КЛАСИЧЕСКА ХОМЕОПАТИЯ - споделяне на опит и знания - 38-а тема

Здравейте. Може ли имената на лекарката, от която сте доволна?
Вие сте от Пловдив или не съм разбрала?
Аз съм от Казанлък и тук нямаме избор, за съжаление. Доволна съм от нашата педиатърка, но тя лекува с Боарон, не е класически хомеопат, но успява да излекува децата ми без антибиотици.
За Стара Загора също съм се интересувала за класически хомеопат,но и там няма. Противоречи ви са много мненията.

natali8818, не, не съм от Пловдив. От Русе съм. От Пловдив е докторката, която посещамахме до 2013 г. Хомеопата, при който лекувах децата си не беше доктор.
Поинтересувайте се! Знам, че в Пловдив има класически хомеопати. Д-р Ваня Косева, която пишеше тук помня, че също ходеше в Пловдив.
unabella, прекъснах връзката с хомеопата ни може би и защото по същото време тя замина за чужбина и дори не знам дали продължава да практикува още хомеопатия. Имам намерения да и се обадя във връзка с мой здравословен кожен проблем, но съм много търпелива и ха днес, ха утре... и така вече почти година

Имам въпрос към хомеопатите в групата. Може ли чрез хомеопатия да се променят наследствени черти на характера? От четиригодишна помъкнах дъщеря ми по психолози. Един от основните проблеми е послъгването и това беше причината въобще да започнем работа с психолог. Сега е на десет години. С прекъсвания през ваканциите, през последните пет години редовно работеше с психолог (не един и същ). Продължава да лъже. В семейната среда никой не лъже. Баща й е патологичен лъжец, но може да се каже, че не участва във възпитанието на детето. Дъщеря ми лъже толкова убедително, че бихте й повярвали, дори аз понякога се връзвам на лъжите й.

От кога на децата с богата фантазия, се казва лъжци? Аз бих говорила повече с нея, отколкото да я мъкна по психолози. Без да съм такъв, май детето ви има нужда и си търси внимание

"наследствени черти от характера" за лъженето.  Това е оксиморон. И едва ли подобно схващане е споделено от психолог. Ако ли пък да - явно сте имали работа с некадърник.
Все едно да кажете, че престъпните наклонности се наследяват. Ломброзо.

Stefisisi, не отричам, че си търси внимание. Внимание не й липсва. Понякога си личи, че лъже, но има случаи, в които дори аз й се хващам. Понякога лъжите са брутални и имат последствия. Разправях се с майка на друго дете, а се оказа, че детето е невинно и дъщеря ми е излъгала. Преди година имах разговор с психолога. Дори него успя да излъже за несъществуващи проблеми и хора у нас. Заради лъжите не мога да й вярвам. Прибира се след училище и разказва за нещо случило се. Ако е истина, трябва да я защитя. Ако е лъжа, ще обвиня несправедливо невинни хора.

В голяма част от случаите се препоръчва паралелна терапия - на детето и на родителя, който е най-често с детето (ако става въпрос за разделена двойка). (без значение дали става въпрос за психология или хомеопатия!)

Има лъжи и лъжи. В голямата част от случаите става въпрос за поведение, търсещо внимание, което е автоматична препратка към Forsaken feeling - чувство за изоставеност най-общо казано.  Спрямо най-честите поводи, поради които лъже, също ще се направят съответните психодинамични изводи.

Преди да си вменявате вини, е добре и да се уточни, че от хомеопатична гледна точка дори един запис при раждането или по време на бременността може да доведе до ненаситност за още и още внимание, независимо колко получаваме (ние, децата, няма значение). Въпреки току-що написаното, дори да има такава травма, ако детето получи навременен и достатъчен коригиращ опит - травмите от раждането (емоционални разбира се), ще бъдат донякъде поне смекчени. Не по-малко важно е следното клише: Може да сме един до друг, това не означава, че сме заедно; може да говорим, това НЕ означава, че общуваме пълноценно!

Трябва да се изследва дали детето лъже само вас, или и други хора от семейството, или и в близкото обкръжение. Ако лъже само вас, конфликт има между двете ви и паралелната работа е просто задължителна, ако искате ефект. Добрият психолог ще ви даде съвет какво да промените в отношението и ще ви научи на тънкости в поведението ви към детето, за да му помогнете, тоест механизми за справяне. Дали й липсва внимание, или не - вече писах по-горе. Отдаването на внимание и приемането му от отделната личност са доста субективни неща... Ако мъжът ми го убодат внезапно с игла, само ще погледне мястото на убождане; ако боднат мен, ще ...опищя света Така че не се знае какво се случва в тази детска главица без обстойно събеседване, нито се знае дали вашето внимание към нея е адекватно - тоест детето има емоционална близост с вас. Това също се изследва внимателно и обикновено бързо става ясно на кадърния психолог, хомеопат, терапевт  и т.н.

(В тази посока съм привърженик на Маслоу, че хората се раждат изначално неутрални и така, както за момента поне няма открити гени за агресията и насилието (някой май ви беше споменал Чезаре Ломброзо по-горе, така няма и за лъжата. )

И аз искам да помоля за координати на добър класически хомеопат от Пловдив или региона.

Много неща се наследяват, защо не и престъпните наклонности. Защо не и патологичното лъжене. Аз например съм наследила от баща ми фобията от височини. Наскоро съвсем случайно разбрах, че негов първи братовчед също има такава фобия.

Да, учените ряпа да ядат, най-добре.

Не, придобили сте я. Нормално е едно дете, слушайки и гледайки баща си, да приеме модела. Няма такова нещо като наследствен ТОЧЕН страх. Децата се учат първоначално чрез имитация, подражание, включително несъзнателно приемат и мисловните модели, нагласи и т.н.
Интересна е теорията на Карл Густав Юнг за архетипите в колективното несъзнавано, които определят до голяма степен в общочовешки план нашите нагласи, мисли, вярвания. Има толкова архетипи, колкото са типичните и повтарящи се преживявания в човешката история. Но във вашия случай - едва ли. Страхът от височини, макар и често срещан, не е масов.

Ами не, пак не познахте. Нямах идея за фобията на баща ми. Живеехме в малък град в къща, там няма къде да се качиш на високо. Вече знаех за моят страх, но за този на баща ми рабрах години по-късно при една случка и бях много изненадана.

Та мисълта ми е, че всичко може да се наследи - не само външно, но и вътрешно.

Нали е възможно да се наследи миазъма? И от там някои особености, сред които страхове?

В болшинството случаи, които съм срещала, страховете на родителите са предадени поведенчески на децата, те са им натрапени, и много по-рядко са обусловени миазмично. Съгласна съм, че предиспозициите са част от нашата наследственост. Кое ще експресира, и кое не, обаче, не може точно да се каже, само може да се предполага. Да не говорим, че в много случаи става въпрос за комбинация от гени. Със същия успех можехте да развиете клаустрофобия, или друга фобия (ако е чак фобия, разбира се). По друг начин казано, ако шокиращо събитие е довело при ваш родител до определен страх, това да осъществи миазмичен запис и при вас, но да се манифестира в различен вид страх. По същия начин емоциите на майката по време на бременността и раждането осъществяват записи в детето. Но не е задължително условие да се предадат точно по същия начин на поколението - имала съм случай на преживян силен страх заради куче по време на бременността, детето изпитва ужас от котки, но обожава кучетата... И още доста "странни" (на пръв поглед) релации и комбинации на страховете.Така че чак да е генетично обусловен точен страх аз не смея да твърдя. Открити били гени на страха - добре. Всички имаме страхове, всички носим гени. Само че както писах, не на точен страх - ген на страха от високо, ген на хидрофобията, ген на клаустрофобията и т.н., които да предполагат или доказват, че при родителя и детето ще има точно един и същи страх. Докато науката не го докаже или емпиричния опит на някой изследовател, аз не мога да го повярвам. Идентично е при миазмите - само че в нас съществува повече от един миазъм, макар и в болшинството случаи само един да е активен, други да са подлежащи, латентни и прочие. Всички имаме ракови клетки, голяма част от нас имат близки роднини по пряка линия с онкологични заболявания, но не ги отключват задължително. Така че нека различаваме вроденото от придобитото. Едва ли сте се родили с този страх, той е отключен в последствие. Впрочем интересно ми е има ли вариант да сте падали от високо като бебе или малко дете? И ако наистина баща ви има тази фобия, можем ли със сигурност да твърдим, че никога през живота си не е говорил за нея. Понякога само от 1-2 изпуснати изречения обожествяващото родителите си дете е склонно веднага да "поеме". Страхът от височини е твърде често срещан, за да приема теорията ви за наследствения точен страх.

Синът ми падна като бебе от дивана, както беше вързан в кошницата. Падна на глава. Много малко плака. И после нямаше последствия. След това, след като проходи, започна да изпитва ужас от високо. Вкопчва се в нас, реве и целият се тресе от страх.