тези страхове и усещания се появяват само нощем и то когато съм сама. Усетих се, че може би е на нервна почва, а до тогава не бях чувала нито за паник атаки, нито за натрапчиви мисли. Прочетох, споделих с тоя оня и в момента,в който разбрах, че нямам физически проблем, а чисто психически се нервирах, амбицирах се и започнах да посрещам паник атаките със спокойствие. Аз си знаех, че няма да умра, че не ми спира сърцето и просто трябва да се отпусна, да тегля една майна и да чакам да отмине, защото се научих, че винаги отминава. Оправих се. А, с бременността с първото ми дете всичко това изчезна изобщо. След това изгубих второто си дете (мисед аборт), излишно е да обяснявам какво съм чувствала и страховете, които нося в себе си сега с третото, да не изгубя и него. Научи се да вярваш, че всичко ще бъде наред. Самовнушението е велика сила. Специалистът ще ти помогне да намериш правилния път, но 90% си ти! Стягай се!

ПП: да допълня, ти нямаш непреодолим физически проблем. Има болни майки, обречени, които се борят със зъби и нокти да останат колкото може повече време с децата си или избират да дадат живот на тях за сметка на себе си. Има решение и то е в теб. Когато направиш всичко, което ти е по силите и не се получи, тогава се върни тук и пак напиши, че няма изход!

# 57 9 юни 2018, 10:19 ч.

Мнения: 2 241

Щом си склонна към такива тежки депресивни състояния, мисля че един аборт би те съсипал в дългосрочен план. Решението ти няма да е рационално и шансът проблемът ти да се задълбочи след това е голям.
Когато сте правили инвитрото и ти и мъжът ти сте били "с всичкия си" и това не е било емоционално решение. Все пак инвитро процедурата не се прави от днес за утре.
Мисля, че приемът на медикаменти е най-адекватното, което можеш да направиш към настоящия момент.

# 58 9 юни 2018, 10:47 ч.

Мнения: 18 944

Лекарите да кажат обаче доколко са безопасни тези медикаменти.

Абортът можело да я съсипе - а раждането на увредено не дай Боже дете???

# 59 9 юни 2018, 11:15 ч.

Мнения: 39 658

Устанивих с първата, че имам доста кофти тромбофилия, която ми струваше бебе, родено 32 седмица и моя живот на косъм. Ако се случи втора бременост просто ще махна плода. Наясно съм. искам друго бебе, ама като не може, значи не може. Точка.

Препоръчани теми

Паник атаки и Клонарекс по време на бременност

Искам бебе 2021

Психично разстройство с частично появяващи се паник атаки

Сепарационно тревожно разстройство на дете на 5 г

Причина:

Причина: